Извънбрачни занимания за напреднали

1.

Сиренето бри започваше да губи вкусовите си качества, вятърът виеше, а звънецът не спираше да звъни. Беше втората събота на януари и Елиза и Деклан Галахю даваха един от своите малки, но шикозни коктейли в малката си, но шикозна къща на Виа де ла Пас. Започваше втората част от началото на тържеството и повечето от гостите вече бяха пристигнали, държаха в ръка напитка и опитваха хапките. Всекидневната меко блестеше, окъпана в бледото сияние на електрическите крушки от двайсет и пет вата, с които Елиза старателно бе заменила обичайните, предпочитани от нея седемдесет и пет ватови по съвета на един свой приятел декоратор - според него това бе най-добрият начин да създаде непринудена, ведра атмосфера. Освен това не изглеждаха ли всички много по-добре на по-приглушената светлина? Въздействието є изглеждаше много благотворно. Гостите се бяха отпуснали, отделните разговори се бяха превърнали в приятна глъчка, а повечето от присъстващите вече бяха на второто си питие.

Елиза се опита да потисне нервността, която изпитваше още преди да се нагърби със задълженията на домакиня тази вечер. Само да можеше да се отпусне и да се позабавлява, особено след като тържеството вървеше отлично. Незнайно защо обаче тя все още се чувстваше прекалено притеснена, за да се наслади на успеха си. Къщата изглеждаше добре; тя бе помолила икономката да дойде по-рано тази сутрин, за да се заеме с привеждането на дома в идеален вид - да излъска сребърните рамки на снимките и да изглади ленените салфетки за коктейл с монограм на тях, които навремето бяха изглеждали такъв безполезен сватбен подарък, но в действителност се оказаха много полезни. В последните минути на треска преди тържеството Елиза се бе разтичала трескаво, за да издърпа стърчащи перца и разбухне спадналите възглавници, да нареди креслата в стил Джордж Смит в съвършена симетрия, да откъсне увехналите листа от растенията и пренареди малката колекция от емайлирани кутийки, които държеше на една странична масичка. Подробности, би казал човек, но сега никой не би могъл да каже, че къщата не е безупречна. Когато бе нервна, никой на света не можеше да чисти по-добре от Елиза Галахю.

Елиза знаеше, че и тя самата изглежда добре: след напрегнатата сутрин бе успяла да остави следобеда си свободен и да отиде да издухат дългата є до раменете коса при Фредерик Фекаи, а после бе пръснала сума пари при вълшебника гримьор. (Изкуството да се гримира бе нещо, което Елиза така и не можа да усвои. Съпругът є я закачаше заради това и я молеше да отиде на някой и друг урок; дотолкова не я биваше с очната линия, че резултатът бе почти комичен. Майка є є бе казала от съвсем малка, че е безнадеждна във всичко, за което се иска поне малко сръчност с пръстите, затова Елиза бе решила, че няма смисъл да опитва.) А заниманията с треньора є си бяха стрували усилията: най-после, за първи път след раждането на децата, притежаваше тялото, за което си бе мечтала. За пръв път от четири години се чувстваше, като че ли се е върнала към старата си младежка същност. Беше се отказала от въглехидратите и от десертите, прекарваше по четири часа седмично на пътечката за бягане и бе направила повече упражнения по йога, отколкото бе мислила, че е възможно. Но резултатите бяха налице - сега около талията є нямаше и сантиметър излишна плът, която да пощипнеш с пръсти, а това си бе огромно постижение. За да отпразнува случая, Елиза носеше очертаваща фигурата є черна коктейлна рокля с цепка отстрани, която пазеше още от разпродажбата на "Майкъл Корс" с петдесет процента намаление, и новите обувки от "Джими Чу" - коледния є подарък за самата себе си. Обикновено предпочиташе облеклото є да е семпло и в типично калифорнийски стил - панталони на "Гап", елегантни поли и памучни ризи, но от време на време я обземаше страстта към харчене и си купуваше много по-скъпи произведения на висшата мода.

Погледът є се насочи към другия край на стаята. Деклан, нейният тъмнокос, зеленоок съпруг, неостарял с нито един ден през десетте години, откакто го познаваше, си бъбреше приятелски с Рон Фрийдман и Стан Смит, които, изглежда, добре си даваха сметка, че той се извисява с трийсет сантиметра над тях - Деклан бе висок метър и деветдесет и два. Въпреки това Елиза бе доволна, защото искаше Деклан да опознае Стан по-добре. Пам, съпругата на Стан, бе в борда на училище "Брайтууд" и освен че беше много мила жена, този факт можеше да се окаже от полза един ден. Елиза се боеше да си помисли, че в крайна сметка всичко се свежда до връзки, дори когато става въпрос за децата ти. Да ги запишеш в подходящите училища, а да не говорим за това ти самата да се запишеш в подходящите клубове и така нататък... всичко това си бе направо страховито, но в крайна сметка такъв бе животът.

