Пресътворяване на тялото, възкресяване на душата

От провал към пробив

За нас днес тялото създава проблеми, които само стават все по-тежки. Като деца сме обичали телата си и рядко сме се замисляли за тях. С напредването на възрастта обаче тази любов започва да намалява - и с основание. Милиарди долари се харчат за лекуване на тялото от множеството му болежки и несгоди. Други милиарди се хвърлят за козметика, чиято цел е да ни заблуди и да ни накара да си мислим, че изглеждаме по-добре. Казано направо, човешкото тяло е незадоволително и е такова от много време. На него не може да се има доверие, тъй като болестта често ни връхлита без никакво предупреждение. С времето то се изражда и накрая умира. Да атакуваме сериозно този проблем. Вместо да се занимаваме с физическата форма, която ни е дадена по рождение, защо да не потърсим пробив, някакъв напълно нов подход към тялото си?

Пробивите се получават, когато започнем да мислим за даден проблем по нов начин. Най-големите пробиви се случват, когато престанем да робуваме на предразсъдъци. Не гледайте онова, което виждате в огледалото. Ако бяхте дошли от Марс и никога не сте виждали как с времето тялото остарява и върви към упадък, бихте могли да повярвате, че то работи точно по обратния начин. От биологична гледна точка няма причина тялото да развива недостатъци. Така че да започнем оттук. След като премахнете от ума си всички изтъркани предпоставки, вие оставате свободни да се занимавате с радикално нови идеи, способни напълно да променят ситуацията:

Вашето тяло е безгранично. То канализира енергията, креативността и разума на цялата вселена.

В този момент вселената слуша през вашите очи, вижда през вашите очи, изживява чрез вашия мозък.

Целта на съществуването ви на този свят е да позволите на вселената да се развива.

Никое от горните твърдения не е странно и необичайно. Човешкото тяло вече е най-сложният лабораторен експеримент на вселената. Ние с вас сме върховното постижение на живота. Най-добрият ни шанс да оцелеем е да прегърнем този факт. Бързата еволюция, по-бърза от тази на която и да било друга форма на живот на планетата, ни е довела до сегашното състояние - с все по-добро здравословно състояние, по-дълга продължителност на живота, бум на съзидателността и визия за възможности, които науката постига все по-бързо и по-бързо. Нашата физическа еволюция е приключила преди около 200 000 години. Нашият черен дроб, бъбреци, бял дроб или сърце не се различават от органите на пещерния човек. Всъщност ние имаме 60% общи гени с банана, 90% с мишката и повече от 99% с шимпанзето. С други думи, всичко онова, което ни прави хора, е плод на еволюция, която в огромната си част не е свързана с физическото. Ние сме създали себе си и в процеса на това изобретяване сме пригодили телата си за дългото пътуване.

Как сме създали себе си

Вие сътворявате тялото си от момента на раждането си и причината да не го виждате по този начин се крие във факта, че процесът на сътворяване е напълно естествен. Той лесно може да се приеме като даденост, и точно в това е проблемът. Несъвършенствата, които виждате днес в тялото си, не са наследени. Не са лоша новина, донесена от гените ви, или грешки на майката Природа. Всеки ваш избор е изиграл ролята си в тялото, което сте създали, независимо дали е бил съзнателен, или не.

Ето списък на физически промени, които сте направили и продължавате да правите. Той е най-основен и напълно верен от медицинска гледна точка, но въпреки това не изключва нито една част от тялото ви.

Всяко умение, което научавате, създава нова невронна мрежа в мозъка ви.

Всяка нова мисъл създава уникален модел в мозъчната ви дейност.

Всяка промяна в настроението ви се предава до всяка част на тялото ви от "молекули вестители", които променят основната химическа активност на всяка клетка.

Всеки път, когато се упражнявате, вие променяте скелета и мускулите си.

Всеки залък храна променя метаболизма ви, електролитния баланс и пропорциите между мазнини и мускулна маса.

Сексуалната ви активност и решението да се възпроизведете променя хормоналния ви баланс.

Нивото на стрес, на което се подлагате, засилва и отслабва имунната ви система.

Всеки час пълно бездействие създава мускулна атрофия.

Гените ви се настройват според вашите мисли и емоции и по загадъчни начини могат да се включват и изключват според желанията ви.

Имунната ви система става по-силна или по-слаба в зависимост от това дали връзката ви е изпълнена с любов.

Кризите, свързани с мъка, загуба и самота, увеличават риска от болести и съкращават продължителността на живота.

Упражняването на ума поддържа мозъка ви млад; неизползването на ума води до деградация на мозъка.

С помощта на тези инструменти вие сте сътворили тялото си и можете да го пресътворите всеки път, когато пожелаете. Очевидният въпрос е защо вече не сме го направили? Естествено проблемът стои пред нас от дълго време. Отговорът е, че е било много по-лесно да решаваме малки части от пъзела, вместо да видим цялата картина. Медицината се практикува на отделни специалности. Ако се влюбите, ендокринологът може да отчете намаляване на хормоните на стреса в ендокринната ви система. Психиатърът ще забележи подобреното ви настроение, а неврологът ще потвърди чувствата ви чрез скенер на мозъка. Диетологът може да се разтревожи, че губите апетит; от друга страна, погълнатата храна се усвоява по-добре. И така нататък. Никой не може да ви даде пълната картина.

