Сърца без подслон

1.

Сара Слоун влезе в балната зала на "Риц-Карлтън" в Сан Франциско и си помисли, че всичко изглежда невероятно. Върху застланите с бяла дамаска маси блестяха сребърни свещници, прибори за хранене и кристални чаши. Техните собственици се бяха съгласили да ги предоставят специално за събитието тази вечер и те наистина изглеждаха по-изискани от сервизите, които предлагаше хотелът. Чиниите бяха обточени със златен кант. Пред всяко място на масата стоеше увит в сребриста хартия подарък от организаторите на тържеството. Изкусен калиграф бе изписал менютата на тежка скъпа хартия в цвят екрю и сега те стояха на масите, пъхнати в малки сребърни поставки. Картичките с местата за сядане с изрисувани златни ангелчета вече бяха надписани в съответствие с грижливо обмисления план на Сара за разположението на местата. Златните маси на спонсорите се намираха на предна линия в залата на цели три реда. Сребърните и бронзовите маси бяха зад тях. Пред всяко място бе поставена красива програма заедно с каталог на вещите, предлагани на търга, и номера за участие.

Сара бе организирала събитието със същото старание, прилежност и прецизност, с които се заемаше с всичко в живота си. Точно по този начин навремето организираше подобни благотворителни дейности в Ню Йорк. Бе отделила внимание на всяка подробност и сега, докато оглеждаше белите рози на всяка маса, обкръжени от златни и сребърни панделки, є хрумна, че залата изглежда така, сякаш в нея ще се състои сватба, а не събитие с благотворителна цел. Розите бяха осигурени от най-добрия цветар в града на една трета от обичайната цена. Специално за случая от "Сакс" бяха организирали модно ревю, а от "Тифани" бяха изпратили модели, които да носят техните бижута и да се разхождат сред гостите.

Беше подготвен търг на наистина скъпи неща - бижута, екзотични пътувания, спортни екипи и принадлежности, възможност да се запознаеш с една или друга знаменитост, както и един черен рейндж роувър, който в момента бе паркиран пред хотела и на капака му бе завързана голяма златна панделка. Някой от гостите щеше да е много щастлив, докато шофира обратно към къщи в края на вечерта. А родилното отделение в болницата, което щеше да получи средствата от това благотворително събитие, щеше да бъде още по-щастливо. Това бе вторият "Бал на най-малките ангелчета", който Сара бе организирала и ръководила в тяхна полза. С цената на местата, търга и даренията първият им бе донесъл над два милиона долара. Сара се надяваше тази вечер милионите да бъдат три.

Огромният мащаб на развлеченията, които предлагаха организаторите, щеше да им помогне да постигнат тази цел. Имаше танцов състав, който щеше да играе с прекъсвания през цялата нощ. Сред останалите членове на комитета беше дъщерята на един музикант - колос в средите на Холивуд, който бе убедил Мелани Фрий да пее тази вечер, и това им бе позволило да обявят високи цени за всяко място и най-вече за масите на спонсорите. Мелани бе спечелила "Грами" преди три месеца и самостоятелните є представления - каквото щеше да бъде тазвечершното - обикновено є носеха по пет милиона долара. Тази вечер тя пееше единствено с благотворителна цел. Всичко, което "Балът на най-малките ангелчета" трябваше да покрие, бяха разходите по самата продукция на представлението є, които не бяха никак малки. Цената на пътуването, хотела, храната, както и разходите на импресариата и групата є се изчисляваха на триста хиляди долара, което представляваше много изгодна сделка за организаторите на бала, като се имаше предвид коя е Мелани Фрий и разтърсващият ефект, който предизвикваха представленията є.

Всички присъстващи останаха безкрайно впечатлени, когато получиха поканите и видяха кой ще пее. В момента в цялата страна нямаше по-нашумяла певица от Мелани Фрий, а освен това външността є бе зашеметяваща. Беше деветнадесетгодишна и през последните две години се бе издигнала шеметно към върха благодарение на песните си, които представляваха поредица от хитове. Скорошната є "Грами" бе черешката на тортата и Сара бе благодарна, че момичето не се бе отказало от решението си да пее, без да им иска пари. Съвсем доскоро най-големият є страх бе, че Мелани ще отмени участието си в последната минута. Когато ставаше въпрос за благотворително представление, много звезди и певци се отказваха буквално часове преди предполагаемата си поява. Агентът на Мелани обаче се бе заклел, че тя ще дойде.

