Хамелеон

1.

Хотел "Кларидж",

Лондон

- След единадесети септември сякаш никой не иска парите ми - каза Борис Посарнов с типичен руски акцент.

- Именно това прави нашата банка различна. - Ърнест Джонстън, който закусваше с него, кимна. - Можем да ви осигурим услуги, които другите не са в състояние да предложат. В края на краищата вие сте един от най-важните и иновативни клиенти, така че работата ми е да намеря решение на проблемите ви, нали така?

Синьо-белите райета на ризата на Джонстън се подчертаваха от бялата яка и маншети, едва видими под костюма от "Брукс Бръдърс". Бледожълта вратовръзка и неестествено червени тиранти завършваха общото впечатление от носещия ги като за преуспяващ американски инвеститор, какъвто и беше. Отчасти умеещ да забавлява домакин, отчасти финансов съветник, Джонстън играеше важна роля в Манхатън Банк - една от най-бързо разрастващите се инвестиционни банки в Съединените щати. Работата му бе да надушва и измъква пари от богаташи, да създава и поддържа доходоносни финансови контакти всеки път, когато му се отвори случай. Тази сутрин търсенето му го бе довело в Лондон.

Посарнов предпочете да подмине риторичния му въпрос и мълчаливо изчака младия келнер с бляскава и безупречно чиста ливрея да остави чайника на ослепително бялата покривка и да се отдалечи.

- И как предлагате да узаконите парите ми в този регулиран свят, в който живеем?

Джонстън се наведе заговорнически напред.

- По една случайност тъкмо в момента изникна уникална възможност на пазара на облигации. Идеална е за вашите нужди и предполагам, че ще успеем да прекараме всичките тридесет и пет милиона долара на компанията ви през пазара за два-три дни.

- А рискът? - скептично попита Посарнов.

- Точно това е сладкото на транзакцията. Няма риск. Капиталът ви е напълно защитен. На банката є трябва Ю КЕЙ Трейдинг Къмпани да играе съвсем малка роля в закупуването на голям брой държавни облигации, което искаме да извършим за своя сметка, а в замяна на това сме склонни да гарантираме стопроцентово капитала на фирмата ви.

Борис най-сетне се усмихна и обикновено киселата му физиономия се смекчи.

- Е, не бих могъл да искам повече от стопроцентова гаранция, нали? Новината определено е чудесна. А комисионите? На каква сума ще възлизат?

Джонстън се облегна енергично назад и нанесе окончателния си удар.

- Като изключим личния ми хонорар за уреждането на транзакцията, няма да има никакви комисиони, тъй като банката се нуждае от съгласието на компанията ви, за да заобиколи някои правила и наредби на Комисията по ценните книжа и борсите. - Махна пренебрежително с ръка. - Нищо сериозно, просто технически подробности.

Борис завъртя незапалена кубинска пура в пръстите си и огледа пищната обстановка. Една от най-добрите трапезарии в Лондон бе подходяща сцена за един от най-успешните и градивни бизнесмени на Русия, помисли си. Обичаше Англия, беше се установил тук и искаше да се отнасят към него с уважението, което му се полагаше по право. Парите можеха да му купят това уважение. В момента му трябваше единствено механизъм, който да му позволи да харчи свободно придобитото по съмнителни начини богатство във водещите търговски и обществени центрове на света. И беше на път да го получи.

- Условията ви ми харесват. Съгласен съм!

С това деловата част приключи и двамата се заеха с наслада с яйцата по бенедиктински, и двамата повече от доволни от свършеното.

Куинс,

Ню Йорк

Робърт Болдуин предпочиташе да закусва със съпругата си и двете им дъщери, вместо да препуска към офиса и да цъфва там още по тъмно. Беше съвестен човек с непоклатими принципи и ясно очертани морални стандарти, един от най-ефективните висши служители на Манхатън Банк. Ако имаше работа, просто оставаше в офиса, докато не я приключи, независимо колко часа му отнемаше - и затова си позволяваше лукса да отива по-късно от другите.

Когато телефонът иззвъня, това изобщо не го изненада. От офиса често му се обаждаха у дома. Не очакваше обаче да чуе точно този глас.

- Робърт - започна Ърнест Джонстън, - извинявай, че те безпокоя, но бих искал да обсъдим идеята за търга на облигации, която ми подхвърли миналата седмица.

Болдуин не се забави с отговора.

- Господин Джонстън, оценявам становището ви по този въпрос и, както казах, напълно съм съгласен с вас. Казах на Джон Филипс, че не можем да извършим предложената от него транзакция предвид съществуващите правила.

- Тъкмо затова се обаждам. Консултирах се с юристите на банката и имаме намерение да действаме според предложението на Филипс.

Болдуин се притесни. Като шеф на отдел "Контрол и отчетност", той бе длъжен да защитава банката от евентуално престъпване на правилата и рисковани клиенти.

- Но нали се разбрахме, че транзакцията нарушава наредбите на КЦКБ!