Елиза бе наела сервитьор и се бе уговорила с Хуана, тяхната икономка, да поднася ордьоври през цялата вечер, но все пак продължаваше да тича напред-назад, доливайки питиетата, грижливо подлагаше подноси под запотените чаши и внимаваше навсякъде да има достатъчно сос към скаридите. От стереоуредбата тихо се разнасяше гласът на Франк Синатра, любимия изпълнител на Деклан. Прекрасните им дечица - тригодишният Донован и Бриджит, която бе само на една, - се бяха появили за кратко, облечени в пижамките си, за да кажат на гостите "добре дошли" и "лека нощ". На повърхността събирането изглеждаше като поредния успешен коктейл в Пасифик Палисейдс. На повърхността.

Точно тогава Елиза забеляза Джъстин Колман, който атакуваше подноса със сиренето. Беше в един от пословичните си пристъпи на лошо настроение, все още в раирания костюм на "Армани" и вратовръзката от "Гучи" - обичайната му униформа за работа, - и Елиза веднага разбра, че с Виктория са се карали по целия път насам. Не се искаше кой знае каква наблюдателност, за да го забележиш, тъй като те постоянно се караха, но специално тази кавга бе предизвикала у Елиза силна тревога. Ако нещо се объркаше, всички щяха да изгубят много, твърде много. Когато Елиза бе отворила вратата, Джъстин я бе целунал набързо по бузата и незабавно бе обхванал стаята с поглед, за да види дали присъства някой, когото смята за важен и достоен да му оближе задника; когато не видя никого, лицето му помръкна и той се отправи директно към дивана, тръшна се върху наскоро разбухнатите възглавници от "Форчъни" и незабавно нападна подноса с брито. Елиза не можеше да не се отврати, докато гледаше как малките му бели пръсти яростно обират млечната среда на сиренето, без да вземат нито трошица от коричката. Тя не можеше да понася нещастниците, които го правеха. "Просто я изсмучи - помисли си, - какво ще ти стане от малко кора? Ще те убие ли?" След всяко загребване той намазваше меката паста върху бисквита "Кар", напъхваше я в устата си, отново се връщаше към сиренето и дълбаеше все по-дълбоко и по-дълбоко към вътрешността му, карайки кората да се огъва все повече, докато най-после тя поддаде и цялото сирене се срина. Така изящно подреденият допреди малко поднос сега приличаше на останките от състезание по най-бързо ядене на пай. "Брито винаги е създавало мръсотия - въздъхна Елиза. - Защо изобщо продължаваше задължително да фигурира в списъка за храните на коктейлите?"

- Както можете да се досетите, той не искаше да дойде - бе казала Виктория с нервен тон. Въпреки че бе зашеметяващо красива, със съвсем права дълга руса коса, пронизващи сини очи и фигура, за която много жени биха убили, без да се поколебаят, напоследък тя ставаше все по-напрегната и изнервена, което не се отразяваше на външността є по най-благоприятния начин.

- Честно казано, изненадвам се, че изобщо се появи - въздъхна Елиза. - Както вървят нещата напоследък, се изненадвам, че изобщо някой от нас се появи.

Двете жени си размениха разбиращи погледи, но преди да продължат разговора си, Пам Смит, тънката като вейка съседка, се приближи към тях и ги прекъсна:

- Елиза, къщата е божествена! Какъв великолепен стил имаш само - възхити се тя искрено. Елиза се изчерви от гордост, а Пам се извърна и погледна към Виктория. - А ти как си? Не съм ви виждала с Джъстин от цяла вечност.

- Знам, че мина известно време - отвърна Виктория напрегнато и взе чаша с шампанско от подноса на минаващия сервитьор. Златните гривни, увити около горната част на ръката є, иззвъняха и се спуснаха една по една надолу, а после се върнаха нагоре, когато отпи от чашата.

- Е, добре, знам, че си заета с тези твои две божествени момчета - подхвърли Пам, изненадана от студеното поведение на Виктория. Елиза се почувства притеснена и побърза да се намеси.

- Напоследък Джъстин работи денонощно, а Вик както обикновено бърза напред-назад и прави сто неща едновременно, от ръководството на "Сейнт Питър" до това да разбива на пух и прах отбора по тенис, така че според мен и двамата са изтощени - обясни тя, опитвайки се да намали напрежението.

- Да. Съпругът ми наистина е много зает напоследък; постоянно се вживява в ролята на надрусан кандидат-лакей на всеки, дето се мисли за актьор - промърмори Виктория и направи гримаса; после посочи към Джъстин. - Поради което в момента седи ей там и отказва да разговаря с когото и да било. Тази вечер каишката му го теглеше към вечеря в "Кой" и когато му казах, че не може да отиде, се муси през целия път насам.

