Шах и мат

Перфектното убийство

Никога нямаше да узная истината, ако онази вечер не бях променил решението си.

Не можех да повярвам, че Карла беше спала с друг мъж, че беше излъгала за любовта си към мен - и че може би бях на второ или дори на трето място в сърцето є.

Карла ми се обади в офиса в работно време, нещо, което є бях казал да не прави, но тъй като я бях предупредил и никога да не ми звъни вкъщи, не є оставаше кой знае какъв избор. Както се оказа, искаше само да ми съобщи, че няма да има време за нашето "cinq а sept"*, както благоприлично го наричаха французите, тъй като трябвало да отиде във Фулам при болната си сестра.

Бях разочарован. Поредният потискащ ден, а сега трябваше да се откажа от единственото нещо, което щеше да го направи поносим.

- Мислех, че не се разбираш със сестра си - изрекох заядливо.

От другия край Карла замълча, но накрая попита:

- Ще се видим ли идния вторник по същото време?

- Не знам дали ще е удобно - отвърнах. - Ще ти звънна в понеделник, когато ще съм наясно с програмата си. - После оставих слушалката.

Обадих се с досада на съпругата си, за да є кажа, че съм на път за вкъщи - нещо, което обикновено правех от телефонната кабина до апартамента на Карла. Използвах този трик, за да поддържам фалшива сигурност у Елизабет, че знае къде се намирам във всеки миг от денонощието.

Повечето от служителите в офиса вече си бяха тръгнали, така че взех някои документи, за да поработя у дома. Откакто преди шест месеца фирмата смени собственика си, ръководството не само беше уволнило моя заместник в счетоводния отдел, но очакваше от мен да върша работата му плюс своята. Едва ли бях в позиция да се оплаквам, тъй като новият ми шеф пределно ясно ми бе обяснил, че ако това положение не ми е по вкуса, съм свободен да си търся работа другаде. Бих могъл да го послушам, но не се сещах за много фирми, които биха посрещнали с отворени обятия човек, достигнал онази вълшебна възраст някъде между ценен кадър и наемна ръка на разположение.

Докато изкарвах колата от служебния паркинг и се вливах във вечерния трафик, започнах да съжалявам, че бях толкова остър с Карла. Все пак ролята на другата жена едва ли є беше по сърце. Чувството на вина не изчезваше, затова, когато стигнах до ъгъла на Слоун Скуеър, скочих от колата и притичах от другата страна на улицата.

- Дузина рози - изрекох, докато се суетях да извадя портфейла си.

Мъжът, който сигурно си вадеше хляба от любовници като мен, подбра дванайсет напъпили рози без коментар. Изборът ми не се славеше с особено въображение, но поне Карла щеше да види, че се старая.

Подкарах към апартамента є с надеждата, че още не е тръгнала към сестра си и може дори да остане време за по едно бързо питие. После се сетих, че вече бях казал на жена си, че съм на път към вкъщи. Няколкоминутното закъснение можеше да се отдаде на задръстването, но би било неубедително оправдание, ако се забавех за питие.

Когато пристигнах пред дома на Карла, както обикновено трудно намерих къде да оставя роувъра, докато не съгледах едно свободно място срещу магазина за опаковки, където можех да паркирам. Спрях и щях да дам на заден, ако не бях забелязал някакъв мъж да излиза от жилищната сграда, където живееше Карла. Нямаше да му обърна внимание, ако тя не го беше последвала само след миг. Застана на входа, облечена в свободен син халат, и целуна за довиждане посетителя по начин, който едва ли можеше да се опише като сестрински. Когато затвори вратата, аз завих зад ъгъла и паркирах зад една спряла кола.

Проследих в огледалото за обратно виждане как мъжът пресече улицата, влезе в павилиона за вестници и след малко се появи с вечерен вестник и нещо, което приличаше на кутия цигари. Отиде до колата си, синьо беемве, спря се, за да махне фиша с глобата за паркиране от предното стъкло, и като че ли изруга. От колко ли време беше паркирано там беемвето? Започнах да се чудя дали не е бил при Карла, когато тя ми се обади да не идвам.

Мъжът се качи в беемвето, закопча колана и запали цигара, преди да потегли. Паркирах на мястото му като отплата за това, че ми беше взел жената. По моему размяната не беше справедлива. Преди да сляза и да отида до сградата, по навик огледах улицата в двете посоки. Вече се здрачаваше и никой не ми обърна внимание. Натиснах звънеца с надпис "Мурланд".

Когато Карла отвори вратата, бях посрещнат с широка ослепителна усмивка, която бързо премина в смръщване и също толкова бързо отново в усмивка. Първата сигурно беше за онзи с беемвето. Често се бях питал защо не ми беше дала ключ от апартамента. Вгледах се в тези сини очи, с които най-напред ме бе запленила преди толкова много месеци. Въпреки усмивката те излъчваха студенина, която не бях виждал досега.

