Живот след смъртта

ДИЙПАК ЧОПРА

ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА

ТЕЖЕСТТА НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

УВОД

ЖИВОТЪТ ОТВЪД

Докато пишех тази книга за живота след смъртта, непрекъснато си спомнях разкази, които бях слушал в Индия като дете. Притчите са могъщо средство да обучаваш деца и много от чутото тогава запомних за цял живот. Така реших да построя книгата около разказите, които бях слушал вкъщи, около храмовете и в училище, като се надявах, че читателят ще бъде примамен от един свят, където героите побеждават мрака, за да се появят в светлина.

В този случай героят е жена, Савитри, а врагът, който трябва да бъде победен, е Яма, властелинът на смъртта. Яма се появява един ден в двора пред вратата на къщата, чакайки съпругът й да се върне от работа в гората. Савитри е ужасена. Какво ли би могло да отклони смъртта от безпощадната й мисия?

Не ми беше трудно да си представя тези образи. Боях се за Савитри и горях от желание да открия как ще се развие битката й със смъртта, която тя трябва да надхитри. Нейните думи се преливаха лесно в моите, защото Индия от детството ми не беше толкова отдалечена от древната Индия. Искам накратко да поясня какво означаваха смъртта и светът отвъд по онова време. Той може да изглежда като много езотерично място. Ако е така, можете да се върнете към него, след като прочетете основната част от тази книга. Колкото и да е екзотично и тайнствено, тръгнах именно оттам.

В моето детство най-вълшебното нещо беше превръщането. Смъртта се разглеждаше като кратка спирка в едно безкрайно пътуване на душата, което може да превърне селянина в крал и обратно. С възможността за безкрайно движение на живота напред и назад една душа може да преживее стотици пъти рай и ад. Смъртта не слага край на нищо - тя открива възможност за неограничени приключения. Но на по-дълбоко ниво типично индийска черта е да не си падаш по постоянството. Капката вода става невидима пара и все пак парата се материализира в пухкави облаци, а от облаците вали дъжд, който образува реки и порои и накрая те се вливат в морето. Умряла ли е капката вода по пътя? Не, тя просто се проявява различно във всяка фаза. По същия начин е илюзия представата, че имам фиксирано тяло, заключено във времето и пространството. Всяка капка вода в тялото ми вчера може да е била океан, облак, река или поток. Напомням си този факт, когато въжетата на всекидневието се затягат прекалено силно.

На Запад отвъдното се смята за нещо близко до материалния свят. Раят, адът и чистилището се намират в някакво далечно място над небето или под земята. В Индия от моето детство отвъдното въобще не беше място, а състояние на съзнаването.

Космосът с дървета, растения, хора, къщи, коли, звезди и галактики, в който ние с вас пребиваваме в момента, е само съзнание, което се проявява на една специфична честота. Някъде другаде в космическото време едновременно съществуват други нива. Ако бях попитал баба си къде е раят, тя би ми показала къщата, в която живеехме, не само защото беше изпълнена с любов, но и защото тя разбираше, че множество светове могат удобно да обитават едно и също място. По аналогия, ако слушате симфоничен оркестър, в него свирят стотина инструмента, като всеки заема едно и също място в пространството и времето. Можете да слушате симфонията като цяло или, ако желаете, да насочите вниманието си към отделен инструмент. Можете дори да различите отделните ноти, изсвирени от този инструмент. Присъствието на една честота не измества нито една от другите.

Не знаех това като дете, но когато крачех по многолюдното тържище на Делхи, където бяха натъпкани повече човеци, отколкото можеш да си представиш, светът, който не можех да видя, беше дори още по-пренаселен. Въздухът, който дишах, съдържаше гласове, автомобилен шум, птичи песни, радиовълни, рентгенови лъчи, космически лъчи и неизброимо количество субатомни частици. Безкрайни реалности се намираха навсякъде около мен.