Вечерта обещаваше да бъде вълнуваща и пресата отразяваше събитието в широк мащаб. Комитетът дори бе успял да примами няколко звезди да долетят от Ел Ей и да посетят бала, а всички видни личности в града си бяха купили билети. През последните две години този бал представляваше най-важното и плодотворно благотворително събитие в Сан Франциско - а също и най-интересното, както казваха всички.

Сара бе подела инициативата за бала в резултат на собствените си преживявания в родилното отделение, където преди три години бяха спасили дъщеря є. Моли, родена три месеца преждевременно, бе първото дете на Сара и по време на бременността като че ли всичко беше нормално. Трийсет и две годишната Сара изглеждаше и се чувстваше прекрасно и предполагаше, че няма да възникнат никакви проблеми - до онази дъждовна нощ, когато започнаха болките и нищо не можеше да ги спре. Моли се роди на другия ден и прекара два месеца в инкубатор в интензивното отделение. Сара и съпругът є Сет бдяха неотлъчно там. Сара изобщо не излизаше от болницата. Накрая лекарите бяха спасили Моли, без да останат никакви увреждания. Сега някогашното бебе бе щастливо, жизнено тригодишно момиченце, готово да тръгне на детска градина през есента.

Второто дете на Сара, Оливър, Оли, бе родено предното лято без никакво проблеми и в момента представляваше сладко, пухкаво усмихнато бебче на девет месеца. Децата бяха голямата радост на Сара, както и на съпруга є. Тя не работеше - посвещаваше цялото си време на тях - и единственото є друго сериозно занимание бе ежегодното организиране на този бал. Осъществяването му изискваше колосални усилия и работа, а Сара я биваше за това.

Сара и Сет се бяха запознали преди шест години в бизнесучилището "Станфорд". И двамата бяха напуснали Ню Йорк, за да учат там. Ожениха се веднага след завършването си и останаха в Сан Франциско. Сет си намери работа в Силиконовата долина и точно след раждането на Моли основа свой собствен хедж фонд*. Сара бе решила да не се присъединява към него на работния фронт. Бе забременяла с Моли още през сватбената нощ и искаше да си остане вкъщи с децата. Преди да постъпи в бизнесучилището, пет години бе работила като аналитик на "Уол стрийт" и сега искаше да си почине известно време, за да може изцяло да се наслади на майчинството си. Хедж фондът на Сет се развиваше толкова добре, че нямаше нужда Сара да се връща на работа.

На трийсет и седем години Сет вече бе натрупал значително състояние и го смятаха за една от най-блестящите млади звезди на финансовия небосклон както в Сан Франциско, така и в Ню Йорк. Двамата бяха купили голяма красива тухлена къща с изглед към залива в Пасифик Хайтс и я напълниха с творби на едни от най-значимите художници и скулптори в съвременния свят: Галдър, Елсуърт Кели, Де Кунинг и неколцина други обещаващи таланти, които все още не бяха станали световноизвестни. Сара и Сет се наслаждаваха с цялото си сърце на живота, който водеха в Сан Франциско. Беше им лесно да решат да се преместят, тъй като Сет бе загубил родителите си още преди години, а майката и бащата на Сара се бяха заселили на Бермудите, така че връзките им с Ню Йорк вече не бяха толкова силни. За всички на двата бряга бе очевидно, че Сара и Сет са отишли в Сан Франциско, за да останат, а освен това двамата представляваха прекрасно допълнение както към деловите, така и към социалните кръгове на обществото. Сара дори бе получила предложение за работа от един конкурентен хедж фонд, но не го бе приела, тъй като нямаше желание да прави нищо друго освен да прекарва дните си с Оливър и Моли - както и със Сет, когато съпругът є имаше време. Той току-що бе купил самолет G5, който използваше при честите си пътувания до Ел Ей, Чикаго, Бостън и Ню Йорк. Двамата водеха вълшебен осигурен живот, който ставаше все по-щастлив с всяка година. При все че и тя, и той бяха израснали в охолство, все пак предишният им живот не бе екстравагантен като сегашния. От време на време Сара дори се тревожеше малко, че може би пръскат прекалено много пари - сега към градската си къща бяха добавили още един великолепен дом в Тахо, имаха частен самолет. Сет обаче настояваше, че всичко е наред. Казваше, че печели пари, за да ги харчат. И наистина ги харчеше с пълни шепи.

