Провалени държави

НОАМ ЧОМСКИ

ПРОВАЛЕНИ ДЪРЖАВИ

(Злоупотреба с властта и покушение срещу демокрацията)

Предговор

Подборът от спорни въпроси, които би трябвало да се преценят като съществени по отношение на човешкото благополучие и човешките права, естествено, е от субективно естество. Но някои от тях изглеждат неизбежни, тъй като са в пряка връзка с перспективите за нашето оцеляване. Такива са поне следните три: ядрената война, екологичната катастрофа и обстоятелството, че правителството на водещата световна сила действа по начини, които увеличават вероятността от настъпването на тези катастрофи. Важно е да подчертаем - именно правителството, - тъй като населението, не е изразило съгласие което изобщо не е изненадващо.

Това поставя на дневен ред четвърти проблем, който би трябвало дълбоко да безпокои американците и целия свят: категоричното разграничаване между обществено мнение и държавна политика, една от причините за страха - който не може с лека ръка да бъде подминат, - че “американската “система” в своята цялост е изпаднала в сериозна криза, че е поела в посока, предвещаваща залеза на нейните исторически ценности [на] равенство, свобода и пълноценна демокрация.”1

“Системата” започва да придобива някои от характерностите на провалена държава, да приема облика, традиционно приписван на държави, считани за потенциална заплаха за нашата сигурност (като Ирак), или такива, които следва да бъдат подложени на наша интервенция за спасяване на населението им от тежка вътрешна заплаха (като Хаити). Независимо че подобна представа се преценява като “дразнещо неточна”, някои основни характеристики на провалената държава могат да бъдат идентифицирани. Една от тях е неспособността или липсата на воля да защити гражданството от насилие, а може би дори от унищожение. Друга е тенденцията да смята себе си за недосегаема от националното и международното право, респективно свободна да прибягва до агресия и насилие. Дори да са налице демократични форми, те страдат от сериозен “дефицит на демокрация”, което лишава формалните демократични институции от реален смисъл.2

Сред най-непосилните, а и едно от най-съществените изпитания, на които би могъл да се подложи всеки от нас, е да погледне честно в огледалото. Ако си го позволим, едва ли ще ни е особено трудно да открием характеристиките на “провалената държава” в собствената си страна. Подобно познание за реалността би трябвало да е дълбоко обезпокоително за онези, които ги е грижа за техните страни и бъдещи поколения. “Страни” - именно в множествено число, не само поради колосалния обхват на мощта на Съединените щати, но и поради обстоятелството, че заплахите не са ограничени във времето и пространството.

Първата половина на тази книга е посветена на разрастващата се заплаха от унищожение, причинена от могъществото на Съединените щати в нарушение на международното право - въпрос от особено значение за гражданите на световната господстваща сила, както и да бъдат преценявани свързаните с това заплахи. Втората половина се занимава най-вече с демократичните институции, как се възприемат те от елитарната култура и как функционират в действителност както при “утвърждаването на демокрация” в чужбина, така и при моделирането й в страната.

Проблемите са тясно взаимосвързани и възникват в няколко контекста. За да спестя излишни бележки под линия при обсъждането им, ще пропускам източници, които лесно могат да бъдат открити в последните ми книги.3