Всяка честота в природата съществува едновременно с други честоти и при все това ние преживяваме само това, което виждаме. Естествено е да се страхуваме от онова, което не виждаме и тъй като смъртта отмъква човека отвъд погледа ни, реагираме на това със страх. Смъртта на домашен любимец ме тревожеше и натъжаваше. Смъртта на дядо ми, която настъпи внезапно посред нощ, беше опустошителна. По-малкото ми братче постоянно тичаше из къщата и плачеше: "Къде е той? Къде е той?" Трябваше да минат много години, преди да разбера, че правилният отговор би бил: "Тук и навсякъде."

Различните нива на съществуванието представляват различни честоти на съзнанието. Светът на физическата материя е само една проява на една определена честота. (Десетилетия по-късно със смайване прочетох, че според физиците съществува фонов шум във вселената, който е толкова специфичен, че звучи като нотата си бемол, макар че вибрира милиони пъти по-ниско от достъпното за човешкия слух.) В Индия едно дете никога няма да чуе толкова сложна квазинаучна идея, но пък чува за петте елемента, или махабхути: земя, вода, огън, въздух и космос. Тези елементи се комбинират, за да оформят всичко съществуващо. Това звучи примитивно на човек, обучен в западната наука, но то съдържа ценна истина: всички превръщания се свеждат до няколко прости елемента.

В двайсети век науката на запад стигна до разбирането, че всички твърди предмети са направени всъщност от невидими вибрации. През моето детство твърдите предмети се приемаха като по-голямата част от елемента земя. Иначе казано, твърдите неща имат плътни вибрации или вибрират на по-ниско ниво. Въздухообразните неща имат фини вибрации, те вибрират на по-високо ниво.

Точно както съществуват различни нива на материалните неща, така има и различни духовни нива - шокиращо понятие за благочестивите католически братя, повечето ирландци, които бяха мои преподаватели в училището. За тях единственото духовно начало беше Светият дух, който се намираше в рая. Ние, децата, бяхме достатъчно дипломатични, за да не възразяваме, но при все това в нашия космос беше разбираемо само че ако Земята е плътен духовен свят, трябва да има по-високи духовни нива, известни ни като лока, които в западните мистични кръгове станаха популярни като астрални нива. Съществува почти безкраен брой астрални нива, разделени на по-високи и по-ниски астрални светове, и дори най-ниските от тях вибрират на по-висока честота от материалния свят.

Преди много години западният свят се отказа от опитите да чуе музиката на небесните тела, но в Индия се вярва, че човек с фино настроено съзнание може да се задълбочи в себе си и да чуе вибрацията на различни, по-високи нива. В астралното ниво можете да видите собственото си тяло например, при все че то може да се променя по възраст във времето.

На по-ниските астрални нива ние намираме ясновидство, телепатия и други по-съвършени прояви на петте сетива, както и призраци, души без тяло, и духове, които по една или друга причина са "забодени" към тях. Като дете бях сигурен, че когато котка или куче спират, за да подушат въздуха, те виждат нещо, което аз не мога да видя. Затова не беше изненада, когато по-късно прочетох в различни текстове, и източни, и западни, че по-ниските астрални нива, понякога усещани от хора в по-високо състояние на съзнаване, са долавяни често и от животните. Нито пък бях изненадан, когато срещнах психиатър, който ми каза, че когато болничната стая е слабо осветена, той може да види - на границата на видимостта - как душата на умиращ го напуска. Всяко индийско дете поглъща комикси за подвизите на герои, които водят битките си в отдалечени лока. Влизането и излизането от материалното съществувание е нашата версия за пътуване във външното пространство. Героите от комиксите преминават през предполагаеми образувания, предполагаеми облаци, астрални тела, които пътуват в съня им, астрални цветове и аури. Всичко това са вибрации на по-ниско астрално ниво.

Според индийските традиционни вярвания всяко физическо тяло се придружава от придадено му астрално тяло. Вашето астрално тяло е точно огледало на физическото ви тяло. То има сърце, черен дроб, ръце, крака, лице и така нататък, но тъй като действа на по-висока честота, повечето хора не го усещат. По време на живота физическото тяло предоставя обвивка за душата. То й придава видимост и я локализира в материалния свят. Тъй като физическото тяло след смъртта започва да се разпада, напускащата го душа влиза в астралното ниво, което съответства на неговото съществувание в материалното ниво, в честотата, която е най-близо до тази на предишния му живот.