Сет караше ферари, а Сара - мерцедес комби, който бе идеален за нея и двете деца, макар че бе хвърлила око на рейндж роувъра, който щеше да бъде продаден на тазвечершния търг. Вече бе казала на Сет, че колата є се струва страшно сладка. И най-важното, покупката щеше да представлява дарение за добра кауза - кауза, която означаваше много и за двамата. В крайна сметка в родилното отделение бяха спасили живота на Моли. В една болница без толкова скъпа и съвременна апаратура, с не толкова добри специалисти тяхното прелестно тригодишно момиченце днес нямаше да е сред живите. За Сара бе много важно да им се отплати, като организира благотворителния бал - нейна идея от самото начало. След плащането на разходите по организирането на вечерта комитетът отбеляза огромна печалба. Сет бе задвижил нещата, като бе направил дарение от двеста хиляди долара от свое име и от името на Сара. Тя много се гордееше с него. Винаги се бе гордяла. Сет бе най-ярката звезда на нейния небосклон и дори след четири години брак и две деца двамата продължаваха да бъдат все така влюбени. Мислеха дори за трето бебе. През последните три месеца Сара бе много заета с организирането на бала, но сега двамата щяха да прекарат август в Гърция на яхтата, която бяха наели, и Сара мислеше, че това би бил идеалният момент отново да забременее.

Тя бавно обикаляше масите в балната зала и отново сверяваше имената на картичките с местата за сядане с тези, които бе отбелязала в списъка си. Част от успеха на "Бала на най-малките ангелчета" се дължеше на изтънчения начин, по който организаторите направляваха протичането на вечерта. Това бе събитие от най-висока класа. Докато минаваше покрай сребърните маси, след като бе проверила златните, откри две грешки и със сериозно изражение размени картичките. Току-що бе проверила и последната маса и се канеше да провери торбичките с подаръците, които шестима от организаторите на комитета щяха да връчат на гостите след края на вечерта, когато заместник-председателката на комитета се завтече към нея през залата с изписан на лицето възторг. Тя бе висока красива блондинка, омъжена за изпълнителния директор на голяма корпорация. Трофейна съпруга - бивш модел от Ню Йорк, двадесет и девет годишна, тя нямаше деца и не възнамеряваше да има. Искаше да участва в комитета заедно със Сара, защото балът представляваше такова голямо събитие и бе толкова интересен. Беше се забавлявала страхотно, докато помагаше на Сара да го организира, и двете жени се разбираха добре.

Сара имаше дълга права тъмнокестенява коса - толкова тъмна, колкото бе руса тази на Анджела, - млечнобяла кожа и огромни зелени очи. Беше красива млада жена дори и с коса вързана на опашка, без грим и облечена в безформен пуловер, дънки и пластмасови чехли с гумена подметка. Часът бе малко след един и след шест часа и двете жени щяха да бъдат преобразени. Сега обаче работеха, и то усилено.

- Тя е тук! - прошепна Анджела с широка усмивка.

- Коя? - попита Сара, облягайки папката, която държеше, на хълбока си.

- Знаеш коя! Мелани, разбира се! Току-що пристигнаха. Заведох я в стаята є.

Сара с облекчение разбра, че певицата и останалите са пристигнали навреме с частния самолет, който комитетът бе наел, за да доведе Мелани и антуража є от Ел Ей. Групата и импресариата є бяха пристигнали с обикновен полет и вече от два часа бяха настанени в стаите си. Мелани, най-добрата є приятелка, мениджърът є, асистентът, фризьорката и приятелят є, както и майка є бяха дошли с частния самолет.

- Тя доволна ли е? - попита Сара с обезпокоен вид.

Предварително им бяха предоставили списък с всички неща, които искаше момичето, включително бутилирана вода "Калистога", нискомаслено кисело мляко, една дузина натурални храни и цяла каса шампанско "Кристъл". Списъкът бе дълъг двадесет и шест страници и обхващаше всичките є лични нужди, храната, която предпочиташе майка є, та дори и бирата, която пиеше приятелят є. След което следваха още четиридесет страници, посветени на изискванията на групата и цялото електрическо и звуково оборудване, от което щяха да се нуждаят на сцената. Дългото два метра и четиридесет сантиметра пиано, което Мелани искаше за представлението си, бе докарано в полунощ предната вечер. Тя и групата трябваше да дойдат на репетиция в два часа следобед. Дотогава всички трябваше да са излезли от балната зала. Точно по тази причина Сара приключваше проверката си в един.

