Мръсни номера преди закуска

ЛОЛА

Понеделник, 25 август, 14,25.

Най-ужасният ден в живота ми. Щом първата вълна от шока премина, забелязах, че Пади не ми се беше обадил. Зловещо. Бяхме гаджета, медиите дрънкаха развълнувано за сватбата му с друга жена, а той не ми се обаждаше. Лош знак.

Звъннах на личния му мобилен телефон. Само аз и треньорът му имаме този номер. Телефонът иззвъня четири пъти, после се включи гласовата поща. Тогава осъзнах, че всичко е вярно.

Краят на света.

Звъннах в службата и в дома му, продължих да се обаждам и на мобилния. Оставих му петдесет и едно съобщения. Преброих ги.

18,01

Телефонът звънна. Той беше!

- Видя ли вечерните вестници? - попита.

- В интернет - отговорих. - Не чета вестници.

Това беше без значение, но хората дрънкат странни неща, когато са в шок.

- Съжалявам, че трябваше да научиш по толкова брутален начин. Исках да ти го съобщя лично, но някакъв репортер...

- Какво? Значи е вярно? - изплаках.

- Съжалявам, Лола, не мислех, че приемаш нещата между нас толкова сериозно. Ние просто се забавлявахме.

- Забавлявахме се?

- Да, само няколко месеца.

- Няколко?! Шестнайсет месеца, Пади. Цели шестнайсет месеца. Това е дълго време. Наистина ли ще се жениш за тази жена?!

- Да.

- Защо? Обичаш ли я?

- Разбира се. Нямаше да се оженя за нея, ако не я обичах.

- Но аз си мислех, че обичаш мен.

Той отвърна с тъжен глас:

- Никога не съм ти обещавал нищо, Лола. Ти си чудесно момиче. Едно на милион. Бъди добра към себе си.

- Чакай! Не затваряй! Трябва да те видя, Пади. Само за пет минути.

Пълна липса на достойнство, но не успях да се спра. Бях страшно отчаяна.

- Опитай се да не мислиш лоши неща за мен - добави той. - Винаги ще си спомням с обич за теб и времето, което прекарахме заедно. И запомни...

- Да? - изстенах нетърпеливо, изпълнена с диво желание да се освободя от ужасната непоносима болка.

- Не говори с пресата.

18,05 до полунощ

Звъннах на всички. Включително и на него. Не помня колко пъти, но бяха много. В това съм сигурна. Вероятно трицифрен брой.

Обадиха ми се страшно много хора. Бриди, Трийс и Джем - истински приятели - искаха да ме успокоят, макар че не харесваха Пади. Не ми го бяха признали, но аз си знаех. Звъннаха ми и няколко фалшиви приятели, изпълнени с любопитство и злорадство. "Вярно ли е, че Пади Дикърси ще се жени, но не за теб? Горката. Ужасно е. Наистина ужасно за теб. Адски унизително и срамно". Запазих достойнството си и отговарях само: "Благодаря за любезните пожелания. Сега трябва да вървя".

Бриди дойде да ме види.

- Никога не си била подходяща за съпруга на политик - каза тя. - Дрехите ти са прекалено готини и имаш лилави кичури.

- Цветът е капучино, моля те! - изхлипах. - Лилавото ме кара да изглеждам като тийнейджър.

- Той те беше обсебил. Никога не те виждахме. Особено през последните няколко месеца.

- Бяхме влюбени! Знаеш какво е да си влюбен.

Бриди се омъжи миналата година, но сега ми отвърна без сантименталности:

- Любовта е чудесно нещо, но няма нужда да сте залепени един за друг. Ти вечно отменяше срещите ни.

- Времето на Пади е скъпоценно! Той е зает човек! Трябваше да взимам това, което можех!

- Освен това - продължи Бриди, - никога не четеш вестници и не знаеш нищо за настоящите събития.

- Можех да се науча - изплаках. - Можех да се променя!