Общата представа, че човек отива там, където му е мястото, тогава лесно заседна в съзнанието ми. Представях си, че кучетата отиват в кучешкия рай, а хората, които ги обичат, се присъединяват към тях. Представях си, че лошите хора вече не причиняват зло на никого освен на себе си, защото са изолирани в нещо като кармичен затвор. Това беше утешително, една увереност, че добрите хора, които ме обичаха, но бяха напуснали този свят, живеят в място на добротата. Но представите ми имаха ограничения. Никога не бях сигурен дали моят мъдър дядо в отвъдното е срещнал умната ми баба, кой му е показал как да постъпва и дали тази работа е свършена от ангели или просветлени духове. Много по-късно, когато започнах да изследвам кармата, открих, че когато умираме, си оставаме мотивирани от себе си. Една душа се движи според своето желание от едно астрално ниво към друго, проектирайки като в сън преценки и хора, водачи и астрални обекти, необходими за собствения й напредък.

Всички тези нива са въображение на духа точно както той си представя и материалния свят. Индийската дума за дух е браман, то е всичко, единственото съзнание, което запълва всяко ниво на съществуванието. Но индийците не са много стриктни в терминологията, което е разбираемо при една много стара култура. Ние казваме Бог. Рама*. Шива. Махешвара**. Важното е не името, а концепцията за единственото съзнание, което създава всичко и продължава да прави това в безброй измерения с безгранична скорост. В астралните нива духът продължава да играе роли. Тук могат да се видят богове и богини, ангели и демони. В края на краищата това са илюзии, защото всяко астрално ниво показва опита на духа. Тук, на нашето ниво, ние усещаме духа като материя, нещо твърдо. На астралните нива срещаме неуловими същества в местата, които обитават, това можем да наречем сънища.

Космосът не е локален, тоест той не може да бъде нанесен на карта. След смъртта ние постепенно преставаме да бъдем локализирани. Виждаме себе си каквито сме наистина от перспективата на душата: едновременно навсякъде. Това приспособяване е може би най-голямата пречка, която всеки от нас ще срещне на астралните нива. В момента вие сте в центъра на вселената, защото безкрайността се простира във всички посоки. При все това някой в другия край на света също е в центъра на вселената, защото безкрайността се простира във всички посоки също и за него. Ако и двамата сте център на вселената, трябва и двамата да сте на едно и също място. Фактът, че видимо сте на различни места е сетивен артефакт. Той се базира на гледки и звуци, които са локално събитие. Но вие не сте локално събитие.

* Рама - санскритното название на бог Вишну. - Б. ред.

** Махешвара, или Разрушителя на злото - едно от превъплъщенията на Шива. - Б. ред.

По подобен начин и моментът е център на времето, защото вечността се разтяга около всеки момент във всички посоки. Следователно всеки момент е същият като всеки друг. Тъй като космосът не е локален, той няма горе и долу, север и юг, изток и запад. Това са само отправни точки на личната ни честота, приети за наше удобство (например вътре в едно тяло). Трансформационният процес след смъртта не е движение към друго място или време. Той е просто промяна в качеството на нашето внимание. Можете да видите само на какво ниво вибрирате.

Имах чичо, който обичаше да пътува и да посещава различни светци и мъдреци, каквито има много в Индия. Понякога, за моя огромна радост, ме взимаше със себе си. Видях отрекли се от всичко, които седяха в една поза от години. Други, които едва дишаха. Сега знам, че очите са ме лъгали. Виждал съм само какавиди, вътре в които са ставали чудодейни преобразувания. Тези фигури мълчаливо са се настройвали към други честоти извън заобикалящия ги свят. Чрез отместване на вниманието те можеха да говорят с Рама или Буда, или Христос, макар че последното е по-малко вероятно в Индия. Дълбоката медитация не беше инертно състояние, тя бе площадка за изстрелване към съзнанието. В спешното отделение, когато някой умира от инфаркт, но е съживен и разказва за преживявания около смъртта, той използва друга ракетна площадка. И в двата случая има изместване в качеството на вниманието.