- Доволна е от всичко. Гаджето є е малко странно, а майка є ме уплаши до смърт, но приятелката є е голямо сладурче. А самата Мелани е наистина красива и много мила.

Сара бе останала със същото впечатление по време на единствения телефонен разговор, който бе провела с младата певица. През повечето време бе уговаряла подробностите с мениджъра є, но бе настояла да се обади да благодари лично на Мелани за съгласието є да участва в благотворителния бал. И ето, големият ден бе настъпил. Мелани не се бе отказала, за да отиде да пее някъде другаде, самолетът не се бе разбил по пътя, бяха пристигнали навреме. Навън беше по-топло от обичайното - слънчев следобед в средата на май. Дори беше горещо и задушно, което бе необичайно за Сан Франциско. Такова време повече подхождаше на лятото в Ню Йорк. Сара знаеше, че скоро ще захладнее, но топлите нощи винаги създаваха празнично настроение в града. Единственото, което не є харесваше в тях, бе нещо, споменато случайно от един от познатите є - че в Сан Франциско дни като този се считали за "климат за земетресение". Земетресенията бяха единственото нещо, което я тревожеше, откакто се бяха преместили тук, но всички я уверяваха, че те са рядкост, а когато все пак се случат, са малки и не нанасят сериозни щети. За шестте години, откакто живееше в района на Залива, тя все още не бе преживявала земетресение, затова не бе обърнала внимание на споменаването на "климата за земетресение". Точно сега имаше да се тревожи за безброй други неща като тяхната певица звезда и нейния антураж.

- Смяташ ли, че трябва да се кача да я видя? - обърна се Сара към Анджела. Не искаше да се натрапва, но не искаше и да прояви грубост, като пренебрегне новодошлите. - Исках да я посрещна тук, когато слезе за репетицията в два.

- Можеш просто да надникнеш и да є кажеш "здравей".

Мелани и нейната група бяха настанени в два големи апартамента и още пет стаи на клубния етаж, всички осигурени безплатно като жест от страна на "Риц-Карлтън". Управителите останаха възхитени, че благотворителният бал ще се проведе именно в техния хотел, и предоставиха на комитета пет големи апартамента за звездите и петнадесет стаи и по-малки апартаменти за най-важните гости. Групата и импресариата бяха настанени на по-долен етаж, в по-малки стаи, за които комитетът трябваше да плати с парите, събрани от печалбите тази вечер.

Сара кимна, пъхна папката в чантата си и провери как работят жените, които пълнеха пакетите с подаръци от организаторите с луксозни стоки от най-различни магазини. Миг по-късно вече бе в асансьора на път към клубния етаж. Двамата със Сет също имаха стая там, затова използва ключа си за асансьора. Ключът бе единственият начин да се стигне до този етаж. Сара и Сет бяха решили, че ще е по-лесно да се преоблекат в хотела, отколкото да се прибират вкъщи и после да бързат обратно. Детегледачката се бе съгласила да остане цялата нощ с децата и това представляваше приятен отдих за Сара и Сет. Младата жена нямаше търпение да дойде другата сутрин, когато двамата щяха да се протягат в леглото, да си поръчат закуска в стаята и да говорят за току-що приключилото събитие. В този момент обаче просто се надяваше, че всичко ще мине добре.

Веднага щом слезе от асансьора, Сара видя огромното фоайе на клубния етаж. Бяха сервирани сандвичи, плодове и сладкиши, а също така и бутилки вино. Имаше и малко барче. Помещението бе обзаведено с удобни столове и маси. Имаше телефони, най-различни вестници и телевизор с огромен екран. Зад едно бюро седяха две жени, готови да окажат на гостите каквато помощ пожелаят с резервации за вечеря, с информация за града, упътвания, маникюр, масаж - накратко, да се отзоват на всички прищевки, които биха могли да хрумнат на гостите. Сара ги попита къде е стаята на Мелани и продължи по коридора. За да избегнат проблеми със сигурността, а и с феновете, Мелани се бе регистрирала под името Хейстингс - моминското име на майка є. Правеше го във всеки хотел, в който отсядаше, както и някои други звезди, които рядко се регистрираха с истинските си имена.

