Вещиците от Истуик

1.

Сборището на вещиците

Той беше подобен на черна скала мъж,

и толкова непоклатим като нея.

Жобел Гоуди, 1662

След като дяволът привърши ученията си,

слезе от амвона и принуди цялата компания да дойде

и да целуне ушите му, които, рекоха си людете,

са студени като лед, а тялото му бе твърдо като желязо,

както си мислеха и онези, които го опипваха.

Агнес Симпсън, 1590

- И... о, да! Сега се сетих! - избърбори Джейн Смарт припряно по типичния си целенасочен начин. Всяко нейно "с" приличаше на черния тип невинност, който децата обикновено проявяват в пълната с болка игра, когато изгасват кибритени клечки в кожата си. - Суки ми каза, че някакъв мъж купил замъка на семейство Ленокс.

- Мъж ли? - попита Александра Спофорд и усети как центърът на спокойната є в онази сутрин аура се разлюля от агресивността на самата дума.

- От Ню Йорк - почти светкавично излая Джейн, изпускайки "р"-то в последната сричка типично в масачузетски стил. Нямал жена и семейство. Очевидно...

- Аха, един от онези... - дразнещият северняшки акцент на Джейн вече є напомняше слуха за интелектуалеца - хомосексуалист, дошъл от Манхатън, за да ги шашне. Александра усети, че буквално се закова на място - там, където си беше, в този мистериозен опак щат Роуд Айланд. Самата тя бе родена в Дивия запад, в който белите и виолетови планини се издигаха във висините и опираха чак до ефирните безплътни облаци, а кълба от тръни, подгонени от вятъра, се търкаляха безкрайно, чак до хоризонта.

- Суки не беше много сигурна - избърбори набързо Джейн, смекчавайки буквата "с". - Все пак изглеждал порядъчно мъжествен - широкоплещест и едър. Поразили я силните му космати ръце с настръхнали косъмчета. Казал на хората в кантората за недвижими имоти "Пърли", че се нуждае от толкова огромно имение, защото е изследовател и ще строи лаборатория. А притежавал и много пиана, които...

Александра се захили. Кикотът є, вече попроменен и по-тихичък от детството є в Колорадо, като че ли не излизаше от собственото є гърло, а от човката на някаква чудновата птица, кацнала свойски на рамото є. Ухото я заболя да притиска слушалката, а ръката є - от китката до лакътя - промени цвета си и започна да изтръпва.

- Колко пиана всъщност може да притежава човек?

Въпросът, изглежда, обиди Джейн. Гласът є настръхна като козината на нощна котка и започна да прелива във всички нюанси на дъгата. Тя премина в защита.

- Е, Суки всъщност повтаря единствено думите на Мардж Пърли. Двете се срещнали миналата вечер на сбирката на "Комитета за конските поилки".

Този комитет ръководеше проекта, а след вандалското унищожаване и повторното издигане на големите сини мраморни корита за поене на коне, които като историческа ценност още от минали времена стояха в центъра на Истуик - точно там, където се срещаха двете главни улици на града. Той имаше формата на "L" и бе заобиколен отвсякъде от неравните брегове на залива Нарагансет. Док Стрийт държеше деловия бизнес, а от ъгъла по Оук Стрийт се издигаха големите стари красиви къщи.

Мардж Пърли, която притежаваше кантората за недвижими имоти "Пърли", бе сериозна и предприемчива жена, която, ако изобщо може да се каже така, също бе вещица, но от доста по-различна категория, в сравнение с онази, към която спадаха Джейн, Александра и Суки. Нейните табелки в дразнещ яркожълт цвят "Продава се" постоянно изскачаха пред погледите по дървета и огради по време и на приливите, и на отливите в икономиката, както и на различните модни течения. В града имаше голямо движение на хора - от десетилетия животът в Истуик бе полузамрял и полумодерен. Мнозина идваха тук и мнозина бягаха другаде. Тя, разбира се, притежаваше и съпруг - слабичкият дребничък Хомър Пърли, който непрестанно подрязваше живия плет около къщата им много по-ниско от останалите и по този начин създаваше впечатление за нестандартност.

- Документите му били подадени в Провидънс. - Джейн силно натърти последната сричка и тя отекна в ухото на другата.

"И с настръхнали косъмчета по ръцете" - помисли си Александра. Тъмната, леко одраскана и олющена, многократно боядисвана дървена врата на кухнята се залюля пред очите є, тя почувства бясното въртене и плъзгане на атомите под такава една повърхност, фурията бушуваше пред уморените є очи. И тогава, като да бе погледнала в магическо кристално кълбо, тя изведнъж съзря, че ще се срещне с пришелеца и ще се влюби в него, но от тази работа няма да излезе нищо добро.

- Този тип няма ли си име? - запита тя.

- Ей това е най-глупавото нещо - избърбори Джейн Смарт. - Мардж със сигурност го е казала на Суки, а Суки го каза на мен, но нещо като че ли го подплаши и то излетя от главата ми. Едно от ония надути имена с "ван", "вон" или "дьо".