Голямата разлика е, че когато един сърдечно болен пациент навлиза в светлината, пътуването не е доброволно. Онези мълчаливи йоги от миналото ми упражняваха едно намерение. Като имаха желание от достатъчно дълбоко ниво на съзнаване, те навлизаха в процес, паралелен на смъртта. Сетивата избледняват едно след друго. (Последното, което си отива, когато някой умира, е звукът, който идва пръв при раждането. Това съответства на индийската представа, че петте елемента идват и си отиват в определен ред. Понеже звукът е еквивалент на вибрацията, която крепи тялото в едно цяло, логично е той да си отива последен.)

Тъй като обикновените усещания се притъпяват, неуловимите се изострят. Ние все още виждаме и чуваме, след като умрем, но сега предметите не са физически. Те се състоят от всичко, което искаме да видим на астрално ниво: небесни гледки и звуци, божествени същества, блестящи светлини. В преживяванията около смъртта най-типичните прояви са лица, гласове или емоционално присъствие. В други култури хората може да очакват да срещнат духове или животни. Често един умиращ усеща нещо неуловимо около себе си - топлина или неясен звук - преди да напусне тялото. По някакъв начин до това може да се стигне чрез вибрационната честота на умиращия. Всеки, който е бил край умиращи, знае, че те могат да кажат, че в стаята е дошъл покойният съпруг или съпруга, или друг отдавна починал обичан човек. Някакъв вид астрален контакт се постига в преходната зона от физическото към неуловимото.

При смъртта астралната противоположност на физическото тяло се отделя от него. Според ведическите учения, отделилата се душа спи известно време в астралната област, което аз наричам инкубационен период. Нови идеи проникват в ума, преди да доведат до действие и нещо подобно става с душата. Обикновено тя мирно спи, но ако някой умре внезапно или преждевременно или има множество неизпълнени желания, този сън може да бъде неспокоен или нарушен. Ужасът на една насилствена смърт ще продължи да отеква, също както и по-земни страдания като несподелена любов или мъка. Самоубийците изпитват същата вътрешна болка, която ги е довела до решението да се лишат от живота си.

Неизпълнените желания не трябва непременно да са отрицателни. Копнеж за удоволствия също представлява невъзможност за освобождаване. Моят чичо, голям поклонник на духовното, е чувал многобройни разкази за души, приковани към ниски астрални нива. Дните, месеците, годините не са мярка за перспективите на душата. Когато хората умират внезапно или от неестествена смърт, те не са имали време да работят над кармата си. Докато те не минат през пълния процес на своите привързаности и задължения, ще си останат захванати за това по-грубо ниво.

Светците и мъдреците имат предимството да могат да пътуват свободно през астралните нива, неограничавани от желания. Обърканите души остават впримчени между два свята и ако любимите ми хора, останали след тях, постоянно ги призовават чрез молитви, скръб, или опити да се свържат с мъртвия, душата му ще продължава да бъде объркана. Душата е предназначена да спи в астралното тяло, както е правела в утробата, и спокойната смърт прави това възможно.

Тогава възниква въпросът за живота, който като мълния пробягва пред очите ви. Тъй като това е преживявано от хора на ръба на смъртта например давещи се, то трябва да е част от преминаването и не е свързано всъщност със смъртта като такава. Когато бях дете, никога не са ми говорили за това, въпреки че по-късно срещнах лекар, който едва не се удавил около Големия бариерен риф в Австралия. Той описваше това като спокойно преживяване, придружено от картини, обхващащи целия му живот - повече като прожекция на диапозитиви, отколкото като кино. (Чудя се дали би станал неспокойна душа, ако спасителите не са стигнали до него навреме).

Индуистките религиозни учители говорят надълго и нашироко за живота след смъртта и според някои от тях да видиш живота си да проблясва пред очите ти е специфичен кармичен процес. Кармата е обвита около душата като нишка около макара. Когато някой е подложен на опасността от внезапна смърт, нишката бързо се размотава и човек вижда картината на събития, които вече са се състояли. В тази последователност стават видими само значителни кармични моменти.

