Затворник по рождение

ЗАТВОРНИК ПО РОЖДЕНИЕ

Джефри Арчър

На Джонатан и Марион

ПРОЛОГ

– Да – кимна Бет. Опита да се престори на изненадана, което не беше кой знае колко убедително, след като още в прогимназията бе решила да се омъжи за него. Тя обаче се изуми, че Дани коленичи насред претъпкания ресторант. – Да – повтори Бет, с надеждата, че той ще се изправи, преди всички наоколо да са оставили вилиците, за да ги зяпат.

Но той не стана, а измъкна като фокусник, незнайно откъде, малка кутийка. Отвори я и отвътре се показа семпла златна халка с диамант, доста по-голям от очакваното, въпреки че брат й вече беше споменал, че приятелят му е похарчил две месечни заплати за пръстена.

Дани най-после се изправи и за пореден път я изненада, набирайки веднага някакъв номер на мобилния си.

– Каза “да”! – триумфално обяви той.

Бет се усмихна и вдигна диаманта срещу светлината, за да го разгледа отблизо.

– Защо не се присъединиш? – добави Дани, преди тя да успее да го спре. – Страхотно, нека се видим в бара на Фулъм Роуд, онзи, в който бяхме след мача с “Челси” миналата година. Ще се видим там, човече!

Бет не възрази, защото Бърни беше не само неин брат, но и най-старият приятел на Дани, а и той най-вероятно вече го беше поканил за кум.

Щом Дани поиска сметката от преминаващия сервитьор, към тях бързо се приближи оберкелнерът.

– За сметка на заведението – рече той и топло се усмихна.

Очертаваше се нощ на изненадите.

Бет и Дани влязоха в “Дънлоп Армс” и завариха Бърни на маса в ъгъла, с бутилка шампанско и три чаши.

– Страхотна новина! – поздрави ги той още преди да са седнали.

– Благодаря, човече – отвърна Дани и му подаде ръка.

– Вече се обадих на мама и татко – продължи Бърни, докато отваряше бутилката, за да напълни чашите. – Не ми се сториха кой знае колко изненадани, но пък вашата тайна беше сред най-лошо пазените в Боу.

– Не ми казвай, че и те ще се появят – каза Бет.

– Никакъв шанс. – Бърни вдигна чашата си. – Този път само аз. Наздраве, за дълъг живот и дано “Уест Хам” да спечелят купата.

– Е, поне едно от двете е възможно – въздъхна Дани.

– Мисля, че ти по-скоро би се оженил за “Уест Хам” – усмихна се Бет на брат си.

– Може и да е по-лошо – каза Бърни.

– Аз поне, докато съм жив, ще съм женен – засмя се Дани.

– Освен в събота следобед – напомни му Бърни.

– Може да се наложи понякога да жертваш и съботата, след като поемеш щафетата от татко – отбеляза Бет.

Дани се намръщи. По време на обедната почивка се беше отбил при бащата на Бет, за да иска ръката на единствената му дъщеря. Някои традиции умират трудно в Ист Eнд. Господин Уилсън беше повече от ентусиазиран от новината, че Дани ще е негов зет, след което сподели, че е размислил относно нещо, за което Дани беше сигурен, че са се разбрали.

– А ако се надяваш, че ще те наричам “шефе”, като поемеш щафетата от стария – прекъсна мислите му Бърни, – нещо си се объркал.

Дани предпочете да замълчи.

– Това онзи ли е, за когото си мисля? – прекъсна ги Бет. Гледаше към бара.

Дани проследи погледа й и каза:

– Определено прилича на него.

– На кого? – попита Бърни.

– Актьорът, който играе доктор Бересфорд в “По лекарско предписание”.

– Лорънс Девънпорт – прошепна Бет.

– Да отида ли да му поискам автограф? – предложи Бърни.

– В никакъв случай – възкликна Бет, – въпреки че мама не пропуска епизод.

– Мислех, че го харесваш – отбеляза Бърни и доля чашите им.

– Не е вярно – възрази Бет прекалено високо и един от мъжете на бара се обърна. – И освен това – добави тя, усмихвайки се на годеника си – Дани изглежда доста по-добре от Лорънс Девънпорт.

