Загадката на олмеките

1.

Загадката на произхода

на олмеките

Можем да проследим развитието на човека в Мексико, без да забележим каквото и да било влияние от Стария свят през този период (100-650 г. пр.Хр.), с изключение на силен негроиден субстрат, свързан с магьосниците (първожреците).

- Фредерик Питърсън,

"Древно Мексико" (1959)

Странният свят на олмеките

Най-старата и може би най-голяма загадка на ранно Мексико и Северна Америка като цяло е тази на олмеките. Днес академичните археолози често ги наричат протомаи или олмани, под което се разбира жители на Олман, Земята на олмеките, както се нарича сега. Когато погледне загадъчните пещерни рисунки, гигантските, идеално изваяни глави, характерната намръщена физиономия и свирепия, войнствен вид на олмеките, човек неизбежно започва да се чуди и пита: - "Кои са били тези чудаци?".

Едва сега започваме да получаваме една по-пълна картина на странния свят на олмеките. В техните произведения на изкуството често ги виждаме с кожени шлемове на главите, широки лица и пълни устни (наред с широките носове), гледат зло и лесно могат да се оприличат на ядосана тайфа африкански ръгбисти някъде от Нигерия или Танзания. И докато ортодоксалните археолози ни уверяват, че африканците никога не са колонизирали Мексико или Централна Америка, обикновеният човек поглежда тези статуи и глави и се чуди как академиците могат да твърдят такива очевадно погрешни неща, в същината на които - ясно е - няма абсолютно нищо научно. И макар академичната наука да постановява, че на тълпите туристи и студенти трябва да се казва, че тези хора не са били африканци, здравомислещият човек лесно може да стигне до заключението, че такива учени са слепи, побъркани или и двете!

За нас, съвременните хора, най-завладяващ е начинът, по който са се изобразявали представителите на тази загадъчна цивилизация. Освен на негроидите попадаме и на много артефакти, показващи индивиди с ориенталски или европейски черти. Затова е много интересно да се обърне особено внимание на това как са представени изображенията - какво е облеклото им, какво носят на главите си, каква е формата на очите, носа, ушите и устата им, как държат ръцете си и какво е изражението на лицата им. Всички те са великолепно изкуство, докарано до съвършенство. Израженията и символизмът на предметите, които държат или с които са свързани, като че ли показват висока степен на развитие и обща иконография. Какво означава това? Кои са тези хора? Наистина ли са били изолирани селяни, или странници от далечни земи?

Откриването на олмеките

До 30-те години на миналия век общоприетото мнение било, че най-старата цивилизация на двете Америки е тази на маите. Огромното количество техни паметници, стели, керамика, статуи и други артефакти, открити на териториите на Юкатан, Гватемала и по брега на Мексиканския залив, убедили археолозите, че маите са цивилизацията майка на Централна Америка.

Но някои "маянски артефакти" смътно се различавали от основната маса находки. Една от разликите е в това, че някои масивни каменни глави имали африкански черти за разлика от другите произведения на маите. Маянските стенописи и скулптура могат да бъдат много разнообразни, но африканските елементи изглеждали определено нехарактерни за тях. Африканските глави често били странно намръщени и доста от тях имали маски или приличали на съчетание между човек и ягуар. Този често повтарящ се мотив не пасвал на другите маянски находки.

През 1929 г. директорът на Музея на американските индианци в Ню Йорк Маршал Х. Савил класифицирал тези произведения като принадлежащи на напълно нова култура, различна от тази на маите. Донякъде неуместно, нарекъл носителите на тази култура олмеки (името е използвано за първи път през 1927 г.), което на езика на народа мексика (ацтеки) означава "каучукови хора". Повечето от дотогава смятаните за аномалии артефакти били открити в Табаско и Веракрус в Южно Мексико - блатист район, в който в момента се добива природен газ, но в миналото е бил един от основните източници на каучук. Древните жители на Мезоамерика, като се започне от олмеките и се стигне до ацтеките, извличали латекс от каучуковото дърво Castilla elastic, което расте в района. Още от 1600 г. пр.Хр. (а може би и по-рано) този латекс се смесвал със сока на местната лоза Ipomea alba и се получавал каучук. "Олмеки" било названието на хората, живели в този район през много по-късния период на ацтекското владичество.