В случаите, когато някой умира със седмици и месеци, кармата се размотава бавно. Човекът може да бъде интензивно погълнат от миналото, да размишлява за него. В момента на смъртта навлизането в астралното ниво е придружено от бърз кармичен преглед, с картини, които се развиват като филм, изпаднал от макарата.

Обаче пуристите в Индия могат да гледат на този образ като на чиста илюзия. Явлението проблясване на живота в части от секундата, казват те, е демонстрация на това, че всяка секунда съдържа цялата вечност. По време на дълбокия сън на душата между ражданията всички спомени за минали събития във физическото тяло се отпечатват върху душата и така образуват кармичния софтуер, който ще породи бъдещия й живот.

Една спиритична практика, която все още прилагам, е да лежа преди заспиване и да правя преглед на събитията от деня. Правя това в обратен ред, по същата причина, по която се размотава и кармата: за да разбера и да се примиря с това, което ми се е случило. Убеден съм, че на един умиращ трябва да бъде дадена същата възможност.

Периодът на покой на душата варира според това колко е развита тя към момента на смъртта. Главната причина за съня на душата е да се отърси от своите привързаности. Силата на тези привързаности ще определи колко време ще й трябва, за да се избави от тях. Когато душата се събуди, тя може да влезе само в ниво на съществувание, което й е познато. Ако трябва да влезете в ниво, по-високо от това, до което сте се развили, ще бъдете объркани и ще се чувствате неудобно. Също така не можете да тръгнете обратно в своето развитие: можете само да напредвате.

Нещо като пашкул обгръща спящата душа. Когато се събужда, тя се отърсва от тази обвивка, която накрая изчезва. По време на астралното пътуване душите срещат други души, вибриращи на подобно ниво на еволюция. Може да срещнете някои души, с които сте общували във физическия свят, ако те са на вашата честота. Повечето хора силно желаят да се срещнат със своите любими в отвъдния живот. Техните души не се носят през астралната атмосфера, а се направляват от самата любов. Любовта е вибрация, по-стара от самото човечество. Но принципът на директността е много човешки: отиваме там, където ни отвеждат най-съкровените ни желания.

Когато духът се движи в света на физическите предмети, вибрацията му е много малка и плътна, почти затихнала поради физическия калъф на тялото. Когато действа с много висока вибрация, духът също е притихнал, защото изживява само чисто съзнаване, с други думи - себе си. Между тези две крайности се намира цялата гама на сътворението. В астралния свят душата може да посещава колкото си иска нива на вибрация, по-ниски от нея, но чрез еволюцията може да посещава само по-високи нива, подобно на пресяването на частички през все по-гъсто и по-гъсто сито - всяка частичка може да мине обратно през по-едрото, но може да върви напред само ако е достигнала правилното ниво на пречистване.

Братята християни, които ме обучаваха, обичаха да говорят за това какъв ще бъде животът в рая и за тях домът на Бога беше реален и солиден като всяка сграда в Делхи. Суамите и йогите се съгласяваха с това, но само защото вярваха, че духът прониква до всяко ниво на съществувание. В зависимост от вашето ниво на съзнаване вие проектирате свои рай, ад и чистилище, за да си пробиете път както до физическото, така и до астралните нива. Във физическия свят, ако искате да построите къща, трябва да съберете тухлите, да ги наредите една върху друга и така нататък. В астралния свят можете просто да си представите къщата такава, каквато я искате, и тя ще се появи видимо толкова реална и солидна, колкото и другата във физическия свят.

В астралното ниво страданието и радостта съществуват във въображението, въпреки че изглеждат съвсем реални. И който е бил скептичен в този свят, ще си остане такъв и в астралните нива: той няма да осъзнае, че се намира в точно това място, в чието съществуване не е вярвал. Тялото, което обитавате в астралния свят, е същото, с което най-много сте се идентифицирали в предишния си физически живот. Тъй като то е въображаемо тяло, можете да го запазите или да го променяте по време на астралния си живот. Еволюцията както на физическо, така и на астрално ниво е постепенна, тя иска време.