– Да бе! – разсмя се Бърни. – Не си мисли, че на малкия Дани ще му стане навик да се бръсне и да си мие косата. Никакъв шанс. Не забравяй, че твоят бъдещ съпруг работи в Ист Енд, а не в Сити.

- Той би могъл да бъде всичко, което поиска – отбеляза Бет и хвана ръката на годеника си.

- Какво например? Финансист или може би търговец? – Бърни смушка дружески приятеля си.

– Има такива планове за сервиза, че ще ти падне шапката...

– Шт – спря я Дани, докато пълнеше чашата на приятеля си.

– Дано, защото чифтосването не е евтина работа – каза Бърни. – За начало ще трябва да намерите къде да живеете.

– Един приземен апартамент близо до нас се продава – рече Дани.

– Имате ли достатъчно за депозит? Дори в Ист Енд жилищата не са евтини.

– Спестили сме достатъчно – похвали се Бет, – а когато Дани поеме от татко...

– Да пием за това – предложи Бърни, но забеляза, че бутилката е празна. – Май няма да е зле да поръчам още една.

– И дума да не става – отсече Бет – На теб може да не ти се налага, но утре аз трябва да бъда навреме на работа.

– Не ме интересува! – каза Бърни. – Не всеки ден сестра ми се сгодява за най-добрия ми приятел. Още една бутилка! – извика той.

Барманът се усмихна и извади бутилка шампанско от хладилника. Единият от мъжете на бара погледна етикета и отбеляза:

– “Пол Роже”. – А после добави на висок глас: – Само ще го изхабят.

Бърни скочи от мястото си, но Дани побърза да го дръпне обратно на стола.

– Зарежи. Не си заслужава.

Барманът предвидливо се приближи към тях.

– Братлета, нали няма да имаме проблеми? – попита той, докато отваряше бутилката. – Празнуват рожден ден и са пийнали повечко.

Бет огледа четиримата, докато барманът пълнеше чашите. Един от тях я зяпаше втренчено. Намигна й, отвори уста и се облиза. Бет бързо се извърна и с облекчение видя, че Дани и брат й не са забелязали, увлечени в разговор.

– Къде ще ходите на меден месец?

– В Сен Тропе – обяви Дани.

– Май ще се поизръсите.

– Този път ще минем без теб, да ти е ясно – каза Бет.

– Кучката става, ама само докато си отвори устата – чу се глас откъм бара.

Бърни пак скочи, а двама от онези на бара го изгледаха предизвикателно.

– Пияни са – напомни Бет. – Просто не им обръщай внимание.

– Абе не знам – обади се друг. – Има моменти, когато много ми харесват отворените усти на кучките.

Бърни грабна празната бутилка, но Дани с всичка сила го дръпна да седне.

– Тръгваме си – отсече Бет. – Не искам някакви сноби да ми развалят годежното парти.

Дани се надигна, но Бърни продължи спокойно да допива шампанското си.

– Да се разкараме, преди да сме направили нещо, за което ще съжаляваме – подкани го Дани.

Най-после Бърни се изправи и неохотно последва приятеля си, но нито за миг не свали поглед от четиримата на бара. Бет с радост установи, че те са им обърнали гръб и оживено обсъждат нещо.

Но щом Дани отвори задната врата, един от тях се обърна и попита:

– Тръгваме, а? – Извади портфейла си и добави: – Като привършите с нея, аз и приятелите ми сме готови да й се изредим.

– Що не се гръмнеш бе? – тутакси се извърна Бърни.

– Да излезем вън да се разберем.

– Ти само ми ела! Скапаняк!– предизвикателно подвикна Бърни, но Дани го избута навън, преди да е казал още нещо.

Бет бързо затръшна вратата зад тях и тръгна по тясната задна уличка. Дани сграбчи Бърни за лакътя, но преди да изминат и няколко метра, той се опита да се отскубне.

– Да се върнем и да ги размажем.

– Някой друг път – рече Дани категорично и продължи да го побутва напред.

Бет стигна до улицата и там срещна онзи, когото Бърни бе нарекъл скапаняк. Скрил едната си ръка зад гърба, той я изгледа похотливо и пак се облиза. В същия миг друг изскочи задъхан иззад ъгъла. Бет се обърна и видя, че брат й вече е заел разкрачена стойка, готов за юмручен бой.

