Тъмната река

Джон Туелв Хокс

Тъмната река

Джон Туелв Хокс

е автор на бестселъра на “Ню Йорк Таймс” – “Странникът”.

Повече информация за Джон Туелв Хокс и за света в трилогията “Четвъртият свят” можете да намерите на адресите:

www.johntwelvehawks.com

www.thedarkriver.com

www.doubleday.com

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА

“Тъмната река” е плод на въображението, вдъхновен от истинския свят.

Жадният за приключения читател може да се докосне до слънчевия часовник, скрит по улиците на Рим, да пътува из Етиопия и да застане пред светилището в Аксум или да мине през Централната гара в Ню Йорк и да разгадае загадката върху тавана над чакалнята.

Аспектите на Голямата машина, описани в романа, също са истински или в момента се развиват. В близко бъдеще както личните, така и правителствените информационни системи ще следят живота ни от всички страни. Един централен компютър ще помни къде ходим и какво купуваме, имейлите, които пишем, и книгите, които четем.

Всяка атака срещу личната свобода е оправдана от всепроникващата култура на страха, която явно ни обгражда от всички страни и става все по-настъпателна с всеки ден. Крайният резултат от този страх добива израз в представата ми за Първия свят. Мракът му ще съществува винаги и срещу него ще се противопоставят – винаги – състраданието, смелостта и любовта.

Джон Туелв Хокс

ГЛАВНИ ГЕРОИ

В “Странникът” Джон Туелв Хокс запознава читателите с древен конфликт, който се разразява под повърхността на всекидневието ни. В този конфликт са замесени три групи хора: Братството, странниците и арлекините.

Кенард Наш е водачът на Братството, група от всесилни люде, които се противопоставят на всяка промяна в установеното статукво на обществото. Нейтан Бун е шефът на секретната организация за сигурност. Братството е наричано Табулата от своите врагове, защото за него човечността и човешкото съзнание са табула раза – празна дъска, на която могат да пишат собствените си послания за нетърпимост и страх. През осемнайсети век английският философ Джереми Бентам проектира Паноптикон: макет на затвор, където един надзирател може да следи стотици затворници и да остане скрит от погледите им. Както Наш, така и Бун вярват, че компютъризираната система за наблюдение, която се създава в индустриалния свят, ще им позволи да установят един виртуален Паноптикон.

От векове Братството се опитва да унищожи странниците: мъже и жени, които имат способността да изпращат енергията си в един от шестте свята. Световете представляват паралелни реалности, описани от последователите на всяка религия. Странниците се връщат в този свят с прозрения и откровения, които оспорват установения ред, и Братството вярва, че те са първичният източник на социална несигурност. Един от последните оцелели странници е Матю Кориган, но той изчезва, когато наемници на Братството нападат дома му. Двамата му оцелели сина Майкъл и Гейбриъл Кориган живеят извън Мрежата, докато не откриват, че те също владеят силата на странниците.

Странниците се пазят от малка група предани бойци, наречени арлекини. Матю Кориган някога е бил охраняван от арлекин с немски произход, наречен Тръна, който е убит в Прага от Нейтан Бун. Дъщерята на Тръна Мая е изпратена в Америка, за да намери двамата братя Кориган. Мая е подкрепена от френския арлекин Липата и често си спомня за легендарната арлекин Блажената майка, която е изчезнала. В Лос Анжелис Мая открива още двама съюзници: учителя по бойни изкуства Холис Уилсън и младата Вики Фрейзър.

Историята продължава с това как Майкъл Кориган минава на страната на Братството, а по-малкият му брат Гейбриъл се скрива заедно с Мая, Холис и Вики. В Нова хармония, комуна в Аризона, основана от Матю Кориган, тъмни облаци закриват небето и започва да вали сняг...

ВЪВЕДЕНИЕ

Докато членовете на Нова хармония се прибираха за вечеря, от притъмнялото небе започнаха да се сипят снежинки. Възрастните, които работеха по укрепителната стена близо до комуналния център, си духаха на ръцете и говореха за студени фронтове, а децата протягаха ръце, отваряха си устата и се въртяха, за да уловят снежинките с език.

