Свещеният камък

1.

Лейтенант Крис Хънт рядко говореше за миналото си, но мъжете, с които служеше, се бяха досетили за ня-

кои неща от държанието му. Първото беше, че Хънт не е израснал в някое затънтено селце и не използва армията, за да види свят. Той беше от Южна Калифорния. И ако го натиснеха, Хънт сам щеше да си признае, че е израснал в околностите на Лос Анжелис, без обаче да разкрие, че всъщност е отгледан в Бевърли Хилс. Също така беше ясно, че Хънт е командир по рождение - не покровителстваше никого, нито се правеше на нещо повече, но не скриваше и факта, че е способен и умен.

Третото нещо мъжете откриха днес.

Мразовит вятър духаше от планините в афганската долина, където взводът под командването на Хънт бе опънал лагера си. Хънт и още трима войници се бореха с една палатка, която искаха да сгънат и приберат. Докато събираха краищата надълго, сержант Том Агнес реши да попита дали е верен слухът, който беше чул. Хънт му подаде края на палатката, за да може да я сгънат наполовина.

- Сър - рече Агнес, - говори се, че сте завършили университета "Йейл" - вярно ли е?

Всички мъже носеха тъмни ски маски, но Агнес беше достатъчно близо, за да види очите на командира. Искрица на изненада пламна бързо, после изгасна в примирение. Хънт се усмихна.

- А - отвърна тихо той, - разбрал си ужасната ми тайна.

Агнес кимна и сгъна палатката на две.

- "Йейл" не е точно армейски пункт за набиране на войници.

- Джордж Буш е учил там - изтъкна Хънт. - Бил е военноморски пилот.

- Мислех, че е служил в Националната гвардия - обади се Хесус Херера, който поемаше палатката от Агнес.

- Джордж Буш-старши - поясни Хънт. - Нашият президент също е завършил "Йейл", и да, бил е пилот на самолет в Националната гвардия.

- "Йейл" - промърмори Агнес. - Ако нямаш нищо против, че питам, как се озова тук?

Хънт изтръска снега от ръкавиците си.

- Записах се доброволец - каза той. - Също като теб.

Агнес кимна.

- Давайте да приключим с развалянето на лагера - подкани Хънт и посочи към близката планина - и да се отправим натам, за да открием копелето, което нападна Съединените щати.

- Да, сър - отвърнаха мъжете в един глас.

Десет минути по-късно, с двайсет и пет килограмови раници на гърбовете, започнаха да изкачват планината.

В град, който изобилстваше от красиви жени, на четирийсет и девет години Мишел Хънт все още караше мъжете да извръщат глави. Висока, със светлокестенява коса и синкаво-зеленикави очи, тя беше благословена с фигура, която не изискваше нито постоянни диети, нито безкрайни упражнения, за да изглежда стройна. Устните є бяха сочни, а зъбите - равни, но очите є като на кошута и безупречната є кожа правеха най-силно впечатление. Беше красива жена, но красивите жени са толкова често срещано явление в Южна Калифорния, колкото слънцето и земетресенията.

Това, което привличаше хората към Мишел, не се създаваше с хирургически скалпел, заглаждаше с дрехи или маникюр или добиваше с амбиция или промяна. Мишел притежаваше нещо, което караше и мъжете, и жените да я харесват и да се тълпят около нея - тя беше щастлива, доволна и ведра. Мишел Хънт беше себе си. И хората се рояха наоколо є като пчели над разцъфнало цвете.

- Сам - каза тя на бояджията, който тъкмо довършваше стените в художествената є галерия, - вършиш толкова хубава работа.

Сам беше на трийсет и осем години и се изчерви.

- Само най-доброто за вас, госпожо Хънт - отвърна той.

Сам беше боядисвал галерията є и когато я отвори преди пет години, както и къщата є в Бевърли Хилс, вилата край езерото Тахо и сега повторно боядисваше тук. И всеки път тя го караше да се чувства оценен и талантлив.

- Искаш ли бутилка вода, или кока-кола, или нещо друго? - попита тя.

- Нищо не искам, благодаря.

Тъкмо в този миг асистентката є се провикна от предната част на галерията, че я търсят по телефона, и тя се усмихна, махна му и се отдалечи.

- Това се казва дама - прошепна тихо Сам, - истинска дама.

Когато стигна до предната част на галерията - бюрото є гледаше към Родео Драйв, - Мишел забеляза, че един от художниците, които представяше, влиза през входната врата. И тук приветливостта щедро є се беше отплатила - художниците са капризно и темпераментно племе, но протежетата на Мишел я обожаваха и рядко сменяха галерията. Това, плюс фактът, че беше започнала бизнеса си с достатъчно начален капитал, допринесе много за успеха є в годините.

- Сигурна бях, че днес ще е хубав ден - каза тя на брадатия мъж. - Не знаех само, че ще е такъв, защото любимият ми художник, ще се отбие да ме види.

Мъжът се усмихна.

- Само да се обадя по телефона - продължи тя - и ще си поговорим.