"Звезден риск" ООД

1.

Жената беше руса, висока, със зелени очи и красива. Почти несъществуващият є бански костюм и широкополата шапка изглеждаха ужасно скъпи.

Беше се излегнала на шезлонга край басейна на покрива на свръхлуксозния хотел "Шелбърн". Басейнът се виеше из гъста градина и многобройните му меандри създаваха чувство за усамотеност.

Наоколо имаше още дузина гости на хотела и техни приятели, наслаждаващи се на късното следобедно слънце. Повечето бяха телевизионни звезди, неколцина певци, адвокати, мениджъри и заможни търговци от провинцията, готови да се изръсят за привилегията да зяпат отблизо елита на обществото и да са част от него.

Четирийсет етажа по-надолу цареше обичайната суматоха на Трималхио IV, чиито граждани работеха усилено... или позволяваха да ги работят.

Трималхио IV беше щастлив свят, донякъде и защото нямаше почти никаква история. Първоначално беше заселен от група съюзнически плутократи, които сметнаха, че мекият му климат, островите, километрите девствени плажове и назъбените планини напълно задоволяват вкусовете им. При пристигането си те доведоха само шепа прислужници, които да се грижат за ексцентричните им хрумвания и да работят в лъскавите магазини. По-късно се появиха барове, ресторанти, хотели и още мераклии да се изфукат с припечеленото. Планетата не беше особено населена, популацията едва надхвърляше петдесет милиона. Необяснимо защо данъците бяха доста ниски, вероятно поради усамотеността на този свят. Чудесно местенце, стига да имаш пари. Ако нямаш... какво пък, човек винаги може да погладува.

Един охранител мина по края на басейна, чувствайки се въздебел и възрастен. Пистолетът се поклащаше върху изпъкналото му шкембе, макар че той самият не проумяваше защо управата настоява да носи оръжие.

На богатите хора никога не им се случват лоши неща.

Той погледна към жената с банския костюм, рискува да є отправи лека усмивка и се почувства още по-стар, след като погледът є премина през него и тя се върна към прекъснатото четене. Охранителят плъзна поглед по заглавието, очаквайки да е някое розово книжле, но се оказа, че е "Наръчник за N-пространствена математика и теория на общите уравнения".

Високо, много високо над неговата класа.

Той се върна при асансьора, спусна се във фоайето и се прибра в операторската, където на стената премигваха десетина монитори, показващи различни сцени от хотелския интериор.

Охранителят реши да прекара остатъка от дежурството си тук, където поне нямаше да му напомнят за възрастта и шкембето.

Първичното светило се спусна към хоризонта, второто слънце на системата, непретенциозен блед астероид, вече бе залязло.

Хората около басейна се надигнаха и се отправиха към стаите си.

Мшел Рис се прозя, погледна скъпия си часовник, ококори театрално очи, сякаш закъсняваше за среща с любовник, стана, протегна почти двуметровото си тяло, взе чантата си от истинска кожа и се насочи към асансьора. Скрита от големите тъмни очила, тя следеше непрестанно камерите, изчаквайки мига, когато двете, насочени към площадката пред асансьора, ще се обърнат настрани.

Веднага щом това стана, тя скочи с бързината на професионален спортист и се скри зад малката преграда до вратата на асансьора, разделяща края на покрива от една надстройка.

Тук застина, притаила дъх, докато се убеди, че не е задействала алармата.

Това беше третата є нощ в "Шелбърн" и имаше кредити само за още една. Съжаляваше единствено, че не можеше да остави малко бакшиш на прислужницата, но възможностите є в момента бяха силно ограничени.

Тя остана зад преградата, докато се спусна нощта.

Далече под нея блеснаха улични светлини и общата глъчка се промени по характер, без да намалява, сякаш в града цареше вечен карнавал.

На два пъти асансьорът мина покрай нея, като че я подканваше да се качи. Но тя знаеше, че не бива да прибързва. След осем години в съюзническата морска пехота майор Рис (в оставка) познаваше всички предимства и недостатъци на необмислените действия.

Най-сетне се стъмни.

Рис отвори чантата, извади хамелеонския костюм, навлече го и прокара пръсти по закопчалката, с което същевременно го включи. Необходими му бяха само няколко секунди, за да загрее, след което, с изключение на лицето и ръцете, тя се сля напълно с кирпичената стена.