Алис Чен беше с джинси, кубинки и синьо яке. Тъкмо беше навършила единайсет, но най-добрите й приятелки Хелън и Мелиса бяха на дванайсет и щяха да навършат тринайсет. Напоследък двете надълго си говореха за детинското поведение и кои момчета в Нова хармония били глупави и недорасли.

На Алис също й се искаше да опита снежинките, но реши, че не е много зряло от нейна страна да се върти с изплезен език като мальоците от детската градина. Нахлупи плетената си шапка и последва приятелките си по пътечките, които кръстосваха каньона. Трудно беше да си пораснал. Отдъхна си, когато Мелиса дръпна Хелън, извика: “Ти гониш!” и двете побягнаха напред.

Трите приятелки се втурнаха надолу, смееха се и се гонеха. Вечерният въздух беше студен и миришеше на бор и мокра земя, долавяше се и мирисът на огън от дърва долу при оранжерията. Докато минаваха през една просека, снежинките за миг се завихриха в кръг – сякаш семейство призраци се беше спуснало да си играе сред дърветата.

В далечината се чу механичен шум, ставаше по-силен и момичетата спряха. След секунди един хеликоптер с обозначителни знаци на лесничейството на Аризона закръжи над главите им и после се насочи нагоре към каньона. Виждали бяха такива хеликоптери, но само през лятото. Странно беше да се появи през февруари.

– Търсят някого – каза Мелиса. – Сигурно някой турист е тръгнал да търси индиански останки и се е загубил.

– А вече се стъмва – обади се Алис. Ужасно беше да замръкнеш сам в такова време, помисли си – уморен и уплашен да си пробиваш път през снега.

Хелън се наведе и тупна Алис по рамото.

– Ти гониш!

И побягнаха пак.

На хеликоптера бяха монтирани уред за нощно виждане и термичен сензор. Уредът за нощно виждане улавяше видимата светлина, както и малка част от инфрачервения спектър, а термичният сензор засичаше топлината, излъчвана от различни обекти. Двете устройства изпращаха данните си на компютър, който преобразяваше всичко в една картина.

На 30 километра от Нова хармония Нейтан Бун седеше в един камион за доставка на хляб, преустроен в наблюдателно превозно средство. Пиеше кафе – без захар, без сметана – и наблюдаваше черно-бялата картина от Нова хармония, която се появяваше на монитора.

Шефът на сигурността на Братството беше спретнато облечен, с къса сива коса и очила с метални рамки. Имаше нещо сурово, почти съдническо в поведението му. Полицаите и граничарите казваха: “Да, сър”, когато го срещнеха за пръв път, а цивилните обикновено свеждаха поглед, щом им зададеше въпрос.

Бун беше използвал уреди за нощно виждане в армията, но новата двойно комбинирана камера отбелязваше значителен напредък. Сега можеше да вижда мишените едновременно вън и вътре: една крачеше под дърветата, а друга миеше чинии в кухнята. Още по-полезно беше, че компютърът можеше да оценява всеки източник на светлина и да предполага с голяма точност дали предметът е човешко същество, или нагорещен тиган. Бун виждаше в новата камера доказателство, че науката и технологията – всъщност самото бъдеще – са на негова страна.

Джордж Козет, другият човек, който седеше в камиона, беше спец по наблюдението, долетял специално от Женева. Блед млад мъж с прекалено много хранителни алергии. По време на осемте дни наблюдение от време на време беше използвал връзката с интернет, за да наддава за пластмасови фигурки на комиксови герои.

- Дай ми бройка – нареди Бун, докато гледаше живото предаване от хеликоптера.

Съсредоточен в монитора, Козет започна да набира команди.

– Всички източници на топлина или само хората?

– Само хората.

Цък. Цък. Пръсти се движеха по клавиатурата. След няколко секунди шейсетте и осем души, които живееха в Нова хармония, се показаха на екрана.

– Колко точно е това?

– Деветдесет и осем или деветдесет и девет процента. Може да сме пропуснали един-двама, ако се намират на ръба на сканираната зона.

Бун свали очилата си, избърса ги с малка фланелена кърпичка и погледна видеото още веднъж. Години наред странници и техните пътевиждащи учители бяха проповядвали за така наречената Светлина, която съществувала у всеки човек. Но истинската светлина – не духовната – се беше превърнала в нов метод за откриване. Невъзможно беше да се скриеш, дори и в мрака.