Сара почука леко на вратата на апартамента, чийто номер є бе дала служителката във фоайето. Отвътре долиташе музика. Само след миг една дребна набита жена с блуза, която се държеше на ивица около врата, отвори вратата. Носеше жълт бележник, зад ухото си имаше затъкнат химикал и държеше в ръка вечерна рокля. Сара правилно предположи, че това е асистентката на Мелани, с която също бе разговаряла по телефона.

- Пам? - попита Сара, когато другата жена се усмихна и кимна. - Аз съм Сара Слоун. Отбих се само да ви кажа "здравейте".

- Влизайте - рече ведро Пам и Сара я последва в дневната на апартамента.

Озова се в средата на същински хаос. Половин дузина куфари бяха отворени на пода, а съдържанието им се бе разпиляло навсякъде. Единият бе пълен с тесни рокли. От другите се бяха изсипали гримове, дънки, дамски чанти, жилетки, блузи, кашмирено одеяло и едно плюшено мече. Стаята изглеждаше така, сякаш цял батальон различни жени бяха разхвърляли вещите си из нея. А на пода до тях седеше дребничко момиче с вид на фея. То погледна към Сара, а после продължи да рови в една от чантите, очевидно търсейки нещо конкретно. Да намериш нещо сред тези купчини дрехи, изглеждаше непосилна задача.

Сара се огледа наоколо, чувствайки се съвсем не на място. И тогава я видя - Мелани Фрий. Беше облечена в спортни дрехи и се бе проснала на дивана, отпуснала глава на рамото на приятеля си. Той усилено щракаше бутоните на дистанционното, стиснал в другата си ръка чаша шампанско. Беше привлекателен младеж. Сара знаеше, че е актьор, който наскоро е бил уволнен от успешно телевизионно шоу заради проблем с наркотиците. Смътно си спомняше, че наскоро е излязъл от рехабилитационна клиника. Въпреки че до него на пода имаше бутилка шампанско, той определено изглеждаше трезвен, когато се усмихна на новодошлата. Казваше се Джейк.

Мелани стана и пристъпи напред, за да поздрави Сара. Без грим тя изглеждаше още по-млада. Имаше вид на шестнадесетгодишна с тази дълга права златна коса. Косата на приятеля є бе гарвановочерна и падаше на остри кичури.

Преди Мелани да успее да каже нещо, отнякъде изникна майка є. Ръкостискането є беше толкова силно, че Сара изпита болка.

- Здравейте. Аз съм Джанет, майката на Мелани. Много ни харесва тук. Благодаря, че сте набавили всичко в списъка ни. Моето момиченце обича любимите си лакомства, нали знаете как е - каза тя с широка дружелюбна усмивка.

Джанет бе привлекателна жена в средата на четирийсетте, която може някога да е била хубава, но възрастта определено не є се отразяваше добре. Въпреки че лицето є бе красиво, ханшът є бе твърде широк. Нейното "момиченце" все още не бе казало нито дума - не можеше да намери пролука в бъбренето на майка є. Косата на Джанет Хейстингс бе боядисана в яркочервено, в оттенък, който изглеждаше агресивен особено в сравнение с бледорусата коса и почти детското личице на Мелани.

- Добър ден - обади се тихо Мелани.

Изобщо не приличаше на звезда - просто на хубаво младо момиче. Сара се ръкува и с двете и докато майката на Мелани продължаваше да говори, през стаята минаха други две жени, а приятелят на певицата стана и оповести, че отива във фитнес залата.

- Не искам да се натрапвам. Ще ви оставя да се настаните - обърна се Сара към Мелани и майка є, а после погледна само към момичето. - Все още ли възнамерявате да репетирате в два часа?

Мелани кимна и погледна към асистентката си, а мениджърът є се обади от вратата:

- Групата казва, че ще е готова да започне в два и петнадесет. Мелани може да отиде в три. Трябва ни само един час, за да може да провери акустиката в залата.

- Това ни устройва идеално - увери ги Сара, докато една от хотелските камериерки влизаше в дневната, за да занесе за гладене костюма на Мелани - творение, което се състоеше почти изцяло от пайети и мрежеста материя. - Ще ви чакам в балната зала, за да се уверя, че разполагате с всичко, от което имате нужда.

Самата тя трябваше да бъде при фризьорката в четири часа, за да є направят прическа и маникюр, а в шест да е в обратно в хотела. В седем трябваше да е в балната зала, за да провери всичко за последен път, да се увери, че всеки от организаторите е на мястото си, и да поздрави гостите.