Вторник, 26 август

Имам чувството, че цялата страна ме гледа и ми се подиграва. Бях се фукала пред всичките си приятели и пред много клиенти с връзката си с Пади, а сега те знаеха, че той се жени за друга жена.

С равновесието ми беше свършено. По време на снимки в Уиклоу Хилс за коледния каталог на Харви Никълс, изгладих копринена рокля на "Клои" в седефен цвят с прекалено гореща ютия и я изгорих. Зловещ отпечатък върху предницата на рокля, която струваше 2035 евро. Съсипах я. А роклята трябваше да е бижуто на снимките. Извадих късмет, че не ме накараха да я платя.

Нкечи настоя да поеме контрол върху положението. Тя е чудесен асистент. Толкова е добра, че всички я смятат за моя началничка. Ръцете ми трепереха, не можех да се концентрирам и непрестанно ми се налагаше да тичам до портативната тоалетна, за да повърна.

И още по-лошо. Червата ми бяха станали на желе. Ще ви спестя подробностите.

8,30 - 0,34

Бриди и Трийс ме посетиха у дома. Трябваше да ме удържат с физическа сила да не подкарам към дома на Пади.

3 сутринта.

Събудих се и си помислих, че сега мога да тръгна. После забелязах, че Трийс е в леглото до мен. При това будна и готова да се бори, за да ме спре.

Сряда, 27 август, 11,05.

Постоянен рефрен в главата ми. Пади се жени за друга жена. Жени се за друга жена. Жени се за друга. На всеки няколко часа си помислях: "Какво? Какво имаш предвид, жени се за друга жена?". Сякаш чувах новината за първи път и просто не можех да повярвам. После се изкушавах да му звънна и да се опитам да променя решението му, но той не вдигаше.

После се започваше отново. Изненадата. Желанието да му звънна. Липсата на отговор. И отначало. Отново и отново.

Видях снимка на проклетата Алиса Торнтън. Купувах си шоколад от будката, когато я видях на първата страница на "Индипендънт". Фотографът я беше хванал на излизане от службата є в Болсбридж. Не бях сигурна, но изглеждаше облечена в тоалет от Луис Кенеди. Това говореше много. Безопасност. Елегантно, но безопасно.

Осъзнах, че познавам Алиса Торнтън. Бях виждала снимките є с Пади от светски събития по страниците на лъскавите списания поне четири пъти през последните няколко месеца. Но под тях пишеше само: "Пади Дикърси и компаньонката му". След появата на третата снимка, събрах достатъчно смелост, за да го разпитам за нея. Той ме обвини задето му нямам доверие и ми обясни, че тя е семейна приятелка. Повярвах му. Но защо семейна? Той няма семейство!

12,11

Бриди се обади.

- Довечера излизаме.

- Не! - извиках. - Не мога се появя на обществено място!

- Можеш! Дръж главата си гордо изправена!

Бриди е адски властна. Най-близките є приятели я познават като сержант Бриди.

- Бриди, съсипана съм. Треперя и какво ли не още. Не мога да изляза. Умолявам те.

- За твое добро е - решително отвърна тя. - Ние ще се погрижим за теб.

- Не можете ли да дойдете у нас?

- Не.

Дълга пауза. Безсмислено беше да се боря. Бриди е най-волевата личност, която някога съм срещала.

Въздъхнах и попитах:

- Кой ще дойде?

- Ние четиримата. Ти, аз, Трийс, Джем...

- Дори Джем? Клаудия го е пуснала?

Клаудия е годеницата на Джем. Здраво го контролира, макар че е хубава и слаба.

- Да, Клаудия го пусна - потвърди Бриди. - Убедих я.

Бриди и Клаудия изпитваха силна неприязън една към друга.