Тя се обърна, за да отвори докрай вратата, и ме пусна в апартамента си на партерния етаж. Забелязах, че под халата носеше виненочервения секси комбинезон, който є бях подарил за Коледа. Щом влязохме вътре, започнах да оглеждам стаята, която познавах толкова добре. Празна, на стъклената масичка в средата є стоеше чашата за кафе със Снупи, от която обикновено пиех аз. До нея видях чашата на Карла, също празна, и дузина рози във ваза. Пъпките им тъкмо бяха започнали да се разпукват.

Лесно кипвах и при гледката на цветята не можах да сдържа гнева си.

- Кой беше мъжът, който току-що си тръгна? - попитах.

- Застрахователен агент - отговори тя и разтреби чашите от масичката.

- Че какво застрахова? - настоях. - Любовният ти живот ли?

- Защо автоматично приемаш, че ми е любовник? - Тонът є се повиши.

- Винаги ли пиеш кафе със застрахователните агенти по комбинезон? Като си помисля, с моя комбинезон.

- Ще пия кафе с когото си поискам - отвърна тя, - облечена в каквото си поискам, особено когато ти се прибираш вкъщи при жена си.

- Нали исках да дойда при теб...

- А после да се прибереш при нея. Винаги си ми казвал, че трябва да имам собствен живот и да не разчитам на теб - добави Карла. Аргумент, към който прибягваше, когато се опитваше да скрие нещо.

- Знаеш, че не е толкова лесно.

- Зная, че за теб е достатъчно лесно да скочиш в леглото с мен винаги когато ти се прииска. Само за това ме бива, нали?

- Това не е честно.

- Не е честно ли? Не се ли надяваше за обичайното рандеву в шест, за да стигнеш навреме вкъщи за вечерята с Елизабет в седем?

- Не съм се любил с жена си от години! - извиках.

- Имам само твоята дума - изстреля презрително тя.

- Бил съм ти изцяло верен.

- Което, предполагам, означава винаги да съм ти на разположение.

- Престани да се държиш като курва!

Очите є мятаха светкавици, когато скочи към мен и ме зашлеви през лицето с цялата сила, на която беше способна.

Леко бях загубил равновесие, когато тя замахна повторно, но аз парирах ръката є в последния момент и дори успях да я избутам към камината. Тя бързо се съвзе и отново ми налетя.

В миг на неконтролируема ярост, точно когато щеше да ми се нахвърли, аз свих юмрук и замахнах към нея. Уцелих я отстрани по брадичката и тя се олюля назад от удара. Видях как протегна ръка, търсейки опора. Ала още преди да успее да се изправи и да ми отвърне, аз се обърнах и излязох от апартамента, като затръшнах входната врата.

Изтичах по коридора на улицата, скочих в колата си и потеглих светкавично. Едва ли бях прекарал и десет минути в апартамента є. Въпреки че тогава ми се искаше да я убия, още преди да се прибера, вече съжалявах, че я бях ударил. На два пъти едва не обърнах колата. Оплакванията є бяха съвсем основателни и се зачудих дали бих посмял да є се обадя от вкъщи. Въпреки че бяхме любовници едва от няколко месеца, тя несъмнено знаеше колко я обичам.

Дори да бе имала намерение да коментира закъснението ми, Елизабет промени решението си в мига, когато є подарих розите. Зае се да ги подрежда във ваза, докато аз си сипвах едно голямо уиски. Очаквах да каже нещо, тъй като рядко пиех преди вечеря, но тя явно беше погълната от цветята. Макар че вече бях намислил да се обадя на Карла и да се опитам да поправя нещата, реших да не го правя от вкъщи. Във всеки случай, ако изчаках до сутринта, за да є звънна от офиса, дотогава тя вероятно щеше да се е поуспокоила.

На следващия ден се събудих рано и още в леглото започнах да мисля под каква форма да поднеса извинението си. Реших да я поканя на обяд в малкото френско бистро по средата на пътя между моя офис и нейния, което много є харесваше. Тя винаги се радваше да ме види през деня, когато знаеше, че не е заради секса. След като се избръснах и облякох, се присъединих към Елизабет за закуска. На първа страница във вестника нямаше нищо интересно, затова обърнах на финансовия раздел. Акциите на фирмата отново бяха паднали, следвайки прогнозите на Ситито за слаби приходи от първото полугодие. Стойността им вероятно щеше да се понижи катастрофално след такава негативна статия. Вече знаех, че щом дойдеше време да огласим годишните си приходи, щеше да е цяло чудо, ако не сме на загуба.

След като пресуших втората чаша кафе, целунах съпругата си по бузата и се отправих към колата. Тогава ми хрумна да оставя бележка в пощенската кутия на Карла, вместо да се подлагам на неловкия телефонен разговор.

