Очакваната

ОЧАКВАНАТА

Книга първа за потомството на Мария Магдалина

Катлин Макгауън

ПРОЛОГ

Южна Галия

година 72

Не оставаше много време.

Старата жена намести прокъсания шал около раменете си. Тази година есента настъпваше по-рано от обикновено в Червените планини. Усещаше го с костите си. Бавно и предпазливо тя раздвижи пръсти, за да разкърши болните от артрит стави. Днес ръцете й бяха нужни повече отвсякога. Трябваше да приключи с писането тази вечер. Всеки момент Тамар щеше да пристигне с глинените съдове и всичко трябваше да е готово.

От гърдите й се откъсна дълга пресеклива въздишка. "От години вече се чувствам изморена. Минаха толкова много години!"

Тази задача щеше да бъде последна за нея тук, на земята. Дългите дни, прекарани във възраждане на спомените, изцедиха и последните сили от изнемощялото тяло. Костите й тежаха от неизказаната мъка и умора, спохождащи онези, които надживяват най-скъпите си същества. Много и тежки изпитания й бе изпратил Всевишният.

Тамар бе единственото й живо дете, при което тя остана да живее. В най-мрачните часове, когато спомените бяха по-страшни и от кошмар и нищо не можеше да ги спре, тя беше като благословия, като искрица светлина. Само дъщеря й оцеля от Великата епоха, макар да бе съвсем малка тогава, когато всички те играеха толкова важни роли. Имаше някакво успокоение във факта, че още някой помни и разбира.

Останалите се разпръснаха или напуснаха този свят. Повечето умряха като мъченици след жестоки изтезания. Възможно бе някои да са все още живи, разпилели се по Божията земя. Никога не успя да научи кои са и къде са. Минаха много години от последната вест, която получи, но все пак се молеше за тях. В дните, когато спомените бяха твърде ярки, отправяше молитви от изгрев до залез слънце. С цялото си сърце и душа се молеше да намерят мир и да не преживят нейната агония на стотиците безсънни нощи.

Само Тамар й носеше утеха в онези мрачни дни. Момичето бе твърде малко, за да помни ужасяващите подробности на Времето на мрака, но пък и достатъчно голямо, за да останат в съзнанието му красотата и благородството на личностите, които Бог бе избрал, за да изминат с него свещения път. Посвещавайки живота си на паметта на избраните, пътят на Тамар бе път на служене и любов. Особеното призвание на момичето да се грижи за майка си в последните й дни бе нещо изключително рядко.

Раздялата с любимата ми дъщеря е последното препятствие, което остава да премина. Дори сега, когато смъртта приближава, ми е трудно да я посрещна като спасение.

И въпреки това...

Тя подаде глава навън от пещерата, превърнала се в неин дом вече четирийсет години. Вдигна набразденото от бръчки лице към ясните звезди, обсипали небосклона. Не спираше да се възхищава на създаденото от Всевишния. Някъде там, отвъд звездите, я очакваха всички, които бе обичала в този живот. И сега имаше усещането, че са близо до нея.

Чувстваше и Неговото присъствие.

- Да бъде Твоята воля - прошепна тя към нощното небе. Обърна се бавно и с решителни стъпки се отправи навътре в пещерата. Разгърна с тежка въздишка грубия пергамент и се взря в думите, присвивайки очи на мъждивата светлина на газеничето.

После взе перото.

----------------------------

...Въпреки многото години, които изминаха оттогава, не ми е по-лесно да пиша за Иуда Искариот, отколкото в дните на мрака. И не защото искам да го осъждам, дори напротив.

Ще предам неговата история и се надявам да бъде истинна.

Той беше човек, който не правеше компромиси с принципите си, и е добре людете, които решат да ни последват, да го знаят; той не би предал онези - или нас - за кесия сребро. Истината е, че Иуда беше най-предан от дванайсетимата. Имала съм толкова много основания да скърбя през изминалите години и въпреки това няма друг, за когото да скърбя толкова, колкото за Иуда.

Мнозина настояваха да го представя като злодей в писанието си - да го заклеймя като предател и изменник, като човек, останал сляп за истината. Не мога да напиша такова нещо, защото ще бъде лъжа. Достатъчно други лъжи са написани за нашето време, Бог ми го показа. Няма да изрека нови.

Защото каква друга цел бих имала, освен да оставя цялата истина за това, което се случи?

