Конспирация "Пекин"

1.

Белият дом, Вашингтон,

окръг Колумбия

"Когато най-малко очаквате, ние ще ви поразим в дълбините под вечността, отъдето беше открадната вятърната мелница. Това е първото от трите предупреждения. Ако не се вслушате в тях и ако Аллах, Всемилостивият и Милосърдният, пожелае, ще бъдем принудени да приложим окончателното решение."*

Сред военните в Белия дом цареше напрежение. Информационната среща беше свикана набързо в претъпканата Ситуационна зала под Овалния кабинет в западното крило. Видеофилмът, който гледаха, беше зърнест, но чертите на лицето на шейсетгодишния д-р Халид Кадир се открояваха достатъчно ясно. Подобно на хидрата от гръцката митология, на "Ал Кайда" беше израснала още една чудовищна глава. Главният терорист на екрана изглеждаше спокоен и смразяващо уверен. За разлика от по-кльощавия си и по-известен колега Осама бин Ладен, образованият на Запад мюсюлманин уйгур от Синдзянския автономен район в Западен Китай беше с едро телосложение. Бе висок метър и осемдесет и държането му беше заплашително. На мургавото му кръгло лице бяха изсечени бръчките от продължаващата цял живот борба със Запада и етническата група на китайците хан. Тъмните му притворени очи с надвиснали над тях вежди бяха хладно пресметливи. Елегантна бродирана допа, традиционното кепе на уйгурските му сънародници, покриваше тънката му посивяла коса.

Кадир говореше бавно и спокойният му тон караше президента Денвър Харисън и членовете на военния му кабинет, най-могъщата група мъже и жени на света, да отхвърлят отправеното предупреждение като обикновено ислямистко перчене. Агент Къртис О'Конър обаче не беше склонен да го направи. Д-р Халид Кадир беше блестящ микробиолог, завършил "Харвард". О'Конър знаеше, че е и забележително целеустремен.

Къртис О'Конър, специалист по биотероризъм и един от най-добрите познавачи на исляма, Централна Азия и "Ал Кайда" сред агентите на ЦРУ, седеше на един от столовете на съветниците, подредени край покритата с тъмна ламперия стена в Ситуационната зала на Белия дом. Беше на четиридесет и три, висок метър и седемдесет и осем здравеняк в добра форма. Гъстата му черна коса беше небрежно сресана. Лицето му бе загоряло от слънцето, а сините му очи проблясваха дяволито. Къртис О'Конър беше от ирландски произход, имаше независим характер и един от най-острите умове в ЦРУ. Преди известно време бе заключил, че президентът и неговите съветници не желаят да видят истинските измерения на войната в Ирак. Струваше му се наложително да повлияе някак за промяната на опасния и арогантен курс, начертан от администрацията, който подлагаше на опасност новата му родина и целия западен свят. О'Конър не си падаше по президенти и премиери, които започват войни под измислени предлози, нито по съветници и генерали подмазвачи, които се включват в наддаването. А още по-малко по религията и фундаменталистите независимо от тяхната вяра, щом злоупотребяваха с нея.

"Западът все по-често използва така наречената война срещу тероризма като средство за преследване на мюсюлманите по света - продължаваше Кадир. - В Ирак биват избивани невинни деца и жени, същото става в Ливан и палестинските земи, окупирани от Израел. Други правителства, например това в Пекин, последваха примера на Съединените щати, Великобритания и Австралия и използват войната срещу терора, за да премахнат уйгурите мюсюлмани, които възприемат като заплаха. Вие на Запад не го виждате, но Китай екзекутира всяка година повече хора от всички останали страни по света, взети заедно. По прищявка на комунистите в Пекин измъчват и затварят хората, блокират интернет. Свободата на словото не съществува, но въпреки това вие на тълпи ще дойдете на олимпиадата в Пекин и така ще окажете подкрепа на престъпния режим. Същото се случи и през 1936 г. - отбеляза Кадир с лека тъга в гласа. - Берлинската олимпиада беше открита от Хитлер и Третият райх използва спортната надпревара и нацисткия поздрав, за да възвеличи режима си. Явно сте забравили, че според олимпийската харта целта на "олимпизма е да постави спорта в услуга на хармоничното развитие на човечеството за мир в обществото при зачитане на човешкото достойнство." С неподражаема ирония Кадир отправи предупреждението си: "Ако не смените курса, в който Хитлер се провали, ислямът ще ви победи."

Къртис О'Конър се запита дали първото нападение ще бъде с биологично оръжие и дали е възможно спортистите и игрите да са набелязаните мишени. "В дълбините на вечността, откъдето беше открадната вятърната мелница" изобщо не звучеше като бактерия или вирус, но О'Конър знаеше, че сред най-търсените терористи в американския списък малцина можеха да се сравняват с учения мюсюлманин и философ. И никой нямаше по-добра възможност от него да използва тъмния микроскопичен свят на биотероризма. Въпреки пренебрежението по лицата на президента Харисън и останалите членове на неговия кабинет О'Конър имаше усещането, че някъде в това първо закодирано предупреждение се крие действителна опасност, която Западът можеше да пренебрегне само на собствен риск.

