Потънал свят

ЧАСТ I

ИНИЦИАЦИЯ

Глава 1

Останки

"Ако не го очакваш, няма да откриеш неочакваното, тъй като то е трудно и не се намира лесно."

Хераклит

На пет километра от югоизточното крайбрежие на Индия, потънала на дълбочина 23 м под тъмните и пълни с акули води на Бенгалския залив, една създадена от човека постройка лежи на дъното на морето. Има формата на буква U, подобна на огромна подкова. Нейната обиколка е 85 м, а стените й са дебели около 1 и високи около 2 м.1

Откритието било направено през март 1991 г. от екип подводни археолози от Националния институт по океанография (НИО) на Индия, работещи край бреговете на Транкебар-Поомпухур в Тамил Наду, близо до Нагапатинам. Екипировката им включвала странично сканиращ сонар, който изпраща акустичен сигнал с обхват до 1000 м и измерва силата на ехото. Закачен на буксир зад изследователския кораб, странично сканиращият сонар е в състояние да създаде точни карти на очертанията на морското дъно и да идентифицира някои очевидни аномалии, например потънали кораби.

На 7 март 1991 г. сонарът определил местоположението на корабокрушение на дълбочина 19 м. На 8 и 9 март то било проучено от леководолази, които открили множество предмети, пръснати по дъното наоколо, включително оловни слитъци и желязно оръдие. След това в официалния доклад за проекта се казва следното:

"До 13:00 часа [на 9 март] леководолазите работеха по пръснатите предмети. Т. Ц. С. Рао, който провеждаше сонарно проучване на 5 км срещу Чинаванагири [недалеч от потъналия кораб], съобщи за друг обект с размери 40 на 10 м и формата на кораб (?), който е бил отчетен на сонографа. Шри Бандодкар беше изпратен на мястото (обозначено като ПМР2) и постави там две маркиращи шамандури. Около 14:00 часа Манави и Чини се гмурнаха, но шамандурите се бяха преместили и обекта не можа да бъде изследван."2

Следобеда второ изследване със сонара уточнило размерите и показало, че обектът е овален и с размери "30-35 м изток-запад и 10 м север-юг, с очевиден отвор от едната страна"3.

На 16 и 19 март Т. Ц. С. Рао продължил обследването и докладвал отново:

"Всъщност има три обекта, централният от които е овален с прекъсване от северната страна. Неговата дълга ос е 20 м. От източната страна има глинесто наслагване, отвъд която се вижда още една полукръгла структура. На северозапад от централния обект се откри още един или повече овални обекти."4

Накрая, на 23 март 1991 г., трима леководолази успели да се спуснат, но въздухът им стигнал само да проучат централната структура. Това, което са видели, е описано в официалния доклад както следва:

"Обект с форма на подкова, с височина между един и два метра. В широкото един метър рамо бяха открити няколко каменни блока. Разстоянието между двата ръкава е 20 м. През следващея полеви сезон остава да бъде проучено, дали обектът е светилище или някаква друга постройка, дело на човешка ръка, която сега е на дълбочина 23 м..."5

Дълбоко може да означава много древно

Така се случило, че през следващия сезон на обекта не била извършена никаква работа, но през 1993 г. структурата отново била изследвана от подводни археолози от НИО, които направили внимателни измервания и в крайна сметка докладвали следното за своите открития:

"Подковообразният градеж се намира на дълбочина 23 м под водата и на около 5 км от сушата. Общата дължина по обиколката на обекта е 85 м, разстоянието между двете рамена е 13 м, а максималната височина - 2 м. Височината на източното рамо е по-голяма от тази на западното. Центърът на обекта е покрит с наслгвания, но на места се забелязва скала. Ръчното разчистване показа, че на дълбочина 10-15 см централната част на обекта е камениста. Леководолазите са отбелязали изобилни морски организми, развили се върху структурата, но на някои места са забелязани няколко реда зидария."6

Поради липса на финансиране след 1993 г. по дължината на крайбрежието на Поомпухур не били провеждани никакви подводни археологически проучвания и в археологическата литература се разпространило общото впечатление, че от НИО не са открили никакви потънали градежи, които да са по-древни от III в. пр. Хр.7 Това със сигурност е вярно за многобройните останки, които са проучени в близост до брега, обикновено на дълбочина под 2 м и често показващи се частично над водата при отлив.8 Но подковообразната структура на 23 м дълбочина е съвсем друго нещо и по никакъв начин не може да бъде отнесена автоматично към III в. пр. Хр. Напротив, тъй като знаем, че през последните 19 000 години морското ниво непрекъснато се покачва9, здравият разум навежда на мисълта, че градежи, които понастоящем се намират на 23 м под водата, трябва да са много по-стари от тези само на 2 м.

"Никой не е търсил..."