Евангелие от Арк на Мария Магдалина

Книга за учениците

---------------------------

Първа глава

Марсилия

Септември 1997

Векове наред Марсилия е била добро място да намериш смъртта си. Още от времето преди появата на Христос, когато римляните го измъкват от властта на гърците, на легендарното пристанище му се носи славата на свърталище на пирати, контрабандисти и главорези.

Едва към края на двайсети век опитите на френското правителство да изличи тази злокобна слава се увенчаха с успех и човек вече можеше да изяде рибената си супа, без да се страхува, че някой ще му пререже гърлото. И въпреки това убийствата и осакатяванията бяха толкова дълбоко вкоренени в историята на местните жители, че за тях вестта за престъпление в града изобщо не беше повод за тревога. Обрулените от ветровете и живота рибари дори не трепнаха, когато откриха оплелия се в мрежите им улов, който очевидно не беше подходящ за прочутата им буйабес*

* Френско рибено ястие което се сервира със сос айоли (чесън, зехтин, лимон) и крутони. - Б. пр.

Роже-Бернар Жели не беше от Марсилия. Беше роден в подножието на Пиренеите в общност, която се гордееше със своеобразния си анахронизъм. Промените на двайсети век не бяха успели да разрушат древната й култура, която повеляваше любовта и мирът да са водещи при решаването на житейските проблеми. Вече на средна възраст, той не беше съвсем наивен и беше лидер сред своите. И макар общността да съществуваше в дълбок душевен мир, членовете й имаха и своите врагове.

Роже-Бернар обичаше да казва, че най-ярката светлина обикновено привлича и най-тъмния мрак.

Той бе грамаден мъж и беше трудно да не го забележиш. Онези, които не познаваха неговата деликатност, се стряскаха от огромния му ръст. По-късно се изясни, че вероятно е познавал нападателите си.

Положително е знаел, че е изложен на опасност, пренасяйки толкова ценен предмет. Близо милион негови предци бяха загинали заради същото това съкровище. Изстрелът обаче бе дошъл в гръб, разбивайки черепа му, преди човекът да се усети дори, че врагът е толкова близо.

Изследванията на куршума в лабораторията на Съдебна медицина се оказаха излишни за полицията, тъй като нападателите не бяха спрели дотам. Вероятно са били повече на брой, тъй като ръстът и теглото на жертвата определено изискваха голяма физическа сила, за да извършиш онова, което те бяха направили с Роже-Бернар.

Съдбата беше проявила милост към него и смъртта беше настъпила, преди да започне ритуалът. Беше му спестено злорадството на убийците, заловили се с ужасяващата си задача. Предводителят им с особена страст се бе впуснал към следващата стъпка, припявайки древната мантра на омразата:

"Neca eos omnes. Neca eos omnes"*

* Първата част от известната фраза "Избийте всички. Бог ще познае своето.", произнесена от папа Инокентий III, предприел гоненията на катарите и албигойците (1208-1210), за да възстанови властта на Римокатолическата църква. - Б. пр.

Отрязването на човешка глава е не само мръсна, но и доста трудна работа. Нужни са сила, решителност и много остър инструмент. Онези, които бяха убили Роже-Бернар Жели, явно са разполагали и с трите.

* * * * * * * * * *

Трупът дълго бе стоял във водата, блъскан от вълните и ръфан от гладните обитатели на морските дълбини. Следователите бяха толкова смутени от ужасяващото състояние на тялото, че почти не обърнаха внимание на липсващия пръст на едната ръка. В доклада от аутопсията, потънал бързо в лабиринтите на бюрокрацията или забравен поради някаква друга причина, бе отбелязано, че показалецът от дясната ръка на жертвата липсва, очевидно е бил отрязан.

Йерусалим

септември 1997

Древният, изпълнен с туристи Стар град на Йерусалим гъмжеше от обичайната за петък следобед тълпа. Наситен с история, въздухът около светите места, обгръщаше вярващите, запътили се всеки към своя храм. Християните крачеха по Виа Долороса*, тесни криволичещи улички, покрити с калдъръм, бележещи пътя до Лобното място. Там, където изнемощелият и окървавен Исус бе влачил на рамо тежкото бреме на кръста по пътя към божествената си съдба - хълма Голгота.

* Пътят на страданието, или Пътят на кръста. - Б. пр.