За да станат нещата още по-сложни, тялото е толкова променливо и върши толкова неща едновременно, че е трудно да си представим, че има само една стъпка, която може да доведе до трансформация. Може точно в момента да сте влюбени, бременни, да тичате по някоя пътека, да започвате нова диета, да страдате от безсъние или да поспивате повече, да се справяте по-добре или по-зле на работното място. Тялото ви е една истинска постоянно движеща се вселена.

И пресътворяването на тялото означава промяна на цялата вселена.

Опитите да човъркаме тялото водят дотам да не видим гората заради дърветата. Някоя жена не престава да мисли за теглото си, друга тренира за маратон, трета минава на вегетарианска диета, а приятелката є се справя с менопаузата си. Томас Едисон не се е опитвал да създаде по-добра газена лампа. Той загърбил използването на огън - единственият създаден от хората източник на светлина - и направил пробив, откривайки нов източник. Това бил огромен скок в креативността. И ако вие сте творец на тялото си, какъв скок ви очаква?

Назад към първоизточника

Ако използваме Едисон като модел, последното голямо преоткриване на тялото следва някои основни принципи:

Тялото е обект.

То прилича на сложна машина.

С времето машината се износва.

Частите в тялото непрекъснато са атакувани от бацили и други микроорганизми, които също представляват машини на молекулярно ниво.

Но всички тези идеи са остарели. Ако някои от тях бяха истина, нямаше да се случи следното: неотдавна се появи нов синдром, наречен чувствителност към електричество, при който хората се оплакват, че само близостта до източник на електричество им причинява дискомфорт и болка. Чувствителността към електричество се приема достатъчно сериозно, щом властите на поне една страна - Швеция - са готови да платят за екранирането на дома ви от електромагнитни полета, ако са ви поставили съответната диагноза.

Широко разпространените опасения, че мобилните телефони могат да влияят зле на тялото, не са окончателно потвърдени или опровергани, но изглежда далеч по-просто да се провери дали наистина съществува подобно нещо като чувствителност към електричество. При един експеримент субектите били поставени в електромагнитно поле (ние непрекъснато сме заобиколени от електромагнитни полета във формата на микровълни, радио- и телевизионни сигнали, трансмисии на мобилни телефони и захранващи кабели) и били питани как се чувстват при включено и изключено поле. Оказало се, че всички отговарят наслуки. Хората, описващи себе си като чувствителни към електричество, не се отличавали от останалите, което означава, че просто налучквали.

Това обаче не решило въпроса. При друг експеримент субектите получили клетъчни телефони и били запитани дали изпитват болка или дискомфорт, когато приближат устройствата до главите си. Чувствителните към електричество хора описали най-различни неудобства, в това число остри болки, които се потвърждавали от магнитен резонанс. Центровете на болката в мозъка им се активирали. Уловката била, че телефоните били имитации, които не излъчвали каквито и да било електрически сигнали. Оказва се, че самото очакване, че ще има болка, е достатъчно за предизвикването є у някои хора и че следващия път, когато използват истински мобилен телефон, те ще страдат от синдрома.

Преди да махнете пренебрежително с ръка и да наречете горното психосоматичен ефект, спрете и се замислете. Ако някой твърди, че е чувствителен към електричество и мозъкът му реагира по съответния начин, състоянието му е напълно реално - поне за него. Психосоматичните състояния са истински за онези, които ги изпитват. Всъщност налице е един много по-голям феномен - вълната нови заболявания, които може би ще се окажат нови творения. Например анорексията и свързаните с храненето смущения, като булимията. Преди поколения подобни случаи бяха редки, а сега се превръщат в ендемични, особено сред момичетата на тийнейджърска възраст. Предменструалният синдром, или ПМС, беше в апогея си, но сега като че ли започва да отслабва. Днес, след дълъг период на почти пълна забрава се наблюдава друг феномен, при който кротки, обикновено млади жени се обезобразяват с ножове или бръсначи.

При появата на подобни нови смущения първата реакция винаги е, че жертвите са създали болест, която по същество е въображаема или психотична. Но когато заболяването се разпространи и докторите открият, че пациентите ми не могат да завъртят ключа, отключил неразположението им, изводът може да бъде само един. Подобни създадени от самите хора симптоми са напълно реални.

Машините не могат да създават нови неразположения. Но пък тогава целият модел на машината може да бъде поначало несъвършен. Ако карате достатъчно дълго кола, движещите є части ще се износят от търкането. Но ако използвате мускулите си, те само стават по-силни. Неизползването, което помага една машина да остане в безукорно състояние, води до атрофия на телата ни. Пукащите артритни стави може да изглеждат идеален пример за износени движещи се части, но артритът всъщност е резултат от множество комплексни нарушения, а не само на триенето.