Моите християнски преподаватели с удоволствие развиваха представата, че на небето всяко желание ще се осъществи и тук отново нашите суами са съгласни по свой начин. Желанието все още е нещо ключово след смъртта. Еволюцията в действителност е процесът на изпълнение на желанията. В астралния свят вие изпълнявате и пречиствате желания, останали ви от последния физически живот. Усъвършенствате също и познанията и опита си от материалния свят. Астралното ниво е като следдипломна квалификация на предишното ви физическо прераждане. И тук душата натрупва енергия за своите по-висши, по-еволюирали желания, така че те да могат да бъдат изпълнени при нейното следващо посещение на физическото ниво, когато ще населява ново тяло.

Не бях сигурен защо в християнската схема хората умират. Изглеждаше, че някои мъртви бяха обременени с грехове като престъпници, стигнали до края на своите злодеяния, докато други умираха, за да се срещнат с Бога и горяха от нетърпение да им дойде времето. В Индия човек умира след достигане на максималното развитие, отпуснато му за неговия живот; той е стигнал до края на това, на което го е научила кармата му. Същото важи и за модела на астралния свят. Кръгът се затваря, за да доведе до прераждане, което ми изглеждаше напълно естествено, когато бях дете. Толкова естествено, че и през ум не ми минаваше колко тайнствен трябва да е този процес. Някак си душата намира комплект родители, така че може да бъде родена отново и да продължи развитието си. Благодарение на това, което се е състояло на астрално ниво, прераждането винаги става на по-високо ниво от достигнатото преди това. Специалните изчисления се правят от самата вселена или, както твърдят някои писания, от повелителите на кармата.

Като дете си представях сцена по-скоро като в съдебна зала, в която умни съдии седят и разглеждат всеки случай, толкова умни, че познават всеки живот, през който е минала душата. Напълно безпристрастно те посрещат събитията, които ще възникнат в следващия живот. Целта им е не да възнаградят или накажат, а само да предоставят възможности за развитие. По-късно се досетих, че няма никаква нужда от повелители на кармата, тъй като вселената вече съгласува не само всеки живот, но и всяко събитие в природата. Съдебната зала остава като символ на яснотата на съжденията ни. Между животите ние сме в състояние да направим собствения си еволюционен избор за бъдещето. За великите мъдреци и светци това не става несъзнателно. Те си спомнят опита от предишните си животи толкова ясно, колкото ние с вас пресъздаваме вчерашните събития. Но у хората без освободено съзнание остава само блед спомен за ставалото преди.

Да се родиш означава да пристигнеш на ново ниво на прозрение и съзидателност. Процесът се повтаря отново и отново, като всеки път се издига до малко по-високо равнище. Когато кармата ви вече е достатъчно изчерпана, вие достигате максималната граница за това ниво, душата ви отново заспива и цикълът продължава.

Траекторията на душата е винаги нагоре. Всяко страдание в астрален план, дори най-мъчителният ад, е само временно отклонение. Като се развива, вашата карма внимава действията ви следващия път винаги да бъдат по-добри. Знам, че това противоречи на разпространеното мнение, че прераждането може да понижи някого до нивото на животно или дори на насекомо, ако действията му заслужават това. Индия притежава много стара, много сложна култура и когато пораснах с учудване открих колко противоречиви могат да бъдат нейните духовни учения - възгледите се променяха във всеки град както храната. Индийците са всеядни. По едно или друго време те вярват на всичко. Моите католически преподаватели бяха само последната точка в едно вековно меню. Накрая заключих, че единственият начин да науча нещо по духовните въпроси беше да преживея и прочета колкото може повече.

Според Индия от моето детство ние не избираме доброволно следващото си прераждане, но елемент на избор все пак влиза в действие. Степента на избора, който имате, зависи от това колко ясно можете да се видите на астрално ниво. Тази способност да се видиш отстрани е сравнима с това, което преживяваме тук и сега. Тези, които имат най-малка свобода на избора, са водени от мании, принуда, пристрастеност и неосъзнати импулси. Колкото повече се освобождавате от тях, толкова по-голям избор имате. Същото важи и за душа, която очаква следващото си физическо прераждане.