- Да. Но явно не съм разбрал правилно как ще се прилагат тези наредби. Бордът има одобрението на юристите ни и намерението ни е да действаме. В момента съм в Лондон и успях да уредя голям британски клиент, който да осигури нужните тридесет и пет процента помощ в търга.

- Но... - започна Болдуин.

- Робърт, не ти се обаждам, за да обсъждаме този въпрос - прекъсна го Джонстън. - А за да те уведомя каква е позицията на борда. Ясно ли се изразих?

- Да, сър - неохотно отвърна Болдуин. Въпреки високия си пост в банката той не бе в позиция да оспорва решения на борда и не му оставаше нищо друго, освен да се погрижи всички необходими структури и цялата документация да са на място, за да може Филипс да предприеме своя безпрецедентен ход в предстоящия търг на облигации.

Алфабет Сити,

Манхатън

Макар че скоро щеше да се зазори, нищо не пречеше да се заеме със задачите за деня. Докато чакаше пристигането на госта си, Джорджи Макуилям проверяваше приходите от вечерта. Нощният му клуб в Долен Манхатън, популярният Изи Бар, бе идеално място за сделките му с дрога и проститутки. Беше малък играч на огромния пазар, но пък имаше амбиции. Кризата, последвала 11/9, отмина, търговията започна да потръгва, финансовите пазари се освестиха и цените на недвижимите имоти литнаха до небето. Ню Йорк отново преуспяваше и хората пак започнаха да се чувстват богати. Младите градски играчи се върнаха в играта, портфейлите се разтваряха и Макуилям беше в идеална позиция. Изкарваше си хляба, като даваше на хората онова, което искат - а те искаха дрога и момичета. "Все някой трябва да я върши тази работа", каза си той, докато довършваше поредната от многото дози "Джак Даниълс" и размишляваше за различните начини, по които би могъл да разшири империята си, като увеличи максимално работните си средства - огромния списък клиенти, растящата тумба хубави, но финансово закъсали или пристрастени към наркотиците момичета и най-вече висококачествените и сигурни кокаинови връзки.

На вратата се почука и влезе Джеймс Ремини. Беше облечен изцяло в черно, дългата му побеляла коса бе стегната на вече излязла от мода опашка. Макуилям се изненада, че идва лично - напоследък това рядко се случваше. Ремини едва обърна внимание на прочувственото му посрещане и заяви:

- Давай парите, Джорджи, и да приключваме.

Мел се опита да разведри обстановката.

- Как я караш, приятелю? Радвам се да те видя лично. Рядка чест.

Ремини му хвърли пренебрежителен поглед и отсече:

- Не искам да съм груб, но не съм ти приятел. Дойдох лично само защото куриерът ми се издъни, така че ми се налага сам да се заема с нещата. Нямам намерение това да ми става навик. Къде са парите?

След напускането на ЦРУ Ремини мислеше за себе си като за международен финансист и не обичаше да му се напомня за бизнеса с наркотици, с който се занимаваше просто защото бе прекалено доходен, за да го изостави. Определено не изгаряше от радост, че доставя по малките часове кокаин на разни треторазредни играчи като Джорджи Макуилям.

Макуилям извади от чекмеджето на бюрото няколко дебели пачки и ги подаде на Ремини. Той небрежно ги напъха в спортния сак, който беше метнал през рамо.

- Всичко е точно, приятелю. Няма ли да ги преброиш? - попита Макуилям.

- Поне в едно съм сигурен - че не си толкова тъп, че да ме удариш в сметката. Има си хора да ги броят и ако открием липси, ще съжаляваш жестоко.

Бе казано по-скоро като факт, отколкото като заплаха.

- По-кротко де, мой човек. От години работя с твоя синдикат. Вече би трябвало да си имаме доверие. Така че хайде по-спокойно и ми дай коката. - Макуилям искаше да приключи с транзакцията почти толкова бързо, колкото и с Ремини.

Ремини извади от сака осем найлонови пликчета и ги тупна пред Макуилям. Той взе нож за хартия и проби едно пликче. Топна пръст в кокаина и го размаза по венците си, натри и резците си. Подобно на любител на качествено вино, помълча за момент, за да се наслади на дрогата, преди да направи коментар. Ремини стоеше нетърпеливо и го чакаше да приеме стоката, за да може да си тръгне.

- На вкус е добро, приятелю - каза накрая Макуилям. - Както винаги, истинско удоволствие е да работя с мрежата Ремини.

Този път Ремини не си направи труда да е любезен.

- Повтарям: не съм ти никакъв приятел.

Но Макуилям не го чу: бе насочил вниманието си към кокаина и тъкмо отново топваше пръст в пликчето. Когато вдигна очи, Ремини си беше отишъл.