Днес на олмеките се приписва създаването на играта с топка, имала толкова важна роля във всички мезоамерикански цивилизации, както и на каучуковите топки, използвани в нея. Играта всъщност може да е по-стара и от самите олмеки. Игрищата и олмекско-маянската игра били популярни чак до Аризона и Юта на север и Коста Рика и Панама на юг.

Според прочутия мексикански археолог Игнасио Бернал изкуството от олмекски тип било забелязано за първи път още през 1869 г., но както вече споменахме, терминът "олмеки", или "каучукови хора", бил въведен през 1927 г. Естествено, мнозина видни специалисти по маите, в това число и Ерик Томпсън, изиграл важна роля в дешифрирането на календара им, отказали да повярват, че тази нова култура може да бъде по-ранна от маянската. Едва през 1942 г. на специална конференция в Мексико Сити се стигнало до заключението, че олмеките са по-ранни от маите. Датата на началото на олмекската култура обаче си останала обект на разгорещени спорове.

Бернал обобщава този любопитен археологически епизод в книгата си "История на мексиканската археология":

Днес се приема, че с изключение на някои отделни споменавания (Melgar, 1869, 1871), студии върху дребни находки (Saville, 1902, 1929) и пътеписи (Blom & La Farge, 1925; Weyerstall, 1937), онова, което днес наричаме олмекска култура, е било напълно непознато. Едва през 1938 г. Институтът Смитсониън и Националното географско дружество започнаха проучвания в района под ентусиазираното ръководство на Матю Стърлинг. Само за няколко години учените постигнаха сензационни резултати при проучването - макар и непълно - на Трес Сапотес и Ла Вента. Необичайните монолити, открити в тези градове и на други места в района (към които Стърлинг скоро ще добави не по-малко изумителните находки от обекта Серо де лас Месас, който не е олмекски, макар че откритията, за които говоря тук, са), причиниха голямо вълнение в археологическите кръгове и поставиха цяла нова серия проблеми от огромно значение за разбиране на миналото.

Може би най-същественият от тези проблеми е как да датираме тази култура. Дали тя е част от хоризонта, който все още се нарича архаичен? Дали е предшественик на маите и на другите култури и се явява култура майка на Мезоамерика* като цяло? Или си имаме работа с късна локална култура, кореспондираща с "историческите" олмеки от писмените източници? Всеки от тези очевидно свързани помежду си въпроси получи различен отговор.

Донякъде скептичната позиция за възрастта на олмеките, възприета от най-големия специалист по маите Ерик Томпсън (Thompson, 1941) и мнозина други, се основава главно на отказа да се приемат много ранните дати, приписани на каменните надписи като тези на стела С от Трес Сапотес и на възможността те дори да са по-ранни от маянския календар. В резултат на това друга от основните промени в археологическото датиране бе откритието, че календарът на маите всъщност не е дело на самите маи, а се е използвал преди създаването на първите надписи от Уаксактун. Оттук следва, че маите само са развили, усъвършенствали и подобрили календара. Началната дата, изписана върху стела С, бе много дискутирана, но около нея вече почти няма съмнения. Теорията на Стърлинг, формулирана още преди откриването на другата половина на стелата, се оказва вярна. Това доказва не само че той с право смята датата за много ранна (всъщност сега се изненадваме, че е доста късна), но и че цялата олмекска култура е по-ранна от тази на маите. За времето си това бе нетърпимо, тъй като - както вече видяхме - почти всички усилия на Карнеги и на другите институти, най-вече от Северна Америка, бяха насочени към изучаването на маите и според общоприетото мнение тяхната култура не само е била най-старата, но и е положила началото на всички други култури в Мезоамерика.