Когато видеофилмът свърши, президентът Денвър Харисън се заигра с писалката си от масивно злато. Неотдавна се бе върнал от ранчото си край река Битъррут в Монтана и беше очевидно, че му се ще още да е там. Вместо това беше принуден да изслуша видеозаписа със заплахите на някакъв долен мюсюлмански терорист. Квадратното лице на Харисън бе хванало слънчев загар, а брадичката му стърчеше предизвикателно. Непрестанно критикуваха неговата администрация, че облагодетелства богатите, вместо да се грижи за бедните, и че постоянно измъква пари от средната класа в Америка, но тези обвинения изобщо не го засягаха, ала войната в Ирак и срещу тероризма все пак взимаше своята дан. Някога черната му коса сега беше забележимо прошарена. Президентът Харисън се вторачи във фигурата на екрана.

Държането на Кадир стана по-малко заплашително и той изглеждаше почти разумен, когато се обърна към обикновените граждани на Запада и Китай. "Западните народи и китайският народ са в смъртна опасност. Ще ми се да не беше така, но вашите водачи са арогантни и упорити, отказват да преговарят с няколкото ключови държави от мюсюлманския свят, като например Сирия и Иран. Нахлуването на Запада в Ирак доведе до смъртта на повече от четиристотин хиляди невинни иракски граждани. Вашите лидери отричат този брой, но данните бяха изнесени от вашия собствен уважаван университет "Джон Хопкинс". Пекин държи медиите и интернет под много строг контрол и мнозина на Запад не знаят какво се случва в Китай. Хиляди от моите съграждани в провинция Синдзян бяха убити от безскрупулни китайски правителствени войници", продължи Кадир, а тъмните му очи засвяткаха гневно, когато си припомни клането на своето собствено семейство. "Китайското правителство от десетилетия преследва уйгурския народ в Синдзянския автономен район, а войната на Запада срещу тероризма предостави на властващите извинението, което им беше нужно, за да узаконят убийствата и хвърлянето на борците за свобода в затворите без съд и присъда. Пекин просто повтаря онова, което Западът разреши в Гуантанамо Бей."

Ъгълчетата на тънките устни на президента се отпуснаха надолу, докато се опитваше да разбере посланието на Кадир. Явно заплахата нарастваше до злокобно равнище.

"Пророкът, мир нему, предсказа, че краят на света ще настъпи, когато вие, идолопоклонниците и евреите, "от всеки хълм се втурнете на тълпи срещу исляма". Днес вие на рояци се нахвърляте върху ни на всеки хълм от четирите посоки на земята. Ако вашите водачи упорстват да унищожат мюсюлманския народ, ако продължавате да унижавате пророка, мир нему, вашата цивилизация ще бъде унищожена окончателно, както е предсказано в благочестивия Коран." Микробиологът затвори свещената книга пред себе си.

"11 септември беше предвестник за очакващите ви злини. Много скоро ще получите първото предупреждение и ние ще ви нападнем в дълбините под вечността. Първото предупреждение ще бъде последвано от второ, а сетне от трето и ако не се вслушате в предупрежденията на Аллах, Всемилостивия и Милосърдния, ще загинете, когато самотната нишка се сплете със своя двойник."

2.

Д-р Кейт Брейтуейт носеше хирургическата си роба на голо, а върху нея син скафандър за биологична безопасност. При излизане от лабораторията с четвърта степен на биологична защита нищо не трябваше да се промъкне през душовете за дезинфекция. Макар вече да минаваше девет вечерта, Кейт Брейтуейт още не бе готова да си тръгне. Насочи се към далечния край на смъртоносната биологична лаборатория, тътрейки галошите, които защитаваха подметките на скафандъра от износване.

Макар само тридесет и четири годишна и родена в Австралия, д-р Кейт Брейтуейт бе един от най-уважаваните биохимици и вирусолози в Съединените щати. Беше сред малцината учени, които можеха с основание да кажат за себе си, че са специалисти по Variola major, известна и като едра шарка. Жената беше малко по-висока от среден ръст, а дългата є къдрава руса коса бе прибрана под мрежичка, за да не пада в очите є зад тежката пластмасова лицева маска. Загорялото є лице бе напръскано със симпатични лунички и дори през визьора се виждаше, че Кейт Брейтуейт е привлекателна млада жена, макар че в обикновено сияйните є зелени очи сега се спотайваше гняв. Кейт работеше в ИИЗБА на САЩ - дешифрирано това означаваше Институт за изследване на заразните болести в армията на САЩ, но преди седмица бе получила строго секретно нареждане да започне да дели времето си между Мериленд и ЦКЗ, Центъра за контрол на заболяванията в Атланта. Д-р Брейтуейт бе натоварена да подготви някои от най-опасните опити, провеждани в историята на биологичната война.