Джем беше добър приятел с мен, Бриди и Трийс, но не беше гей. Дори не беше метросексуален. Веднъж си купи чифт джинси от "Маркс и Спенсър" и дори не осъзна какво с покупката не беше наред, но аз нежно му показах грешката. В тийнейджърските си години живеехме на една и съща улица. Сприятелихме се на студената автобусна спирка, сгушени в шлиферите си, в дъждовните сутрини на път към колежа. Той стана интелигентен инженер, а аз се сдобих с диплома по мода. Е, трябва да призная, че моят шлифер беше мушама в електриковосиньо.

20,35, Кафе "Албатрос".

Краката ми трепереха. Едва не паднах по стълбите към ресторанта. Спънах се на предпоследното стъпало и почти се плъзнах на колене като Чък Бери. По-лошото беше, че не ми пукаше. Нямаше начин да стана за смях повече отколкото вече бях. Бриди и Трийс ме чакаха. Бриди, както винаги, бе издокарана по странен начин. Правата є червеникаворуса коса бе прибрана в бабешко кокче, а пуловерът є беше зашеметяващ, зелен и избродиран с миниатюрни жокеи. Винаги е имала странен вкус. Още от първия ден в детската градина като четиригодишна, когато настояваше да носи клин с цвета на засъхнала кръв. Но не є пукаше.

Трийс, която работеше за голяма благотворителна организация, беше много по-елегантна. Буйна коса на вълни в стила на четирийсетте години и великолепна рокля и сако. Беше ги купила от "Уисълс", но на нея изглеждаха като "Прада". Човек би си помислил, че ако работиш за благотворителна организация, можеш да се появиш в службата в бежов панталон от рипсено кадифе и анцуг с качулка, но би сгрешил. Организацията на Трийс е огромна и отговаря за развиващите се страни. Вече не можеш да кажеш страни от Третия свят, защото не е политически коректно. Понякога є се налага да се среща с министри и да проси пари. А друг път дори ходи до Хага, за да моли и Европейския съюз за мангизи.

- Къде е Джем? - попитах.

Бях сигурна, че е отменил срещата, тъй като четиримата рядко успявахме да се съберем дори когато ангажиментът ни е отпреди няколко седмици, да не говорим за часове, както в този случай. Трябва да призная, че през последните месеци аз бях най-несериозната.

- Ето го! - извика Бриди.

Джем се втурна към нас, хванал в ръка куфарчето и шлифера си.

Поръчахме вино. Пийнахме здраво и езиците се развързаха. Както вече казах, винаги бях подозирала, че приятелите ми не харесваха Пади. Но сега, след като ме беше засрамил публично, можеха да говорят свободно.

- Никога не съм му имал доверие - каза Джем. - Прекалено чаровен е.

- Прекалено чаровен? - извиках. - Как можеш да кажеш, че е прекалено чаровен? Чарът е чудесно нещо. Като сладолед. Никога не е прекален.

- Точно така - потвърди Джем. - Изяждаш цяла кутия "Чънки Мънки", после малка кутийка "Чери Гарсия" и ти става лошо.

- Не и на мен - възразих. - А и онази вечер ти стана лошо от тревата, а не от сладоледа.

- Беше прекалено хубав - намеси се Бриди.

Отново се изненадах.

- Прекалено хубав? Как можеш да си прекалено хубав? Невъзможно е. Противоречи на законите на физиката. Или на правото. Абе на някой закон.

Освен това се почувствах обидена.

- Да не искате да кажете, че е бил прекалено хубав за мен? - попитах възмутено.

- Не! - извикаха те едновременно. - Не!

- Ти си страхотно сладурче - каза Джем. - Бонбонче! Не по-малко хубава от него.

- По-хубава - поправи го Трийс.

- Да, по-хубава - потвърди Бриди. - Просто различна. Той е прекалено очевиден. Поглеждаш го и си мислиш: ето ти един висок, мургав, хубав мъж. Прекалено идеален! А с теб човек си мисли: красиво момиче, среден ръст, чудесно подстригана коса във великолепен кестеняв цвят с лилави кичури...

- Капучино, моля те!