На конференцията за дискутиране на олмекския проблем, проведена през 1942 г. под егидата на Мексиканското археологическо дружество, археолозите начело с Казо, Коварубиас, Ногера и Стърлинг застъпиха мнението, че олмеките се отнасят към архаичния период. Според Казо олмеките "несъмнено са родители на други култури като тази на маите, на Теотиуакан и Ел Тахин (Caso, 1942:26). Коварубиас твърди, че "докато другите културни комплекси имат "олмекски" белези, в този стил няма следи или елементи, заети от други култури, освен от онези, които наричаме архаични" (Covarrubias, 1943:48). Вайлънт бе един от малцината северноамерикански учени, които подкрепиха тези теории, и го направи, защото във великолепния си труд върху Централното плато, с който вече се запознахме, той попадна на архаични фигурки, имащи несъмнено родство с олмекските типове. От друга страна, Ерик Томпсън смяташе олмекската култура за късна, отнасяща се към периода, който днес наричаме посткласически.

Въпреки това името олмеки, използвано за първи път от Бейър (Beyer, 1927) за означаване на този стил в изкуството, се задържа до наши дни, колкото и да е неправилно. Объркването се дължи на това, че названието е взето от исторически източници, в които то се отнася за много по-късни народи. През 1942 г. Хименес Морено изясни въпроса, като показа, че названието олмеки правилно се отнася за обитателите на каучуковите райони, но въпреки това трябва да направим ясно различие между относително късните носители на това име и археологическите олмеки, поради което той предложи последните да се наричат "народ Ла Вента". Но даденото първоначално име си остана и се използва и до днес.

През 1942 г. при проучванията в Меса Редонда де Тукстла като начална дата на олмеките бе посочена 300 г. пр.Хр. По-късните изследвания при Сан Лоренсо, при които се използваха и резултатите от радиовъглеродния анализ, който започваше да набира популярност в района, показаха, че по-реалистичната дата за началото на културата е 1200 г. пр.Хр. Това идеално пасваше на откритията в цяла Мезоамерика и е част от общия процес, който вече разгледахме. Учените от деветнадесети век често са предлагали изключително древни дати за предколумбовите народи и през нашия век това предизвика силна обратна реакция, която на свой ред драстично изтегли датите напред. Но след 1950 г. тези трудности започнаха да се превъзмогват с прилагането на техники за датиране, които по същество не са археологически.

Много проблеми около олмекската култура си остават нерешени и до днес, но нейното съществуване и роля вече са несъмнени. Проучванията на множество обекти извън ограничените области, които вече споменах, допринесоха за възникването на сериозни дискусии върху мезоамериканската археология като цяло. Изследванията се съсредоточаваха преди всичко върху архитектурата, скулптурата и керамиката, и като правило не се обръщаше много внимание на онези странични линии, които бихме могли да наречем етноложки. Въпреки това резултатите бяха забележителни и към 1950 г. се събра огромно количество материал, очакващ своето задълбочено проучване.

И тъй, олмеките били открити. Това обаче повдигнало повече въпроси, отколкото отговори. Откриването на олмеките подложило на съмнение много от старите становища относно праисторията на двете Америки. Изведнъж се появили тези разнообразни на външен вид хора, които с изумително умение създавали монументални скулптури и са истинските "откриватели" на използваната от маите числена и писмена система, на играта с каучуковите топки. Както се вижда от миниатюрните модели или играчки, този народ е познавал дори колелото.

Така пред археолозите се появила още по-голяма загадка - кои са олмеките?

Кои са олмеките?

Бернал продължава да изучава олмеките и написва единственото значително изследване върху тази ранна централноамериканска култура, излязло през 1969 г. - "Светът на олмеките" 3. В тази книга авторът разглежда интересните находки, приписвани на олмеките и открити в цяло Южно Мексико и Централна Америка на юг до Гуанакасте в Никарагуа. Бернал обаче не успява да установи произхода на този странен и забележителен народ, в чието изкуство се срещат брадати мъже, негроидни глави и неразчетени йероглифи. Авторът смята, че дори такива прочути маянски обекти като Уаксактун и Ел Мирадор са били обитавани преди това от олмеките.