Говореше за Тед Бакстър, един от актьорите в "То" и понастоящем най-големият клиент на Джъстин. Официално съпругът є му се водеше агент, но на практика му беше по-скоро прислужник, сводник, доставчик на наркотици и изкупителна жертва. Мисълта, че мъжът є търпи подобен тормоз от страна на някакъв, който преди по-малко от две години обслужваше драйв-линията на "Тако Бел", докарваше Виктория до бяс.

- О, разбирам - избърза да каже Пам, без да разбира ни най-малко и без да е сигурна какво да каже. Макар да живееше в Лос Анджелис, тя си оставаше недокосната от каквото и да било във връзка с Холивуд. Новостите около покварата в киното и празните клюки на филмовия свят не я интересуваха и тя винаги изглеждаше изненадана, когато някой заговореше за тях.

- Извинявай - трепна Виктория, когато най-после обърна внимание на Пам и осъзна, че думите є са неразбираеми, а държанието - грубо. - Просто е наистина трудно да работиш със знаменитости. Убедени са, че те притежават.

- Представям си - кимна Пам.

- И така, Пам, разкажи ни какво става в света на нелегалните емигранти - намеси се Елиза в отчаян опит да смени темата. - Искам да кажа, това изобщо не прозвуча както трябва, но кажи ни как върви работата ти. Виктория, Пам е в борда на Организацията за защита на човешките права и с всички сили се опитва да предотврати грешките при осъждането на непълнолетни латиноамериканци.

- Звучи много интересно - рече Виктория с равен глас.

- Така е, но също така е и трагично... - поде Пам и продължи да описва в пълни подробности всички невероятно щедри и филантропски начини, по които подпомагаше каузата. Елиза и Виктория я слушаха разсеяно, превключили на автопилот: вмъкваха понякога "ммм-хмм" на подходящите места, кимаха тъжно, когато гласът на Пам почти секваше от емоция, и ахкаха при всяка драматична пауза.

Мисълта на Елиза бе заета с други неща - неприятни неща, които причиняваха значителен стрес в живота є. Истината бе, че всичко излизаше от контрол и тя не знаеше как да го овладее. А Виктория съвсем излизаше от релсите. Елиза винаги бе разчитала на нея да бъде най-уравновесена от всички, онази приятелка, която никога не губи хладнокръвие и никога не предизвиква сцени. Външността беше така важна за Виктория и тя бе така внимателна при вземането на решения, че самата мисъл някой да заподозре съществуването на нещо друго, нещо скрито, което бълбука зад съвършената є фасада, бе неприемлива за нея; последните няколко месеца обаче бяха променили всичко. Виктория ставаше все по-безразсъдна и избухлива. А Джъстин, който открай време си бе негодник във всяко едно отношение - от дизайнерските си костюми и зализана назад коса до глупавото си порше, което упорито наричаше "Порша" - бе повече от готов за битка. Напоследък нещата бяха започнали да загрубяват, тоест не даваха и пет пари дали някой вижда, че се карат, и дали знае за какво.

- Вятърът навън направо е полудяаааал - влетя вътре Брад Адамс, на когото Хуана току-що бе отворила входната врата, и се запъти да поздрави домакините. Бивша футболна звезда от гимназията, чиято мускулеста привлекателност го бе превърнала навремето в апетитен улов за момичетата, Брад бе навлязъл в средната възраст - е, почти навлязъл - и макар че блестящите му сини очи все още искряха закачливо, малко от другите му черти бяха привлекателни. Кожата на някога изваяното му чело бе започнала да се отпуска, а очите му бяха потънали дълбоко в плът, която напомняше на тесто; оредяващата му пясъчноруса коса също допринасяше за невзрачната му външност. На Брад обаче не му пукаше - той все още излъчваше онова небрежно нехайство и дружелюбност, която караше хората да забравят, че е съвсем обикновен. Елиза бе едновременно шокирана и облекчена от появяването му и незабавно се огледа, за да види дали съпругата му Лили е забелязала идването му. Разбира се, че беше: цяла вечер Лили не бе правила нищо друго освен да гледа с копнеж към вратата. Лили, която бе изгризала кожичките около ноктите си почти изцяло, докато чакаше да разбере дали съпругът є ще дойде, сега изглеждаше едновременно въодушевена и уплашена, както бе застанала в другия край на стаята.

- Знам, днес в Санта Ана имат страхотен ден - каза Елиза, като му върна небрежната целувка по бузата, с която я бе поздравил. Докато Брад отминаваше нататък, целувайки Виктория и Пам за "здравей", Елиза стрелна Лили с широко отворени от изненада и объркване очи.