В наши дни този остарял възглед за тялото не се е променил - просто в него е човъркано допълнително. Тогава какво е тялото, ако не е машина? То представлява холистичен, динамичен процес. Вие управлявате този процес, но въпреки това никой не ви е дал указания как да подхождате към работата си. Може би защото начинанието е неимоверно голямо - то обхваща всичко и не прекъсва нито за миг.

Процесът на живота

В този момент вашето тяло е река, която никога не остава една и съща, постоянен поток, обединяващ в едно стотици хиляди химични промени на клетъчно ниво. Тези промени не са стихийни; те непрекъснато служат за продължаването на живота и запазват най-доброто от миналото. Вашата ДНК е като енциклопедия, запазваща цялата история на еволюцията. Преди да се родите, вашата ДНК е преровила страниците, за да е сигурно, че всяка троха познание е на мястото си. Ембрионът в утробата започва съществуването си като една-единствена клетка, като най-простата форма на живот. След това се превръща в няколко рехаво свързани клетки. После, стъпка по стъпка, зародишът минава през еволюционните стадии на риба, земноводно и нисш бозайник. Появяват се примитивни хриле, които след това изчезват, за да отстъпят място на белия дроб.

Когато бебето се появи на бял свят, еволюцията е минала отвъд финалната отметка. Мозъкът ви като новородено е твърде сложен, с милиони ненужни невронни връзки, подобно на телефонна система с твърде много жици. През първите си няколко години вие орязвате тези милиони излишни връзки, като се освобождавате от ненужните и запазвате други, които функционират, за да ви превърнат в човека, който сте. Но на този етап физическата еволюция достига непозната територия. Трябва да се направят избори, които не са програмирани в гените ви.

Бебето застава на границата на неизвестното и гените му са изчерпали старите страници на енциклопедията. Налага се сами да напишете следващата страница. И когато се заемате с това, вие давате началото на процеса на формиране на напълно уникален живот и тялото ви следва неотлъчно - вашите гени се адаптират към начина, по който мислите, възприемате и действате. Може би не знаете, че еднояйчните близнаци, които се раждат с абсолютно еднаква ДНК, изглеждат много различно от генетична гледна точка, когато пораснат; някои гени са включени, други - изключени. Хромозомите на двама седемдесетгодишни близнаци нямат нищо общо помежду си. Животът е различен и гените се адаптират спрямо него.

Вземете едно съвсем просто умение, като ходенето. С всяка неуверена стъпка прохождащото дете започва да променя мозъка си. Нервните центрове, отговорни за равновесието и известни като вестибуларна система, започват да се събуждат и активират; те представляват област от мозъка, която не може да се развие в утробата. След като детето се е научило да ходи, вестибуларната му система е приключила тази фаза от предназначението си.

Но по-късно, когато пораснете, може да решите да се научите да карате кола или мотоциклет, или пък да вървите по въже. Мозъкът, макар и вече зрял, не е прекратил развитието си. Тъкмо обратното - когато искате да усвоите ново умение, той се адаптира спрямо желанието ви. Една основна функция, като пазенето на равновесие, може да бъде фино настроена далеч отвъд основното си ниво. Това е чудото на връзката между ума и тялото. Тя не е твърдо установена. Мозъкът ви е гъвкав и подвижен, способен да създава нови връзки дори и в много напреднала възраст. Далеч от залиняването, той е двигател на еволюцията. Там, където физическата еволюция като че ли е спряла, тя всъщност е оставила отворена врата.

Искам да ви преведа през тази врата, защото отвъд прага є се крият много повече неща, отколкото сте предполагали. Вие сте проектирани да разкриете скритите възможности. Сещам се за може би най-голямото постижение на равновесието, показвано някога от човешко същество. Може да сте виждали фотографии. На 7 август 1974 г. френският акробат Филип Петит се промъкна покрай охраната на Световния търговски център. Изкачи се на покрива и с помощта на съмишленици опъна 200-килограмово въже между двете кули. Петит пазеше равновесие с помощта на осемметров прът, докато вървеше по дългото 42 метра въже. Двете кули се люлееха, вятърът бе силен, под него зееше пропаст, дълбока 104 етажа, или 400 метра. Петит беше професионален височинен въжеиграч (както наричаше сам себе си) и бе издигнал една от основните способности на тялото - пазенето на равновесие - на съвсем ново ниво.

Онова, което би ужасило един нормален човек, е станало нормално за друг. По същество Петит представлява върхово постижение на еволюцията. Той направи осем преминавания по въжето, което е с диаметър по-малко от 2 см. В един момент седна, а после и легна върху него. Поради огромната концентрация, необходима за подобно постижение, Петит развил мистични възгледи за онова, което прави. Трябвало да фокусира вниманието си, без да позволява на страха или нещо друго да го разсее и за част от секундата. Обикновено мозъкът е напълно неспособен на подобно съсредоточаване. Умът ни се разсейва от какви ли не неща, а страхът се появява автоматично още при първия намек за опасност. Но ето че твърдото намерение се оказва достатъчно. Мозъкът и тялото са се адаптирали, а еволюцията продължила напред в неизвестното.