Горен Ист Сайд,

Манхатън

Джон Филипс огледа одобрително стегнатото си мускулесто отражение в стената-прозорец на ултрамодерната си спалня, без да обръща внимание на великолепния изглед към нощен Манхатън. Стоеше прав до огромното си легло, а една млада гола хубавица ентусиазирано му правеше свирка. Справяше се много добре, като се имаше предвид в каква неудобна поза бе застанала, за да направи място на приятелката на Джон, която я лижеше. Когато Даниел спря за момент, за да посегне към нощната масичка, хубавицата за момент излезе от ритъм и изстена разочаровано. Даниел взе стъкленицата, поръси малко бял прашец където трябва, след това го близна сладострастно, разтвори устните на приятелката си и нежно, но с вещина заблиза набъбналия є клитор. Хубавицата изстена приглушено - членът на Джон беше почти в гърлото є - и се притисна още по-силно към палавия език на Даниел.

Джон извади члена си от устата на момичето и мина зад Даниел. Дупето є се повдигна инстинктивно. Знаеше какво да очаква. Тримата се задвижиха във все по-забързващия се ритъм на възбудата. Телефонът иззвъня, но Джон изобщо не помисли да спира. Ако беше нещо важно, можеха да му оставят съобщение. Телефонът обаче зазвъня пак и той неохотно се отдръпна от Даниел - тя бързо замени члена му със собствените си пръсти - и тръгна към вратата на спалнята.

Докато излизаше, се обърна към момичето, което се гърчеше от удоволствие от ласките на приятелката му.

- Миличка, ще довършиш ли Даниел вместо мен?

Нито една от двете не обърна внимание на безкористната му молба. Всъщност сякаш дори не забелязаха отсъствието му.

Джон - гол и все още възбуден - отиде до бюрото в просторната дневна. Вдигна слушалката на шестото позвъняване; знаеше кой и по какъв въпрос се обажда.

- Да, Антъни? Какво има?

- Извинявай, че те тормозя в такъв неприличен час, приятелю, но облигациите стигнаха твоето ниво.

Пъшкането и стоновете от спалнята вече преминаваха във викове и Джон, макар и донякъде засегнат, че купонът не е спрял в негово отсъствие, изгаряше от желание да се включи в играта. Тези момичета бяха неутолими, особено когато се забавляваха една друга. Новият интерес към лесбоизпълненията, който се вихреше и в модния кръг на приятелката му в Манхатън, беше наистина прекрасно нещо.

- Продай петстотин милиона с падеж август две и петнадесета, ако можеш да ги пробуташ на тази цена в Лондон. Ако не става, пусни ги тук утре сутринта. Поръчай сделката на Манхатън Банк, през нюйоркската сметка.

И затвори още докато говореше. Не държеше да чуе отговор. Беше инструктирал екипа в Лондон и това бе достатъчно.

Върна се в спалнята. Даниел лежеше просната по гръб в леглото, а приятелката є се бе настанила с вибратор в ръка между дългите є стройни крака. Джон не се поколеба. Време беше да оправи момичето, докато то удовлетворяваше гъвкавата му сладострастна приятелка.

Флийт Стрийт,

Лондон

Пени се чувстваше изтощена, макар да бе едва девет сутринта. Седеше насред глъчката на лондонския таблоид и разтриваше слепоочията си. Поредната дълга нощ с твърде много алкохол, твърде много секс и недостатъчно удоволствие. Беше стигнала дотам, че вечерята се бе превърнала просто в двучасово прослушване, по време на което решаваше дали типът среща у нея си заслужава изчукването след вечеря. Ако ставаше, го замъкваше право в апартамента си в Западен Лондон. Предпочиташе да я чукат в собствената є спалня. Разбира се, винаги имаше риск партньорът є да поиска да остане, но тя бе достатъчно изкусна, за да измисли ранна сутрешна среща или някакво друго извинение, с което да го принуди да се разкара. Сексът беше доста приятно развлечение, но тя не държеше на неловките посткоитални любезности.

Стана от бюрото и тръгна през помещението - днес щеше да наруши правилото си никога да не посяга към общия поднос със сухи пасти. Можеше пък една ударна доза въглехидрати да є се отрази добре. От друга страна, защо? Темата, по която работеше, не си заслужаваше калориите. Поредната блудкава история за поредното второстепенно величие, раздухвана от модните издания. На кого изобщо му пукаше?

Зае се с последните щрихи в описанието на знаменитостта-еднодневка, като се питаше кога ли публиката ще изгуби интерес към тези изкуствени взаимозаменяеми медийни създания. Май никога - доста депресираща перспектива, макар че поне щеше да кара британската публика да купува боклучавия вестник, за да чете боклучавите є истории.

Отдавна є бе писнало да пише само колкото да запълни ежедневните колонки, но всеки опит за повдигане на летвата беше спиран от някой редактор, чиито интереси се ограничаваха с цици, пари, секс и скандал, за предпочитане в съчетание с някое известно име. В началото на журналистическата си кариера бе направила грешката да тръгне след по-доброто заплащане и голямото разнообразие, предлагано от таблоидите, а ето че сега, след повече от десет години, се бе озовала в глуха линия. Вече сериозно се оглеждаше за възможност за някаква промяна в кариерата си, промяна, която да є даде възможност да използва дипломата си от Кеймбридж вместо умението си да клюкарства за поредната мимолетна сензация. Точно в момента това изглеждаше толкова вероятно, колкото да попадне на мъж, способен да задържи интереса є за повече от няколко часа.