- Глобално затопляне. Всичко това е по наша вина - въздъхна тъжно Пам, като нервно си играеше с дървените зърна на окачената на врата є броеница, и поклати глава. Изглеждаше искрено обезпокоена от окаяното състояние на планетата и светлокафявите є очи започнаха да се замъгляват. Най-после тя се отърси от това тъжно настроение. - Което ми напомня, че ей там виждам Джон Йорк. Трябва да поговоря с него за "Спасете океана" - имаме нужда от него, за да ни осигури зала в "Ривиера" за тайния търг - извини се Пам и се отдалечи.

Виктория и Елиза си размениха изпълнени с любопитство погледи, а после се извърнаха към Брад.

- Как вървят нещата, Брад? - попита Виктория; опита се да звучи колкото се може по-делнично, ала прозвуча като психиатър, който разговаря с пациент, наскоро направил опит за самоубийство. Елиза я стрелна с унищожителен поглед, но Виктория се престори, че не го забелязва.

- Всичко е страхотно, Виктория - отвърна Брад, развеселен от сериозното є изражение. - Въпреки че прекарах целия ден затворен в една съвещателна зала в Ървайн, а мобилният ми телефон не работеше. Вчера един тип, с когото обядвах, го заля с бяло вино и го направи на нищо.

Елиза и Виктория си размениха шокирани погледи. "Значи затова изчезна така безследно" - помислиха си и двете.

- Какъв нехранимайко! - възкликна Елиза, влагайки в гласа си не съвсем подходящ за случая ентусиазъм.

- Това е ужасно! - подкрепи я Виктория и нейният глас също прозвуча прекалено оживено.

Брад ги изгледа с особен поглед.

- И така, виждали ли сте жена ми?

- Ето я там - Елиза посочи към Лили, която се правеше, че разговаря със сервитьора. - Ще се зарадва да те види.

- Благодаря - отвърна Брад и се запъти към Лили, негова съпруга от десет години. Човек можеше да ги помисли за брат и сестра - и двамата бяха с набито телосложение, русокоси, с приятни румени лица, които в младостта им са били далеч по-впечатляващи и които им придаваха излъчването на някогашни крал и кралица на бала в някоя голяма гимназия в предградията.

За миг Елиза и Виктория останаха неподвижни и едва когато се увериха, че Брад не може да ги чуе, поклатиха глави.

- Боже, на Лили така ще є олекне - обади се Елиза. - И за какво бра целия този страх? За нищо.

- Наистина ли смяташ, че нищо не подозира? Може би само се преструва - предположи Виктория.

- Или притежава актьорска дарба, достойна за "Оскар", или наистина няма представа - заключи Елиза.

И двете се извърнаха, за да проследят срещата на приятелката си с Брад. В другия край на вдъхновената от Прованс синя стая Лили колебливо поздрави съпруга си. Елиза и Виктория видяха как Брад є казва нещо - вероятно обясняваше защо не бе отвърнал на обажданията є, - а Лили осъзнава, че все пак животът є не е свършил.

Изведнъж Елиза усети прилив на неизпитвано досега облекчение и радост, дори на благодарност. Тя огледа стаята, в която и новите, и старите є приятели очевидно се чувстваха удобно и се забавляваха от сърце. Децата є спяха, съпругът є бе щастлив и освен това беше петък. Кое би могло да е по-добре? Може би наистина щяха да успеят да се измъкнат от цялата бъркотия невредими.

Бляновете є бяха прекъснати от тихия звук на звънеца. Елиза каза на Виктория да отиде до бюфета, за да погледне новите є свещници от "Георг Йенсен", които си бе харесала по интернет, и се запъти към вратата. Щом я отвори, във фоайето нахлу бурен вятър, понесъл няколко листа. На прага стоеше Хелън, четвъртият член на групичката близки приятелки, която включваше Елиза, Лили и Виктория.

- Хей, чудех се кога най-после ще се появиш. Какво те задържа толкова дълго? - възкликна Елиза и коленичи, за да събере листата, които по някакъв начин бяха успели да се разхвърчат във всички ъгли на фоайето, така че є се наложи да използва цялата гъвкавост, придобита от заниманията с йога, за да достигне от единия край на помещението до другия, без да покаже на всички бельото под полата си. Хелън не помръдна и не каза нищо.

Елиза вдигна поглед към нея. Хелън бе привлекателна американка от корейски произход в началото на трийсетте и откровеното є лице за нищо на света не можеше да прикрие нито една от мислите є. А точно сега тя изглеждаше ужасно уплашена. Нещо не бе наред, и то никак.

- Какво? - попита Елиза.

- Ансън Лараби е мъртъв.