В този есенен следобед Морийн Паскал по нищо не се отличаваше от другите поклонници, дошли също като нея от близки и далечни краища на света. Лекият бриз носеше аромат на препечена шуарма*, примесен с този на благовонни масла от вековните пазари. Стиснала пътеводителя, поръчан по интеренет от някаква християнска организация, Морийн шестваше из държавата Израел. Пътят на кръста бе описан подробно в книгата, почти на всяка страница бяха дадени карти и указания за четиринайсетте спирки на Исус.

* Популярна храна в арабския свят, подобна на дюнер. - Б. пр.

- Госпожо, искате ли броеница? Направена е от дърво от Маслинената планина.

- Госпожо, трябва ли ви гид? Така няма да се загубите. Ще ви покажа всичко.

Подобно на повечето жени от Запада, тя трябваше да се брани от настойчивите покани на уличните търговци, досадни в стремежа си да пробутат стоката или услугите си. Други пък бяха привлечени от дребната фигура на жената с дълга рижа коса и светла кожа - доста екзотична комбинация за тази част на света. Морийн повтаряше неизменно:

- Не, благодаря. - И отминаваше.

Братовчед й Питър, специалист по проблемите на Близкия изток, я беше подготвил за културата на Стария град. Морийн, която по природа беше педантична, внимателно бе изучила всичко, свързано с Йерусалим. До този момент то се беше оказало много полезно и тя се съсредоточаваше най-вече върху детайлите, свързани с изследването й, записваше подробностите и наблюденията си в големия си бележник.

Беше се трогнала до сълзи от красотата на осемстотингодишния францискански Параклис на бичуването, където Исус бил подложен на това изпитание. Не бе очаквала да реагира така емоционално, още повече че бе пристигнала в Йерусалим не като поклонничка, а по-скоро като изследовател и наблюдател, като писател, който издирва точни исторически факти за своята тема. Морийн се опитваше да вникне в събитията от Велики петък и подхождаше към задачата си предимно с разума, а не със сърцето си.

Посети манастира "Сестрите от Сион", преди да се отправи към съседния Храм на присъдата, легендарно място, където Исус поема кръста, след като Пилат Понтийски се опитва да избегне присъдата му да бъде разпънат. И тук, докато минаваше от барелеф на барелеф, с изсечени в камъка сцени от събитията от онази ужасна сутрин преди 2000 години, към гърлото й неочаквано се надигна буца, а цялото й същество бе обзето от неутешима скръб. Съзерцава дълго сцената на разтърсващо човеколюбие, при която един от учениците на Исус бе заслонил с тялото си Мария, майката на Сина Божи, за да й спести гледката на превития под тежестта на кръста неин син. Сълзи изпълниха очите й. За първи път мислеше за тези хора като за действителни личности от плът и кръв, като човешки създания, които преживяват нечовешка болка.

За част от секундата й се зави свят и тя протегна ръка, за да потърси опора в древната стена. Постоя така, докато погледът й се избистри, и едва тогава се зае да запише данните за каменната скулптура.

Продължи напред, но виещите се като лабиринт улици на Стария град се оказаха измамни и на места дори подробната карта не й беше от полза. Някои надписи бяха прекалено стари или изтрити с времето, така че лесно можеха да бъдат пропуснати от непосветените. Тя изруга тихичко, когато разбра, че за пореден път се е загубила. Спря в сянката на врата, която водеше към магазин, за да се скрие за миг от силното слънце. Температурите бяха по-високи от обичайните за този сезон. Вдигна пътеводителя и заслони с него очите си от изгарящите слънчеви лъчи и се огледа да потърси поредната забележителност, която си беше набелязала.

- Осмата спирка по пътя към върха. Тук някъде трябва да е - мърмореше си тихо тя. Това място бе от особена важност за нея като основен център на работата й, чиято тема бяха жените. Отвори отново пътеводителя и за кой ли път прочете извадката от Евангелие от Лука, в което се говореше за Осмата спирка:

"И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. А Исус, като се обърна към тях, рече: Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си."

Внезапно почукване по прозореца зад нея накара Морийн да подскочи. Тя вдигна очи в очакване да срещне погледа на сърдития собственик, разгневен, че е запречила входа към магазинчето му. Видя обаче усмихнатото лице на безупречно облечен палестинец, който вече отваряше вратата на антикварния си магазин и я канеше вътре. Когато заговори, се оказа че говори съвсем приличен английски, макар и с акцент.

- Влезте, моля. Заповядайте, казвам се Махмуд. Загубихте ли се?