"Прости ми - написах. - В един часа в "Марсел". Камбала а ла Вероник в петък. С любов: Казанова". Рядко пишех на Карла и винаги се подписвах с измисления ми от нея прякор.

Направих кратко отклонение, за да мина покрай дома є, но бях възпрепятстван от задръстването. Когато наближих апартамента є, видях, че то беше заради някакъв инцидент. Сигурно беше доста сериозен, тъй като срещуположното платно беше блокирано от линейка и колоната от коли не можеше да преминава. Един пътен полицай се опитваше да помогне, но само забавяше движението още повече. Очевидно щеше да е невъзможно да паркирам близо до апартамента на Карла, затова се примирих с мисълта, че ще є се обадя от офиса. Перспективата не ме изпълваше с радостни чувства.

Миг по-късно, когато видях паркираната линейка на няколко метра от входа на дома є, усетих как сърцето ми се обръща. Знаех, че е неоправдано, но започнах да се опасявам от най-лошото. Опитах се да се самонавия, че вероятно е станала пътна злополука, която няма нищо общо с Карла.

Тогава съгледах полицейската кола, скрита зад линейката.

Когато се изравних с двете превозни средства, видях, че входната врата на Карла зее отворена. От нея забързано излезе един мъж и отвори задната врата на линейката. Спрях, за да мога да видя по-добре какво става, с надеждата шофьорът зад мен да не изгуби търпение. Водачите от срещуположната посока вдигаха ръка в знак на благодарност, че ги пускам да минат. Реших, че мога да пусна десетина, преди някой да започне да недоволства. Пътната полицайка помогна, като им даваше знак да минават.

После от входа се появи носилка. Двама униформени санитари изнесоха покрито с чаршаф тяло и вкараха носилката в линейката. Не можах да видя лицето, тъй като беше покрито с чаршафа. Третият човек, който можеше да бъде единствено следователят, вървеше непосредствено зад носилката. Носеше найлоново пликче, в което се виждаше червена дреха. Опасявах се, че може да е комбинезонът, който бях подарил на Карла.

Повърнах закуската си върху съседната седалка и оброних глава на волана. След миг затвориха вратата на линейката, пуснаха сирената и пътната полицайка ми даде знак да потеглям. Линейката тръгна светкавично и мъжът зад мен започна да свири с клаксона. Все пак той беше само един невинен зрител. Потеглих рязко, а по-късно не можах да си спомня нищичко от пътуването си до офиса.

Щом стигнах до служебния паркинг, почистих колкото можах мърсотията от седалката и оставих прозореца отворен, преди да се кача с асансьора в тоалетната на седмия етаж. Накъсах на малки парчета поканата си за обяд до Карла и ги пуснах заедно с водата в тоалетната. Пристъпих прага на стаята си на дванайсетия етаж малко след осем и половина и заварих изпълнителния директор да крачи напред-назад пред бюрото ми - очевидно ме чакаше. Съвсем бях забравил, че е петък и от мен се очаква да му предам последните отчети.

Оказа се, че този петък той иска и авансовите баланси за май, юни и юли. Обещах да бъдат на бюрото му до обяд. Нуждаех се единствено от свободна сутрин, но нямаше никакъв шанс да я получа.

Всеки път, когато телефонът иззвъняваше, вратата се отваряше или някой ме заговаряше, сърцето ми спираше, защото очаквах да ме потърсят от полицията. До обяд бях изготвил нещо като отчет, но знаех, че изпълнителният директор веднага ще разбере, че документът нито е задоволителен, нито точен. Излязох на ранен обяд веднага щом оставих документацията на секретарката му. Усещах, че не съм в състояние да сложа нищичко в устата си, но поне щях да си купя първото издание на "Стандарт" и да потърся репортаж за смъртта на Карла.

Седнах в ъгъла на местната кръчма, защото знаех, че не могат да ме виждат от бара. С доматен сок на масата, започнах да прелиствам бавно страниците на вестника.

Не беше стигнала до първа страница. Нито на втора, трета или четвърта. На пета страница є бяха отделили само един нищожен параграф. "Госпожица Карла Мурланд, 31-годишна, беше намерена мъртва в дома си в Пимлико рано тази сутрин". Спомням си как тогава си помислих, че дори не са написали възрастта є точно. "Детектив инспектор Симънс, който отговаря за случая, заяви, че разследването е проведено и изчакват доклада на патолога, но за момента няма причина да смятат, че е извършено престъпление".

След тези новини дори успях да хапна малко супа и франзела. След като прочетох репортажа повторно, отидох до служебния паркинг и седнах в колата. Свалих и другото стъкло, за да влезе още свеж въздух, преди да пусна новините по радиото. Карла дори не бе спомената. Във времена на пушки помпи, наркотици, спин и обири на златни кюлчета, смъртта на една трийсет и две годишна лична асистентка бе отмината незабелязана от Би Би Си.