През февруари 2000 г. отпътувах за Бангалор, за да посетя дома на доайена на индийската подводна археология - С. Р. Рао, основател на Центъра за морска археология при НИО, човекът, ръководил обследването при Транкебар-Поомпухур. Рао е забележителен мъж със слабо лице, около средата на седемдесетте, известен в своята област с неизчерпаемата си енергия и ентусиазъм. След като приключихме с любезностите, аз му казах, че се интересувам от подковообразната структура, която неговият екип е открил при Поомпухур:

- Двадесет и три метра е дълбоко. Не означава ли това, че може да е много стара?

- Определено - отговори Рао. - И ние също си помислихме това. Всъщност накарахме нашия океански инженер също така да провери дали структурата е потънала вследствие на морската ерозия или от собствената си тежест. Не мисля, че случаят е такъв, тъй като става дума за огромна структура, която е била изградена на тази дълбочина по времето, когато морето е започвало още по-нататък. Тя е била построена, когато мястото е било над водата. И тогава въпросът беше дали морето се е покачило с толкова много за толкова кратко време, с 23 м за около 2000 години?

- Може би покачването на морското ниво, което е покрило тази структура, е станало много по-рано - предположих аз. - А може би тя принадлежи на много по-ранен период от 2000-годишните руини на Поомпухур, които попадат в зоната на приливите? Имало е покачвания на морското ниво, които са били в състояние да причинят нещо подобно, но те датират от много отдавна - в края на ледниковия период.

- Правилно. По онова време се е случило. Тук сте прав.

- В края на ледниковия период е имало три големи потопа - и дори най-скорошният ни връща назад с 8000 години. Дали това е възможна дата за подковообразната структура?

- Не знаем - отговори Рао, - тъй като, разбирате ли, от всичко, което имаме, не сме в състояние въобще да определим датировката й.

- Как така?

- Тъй като в пробите, които извадихме, не открихме никакви органични материали, които да могат да бъдат датирани с въглерод-14, нито пък керамика, чиято дата да може да бъде определена с термолуминесценция или според типа. Имаме само камък, който не може да се датира по никакъв смислен начин.

- Освен според един фактор - че понастоящем структурата е на 23 м под водата. Следователно самото покачване на морското ниво би могло да помогне за определяне на възрастта.

- Точно така. Знам, че за залива Куч в Северозападна Индия е направено океанографско изследване и че самите океанографи са казали, че около 10 000 г. пр. Хр. нивото на морето е било с 60 м по-ниско от сегашното. Ако е вярно за там, значи е вярно и за тук.

- Което поражда възможността да имаме пред нас останките от непозната досега древна култура...

- Древна. Определено! - възкликна Рао. - И всъщност къде наистина се е зародила най-ранната известна цивилизация в Индия - цивилизацията от долината на Инд? Учените гадаят, но никой не знае. Когато се появява за първи път през III хил. пр. Хр., писмото от долината на Инд само по себе си вече е усъвършенствана писменост. Ранната архитектура вече е развита - имате тухлени градежи, имате канализация, всичко е планирано и изобщо... Така че би трябвало да има нещо преди това. Еволюционната фаза се губи? Не знаем.

Д-р Рао се приближаваше до истинската причина за моето посещение при него.

- Може би доказателствата за еволюционната фаза са под водата - предположих.

- Да са под водата? Напълно възможно.

- Ако е така, значи тази потънала структура при Поомпухур може да се окаже невероятно важна - дори само заради дълбочината...

- Двадесет и три метра...

- Двадесет и три метра. Точно така. И ако днес вече можем да изключим пропадане на сушата - а трябва да се свърши още работа, преди да можем да го изключим - та ако можем да го изключим и става въпрос изключително за морското ниво, следователно тук имаме откритие, което поставя под въпрос общоприетата хронология на цивилизацията.

Рао се замисли за малко, преди да отговори:

- Виждате ли... Някои хора казват, а и някои традиции гласят, че преди много време - преди повече от 10 000 години - в Индийския океан е имало континент, който е потънал... Много е възможно. Виждате ли, ние не правим задълбочени проучвания. Ако бихме отделили повече време, средства и т.н., може би ще намерим повече останки - не само тези - и тогава бихте могли да стигнете до някакво заключение относно много по-ранна епоха.

Казах на Рао, че съм запознат с южноиндийските традиции, за които той говори. Те описват обширни земи - потънали преди около 11 000 години, - които някога са съществували в Индийския океан на юг от днешния нос Коморин. Името на тези изчезнали земи било Кумари Кандам. Според традицията по време на тяхното потъване те са били дом на високоразвита цивилизация, която се гордеела дори с "Академия" с напреднал тип обучение, където се преподавали философия и литература.

- Трябва да е съществувало - заяви Рао. - Не можете да отхвърлите всичко това. Особено, както вече казах, откакто намерихме тази структура на 23 м дълбочина. Имам предвид - ние я снимахме. Тя си е там - всеки може да отиде да види. Не вярвам, че това е изолиран обект; вероятно допълнителни проучвания ще разкрият още такива наоколо. А след това, виждате ли, бихте могли да се спуснете още по-дълбоко, където може би ще намерите още по-важни неща.

Попитах, дали след 1993 г. са правени други опити да бъдат намерени подводни структури край бреговете на Южна Индия.

- Не - отговори Рао. - Никой не е търсил.