Морийн посочи вяло пътеводителя си.

- Търся Осмата спирка. Тук на картата се вижда, че...

Махмуд побутна леко книгата и се засмя.

- Да, така е. Осмата спирка. Исус среща светите жени на Йерусалим. Тук зад ъгъла е - посочи той. - Кръст високо на каменната стена означава спирката, но трябва да търсите внимателно. - В Йерусалим е така - трябва много да се взирате, за да откриете онова, което търсите.

Морийн се усмихна, благодари и си тръгна, но изведнъж спря. Вниманието й беше привлечено от предмет на един от близките рафтове. Магазинът, в който беше се озовала, бе сред най-престижните в Йерусалим - газеничета отпреди две хиляди години, монети с лика на Пилат Понтийски. Изящни цветни проблясъци струяха през стъклената витрина и Морийн пристъпи към тях.

- Бижута, изработени от късове римско стъкло - обясни Махмуд на своята посетителка, която не откъсваше очи от златната и сребърната бижутерия, с монтирани върху предметите цветни мозайки.

- Прекрасен е - възхити се Морийн и вдигна сребърен медальон към светлината. Различните по големина призми на украшението пръскаха многоцветни лъчи из малкия магазин и събудиха въображението й на творец. - На какви ли събития са станали свидетели тези стъкълца?

- Знае ли човек какво е било някога - обади се стопанинът. - Шишенце за парфюм? Стъкленица за подправки? Ваза за рози или лилии?

- А преди две хиляди години това може би е бил предмет от всекидневието на хората! Изумително!

Морийн минаваше от витрина на витрина, поразена от красотата на изложените предмети. Прокара пръсти по гладката повърхност на керамична лампа.

- Наистина ли е отпреди две хиляди години? - попита тя.

- Разбира се. Някои от предметите са и по-стари.

- Не е ли редно античните предмети да бъдат в музеите?

Махмуд се разсмя сърдечно.

- Скъпа моя, целият Йерусалим е музей. В която и градина да започнеш да копаеш, непременно ще излезе нещо ценно. Повечето стойностни неща отиват в специални колекции. Но далеч не всички.

Морийн мина към следващата витрина, където бяха изложени пръстени и колиета от кована оксидирана мед. Погледът й спря на пръстен, който представляваше диск с размер на малка монета. Махмуд проследи погледа й, извади украшението и й го подаде. Слънчев лъч от прозореца падна върху основата му и освети девет малки изковани покрай ръба на диска окръжности, в центъра имаше още една - десета.

- Много интересен избор - промълви Махмуд. Добродушното му приветливо лице бе станало сериозно и напрегнато.

- Колко стар е пръстенът? - попита тя.

- Трудно е да се каже. Според моите консултанти е византийски, вероятно от шести или седми век, а може да и е по-стар.

Морийн се взря в малките кръгчета.

- Мотивът ми се струва познат. Сякаш съм го виждала някъде. Дали символизира нещо?

Напрежението изчезна от лицето на собственика.

- Не мога да гадая какво е имал предвид занаятчията преди хиляда и петстотин години. Според някои това е пръстен на космолог.

- Какво означава това?

- Космолог е човек, който познава връзките и отношенията между Земята и Космоса. Познава както онова, което е горе, така и това, което е тук, долу. Трябва да призная, че когато го видях за първи път, мотивът ми заприлича на планетите около Слънцето.

Морийн преброи кръгчетата на глас и додаде:

- Хората по онова време едва ли са подозирали, че планетите от Слънчевата система са девет и Слънцето е в центъра, нали?

- Няма как да знаем каква информация са имали древните - сви рамене Махмуд. - Защо не го пробвате?

Младата жена реши, че търговецът й хвърля въдица, и върна бижуто.

- Не, благодаря ви. Много е красив, просто бях любопитна. Обещала съм си днес да не харча пари.

- Няма нищо - бутна той ръката й обратно. - Той и без това не се продава. Спокойно го премерете.

- Така ли?

- Много хора искаха да го купят, но отказах на всички. Така че го премерете без никакъв ангажимент. Просто му се порадвайте.

Тонът му отново бе станал безгрижен и тя, поддавайки се на изкушението и на непреодолимото желание, сложи пръстена. Изненада се, когато той прилегна съвършено на десния безимен пръст.

Махмуд кимна. Лицето му отново бе станало сериозно.

- Сякаш е направен за вас - промълви той.

