Адвокат в леглото

1.

Голямото тичане

Малко след два през нощта Стив Соломон спринтираше по дигата и гонеше мъжа с джета.

Черен неопрен. Черна каска. Черно забрало. А бе - Дарт Вейдър.

Мъжът му показа среден пръст, после даде мръсна газ. Джетът литна във въздуха, падна с плясък във водата и се понесе с рев към залива Бискейн.

- Спри го, вуйчо Стив! - викаше Боби. Стив беше наредил на дванайсетгодишния си племенник да стои на дока, но момчето също тичаше по петите му. - Можеш да го хванеш!

"Абсолютно, хлапе. Дай ми на мен да хващам лошите, да освобождавам делфини и да спасявам света".

Сърпът на Луната висеше над залива. Делфинариумът трябваше да е притихнал. Вълничките в канала трябваше спокойно да се полюшват от лекия ветрец, а въздухът да мирише на сол и водорасли. Вместо това джетът ревеше като разярен звяр и оставяше след себе си диря от мръсни газове.

Стив се затича още по-силно. В миналото беше най-бързото еврейче на Пайн Три Драйв - е, бандата се състоеше повече от флегми, отколкото от спринтьори.

Реши, че още има шанс да хване непознатия. Каналът се простираше триста метра право напред, после правеше перпендикулярна чупка надясно и продължаваше още стотина, преди да стигне до открито море. Можеше да мине диагонално, по най-късата страна на триъгълника, и да пресрещне джета.

Погледна през рамо. Боби беше спрял или защото се беше уморил, или защото със закъснение се подчиняваше на заповедите на вуйчо си.

Стив полетя с всички сили, изпъна гръб, отпусна рамене, главата му не помръдваше. Беше цар на кратки разстояния. Крадеше бази в университета в Маями - трийсет метра спринт не бяха проблем. Но хич не го биваше на дългите разстояния. Нямаше търпение за тренировки, не обичаше и да се напряга. Преди Виктория, гаджето, с което живееше, беше спринтирал и в личния си живот. Спринт сто метра, връзки за по сто часа.

Летеше, краката му едвам докосваха земята. Прескочи една паднала палма, без да намали темпото. Стрелна с поглед мъжа и ножа за гмуркане над глезена. Пресметна разстоянието и времето. И вероятните наранявания.

"Рана от нож, мозъчно сътресение, удавяне".

Щеше да го засече тоя тип.

Стив стигна до кея и скочи. Полетя във въздуха с разперени като криле ръце - право към мъжа с джета. Мислеше си...

"Какво правя, по дяволите?"

2.

От спалнята

до залива

Час преди да скочи в мрака на залива Бискейн, Стив се беше притиснал към своята приятелка и съдружничка Виктория Лорд, косата є гъделичкаше носа му, сладкият є аромат подклаждаше сънищата му. Стресна го телефонът. Уейд Гризби от Делфинариума.

Докато Стив нахлузваше шортите, с които тичаше, и тениска с надпис "Ами ако всичко се свежда до мръсни танци?", Виктория се размърда.

- Боби - прошепна Стив. Обяснението беше достатъчно.

Тя се обърна по гръб, русата є коса се разпиля по възглавницата.

- Делфини или звезди?

Стив я разбра веднага. В нощта на метеоритния дъжд Боби беше проникнал в планетариума. Напоследък хлапето се измъкваше нощем от къщи, за да си играе с делфините в Кий Бискейн.

Погали Виктория по бузата.

- Делфини. Уейд Гризби го хванал да си говори със Спънки и Мисти.

Си говори. Боби вярваше, че разбира делфините, поне така казваше. Дори правеше речник на цъканията, свирканията и стоновете, които излизаха от ноздрите им.

Виктория се надигна на лакът. В ефирната си черна нощница, със сънени очи, приличаше на филмова звезда от някой черно-бял филм. Лорън Бакол, която се кани да го примами обратно в леглото.

"Стив, не мога да ти се наситя!"

Вместо това Виктория каза:

- Стив, може би е време да заведеш Боби на лекар.

- Ще си поговоря с него. Ще се оправи.

Наведе се и я целуна. Дъхът є беше топъл. Тя заспа още преди той да стигне до вратата.

Всеки ден нова драма, помисли Стив, докато караше посред нощите. Трябваше да вади Боби от поредната каша. Не изглеждаше толкова сериозно като както когато се бе изкатерил на надлеза на I-95, за да напръска с боя един знак за отклонение - беше оправил една правописна грешка, която го побъркваше. Хлапето беше сладко и обично и незнайно защо - същински гений. Но му липсваха социални умения и напоследък май изперкваше.

Нарушаваше вечерния час. Извършваше закононарушения. Спотайваше се.

Стив го беше питал дали всичко е наред, дали има проблеми, дали иска да поговорят за нещо.

- Не.

- Ъъъ.

- А?

Типичен пубертет. Но необичаен за толкова словоохотливо по принцип хлапе. Стив се чудеше дали в играта не са влезли заболяванията на централната нервна система на Боби. Хлапе. Малко непохватно, много умно. Люшкаше се между полуаутистично поведение и свръхпамет, както и невероятни езикови способности. "Парадоксална функционална компенсация", така го наричаха докторите. Боби можеше да създава анаграми в главата си. Но напоследък играта му на думи се ограничаваше до чуруликащи звуци на масата за закуска. Делфински.

Стив спря мустанга си кабриолет на празния паркинг на Делфинариума. Табели сочеха към канала с бутилконосите делфини, басейна с косатката, закрития аквариум.

Слезе и забърза. Чудеше се дали не е прекалено мек с Боби, но пък никак не му се искаше да го наказва. Забраната да излиза от къщи явно не вършеше работа. Хлапето просто се измъкваше през прозореца на спалнята си и изчезваше.

Стив вървеше по алеята с палми. Лампите на металните стълбове осветяваха черната вода. Реши, че Гризби ще е в малката къщичка до дока и ще чете конско на Боби за това колко е опасно да нахлуваш в чужда собственост.

Точно тогава чу рева на двигателя. И видя Дарт Вейдър. Пълен сюрреализъм.

Джетът направи завой, вдигна цяла стена пръски и забави ход към дока. Мъжът погледна към Стив. Двайсетинагодишен, с яка челюст и жестоки устни. Вдигна юмрук над главата си и извика:

- Освобождение!

"Какво става, дявол да го вземе? Къде е Гризби? Къде е Боби?"

- Боби!

Чу стъпки от маратонки по бетонната настилка и се обърна. Племенникът му тичаше към него, виждаха се само размахващи се лакти и колене, клечкава ръка сочеше маскирания мъж на джета.

- Краде Спънки и Мисти!

Мъжът мина почти досами бента, оголи зъби и викна:

- Свобода за животните!

"Така значи. Тоя тъпак е екотерорист, похитител на делфини и освободител на животни".

Стив беше изцяло за правата на животните. Но не и за палене на лаборатории. Нито за вривяване на изследователски центрове. Или тероризиране на учени. Ако няколко плъха трябваше да умрат, за да се намери лекарство за рака - е, тогава в крайна сметка жертвата имаше смисъл.

Мъжът показа на Стив среден пръст, наду джета и се понесе към залива.

- Спри го, вуйчо Стив!