Върнах се в офиса и намерих на бюрото си бележка с редица въпроси от изпълнителния директор, която не оставяше никакви съмнения относно мнението му за моя отчет. Можах да отговоря на почти всички и да оставя отговорите на секретарката му, преди да си тръгна. Прекарах почти целия следобед в опити да убедя сам себе си, че каквото и да бе причинило смъртта на Карла, сигурно се бе случило, след като си бях тръгнал, и не би могло да има връзка с това, че я бях ударил. Ала червеният прозрачен комбинезон не ми излизаше от ума. Имаше ли начин да го свържат с мен? Бях го купил от "Хародс" - разточителен жест, но едва ли беше уникат. Това беше единственият є сериозен подарък от мен. Бях є го поднесъл с надписана картичка. Дали я беше унищожила? Ами ако разкриеха самоличността на Казанова?

Тази вечер се прибрах направо вкъщи със съзнанието, че никога повече нямаше да мога да мина по улицата, на която живееше Карла. Изслушах в колата края на следобедната програма по радиото и веднага щом се прибрах, включих на новините в шест. Превключих на Би Би Си в девет. В десет минах на Ай Ти Ви и накрая дори изгледах късната емисия.

Според сборните им редакционни оценки смъртта на Карла беше по-маловажна от футболните резултати от третодивизионния мач между Ридинг и Уолсол. Елизабет продължи да си чете последната заета от библиотеката книга, несъзнаваща опасността, надвиснала над главата ми.

Тази нощ спах на пресекулки и веднага щом чух шума от пускането на вестниците в пощенската кутия, слязох тичешком долу, за да прегледам водещите заглавия.

ДУКАКИС НОМИНИРАН, се наби в очите ми от първа страница на "Таймс".

Хванах се, че ни в клин, ни в ръкав се питам дали щяха да го изберат за президент. "Президентът Дукакис" някак не ми звучеше.

Взех вестника на жена ми, "Дейли Експрес", и от горната част на страницата ме блъсна заглавието УБИЙСТВО ПРИ ЛЮБОВНА СВАДА.

Краката ми се подкосиха и паднах на колене. Сигурно съм представлявал странна гледка, сгърчен на пода, докато се опитвах да прочета първия абзац. Без очила не можех да различа нищо по-нататък. Качих се с мъка на горния етаж и взех очилата от нощното шкафче. Елизабет продължаваше да спи дълбоко. Въпреки това се заключих в банята, където можах да прочета статията бавно и без риск да ме прекъснат.

Полицията вече разследва като убийство смъртта на красивата секретарка от Пимлико, Карла Мурланд, 32 г., която вчера сутринта беше намерена мъртва в апартамента си. Детектив инспектор Симънс от Скотланд Ярд, който разследва случая, първоначално смяташе, че смъртта на Карла Мурланд не е била насилствена, но рентгеновите снимки са показали счупена челюст, която може да е следствие единствено от побой.

Дознанието ще бъде проведено на 19 април.

Чистачката на госпожица Мурланд, Мария Лучия (48 г.), каза ексклузивно за "Експрес", че работодателката є е била с приятел, когато тя си тръгнала от апартамента в пет часа във въпросната вечер. Друг свидетел, госпожа Рита Джонсън, която живее в съседния вход, заяви, че около шест часа видяла мъж да излиза от апартамента на госпожица Мурланд, който след това влязъл в павилиона за вестници отсреща и после потеглил с кола. Госпожа Джонсън добави, че не е сигурна за марката на колата, но може би е била роувър...

- Мили Боже! - възкликнах с пълно гърло и се притесних да не съм събудил Елизабет. Избръснах се и взех душ набързо, като се напрягах да мисля през цялото време. Бях облечен и готов за излизане още преди жена ми да се беше събудила. Целунах я по бузата, но тя само се обърна на другата страна, затова написах бележка, в която обяснявах, че ще прекарам сутринта в офиса, защото имам да довършвам важен отчет, и я оставих от нейната страна на леглото.

По пътя към офиса репетирах точно какво щях да кажа. Повтарях си го непрекъснато. Стъпих на дванайсетия етаж малко преди осем и оставих вратата на стаята си широко отворена, за да видя навреме, ако някой се появеше. Бях сигурен, че имам цели петнайсет-двайсет минути, преди да дойдат колегите.

За последен път си преговорих точно какво трябваше да кажа. Намерих номера в указателя и го надрасках върху тестето с бележки пред мен, преди да напиша пет ключови думи с главни букви, нещо, което правех винаги преди среща на борда на директорите.

АВТОБУСНА СПИРКА

ПАЛТО

№ 19

БЕЕМВЕ

БИЛЕТ

После набрах номера.