Добре дресиран и ненужен

1.

Спалнята беше тъмна, осветена единствено от процеждащата се през щората тънка ивица светлина, която струеше от лампата в сутерена. Хелън едва успя да натисне бутона на часовника, когато стрелката закова на осем и петнадесет. Знаеше, че трябва веднага да събуди Матю, но бе сигурна, че той ще бъде в лошо настроение, защото бе забравила да навие алармата. И колкото повече отлагаше, толкова по-заядлив щеше да бъде той след това. Нямаше избор - леко заби пръст в ребрата му, после го смушка още веднъж, тъй като той не реагира. Най-накрая Матю се обърна раздразнен, грабна часовника си от нощното шкафче и започна да ругае.

- По дяволите! Закъснявам!

Хелън го гледаше сънена - той се измъкна изпод юргана, приглади посивялата си коса и започна да се облича. Тъмен, стилен костюм, ушит по поръчка, риза с великолепна кройка и черни обувки от мека телешка кожа. Дори не си направи труда да вземе душ. Наведе се да я целуне набързо за довиждане и излезе от спалнята. Тя се отпусна върху възглавницата, която едва доловимо ухаеше на Armani Black Code на Армани - подарък за годишнината им, и се загледа в пукнатината на тавана. А тя ставаше все по-голяма и Хелън се замисли дали да не говори със съседите отгоре. Не че ги познаваше. Беше ги виждала само три или четири пъти за двете години, откакто живееше тук. Двойка, попрехвърлила тридесетте: той бе мършав и толкова блед, сякаш никога не си подава носа навън; тя пък винаги се носеше с размъкнати дрехи и рошава коса. Те обаче водеха неочаквано бурен сексуален живот, просто да не повярваш! Всяка нощ, а понякога и следобед, Хелън ги чуваше да се чукат. До ушите є долитаха много силни викове и голяма доза театралничене. Имаше много "О, скъпа, давай!", много "Да, да-а-а!" както и блъскане по таблата на леглото. Веднъж тя и Матю правиха секс едновременно с тях и се получи нещо като състезание по надпъшкване. Хелън винаги бе имала състезателен дух.

След миг чу щракането на външната врата, която се затвори, тежките стъпки на Матю по стълбите към улицата и си помисли, че е време да става. После обаче реши, че не иска, придърпа завивката върху главата си и се сгуши удобно, сетне измъкна едната си ръка, добра се до дистанционното и включи телевизора. В края на краищата, какъв беше смисълът да става - имаше само няколко часа преди отново да дойде време за сън. Защото Матю не отиде на работа. Защото бе не осем и петнадесет сутринта, а осем и петнадесет вечерта и той си отиде вкъщи, за да вечеря в собствения си дом. Със собствената си жена. О, да, и със собствените си две прекрасни деца. Защото Матю беше женен, но не за Хелън - а за жена на име Софи. И Хелън прекарваше всяка понеделнишка вечер през последните четири години по този начин. Както и повечето вечери в сряда и четвъртък.

И всеки понеделник, сряда и четвъртък, когато Матю си отидеше в осем часа у дома, тя оставаше сама, за да избере една от двете вълнуващи възможности: да гледа телевизия сама в леглото, или да се дотътри до дневната и там да гледа телевизия.

Сега лежеше свита под юргана и слушаше сцена от съпружеска кавга, която се вихреше в ИйстЕндърс*. Някакъв мъж обвиняваше жена си, че кръшка. Много викове, всички кирливи ризи на показ. Те или щяха да останат заедно, или не. В сапунените сериали винаги става така, но Хелън знаеше, че в действителност е много по-сложно. Защото проблемите в живота често си оставаха неразрешени. А действителността бе, че един мъж идваше три вечери в седмицата за по няколко часа и след това се прибираше в къщи при жена си, сякаш нищо не се е случило. Отново и отново. Години наред.

Хелън никога не си беше представяла, че може да бъде нечия любовница. Тя искаше три неща в живота си: високо платена работа в областта на рекламата, собствено жилище и мъж, който също да є принадлежи изцяло. Кой знае как обаче си остана само лична асистентка, което на езика на някои хора звучеше като най-обикновена секретарка. Не печелеше достатъчно, че да си купи собствен дом, затова живееше под наем в малък апартамент на Камдън Хай Стрийт с тъмен заден двор, пукнатина на тавана в спалнята и голямо влажно петно на стената в банята. Колкото до мъжа - е, тя вярваше в истинската любов и сериозното обвързване, вярваше в "и докато смъртта ни раздели", но това просто не є се бе случило до този момент.

От дете бе наблюдавала кучешката преданост на родителите си един към друг. Тяхното "Ние срещу света", едно своеобразно "общество от двама", което често изключваше дори самата нея - тяхното единствено дете. Беше се опитала да открие този идеален свой партньор, да създаде собствената си "банда от двама". Никога не си беше представяла, че ще го осъществи с някой, който вече е съпруг на друга жена.

Някъде далеч в предишния си живот Хелън бе сгодена за един мъж, последният от серия дългогодишни връзки. Сега, като се замислеше, не можеше да си спомни какво точно бе видяла у Саймън. Е, може и да е имало какво, защото той беше млад и хубав, имаше приемлива работа и точната доза амбиция, но сега є бе невъзможно да проумее защо бе останала точно с него цели пет години. Като наследство от родителите си, от което не можеше да се отърве, у нея бе останала идеята, че връзките са за цял живот. След като решеше, че дадена връзка си заслужава, тя се вкопчваше в нея въпреки всички предупредителни сигнали, които є казваха точно обратното. Така че Хелън пренебрегна факта, че само тя кроеше планове за общото им бъдеще и се опитваше да не забелязва как очите му помръкват винаги, когато тя заговореше за спестявания и кредит за апартамент. Беше инвестирала години в този мъж, трябваше да си получи наградата. Не можеше да признае провала си.

Но всичко се оказа илюзия. Защото една прекрасна вечер Саймън успя да направи на пух и прах това, в което тя бе вярвала цели пет години.

Двамата приготвяха вечерята. Това беше ритуал, който се повтаряше всяка вечер и който, поне според Хелън, беше сигурен показател, че връзката им е сериозна и зряла.

- Местят ме - промърмори Саймън над картофите, които белеше.

Хелън обви ръце около него.

- Получил си повишението? Регионален мениджър, ура! Значи се местим в Манчестър?

Той не вдигна глава. Изглеждаше напълно погълнат от кулинарната си дейност.

- Ееее.. не точно, не.

- Къде тогава? - Тя започна да се изнервя, той стоеше някак сковано, докато тя се опитваше да го прегърне. Той остави картофобелачката и се обърна към нея, като си пое дълбоко въздух, напомняше лош актьор секунди преди своя сюблимен момент в сапунен сериал.

- Аз се местя в Манчестър. Само аз.

И продължи да говори, че грешката не била на Хелън. Само той бил виновен, просто се страхувал от обвързване. Чувствал, че още е прекалено млад, за да се обвърже само с една жена. Всичко било въпрос на време - ако я бил срещнал няколко години по-късно, когато щял да се чувства готов за подобна голяма стъпка...