- Пианото пристигна снощи, а тази сутрин го настроиха.

Мелани се усмихна и отново кимна, а после се тръшна на един стол в мига, в който приятелката є, седнала на пода до куфарите, нададе победоносен вик. Сара бе чула, че някой я нарича Ашли. Притежаваше същото детско излъчване като Мелани.

- Намерих я! Ще ми я дадеш ли за тази вечер? - протегна тя към Мелани прилепнала рокля с леопардови шарки.

Мелани кимна и Ашли отново се изкиска, когато намери подходящите за роклята обувки с двадесетсантиметрова платформа - поне Сара си помисли, че е двадесетсантиметрова. Ашли излезе тичешком, за да премери комплекта, а Мелани отново се усмихна свенливо на Сара.

- С Ашли сме съученички - обясни тя. - Още откакто бяхме петгодишни. Тя е най-добрата ми приятелка и идва навсякъде с мен.

Ашли очевидно се бе превърнала в част от антуража на Мелани. Сара си помисли, че това е наистина странен начин на живот. Всъщност в ежедневието на младата певица като цяло имаше нещо, което напомняше цирково представление - в хотелските стаи и в гримьорните. За няколко минути новодошлите бяха придали на елегантния апартамент вид на стая в общежитието на някой колеж. А след като Джейк отиде във фитнес залата, в стаята останаха само жени. Фризьорката работеше върху русата коса на Мелани - нагласяше я така, че да пада тежко по гърба є. Тази прическа є подхождаше идеално.

- Благодаря, че се съгласихте да участвате - каза Сара и усмихнато погледна Мелани в очите. - Гледах ви на връчването на "Грами". Бяхте страхотна. Ще изпеете ли "Не ме напускай" тази вечер?

- Да - отговори майката на Мелани вместо нея и подаде на дъщеря си бутилка от предварително поръчаната вода "Калистога", като застана между нея и Сара. Говореше вместо Мелани така, сякаш красивото русо момиче не съществуваше. Без да каже нищо повече, Ме-лани седна на дивана, взе дистанционното на телевизора, отпи голяма глътка от водата и превключи на ЕмТиВи. - И двете обичаме тази песен - рече Джанет с широка усмивка.

- Да, аз също - съгласи се Сара, малко стресната от начина, по който Джанет доминираше над Мелани.

Очевидно управляваше живота на дъщеря си и се смяташе за също толкова голяма звезда, колкото и самата Мелани. Момичето като че ли нямаше нищо против - очевидно беше свикнало.

Няколко минути по-късно Ашли се върна в стаята, олюлявайки се на обувките с леопардови шарки и облечена във взетата назаем рокля, и незабавно седна на дивана пред телевизора.

Не беше възможно да се разбере коя или каква е Мелани - тя като че ли не притежаваше собствена личност, а нямаше и глас - освен когато пееше.

- Знаете ли, навремето бях статистка в едно вариете в Лас Вегас - обърна се Джанет към Сара, която се опита да си придаде заинтересуван вид.

Не є беше трудно да повярва на тези думи, защото Джанет изглеждаше точно от този тип жени въпреки начина, по който издуваше дънките си, и огромните гърди, за които Сара правилно заподозря, че не са естествени. Бюстът на Мелани също бе впечатляващ, но тя беше достатъчно млада и той изглеждаше естествено на нейното стройно сексапилно загоряло тяло. Джанет вече бе започнала да прецъфтява. Приличаше на планина - едра, енергична жена с висок глас и характер, който напълно му съответстваше. Сара се почувства смалена и безпомощна, докато се опитваше да намери предлог да напусне стаята. Мелани и нейната съученичка все още гледаха като хипнотизирани в екрана на телевизора.

- Ще се видим долу. Искам да се уверя, че всичко е готово за репетицията ви - обърна се Сара към Джанет, тъй като бе очевидно, че тази жена изцяло управлява живота на дъщеря си извън сцената.

Бързо изчисли, че ако прекара двадесет минути с тях, ще успее да стигне навреме до фризьорката. Дотогава всичко останало щеше да е готово. Всъщност вече беше готово.

- Значи ще се видим там - усмихна є се Джанет, докато Сара се измъкваше от апартамента и продължаваше по коридора към собствената си стая.