- Не мога да откъсна очи - въздъхна Морийн и протегна ръка към светлината.

- Защото сте родена да го носите.

Тя го изгледа подозрително, усетила стръвта му на търговец да се пробужда отново. Махмуд бе далеч по-изискан от уличните търговци, но въпреки всичко си беше търговец.

- Нали казахте, че не се продава?

Тя понечи да свали бижуто, на което мъжът се възпротиви енергично.

- Не! Моля ви!

- Добре, добре, дойдохме си на думата! Колко?

Махмуд имаше вид на искрено обиден.

- Не ме разбрахте. Пръстенът ми беше поверен да го съхранявам, докато се появи човекът, за когото е предназначен. Докато се появи ръката, за която е създаден. Виждам, че е това е вашата ръка. Не мога да ви го продам, защото той си е ваш.

- Не разбирам - вдигна тя очи към лицето на търговеца.

Благосклонно усмихнат той пристъпи към вратата на магазина.

- Сигурно. Един ден обаче ще разберете. Засега го задръжте. Като подарък.

- Не мога да приема...

- Можете, можете. А и трябва. Иначе излиза, че съм се провалил. Нали не искате нещо подобно да тежи на съвестта ви?

Напълно объркана, Морийн поклати глава, но го последва до изхода, където спря за миг.

- Наистина не знам какво да кажа, нито как да ви благодаря.

- Не е нужно. Сега обаче трябва да си вървите. Тайните на Йерусалим ви очакват.

Той държа вратата, докато тя излезе, като не спираше да му благодари.

- Довиждане, Магдалина - промълви едва чуто той.

- Моля? - сепнато се обърна младата жена.

Лицето на мъжа се озари отново от същата благосклонна и многозначителна усмивка.

- Казах само "Довиждане, мила госпожо". - И той й махна за сбогом.

Тя отговори на жеста и стъпи на плочите отвън под силното слънце.

* * * * * * * * * *

Морийн се върна отново на Виа Долороса и следвайки указанията на Махмуд, най-сетне откри Осмата спирка. Все още развълнувана от необикновеното преживяване в малкото магазинче, тя не можеше да се съсредоточи. За първи ден беше в града и нищо чудно да страдаше от часовата разлика. Полетът от Лос Анджелис беше дълъг и мъчителен, а тя почти не успя да поспи. Нищо чудно състоянието й да се дължеше на горещината, изтощението и усещането за глад, да не говорим за необичайната случка преди малко.

Забеляза малка каменна пейка и седна да си почине. Нова вълна на световъртеж, вероятно резултат от силното слънце, я заслепи и отпрати мислите й в съвършено друга посока.

Видя се сред огромно множество. Около нея цареше пълен хаос - носеха се викове, хората се блъскаха един в друг. Морийн бе запазила достатъчно здрав разум, за да забележи, че всички са облечени в странни туники от груб домашнотъкан плат. Онези, които имаха нещо на краката си, бяха обути в подобие на сандали - забеляза го, когато някакъв човек я настъпи силно по крака. Около нея имаше предимно мъже - с обрасли лица и мърляви. Беше ранен следобед, слънцето сипеше жарките си лъчи и прахът по сърдитите развълнувани лица се смесваше с потта. Тя стоеше в края на тесен път и изведнъж видя, че хората в далечината се люшват настрани. Отдръпнаха се, за да сторят път на малка група, която приближаваше в отворилото се пространство. Огромно множество следваше групата. Когато приближиха, Морийн видя жената за първи път.

Самотен, безмълвен остров сред хаоса, тя бе сред малкото жени в тълпата - но не това я правеше толкова различна. А царственото й държане, независимо от праха и мърсотията, които покриваха ръцете и нозете й. Кичури рижа коса се подаваха изпод червения шал, закрил долната част на лицето й. Нещо подсказа на Морийн, че трябва да отиде до тази жена, да я докосне, да я заговори. Ала телата на множеството я държаха в плен и тя се подчини на общото движение.

Продължаваше да се стреми към жената. Беше съвсем близо и красотата на непознатата я порази. Лицето й бе с нежни кости, изискано и деликатно. Но най-силно впечатление правеха очите и дълго след като видението отлетя, те останаха в съзнанието й. Огромни и искрящи, с цвят на кехлибар, те бяха пълни със сълзи, наситени с мъдрост и неописуема скръб. Преливащият от отчаяние поглед на непознатата срещна този на Морийн за съвсем кратък миг успя да отправи своята безмълвна молба.