Лабораторията с четвърта степен на защита в западната част на комплекса на ЦКЗ беше една от най-смъртоносните в света. Подовете и стените бяха облицовани с плочки и се поддържаха безупречно чисти. От тавана висяха десетина червени въздушни маркуча. Въздухът вътре беше с отрицателно налягане и непрекъснато се подменяше. Издайническата редица отдушници на покрива изхвърляше пречистен от микрофилтри въздух. Той беше и супернагрят, за да може, преди да излезе в атмосферата, патогените като eбола и марбург в него да бъдат напълно унищожени. Кейт беше сама в лабораторията и вече бе прекарала четиринадесет часа, приведена над съдинките на Петри, които съдържаха индия-1, една от най-смъртоносните разновидности на едрата шарка, известни на човека. Но преди да си тръгне за вкъщи, тя искаше да провери и любимите си шимпанзета.

Да продължаваме с тези опити е крайно безотговорно, помисли тя с яд, докато отваряше с лекота тежката стоманена врата, водеща към помещението на животните. Светът вече бе преживял достатъчно ужаси и без ново избухване на епидемия от едра шарка. Кейт знаеше, че на планетата са останали само две хранилища на причинителите на тази шарка. Едното беше руската лаборатория в Колцово, Сибир, и никой не беше докрай сигурен, че руснаците са в състояние да дадат отчет за цялата си смъртоносна наличност.

Другото хранилище беше тук, в ЦКЗ, заобиколено от бетонни прегради, за да не може никой да забие камион бомба в сградата. Едрата шарка се съхраняваше според най-строгите правила за безопасност, прилагани в света.

Мислите на Кейт за кратко се спряха на професор Имран Сайед, нейния непосредствен началник в базата в Мериленд. Винаги подкрепяше своя професор и стария полковник, който командваше базата, когато тримата страстно доказваха нуждата от унищожаването на останалите в света запаси от смъртоносния вирус, но всеки път получаваха решителен отказ от хората на власт. Бяха доказвали също толкова разгорещено, че експериментите с големите човекоподобни маймуни не бива да продължават, но миналата седмица беше назначен нов командир, полковник Уолтър Е. Васенбърг Трети, който издаде заповед опитите да се проведат. Без съмнение тя щеше да се види с него след завръщането си в Мериленд, но вече се беше наслушала на коментарите на колегите в института, че тази идея никак не е добра. Васенбърг бе педантичен поддръжник на военната дисциплина и на политиката на Белия дом и Кейт имаше ужасното предчувствие, че нито тя, нито професор Сайед ще успеят да спрат ужасните експерименти.

Тя затвори тежката стоманена врата зад гърба си, протегна ръка към един от червените въздушни маркучи и го вкара в своя регулатор. Хладният въздух херметизира костюма є със силно съскане и тя затътри крака към първата клетка, приютяваща малко семейство шимпанзета, купени от Габон за изследването.

Никое от тях още не се бе установило в новия си дом. Полуизядени сливи, банани и папая бяха разхвърляни сред зелените листа, покриващи пода на клетката. Кейт бе кръстила водача Мавърик* и щом погледна в изразителните му кафяви очи, гневът є се смекчи. Той седеше в далечния край на клетката и замислено поглаждаше брадичката си. Големият му черен нос беше сплескан върху сбръчканото старо лице. Силните му ръце и останалата част от тялото бяха покрити с черна козина, но на върха на темето имаше сиви петна. Докато Кейт продължаваше да го гледа в очите, той се изправи, бавно тръгна към пръчките на клетката и притисна лице между тях, гледайки я въпросително. Въпреки че имаше добро телосложение, водачът не беше най-едрият мъжкар в групата. Семействата на шимпанзетата в много отношения приличат на човешките. В случая хитрият Мавърик се бе издигнал до водач, защото притежаваше най-добрите социални умения и способности да поддържа реда в групата. Останалите го уважаваха и това му даваше право да се храни пръв и предимство при чифтосването.

Кейт почувства странна симпатия към големия примат. Не за пръв път се замисляше за ДНК и взаимосвързаността на живота. Знаеше, че за разлика от горилите, ДНК на шимпанзетата се различава от човешкоата само с 1,6 процента, но не приемаше мнението на администрацията, че те дават най-голяма за възможност за успех при смъртоносния опит. Кейт усети, че любимецът є е разтревожен. Съзираше тъгата в очите му. Сякаш предчувстваше какво ще се случи с него и семейството му. Кейт споделяше неговата загриженост. Колкото и умела да беше в боравенето с Variola major, експериментът, който є бе наредено да проведе, не беше правен никога преди. Тя нямаше представа как точно ще протече и колко опасен може да стане.