След като влезе вътре, тя седна и остана така няколко минути, а после провери съобщенията на мобилния си телефон. Докато беше в апартамента на Мелани, на два пъти го бе усетила да вибрира, но не искаше да вдига. Едното съобщение беше от цветаря, който є казваше, че четирите огромни кашпи пред балната зала ще бъдат напълнени с цветя до четири часа, а другото от танцовата група, която потвърждаваше, че в осем ще започне представлението си. Сара позвъни у дома, за да провери как са децата, и детегледачката є каза, че всичко е наред. Пармани бе много мила непалка, която работеше при тях още от раждането на Моли. Сара не искаше бавачка, която да живее у тях - доставяше є удоволствие сама да се грижи за бебчетата си, - но Пармани идваше през деня, за да є помага, и оставаше вечерта в случаите, когато Сет и Сара излизаха. Обикновено не оставаше нощем, но сега искрено се радваше, че може да помогне в такъв специален случай. Знаеше колко е важен този бал за Сара и колко усилено бе работила за него месеци наред. Сега є пожела успех, преди да приключат разговора. Сара искаше да каже "здравей" на Моли, но дъщеричката є все още не се бе събудила от следобедния си сън.

Когато Сара най-после приключи разговорите, провери някои бележки в папката си и среса косата си, която представляваше същинска джунгла. Беше станало време да се връща в балната зала за репетицията на Мелани и нейната група. Вече я бяха осведомили, че Мелани не иска никой да присъства в стаята, докато тя репетира, и сега Сара не можеше да не се зачуди дали това изискване наистина идва от самата звезда. Струваше є се, че е дело по-скоро на майка є. Мелани нямаше вид на човек, на когото му пука дали някой ще го гледа или не - изглеждаше съвсем безразлична към това, което ставаше около нея, и към това кой влиза, кой излиза и кой какво прави. Но пък може би не е така, когато пее, каза си Сара. И все пак Мелани изглеждаше равнодушна към всичко като послушно дете - но пък гласът є бе невероятен. Също като всички, които си бяха купили билети, Сара нямаше търпение да я чуе да пее довечера.

Когато влезе в балната зала, групата вече беше там. Бяха се разпръснали из широкото помещение, говореха си и се смееха, докато импресариата вадеха последната апаратура и я нагласяха. Почти бяха привършили. Цялата компания представляваше пъстра, разнородна тълпа. Групата на Мелани се състоеше от осем души и Сара трябваше да си напомни, че хубавото русо момиче, което бе видяла да гледа ЕмТиВи в апартамента на горния етаж, е една от най-прочутите певици в света. У нея нямаше нищо претенциозно или арогантно и единствено огромният брой на хората, които я придружаваха, показваше колко е известна. Мелани обаче не притежаваше нито лошите навици, нито безобразното поведение на повечето звезди. Певицата, която бяха ангажирали за миналогодишния "Бал на най-малките ангелчета", бе изпаднала в страхотен гняв, когато изникна проблем с озвучаването точно преди да излезе на сцената. Разкрещя се, замери мениджъра си с бутилка вода и заплаши да си тръгне. Успяха да оправят проблема, но Сара се паникьоса, че звездата може да отмени участието си буквално в последната минута. След това преживяване сговорчивостта на Мелани се оказа голямо облекчение, каквито и изисквания да отправяше майка є от нейно име.

Сара изчака още десет минути, докато приключиха с подготвянето на апаратурата. Чудеше се дали Мелани ще закъснее, но не посмя да попита. Дискретно се бе осведомила дали групата има всичко, от което се нуждае, и когато я увериха, че е така, седна тихо на една маса, за да не им се пречка, и зачака появата на звездата.

Когато момичето влезе, часът бе четири без десет и Сара знаеше, че ще закъснее за часа при фризьорката. Щеше да є се наложи да бърза като за световно, за да се приготви навреме, но първо трябваше да изпълни задълженията си, а това бе едно за тях - да се върти около звездата, която бяха довели, да е на нейно разположение и да се разтапя от любезности и ласкателства, ако се наложи.

Мелани бе облечена в тясна тениска и срязани дънки, с пластмасови чехли на краката. Косата є бе вдигната и прикрепена на главата с дълга извита шнола. До нея вървеше най-добрата є приятелка. Предвождаше ги майка є, асистентката и мениджърът завършваха колоната, а близо до тях крачеха двама зловещи на вид бодигардове. Гаджето, Джейк, не се виждаше никакво, вероятно все още бе във фитнес залата. От цялата група Мелани бе онзи член, който най не биеше на очи. Всъщност тя почти се губеше в средата на колоната.