Светците и мъдреците са несъмнени свидетели на този живот. За Буда се говори, че е можел да затвори очи и в един миг да види хиляди от своите прераждания до последна подробност. Обратно, повечето хора са толкова погълнати от желания, когато опитват да видят себе си такива, каквито са наистина, че виждат само мъгла и пустота.

Чрез развиване на способността си да се виждате отстрани, да сте наясно с положението си, ще бъдете в състояние да влияете на животите, в които ще се прераждате. Ще можете също да ускорите процеса на своята работа чрез кармата си. По същия начин можете да развиете умения и таланти на астрално ниво. (Това между другото обяснява как велики художници и музиканти могат да проявяват способностите си на необичайна възраст, често преди да са навършили три години. Да си роден с талант не е случайност.) Когато се раждате, носите със себе си талантите, които сте развили през всичките си предишни съществувания.

Връзките на душата имат място на астрално ниво точно както и във физическия свят. Отношенията на астрално ниво означават, че вибрирате съвместно с душата на някого другиго и следователно изпитвате възвишено чувство на любов, единение и блаженство. Това не е връзка в космически или физически смисъл, защото астралният свят е населен само с форми на мисълта. Когато безтелесната душа звучи на честотата на някоя друга, обичана във физическото ниво, този човек може да чувства присъствието на починалия; две души могат да общуват дори ако едната вибрира на материално ниво, а другата на астрално.

Мотивацията на душата да продължава да се връща към материалното ниво е двойна: да изпълнява желания и да се присъедини към познати души. Ние се свързваме сега с тези хора, с чиито души сме се свързвали в миналото и прекъсваме връзките си с хора, чиито души вече не вибрират с нашите.

Когато бях малък, единственото, което ме смущаваше в тази схема беше как свършва историята. На Запад е изтекло много време, откакто хората са копнеели за следващия живот повече, отколкото за сегашния. След Средновековието твърдо сме се закотвили в желанието си да сме тук. Индия винаги е била по-двойствена. Достатъчно болка има в този живот, така че перспективата това вечно да се повтаря причинява тревога. Как се слиза от колелото на кармата?

В една версия на индийско предание след като една душа е изчерпала цялата си карма, тя загубва всичките си земни желания. Тя се е издигнала над материалните предмети и привързаности и е станала просветлена. Изведнъж тя се освобождава от кармата, няма нужда да се преражда нито във физически, нито в астрален план. Такава душа продължава да се вие по възходящата спирала на своето развитие, но на нива, които не можем да си представим. В източната философия те са познати като причинни нива; тук съзнанието приема толкова неуловима форма, че не предлага никакъв видим образ, за който да се закачим. Ще опознаем причинния свят само когато станем готови да го изживеем и това време е различно за всяка личност. Можем да го зърнем в миг на прозрение, но ще живеем в него само когато вибрацията на душата е достатъчно висока, за да издържи това.

В друг индийски вариант кармата е безкрайна и постоянно се обновява. Опитът да стигнете до края на кармата си би бил като да изпразваш водата от лодка с едната си ръка и да я наливаш обратно с другата, така че развитието действа малко по-различно в тази схема. Когато постигнете самореализация, вече не се идентифицирате със своето тяло, ум, его или желания. Ставате чист страничен наблюдател и в това състояние може да изберете да излезете от кармата. Краят на кармата не е край на живота обаче. Това е като да се избавиш от дълг и да си свободен да харчиш пари без ограничения.

Импулсът да се освободя последователно растеше и намаляваше в мен, както става и при всеки друг. Според индийската традиция ние, в края на краищата, се раждаме отново по положителна причина, за да изразим и изтощим силата на желанието. Още като момче разбрах, че християнските ми братя не бяха съгласни, тъй като единствената добра причина да се родиш в техния свят на греха беше да намериш път към Христос. Идеалният християнски свят така би се втурнал да изкупва греховете си, че биха отрекли света изцяло, както правят много християнски светии, а и много индийски.

