Роден богат

РОДЕН БОГАТ

Доналд Уестлейк

1.

Дормундър седеше в хола и гледаше вечерните новини. Тъкмо стигна до заключението, че всяка многоетажна жилищна сграда в щата Ню Джързи рано или късно ще изгори до основи със средна скорост от три блока на новинарска емисия, когато на вратата се звънна. Той вдигна изненадано поглед, защото не очакваше никого. Изненадата му нарасна, щом загря, че не е чул познатото “бррр” от входната врата, а почти неизвестното му “бииип” на инсталирания в кухнята домофон.

Стана, излезе в коридора и видя, че Мей го гледа въпросително от вратата на кухнята. Ръцете й бяха заети с днешните хранителни припаси, донесени от работата й в супермаркета “Сейфуей”.

- Кой е? – попита тя.

- Другият звънец звъни – осведоми я Дортмундър и посочи с палец зад гърба си към входната врата. – Онзи на улицата.

- На улицата?

Дортмундър се промуши в кухнята и се насочи към инсталирания на стената домофон, който никога не бе работил. Хазяинът им го бе поправил като част от сатанинския си план да вдигне наема. Дортмундър въобще не бе сигурен как работи проклетото устройство, тъй като никога не бе прибягвал до услугите му, затова почти целуна микрофона и каза:

- Дааа?

- Аз съм, Анди – отвърна някакъв глас. Звучеше така, сякаш някаква говореща кола имитира гласа на Анди.

- Анди?

- Отвори му, Джон – обади се Мей.

- Да бе, да.

Дортмундър натисна белия бутон на домофона и поредният неприятен звук се заблъска в стените на кухнята.

- Чудесата на белия свят никога не свършват – отбеляза Мей, тъй като Анди Келп, който от време на време партнираше на Дортмундър в определени начинания, обикновено просто нахълтваше при тях благодарение на сръчността си с ключалките.

- Ами ако звънне и на вратата на апартамента? – зачуди се Дортмундър.

- Може и да звънне – допусна Мей. – Знае ли човек.

- Този звънец звъни отвратително – каза Дортмундър и тръгна към входната врата, за да предотврати неприятния звук. Отвори я и чу ехото от стъпките на Анди Келп. Тропотът спря, Дортмундър подаде глава на площадката и видя самия Келп – жизнерадостен остронос тип, облечен спортно в черно и сиво. Анди влезе и стъпи на износения килим в коридора.

- Звънна отдолу – напомни му Дортмундър със съвсем лек укор.

Келп се ухили и вдигна рамене.

- Не исках да ви притеснявам.

Ново двайсет.

- А-ха – отвърна Дортмундър. – Хайде де, влизай.

Тръгнаха по коридора и Мей подаде глава от кухнята, за да каже:

- Много любезно от твоя страна, Анди. Мислиш, преди да действаш.

- Здрасти, Мей.

- Искаш ли бира?

- Да, ще пийна една биричка.

- Ей сега ще донеса.

Дортмундър и Келп влязоха в хола, седнаха и Дортмундър каза:

- К’во става?

- К’во да става – отвърна Келп и се огледа. – Отдавна не сме се виждали и реших да намина. Гледам, че нямаш нови придобивки.

- Не, старите придобивки си ни харесват.

- Е – Келп кръстоса крака и се настани удобно, – как я карате?

- Кара я предимно Мей – отвърна Дортмундър. – Все още работи в “Суейфуей”, така че не стоим гладни.

- Викам си – продължи Келп, – че като не се обаждаш толкова време, сто на сто не ти е попадала никаква работа.

- Сто на сто.

- Искам да кажа – уточни Келп, – че ако ти беше попаднала някаква работа, сто на сто щеше да ми се обадиш.

- Освен ако не е нещо самостоятелно.

Думите му явно заинтригуваха Келп.

- Правил ли си нещо самостоятелно?

- В интерес на истината – осведоми го Дортмундър точно в момента, в който Мей влезе с три кутии бира, – не.

Мей раздаде две от бирите, настани се в любимия си стол и каза:

- Е, Анди, какво те води към нас?

- Иска да знае – отвърна Дортмундър вместо Келп – дали не съм работил без него, с някои други хора.

- Хайде сега – възрази Келп и небрежно разклати бирата си, – ти не правиш такива неща, нали, Джон?

Тъй като нямаше какво да отговори, Дортмундър надигна бирата си.