- ... и хубава стегната фигура, особено за непушачка. Блясък в окото, всъщност и в двете очи, и малък симетричен нос.

Бриди бе убедена, че носът є сочи наляво, и завиждаше на всички, които имат прави носове.

- Колкото повече наблюдаваш Лола, толкова повече я харесваш. А с Пади Дикърси е точно обратното. Става все по-непривлекателен. Забравих ли нещо? - обърна се тя към Трийс и Джем.

- Усмивката є озарява лицето є - добави Джем.

- Да - кимна Бриди. - Усмивката ти озарява лицето. А неговата - не.

- Пади Дикърси се усмихва фалшиво. Като Жокера в "Батман" - отбеляза Джем.

- Да! Също като Жокера!

- Не прилича на Жокера - възразих енергично.

- Да, прилича - настоя Бриди.

21,55

Мобилният на Бриди звънна. Тя погледна номера и каза:

- Трябва да отговоря.

Надигна се, но ние настояхме да остане при нас. Искахме да чуем. Беше шефът є, важен банкер. Очевидно искаше да отиде до Милано, а Бриди да му уреди полета и хотела. Тя извади огромен бележник от чантата си. Много хубава чанта. От "Мълбери". Защо пък хубава чанта и странни дрехи? Съчетанието не звучеше логично.

- Не - възрази тя на шефа си. - Не можеш да заминеш за Милано. Утре е рожденият ден на жена ти. Не, няма да ти резервирам полет. Да, отказвам. Ще ми благодариш за това. Пазя те от бракоразводния съд.

Заслуша се за момент, после се изсмя презрително.

- Ще ме уволниш? Не ставай глупав!

После затвори.

- Е, добре - каза тя. - Докъде бяхме стигнали?

- Бриди - разтревожи се Трийс - не е редно да отказваш да резервираш билет до Милано за шефа си. Може да е важно.

- Не - небрежно махна Бриди. - Знам какво става. Положението в Милано не налага присъствието му. Подозирам, че си пада по една италианска дама. Но няма да му помогна да изневери на жена си.

22,43

Десерти. Поръчах си бананов пай. Бананите бяха лигави като мокри листа през ноември. Метнах лъжицата настрани и изплюх банана в салфетката си. Бриди опита пая. Каза, че не е лигав. И въобще не приличал на мокри листа през ноември. После Трийс го опита и потвърди мнението на Бриди. Накрая и Джем вкуси от него и каза, че не е лигав. Изяде го целия. Предложи ми шоколадовата си торта за компенсация. Но тя имаше вкус на шоколадова мас. Бриди я опита. Каза, че вкусът е само на шоколад, не и на мас. Трийс потвърди. Също и Джем.

Бриди ми предложи нейния ябълков щрудел, но тестото имаше вкус на мокър картон, а ябълките - на нещо мъртво. Останалите не се съгласиха с мнението ми.

Трийс не ми предложи десерта си, защото нямаше такъв. Навремето била дебела и сега стоеше на разстояние от захарта. Можеше да яде от десертите на хората, но никога не си поръчваше свой.

Плюскането є беше под контрол, но понякога все още имаше тежки дни. Например, ако бе стресирана в службата, тъй като Европейският съюз є е отказал дарение за кенефи в Адис Абеба, можеше да изяде двайсет десерта "Марс" наведнъж. Вероятно и повече, но жената от магазина до офиса є отказваше да є продаде повече. Казваше, че е яла достатъчно, и добавяше: "Положи много усилия да свалиш килограмите, скъпа. Не искаш отново да си дебела. Спомни си за хубавия си съпруг. Той не те познаваше, когато беше дебела, нали?".

Реших и аз да се откажа от десерта и си поръчах чаша порто.

- Какъв вкус има? - попита Бриди. - Изгнили ботуши? Червеи?

- Алкохол - отговорих. - Има вкус на алкохол.

След портото си поръчах амарето. А след него - коантро.