Барабанистът є подаде кутия кока-кола, тя я отвори, отпи голяма глътка, завъртя се с танцова стъпка на сцената и присви очи, докато оглеждаше залата. В сравнение с местата, където пееше на концертите си, това помещение определено беше по-малко. Цялата бална зала излъчваше топлина и интимност, особено след декорацията, която є бе направила Сара; след като намаляха осветлението и запалеха свещите, за да озарят нощта, щеше да стане наистина красиво. Сега вътре влизаше ярката светлина на майския следобед и Мелани, след като оглежда всичко около минута, викна на едно импресарио:

- Разкарай тая светлина!

Момичето оживяваше. Сара виждаше как се събужда за живот пред очите є, докато внимателно се приближаваше към сцената, за да я заговори. Мелани погледна надолу към нея и є се усмихна.

- Как ви изглежда всичко, добре ли е? - попита Сара.

Отново є се стори, че говори с дете, а после си напомни, че все пак Мелани си е тийнейджърка, нищо че беше звезда.

- Изглежда страхотно. Свършили сте прекрасна работа - рече мило Мелани и Сара остана трогната.

- Благодаря. Групата има ли всичко, от което се нуждае?

Мелани се обърна и хвърли уверен поглед назад през рамото си. Чувстваше се най-щастлива, когато беше на сцената. Пеенето бе нещото, което є се удаваше най-добре. Този свят є беше познат, въпреки че тази зала бе много по-приятна от местата, където обикновено даваше концертите си. Буквално се беше влюбила в апартамента горе, също като Джейк.

- Момчета, имате ли всичко, което ви трябва? - попита тя групата.

Всички кимнаха, потвърдиха, че е така, и започнаха да настройват инструментите си. Мелани забрави за Сара и се обърна към тях. Каза им какво иска да изпълни първо. Вече се бяха уговорили в какъв ред да бъдат песните тази вечер. Мелани щеше да изпее и последния си зашеметяващ хит.

Сара осъзна, че вече нямат нужда от нея, и се отправи към вратата. Часът бе четири и пет; щеше да закъснее с половин час за фризьорката. Щеше да извади късмет, ако успеят да є направят маникюра.

А може би нямаше да я огрее. Стигна едва до коридора пред балната зала, когато я спря една от членките на комитета. По петите є вървеше управителят на фирмата за кетъринг, която бяха наели. Беше изникнал проблем с ордьоврите - така и не бяха доставили омарите "Олимпия", а тези, с които разполагаха, не бяха достатъчно пресни, така че Сара трябваше да избере нещо друго. Помисли си, че поне това решение е дребно - беше свикнала да се изправя пред далеч по-сериозни. Каза на жената от комитета да направи избора, стига само да не е хайвер или нещо, което ще съсипе бюджета им, след което влетя в асансьора, мина тичешком през фоайето и поиска от служителя да докара колата є. Беше я оставил паркирана съвсем наблизо - очевидно големият бакшиш, който му бе дала рано тази сутринта, бе свършил чудесна работа. С остър завой излезе на "Калифорния стрийт", зави наляво и се устреми към "Ноб хил". Петнадесет минути по-късно вече влизаше във фризьорския салон и останала без дъх, се извиняваше за закъснението си. Часът бе четири и тридесет и пет, а тя трябваше да си тръгне не по-късно от шест. Бе се надявала да успее до пет и четиридесет и пет в най-лошия случай, но сега бе изключено това да стане.

Стилистите в салона знаеха, че тази вечер е големият благотворителен бал, и бързо я настаниха на стола. Донесоха є искряща минерална вода, а после и чаша чай. Маникюристката се зае с нея веднага щом измиха косата є, а после фризьорката внимателно я издуха.

- И така, какво представлява Мелани Фрий в действителност? - попита фризьорката, надявайки се да чуе някоя пикантна клюка. - Джейк с нея ли е?

- Да - отвърна дискретно Сара. - Мелани изглежда много приятно хлапе. Сигурна съм, че довечера ще бъде страхотна.

Затвори очи и отчаяно се опита да се отпусне. Очакваше я дълга и - поне така се надяваше - успешна вечер. Нямаше търпение да започне.