"Трябва да ми помогнеш!"

За Морийн нямаше съмнение, че вопълът бе отправен към нея. Тя стоеше като замаяна, неспособна да откъсне очи. Магията на мига се наруши, когато жената сведе поглед към малко момиче, което в този момент я дръпна за ръката.

Детето бе вдигнало лешниковите си очи, досущ като тези на майката. Зад тях стоеше момче, по-голямо и с по-тъмни очи, но личеше, че и то е син на жената. Незнайно защо Морийн си даде сметка, че тя единствена може да помогне да царствената жена и нейните деца. В същия миг я обзе вълна на смущение и още нещо, което много наподобяваше дълбока скръб.

Тълпата се люшна отново и потопи Морийн в море от потни тела и отчаяние.

* * * * * * * * * *

Младата жена стисна клепачи и постоя така няколко секунди. Тръсна глава, за да прочисти съзнанието си, объркана и недоумяваща от разигралата се сцена. В първия миг дори не можа да разбере къде се намира. Дънките, микрофибърната материя на раницата, маратонките "Найки" й напомниха, че е отново в двайсети век. Около нея Старият град все така гъмжеше, но хората бяха облечени по съвременната мода и звуците бяха съвършено различни: от радиото в отсрещния магазин се носеше известното американско парче "Загубих своята религия". Палестинско момче зад тезгяха отмерваше ритъма на песента. Усмихна се, когато срещна погледа й, без да изпуска темпото.

Морийн стана от пейката и за пореден път се опита да прогони видението. Не знаеше какво бе това, а и не можеше да си позволи да размишлява дълго върху него или да търси обяснение. Времето й в Йерусалим беше ограничено, а искаше да види забележителности, трупани в продължение на две хиляди години. Надяваше се самодисциплината й на журналист и способността й да потиска емоциите да избутат видението в онзи кът на съзнанието, който обикновено наричаше "ще мисля за това, но по-късно", и продължи нататък.

Озова се сред група английски туристи, които тъкмо завиваха зад ъгъла, водени от гид с якичка на свещеник от Англиканската църква. Той тъкмо съобщаваше на поклонниците, че наближават най-святото място за всички християни - Базиликата на Светото погребение.

От материалите, които беше прочела, тя знаеше, че останалите Спирки на кръста са вътре в храма. Територията му покриваше няколко пресечки и включваше и мястото на разпъването - още в четвърти век императрица Елена, майка на римския император Константин, се заклела да пази това свято място. По-късно и тя, и Константин били канонизирани за светци.

Морийн пристъпи бавно и с известно колебание към огромните врати на храмовия комплекс. Даде си сметка, че от години не е влизала в истинска черква. Напомни си, че целта на изследването й, довело я тук, в Израел, е по-скоро научна, отколкото емоционална. Щеше да успее само ако запазеше хладнокръвие. Трябваше да остане спокойна и с трезв ум.

Въпреки вътрешната си съпротива, тя се поддаде на магнетизма на гигантската сграда. Тъкмо прекрачваше прага, когато до слуха й стигнаха думите на английския проповедник:

- Между стените, които виждате, нашият Бог е направил най-висшата жертва. Тук са свалили дрехите Му, тук са Го приковали на кръста. Сега ще влезете в параклиса, където е положено тялото Му. Братя и сестри в Христа, прекрачите ли веднъж този праг, животът ви вече няма да е същият.

* * * * * * * * * *

Трудно можеше да се сбърка тежката миризма на тамян, която лъхваше посетителите от самия вход. Поклонници от целия християнски свят се тълпяха и изпълваха пространството между високите стени. Морийн мина покрай група коптски свещеници, събрали глави в тиха богословска дискусия, проследи движенията на гръцки духовник, докато палеше свещ в един от малките параклиси. Песнопения на мъжки хор огласяха въздуха. Езикът им бе някъде от Изтока и звучеше странно за ухото й.

Морийн поглъщаше с очи гледките, звуците я замайваха и беше напълно безпомощна пред чувствата, които я връхлитаха. Нямаше как да забележи дребния мъж, който се приближи, и когато той я докосна по рамото, тя подскочи от изненада.

- Извини, мис. Извини, мис Мо-рий.

За разлика от английския на странния търговец, с когото се бе разделила преди малко, този имаше много силен акцент, а и познанията му бяха толкова бегли, че в първия миг тя дори не разбра, че я вика по име. Наложи му се да повтори.