– Да се върнем обратно – извика тя към Дани, но в следващия момент забеляза, че другите двама от компанията са им препречили пътя към задния вход на бара.

– Майната им – изруга Бърни. – Време е да дадем урок на тия копелдаци.

– Не, не – примоли се Бет, когато един от мъжете на уличката се втурна към тях.

– Ти поеми скапаняка – викна Бърни на Дани, – а аз – другите трима.

Бет с ужас видя как “скапаняка” удари Дани в брадичката и той политна назад, но се съвзе достатъчно бързо, за да блокира следващия удар и изненадващо заби юмрук в стомаха на нападателя си. Онзи се свлече на коляно, но бързо се изправи и отново замахна към Дани.

Двамата край вратата очевидно не изпитваха голямо желание да се включат и Бет се надяваше всичко да приключи бързо. Брат й заби един ъпъркът на другия, с което почти го нокаутира. Докато го чакаше да се изправи, Бърни извика:

– Би ли извикала такси, сестра ми? Това тук няма да трае дълго и най-добре да се измитаме.

Бет искаше първо се увери, че Дани се справя със Скапаняка. Онзи лежеше проснат на земята, а годеникът й беше върху него и явно всичко беше под контрол. Хвърли им последен поглед, преди неохотно да се подчини на заповедта на брат си. Изтича до края на алеята и когато стигна до улицата се заоглежда за такси. Минута по-късно забеляза познатата светеща табела на покрива на една от колите.

Таксито спря точно когато мъжът, когото Бърни бе повалил, мина покрай нея клатушкайки се и изчезна в тъмното.

– Накъде, миличка? – попита шофьорът.

– Бейкън Роуд в Боу – отвърна Бет и отвори задната врата. – Трябва да изчакаме и двама приятели.

Шофьорът погледна в уличката и отбеляза:

– Не мисля, че ти трябва такси, момиче. Ако наистина са ти приятели, по-добре извикай линейка.

КНИГА ПЪРВА

ПРОЦЕСЪТ

1.

– Невинен.

Дани Картрайт усещаше как краката му треперят, както преди първия рунд на мачовете, които знаеше, че ще загуби.

Секретарят записа думите му относно обвинението и рече:

– Можете да седнете.

Дани се свлече на тясната скамейка и въздъхна с облекчение. Първият рунд беше приключил. Погледна към “рефера”, седнал в отсрещния край на залата на подобен на трон зелен кожен стол с висока облегалка. Върху дългата дъбова маса пред него бяха разпръснати папки с дела и бележник, отворен на празна страница.

Съдия Саквил изгледа Дани равнодушно, свали от носа си очилата с дебели като лупи стъкла и нареди:

– Да влязат заседателите.

Докато всички присъстващи очакваха дванадесетте мъже и жени, Дани се опитваше да попие всичко в зала номер четири на “Олд Бейли”. Погледна към двамата мъже, седнали в двата края на, както му обясниха, адвокатската скамейка. Младият му адвокат Алекс Редмейн му се усмихна приятелски, но по-възрастният в другия край, когото господин Редмейн винаги наричаше “прокурор”, не го удостои с никакво внимание.

Дани премести поглед към местата за публиката. Родителите му седяха на първия ред. Яките татуирани ръце на баща му бяха опрени на парапета, а главата на майка му през повечето време бе наведена, освен когато поглеждаше единствения си син.

Няколко месеца изминаха, докато делото “Короната срещу Даниъл Артър Картрайт” стигне до “Олд Бейли”. На Дани му се струваше, че откакто се бе намесил законът, събитията се нижеха като на забавен кадър. Най-внезапно и без предупреждение вратата в другия край на залата се отвори и приставът се появи отново. Следваха го седмина мъже и пет жени, избрани да решат съдбата му. Настаниха се на определените им места – шестима на първия ред и шестима зад тях. Непознати, без нищо общо помежду, освен лотарията на подбора.

Секретарят ги изчака да се настанят и се обърна към тях.

– Дами и господа съдебни заседатели – започна той, – обвиняемият Даниъл Артър Картрайт e пред вас по обвинение в убийство. Той пледира невинен. Ваше задължение в такъв случай е да изслушате фактите по делото и да решите виновен ли е, или не.