Въпреки това ортодоксалните учени като известния британски писател и археолог Найджъл Дейвис твърдят, че е невъзможно културата на олмеките да е резултат от някакви презокеански контакти по Атлантика или Пасифика: "Като оставим настрана по-романтичните идеи за олмеките като пришълци от морето, все още има колебания в коя точно част на Мексико са се появили те, тъй като в по-късен период се откриват почти навсякъде в региона. Проблемът беше обект на разгорещени спорове; Мигел Коварубиас е убеден, че цивилизацията на олмеките се е появила в щата Гереро на Тихоокеанското крайбрежие, но малцина подкрепят възгледите му. Други с не по-малка увереност настояват, че са дошли от Мексиканското плато. Днес обаче съществува консенсус, че централната им област или родината им се намира в каучуковите райони в южната част на Веракрус и Табаско"2.

По същество Дейвис твърди, че олмеките вероятно са населявали в района на Монте Албан в Оаксака, Окстотитлан или Хукстлануака край Акапулко на Тихия океан или най-вероятно в Трес Сапотес и Ла Вента в блатата покрай Мексиканския залив. На всички тези места се откриват олмекски обекти.

Идеята, че странните негроидни глави може да са резултат от пристигането на древни африкански мореплаватели, изглежда абсолютно чужда на историците и археолозите, които командват археологията на двете Америки. Въпреки изображенията на различни владетели, крале, пътешественици, магьосници и какви ли не фигури, приличащи на африканци, китайци, брадати европейци или някакви други чужденци, повечето професори от по-големите университети твърдят, че не съществуват никакви данни за предколумбови изследователи. Въпреки това те приемат, че хората могат погрешно да решат подобно нещо от "повърхностния" преглед на различните статуи и изображения.

И тъй, дори за ортодоксалните историци произходът на олмеките си остава загадка. В света на алтернативната история съществуват множество теории за това как негроиди са стигали до Централна Америка. Според една от тях те са свързани с Атлантида и като част от класата на воините на тази цивилизация са били опитни и калени пътешественици. Възможно е също да са били от египетска колония в Централна Америка или от някоя неизвестна африканска империя. Други предполагат, че са пристигнали от изчезналия континент Му в Тихия океан или са китайски наемници от периода Шан. Любопитно е също така, че много от олмекските статуи се свързват с "магьосници" (или шамани, използващи магически гъби и други наркотични вещества). Дали тези магьосници не са от Африка, Китай или дори от Атлантида?

Презокеански колонизатори

ли са олмеките?

Не е известно как точно са наричали себе си древните олмеки; някои по-късни мезоамерикански източници говорят за тях като за "тамоанчан". Класическият период на олмекската култура като цяло се поставя в рамките от 1200 г. пр.Хр. до ок. 400 г. пр.Хр. По-ранните, формативно* олмекски артефакти се датират към 1500 г. пр.Хр., а може би и по-рано.

Никой не знае откъде са дошли олмеките, но двете преобладаващи теории са:

1. Олмеките са коренни жители на Америка, потомци на някое сибирско племе, подобно на другите коренни американци, и по някаква случайност при тях се е проявил негроидният генетичен материал, който преди това е бил латентен.

2. Олмеките са пришълци, дошли в района Олман по вода, най-вероятно като моряци или пътници по презокеански пътища, съществували може би в продължение на стотици години.

В центъра на дебата около произхода на олмеките е класическата борба между изолационисти (които смятат, че древният човек не е бил способен на презокеански пътувания и следователно почти всяка древна култура се е развила самостоятелно) и дифузионисти (според които древният човек можел да преброжда океаните, което обяснява сходставта между много отдалечени помежду си култури). В традиционните академични кръгове има малцина дифузионисти. Айвън Ван Сертима от университета Рътгърс в Ню Джърси активно защитава дифузионистичната теория, че древният човек е пътувал през Атлантика и Тихия океан и е поддържал продължителни контакти с далечни земи. Книгите му "Африканско присъствие в Древна Америка"4 и "Африканско присъствие в Древна Азия"5 са пълни със статии и фотографии, които недвусмислено показват, че негрите са живели буквално по целия свят, в това число и в двете Америки. И макар че не излиза с такива неортодоксални теории като Атлантида или изгубен континент в Пасифика, Ван Сертима определено смята, че в древността негрите са имали множество развити цивилизации и са живеели по цялата планета.