- Мо-рий. Твое име. Мо-рий, да?

Тя бе объркана и изненадана. Наистина ли този дребосък произнасяше нейното име и ако беше така, откъде можеше да го знае? Тя беше в Йерусалим от някакви си двайсет и четири часа и никой освен човека на рецепцията в хотел "Кинг Дейвид" не знаеше как се казва. Но този човек знаеше, а беше и нетърпелив на всичкото отгоре.

- Мо-рий. Ти си Мо-рий. Писател. Пишеш, да? Мо-рий?

- Да, казвам се Морийн - кимна бавно тя. - Но как разбрахте?

Дребният човечец отмина въпроса й, стисна я за ръката и я затегли.

- Няма време, няма време. Ела. Чакаме теб отдавна. Ела, ела.

За толкова нисък човек - беше по-дребен от нея, а тя определено беше миньон - непознатият се движеше доста бързо. Минаха през просторното помещение, покрай линията, зад която поклонниците чакаха да влязат в храма с Божи гроб, докато стигнаха дъното на базиликата, където той спря внезапно. Пред тях се издигаше бронзова скулптура на жена с човешки ръст, простряла умолително ръце към някакъв мъж.

- Параклис на Мария Магдалина. Дошла тук за нея, да? Да?

Морийн кимна плахо и за загледа в надписа на плакета отдолу:

НА ТОВА МЯСТО

МАРИЯ МАГДАЛИНА ПЪРВА СЕ СРЕЩНА

С ВЪЗКРЪСНАЛИЯ ИСУС

Прочете на глас и надписа по-долу:

"Жено! Защо плачеш? Кого търсиш?"*

* Евангелие от Йоана 20:15. - Б. пр.

Морийн нямаше много време за размисъл, защото мъжът я дръпна отново и я поведе към друг тъмен ъгъл на храма.

- Хайде, ела.

Завиха зад някакъв ъгъл и спряха пред картина - голям и доста стар портрет на жена. От времето, изпаренията на тамяна и мазния дим на свещите, палени тук векове наред, платното бе потъмняло и Морийн присви очи и пристъпи напред, за да вижда по-добре.

- Рисунка много стара - зареди дребосъкът със сериозен глас. - Гръцко. Разбираш? Гръцко. Много важно за нашата Повелителка. Тя иска да разкаже на теб история. За това ти дошла тук, Мо-рий. Ние чака тебе отдавна. Тя чака тебе отдавна. Теб. Да?

Морийн огледа внимателно портрета - потъмнял и наистина много стар, той представляваше жена в червена дреха. Странно, как ли щеше да завърши тази история. Извърна се към дребния мъж, но той беше изчезнал толкова бързо, както се беше появил.

- Чакай - гласът й отекна сред масивните каменни стени. Отговор нямаше. Тя се извърна отново към картината.

Забеляза, че жената носеше пръстен на дясната си ръка: кръгъл диск с мотив от девет малки окръжности и още една в центъра.

Морийн вдигна дясната си ръка. Пръстенът, който бе получила съвсем скоро, бе същият.

* * * * * * * * * *

... Много има да се изговори и напише за Симон, Рибаря. Как Иса* и аз го нарекохме Петър, което значи камък. И ако тези, които описват събитията от това време, искат да са достатъчно честни, знаят, че той обичаше Иса с несравнима любов и вярност.

Казаха ми, че вече много се е написало за моите отношения със Симон-Петър. Някои твърдят, че сме били съперници, дори врагове. Сигурно си мислят, че Петър ме е презирал, че сме се борили за вниманието на Иса. Ще има и такива, които вярват, че Петър мрази жените - обвинение, което не е вярно за никого, следвал Иса. Нека се знае, че никой от мъжете, които го следваха, не мислеше за жените като за по-долни, нито принизяваше значението им в Божиите планове. Всеки, който си позволява подобно нещо и твърди, че е приел учението на Иса, лъже.

Не са верни и обвиненията към Петър. Онези, които са го видели или чули да отправя към мен строги слова, няма как да знаят каква е причината за неговите изблици. Ала аз го разбирам и никога няма да го осъдя. На това ме е учил Иса и се надявам, че така е учил и останалите. Да не съдят.

Евангелие от Арк на Мария Магдалина

Книга за учениците

* Името, с което Мария Магдалина нарича Исус. - Б. пр.