Последната империя

От небето се сипеше пепел.

Вин наблюдаваше реещите се във въздуха едри сажди. Лениви. Безгрижни. Свободни. Пухкави като черни снежинки, те се стелеха над мрачния град Лутадел. Виеха се по ъглите, разнасяни от полъха на вятъра, и танцуваха в миниатюрни вихрушки над калдъръма. Изглеждаха толкова нехайни. Кой би могъл да бъде като тях?

Беше се притаила в една от наблюдателниците на шайката - скрита ниша, прокопана в тухлената стена от едната страна на къщата, която използваха за тайна квартира. Оттук членовете на шайката можеха следят улицата за назряваща опасност. Вин не беше на смяна - просто наблюдателницата бе едно от малкото места, където можеше да си осигури усамотение.

А тя харесваше усамотението. "Когато си сам, никой не може да те предаде". Думи на Рийн. Брат є, който я бе научил на толкова много неща, а после ги затвърди, като направи онова, което открай време є бе обещавал - да я изостави. "Това е единственият начин да се научиш. Всеки може да те предаде, Вин. Всеки".

Пепелта продължаваше да се сипе. Понякога Вин си представяше, че е като саждите, или вятъра, или самата мъгла. Нещо без мисъл, способно на най-обикновено съществуване, без да разсъждава, да се обвързва и да страда. Едва тогава можеше да е... свободна.

Долови шум и след миг тайната врата в задната част на малкото помещение се отвори.

- Вин! - рече Улеф и подаде глава в стаичката. - Ето те! Кеймън те търси от половин час.

"Тъкмо затова се скрих тук".

- Трябва да вървиш - продължи Улеф. - Операцията започва съвсем скоро.

Беше дългурест хлапак. Приятен, по свой собствен начин - наивен, ако някой, израсъл в подземния свят, въобще може да се нарече така. Разбира се, това не означаваше, че не би я предал. Предателството няма нищо общо с приятелството, то е неотменна част от оцеляването. Животът на улицата е безжалостен и ако един крадец скаа не иска да бъде заловен и екзекутиран, трябва да е прагматичен.

А жестокостта е най-прагматичното от всички чувства. Още един от цитатите на Рийн.

- Е? - подкани я Улеф. - Какво чакаш? Кеймън е бесен.

"Че кога ли не е?" Но въпреки това Вин кимна и се измъкна от тясната и уютна вътрешност на наблюдателницата. Промуши се покрай Улеф, излезе през вратичката, мина по един тесен коридор и се озова в занемарено килерче - едно от многото помещения в задната част на магазинчето, служещо за прикритие на тайната квартира. Самото леговище на бандата бе скрито в каменна изба под къщата.

Вин излезе от постройката през задната врата, следвана по петите от Улеф. Операцията, за която говореше, щеше да се проведе на няколко пресечки оттук, в заможната част на града. Доста сложна операция, една от най-изпипаните, които Вин бе виждала. Стига да не заловяха Кеймън, печалбата наистина щеше да е тлъста. Ако пък го хванеха... Какво пък, да се мамят благородници и принудители беше опасно занятие - но със сигурност за предпочитане пред ковачницата или тъкачната фабрика.

Вин свърна от широката улица и продължи по тъмна жилищна уличка в един от многото градски бордеи. По ъглите и в канавките се свиваха болни скаа, твърде слаби, за да идат на работа, и пепелта бавно ги засипваше. Вин сведе глава и придърпа качулката, за да се предпази от сипещите си сажди.

"Свободна? Не, никога няма да съм свободна. Рийн беше сигурен в това, когато си тръгна".

- Ето те най-сетне! - Кеймън вдигна тлъстия си показалец и почти го завря в лицето є. - Къде беше?

Вин се постара да прикрие омразата и бунта в очите си. Просто сведе поглед, та Кеймън да види само онова, което би желал. Имаше и други начини да си силен. Този урок го бе научила сама.

Кеймън изръмжа, после я зашлеви с опакото на ръката си. Вин отлетя назад и се свлече по дървената стена, но понесе наказанието мълчаливо. Синина и нищо повече. Беше достатъчно силна, за да го превъзмогне. И преди се беше справяла.

- Слушай - изсъска Кеймън. - Чака ни важна работа. Става въпрос за хиляди боксинги - стотици пъти повече, отколкото струваш ти. Няма да ти позволя да я провалиш. Разбра ли ме?

Вин кимна.

Кеймън я изгледа втренчено, с почервеняло от гняв лице. После отмести поглед и си замърмори под нос.

Беше ядосан от нещо - със сигурност не от Вин. Вероятно бе чул за бунта на скаа на север преди няколко дена. Говореха, че един от провинциалните господари, Темос Трестинг, бил убит, а имението му - изгорено до основи. Подобни случки не влияеха добре на бизнеса - благородничеството ставаше по-бдително и не толкова лековерно. Което на свой ред можеше да доведе до сериозен спад в печалбите на Кеймън.

"Търси някого, на когото да си го изкара - помисли си Вин. - Винаги е нервен преди работа". Вдигна очи към него и облиза кръвта по устните си. Изглежда, бе показала с нещо увереността си, защото той я стрелна с поглед и за миг лицето му потъмня. Вдигна ръка, сякаш се готвеше да я удари пак.

Вин използва частица от Късмета.