- Ами ти, Анди? – попита Мей. – Има ли нещо на хоризонта?

- Всъщност има една мъглява възможност – призна Келп, което, разбира се, бе другият повод за посещението му. – Не знам дали Джон ще се заинтересува от нея обаче.

Дортмундър продължи да притиска кутията с бира до устните си, сякаш пие, а Мей каза:

- Какво точно няма да му хареса?

- Ами работата е в Ню Джързи.

Дортмундър свали бирата и отбеляза:

- В Ню Джързи стават много пожари по къщите. Тъкмо това разправяха по новините.

- Опасяват се, че е загинало цяло семейство, нали? - каза Келп. – И аз често ги гледам тия новини. Не, тук става въпрос за един от онези огромни магазини, “Спийдшоп”.

- А, оня ли – сети се Дортмундър.

- Знам, че в миналото си имал проблеми с този магазин – съгласи се Келп, – но работата е там, че организират гигантска разпродажба на телевизори.

- Телевизор си имаме – отвърна Дортмундър и посочи телевизора, който бе изгасил, когато чу звънеца отдолу.

- Виж сега какво си мисля аз – продължи Келп. – Ако ще правят гигантска разпродажба на телевизори, логично е да напълнят склада с тях, за да са им подръка.

- Точно така – потвърди Мей. – За да могат да отговорят на търсенето.

- Абсолютно – съгласи се Келп с Мей и продължи към Дортмундър: - Случайно знам къде има празен микробус, който можем да ползваме.

- Да не би да предлагаш – отвърна Дортмундър – да вдигнем и пренесем цяла камара телевизори? Тежки телевизори.

- Не са толкова тежки – успокои го Келп. – Пък и си струва. Знам един тип на Стейтън Айланд, който наскоро откри голям магазин за бяла и черна техника на ниски цени. Честен кръст, нито една от стоките му не идва по обичайните канали. Ще купи всичко, което му занесем, без микробуса, а пък май и за него мога да намеря клиент.

- Честен кръст – повтори Дортмундър.

- Стоката му не е по-лоша от тази в другите магазини – увери го Келп. – Същото качество, но на супертънки цени. Единственото е, че производителят сигурно няма да ти признае гаранцията.

- “Спийдшоп” – каза Дортмундър и се сети за посещенията си в магазина в извънработно време. – Те имат охранителна система.

- Какво е някаква си охранителна система за хора като нас. – Келп разпери ръце, за да покаже колко детински лесна ще е работата.

Телефонът иззвъня.

- Аз ще вдигна – отзова се Мей, остави бирата си и тръгна към кухнята. Звънът се разнесе отново.

- Знам, че си губя времето – смени темата Келп, – но само си помисли какво облекчение ще е за Мей, ако пуснете кабел до хола и сложите още един телефон тук.

- Не, благодаря.

- Един-единствен телефон в цял апартамент. – Келп поклати глава. – При това не е и безжичен. Прекалено на сериозно вземаш традиционализма си, Джон.

- Освен това – каза Дортмундър – май не ми се ще да тараша “Спийдшоп” отново. Дори да оставим настрана проблемите с Честния кръст.

- Какви проблеми виждаш с Честния кръст?

- Рано или късно подобно предприятие ще събуди подозрение – обясни Дортмундър. – Един прекрасен ден куките ще цъфнат в магазина му и ще почнат да сверяват серийни номера на стоки, да искат фактури за покупките, транспортни документи и всякакви други глупости. Според теб какви са шансовете точно в този ден да цъфнем там с микробус крадени телевизори?

- Едно на хиляда – прецени Келп.

- Така ли? Според мен са петдесет на петдесет – възрази Дортмундър, но в този момент Мей се върна при тях с притеснена физиономия. Той я изгледа. - Какво става?

- Обади се Ан Мари – каза Мей и Келп наостри уши, защото Ан Мари беше приятелката му. – Разправя, че някакъв тип цъфнал у тях и искал да говори с Анди. Намъкнал се ей така, не казва кой е и не иска да си иде. На Ан Мари това въобще не й харесва.

- На мен също – съгласи се Келп и стана. – Ще взема да ида да видя какво става.

- Джон ще дойде с теб – каза Мей.

Последва мълчание, в което Дортмундър посегна за бирата си. Вдигна очи и установи, че двамата го зяпат.

- Ъ? – каза той и остави бирата. – Да бе, разбира се – съгласи се с предложението на Мей и стана.