Индия е пропита с древни култури, които са много по-стари от индуизма и дори под влияние на ислямските и християнски завоеватели не са изпускали от поглед вечността. В индийския ум няма край на небесните царства, те спадат към по-високи честоти на съществувание, но както видяхме, на известно високо ниво на еволюция някои души могат да изберат да прекратят пътя си. Щом веднъж душата е достигнала тези нива, тя обикновено няма да иска да се роди отново като човек, освен ако не трябва да изпълни специална задача, но такива души са изключения. Будизмът нарича тези души бодисатва, такива, които не се връщат на земята, водени от силата на развитието, а избират да служат на каузата на просвещението. Когато попитах един тибетски лама какво значи бодисатва, той каза: "Представи си, че вече не сънуваш и макар че се радваш, че си буден, радваш се също и да помагаш на другите, които още спят."

Разбира се, повечето хора не са наясно с всичко това и за тях кармичният цикъл продължава спонтанно. Точно тук и сега вие сте заобиколени от безкрайността на нивата. Ако можете да отместите самосъзнаването си към по-висока честота, можете да бъдете с ангелите в същата тази минута, ако пожелаете. В полето на безкрайните възможности вие съществувате на всички тези нива едновременно, но на нивото на живеенето съществувате само на едно. Според някои индийски учения ние всички бърборим толкова много за другите нива, че пътуваме към тях нощем в съня си. Тогава астралното тяло всъщност напуска физическото, като си остава свързано с него с нишка, която отново го връща обратно. Ако нишката се скъса, пътят обратно е загубен. Опасно е също да се флиртува с по-ниски астрални нива, ако не ги разбирате. Обаче след като веднъж сте осъзнали нъпълно, че цялата схема на световете е измислена от духа, от най-ниското да най-високото, от демоните до ангелите, не може да има нищо опасно около сътворението.

В този обзор се опитах да ви потопя в света, който открих в изминалите шейсет години. Това е ведическата перспектива, както аз я разбирам. Огромен духовен океан и по типично индийски начин вие сте поканени да потопите канчето си в него и да вземете малко или много, толкова, колкото поискате. Почти невъзможно е едно общество да обхване безкрайността и Индия не прави изключение. И там хората са толкова объркани около смъртта и умирането, колкото и хората тук и има такива, които напълно са обърнали гръб на океана на знанието, който се плиска в краката им. На Запад ние имаме собствена версия за това явление. Отричаме, че някой може да знае какво се крие зад смъртта, което удобно затваря вратата на нашето безпокойство за известно време. Или казваме, че духовното познание е относително; има значение само вярата, а не това, в което вярвате.

Именно тези ограничения се стреми да преодолее тази книга. В края на краищата въпросът "Какво става след като умрем?" се свежда до "Какво се случва след като аз умра?". Този въпрос става личен, емоционален и неизбежен. Ако ревностен мюсюлманин се озове в християнския рай (или обратно), ще бъде много нещастен: вечността няма да оправдае очакванията му. Като дете имах късмет, защото простата схема, която ми представиха и която доразвих в този обзор, позволява на всяка душа да намери своето място.

Това, което със сигурност остана в мен са няколко теми, на които ще наблегна в тази книга:

Животът след смъртта е място с новооткрита прозрачност.

Животът след смъртта не е статичен. Ние продължаваме да еволюираме и след като умрем.

Изборът не свършва със смъртта - той се разширява.

Земни образи ни отнасят в живота след смъртта (виждаме това, което е обусловено от нашата култура), но тогава душата прави съзидателни скокове, които откриват нови светове.

Имах за цел да видя доколко градивни са тези предпоставки, защото те отиват далече отвъд християнската приказка за рая и ада, която повечето деца на Запад научават. Една стара култура оставя място за любовта и смъртта в единение, не като неприятели, а като преплетени аспекти на един живот. Великият индийски поет Рабиндранат Тагор написа:

Нощта целува залязващия ден,

шепнейки:

"Аз съм смъртта, твоята майка,

от мен ще получиш ново раждане".

Животът след смъртта, с който израснах, е с отворен край като самия живот. Старата духовна мъдрост бе ме обвила плътно от десетилетия, модифицирана от преживяно и размишления. Единствената концепция за смъртта, която за мен има смисъл, ни позволява да преживяваме всичко. Сега се надявам да дам на читателите си шанс за същата тази свобода тук и във всеки настъпващ свят.