Мозъчна тъкан лепнеше подобно на мокра сива марля по ръкавите на хирургическата престилка на д-р Кей

Скарпета, а предницата є беше опръскана с кръв. Електрическите триони виеха, течащата вода барабанеше, а костният прах се носеше из въздуха като брашно. Масите бяха пълни. Още трупове бяха на път. Беше вторник, 1 януари, Нова година.

Нямаше нужда да припира токсикологията, за да разбере, че пациентът є е пил, преди да натисне спусъка на пушката с палеца на крака си. Още щом го отвори, усети отвратителната остра миризма на пиячка, която се разлага в тялото. Когато преди години беше съдебномедицински патолог и на практика живееше в болницата, се питаше дали ако на злоупотребяващите с различни вещества се организират обиколки из моргата, това няма да ги стресне и да се откажат. Ако им покаже глава, отворена като яйчена черупка, ако им позволи да доловят вонята на следсмъртното шампанско, може би ще минат на минерална вода. Де да беше така.

Погледна как заместникът є Джак Филдинг вади проблясващия куп вътрешни органи от гръдната кухина на студентка, ограбена и застреляна пред банкомат. Чакаше го да избухне. На сутрешното съвещание бе подхвърлил гневно, че жертвата е на годините на дъщеря му, учели заедно в медицински колеж. Нищо хубаво не се получаваше, когато Филдинг приемаше някой случай лично.

- А бе никой ли не ги точи? - изкрещя той.

Помощникът в моргата тъкмо отваряше един череп и изрева в отговор над воя на електрическия трион:

- Да не би да стоя със скръстени ръце?

Филдинг запрати хирургическия нож на медицинската количка с трясък.

- Мамка му, как да свърша нещо тука, а?

- Божичко, намерете му диазепам или нещо подобно - викна помощникът.

Скарпета постави белия дроб върху теглилката и записа резултата в електронния бележник с електронния молив. Тук нямаше химикалки, тефтери и листове. Единственото, което трябваше да направи, когато се качи горе, беше да свали в компютъра онова, което е записала и нарисувала на чувствителния екран на бележника. Технологията обаче не разполагаше с лек за мислите є и те продължаваха да я тормозят и след като свършеше и свалеше ръкавиците. Службата за съдебна медицина бе модернизирана с неща, смятани за съществени в един свят, който Скарпета вече не познаваше. Свят в който обществото вярваше на всичко "съдебномедицинско", което виждаше по телевизията, свят, в който насилието вече не беше обществен проблем, а истинска война.

Тя започна да разрязва дроба, като отбеляза наум, че е с типична форма, лъскава висцерална плевра и тъмночервен паренхим заради ателектаза. Минимално количество розова пяна. От другата страна нямаше големи отделни наранявания, а пулмоналната васкулатура беше без забележки. Спря и се обърна, понеже влезе административният є помощник Брайс. На младежкото му лице бяха изписани презрение и неприемане. Не му се гадеше от това, което се правеше тук, но се чувстваше обиден по една от безбройните причини, каращи човек да се чувства така. Брайс изтегли няколко хартиени кърпи от разпределителя и хвана с тях слушалката на черния стенен телефон.

- Ало, Бентън, чуваш ли ме сега? Тя е тук до мен и е стиснала един много голям нож. Сигурен съм, че ти е изредила днешните специалитети! Студентката от "Тъфтс" е най-зле. Животът є е струвал само двеста гущера. Кървавите или Хрупкавите - някое лайно от тия банди. Може да се види на записите на охранителните камери. Показаха го по новините. Джак не би трябвало да се занимава с тоя случай, но пита ли ме някой? Ще вземе да спука някой аневризъм. Да, и самоубиецът. Прибира се от Ирак без драскотина. Съвсем добре е. А, да - честита Нова година.

Скарпета вдигна визьора, свали кървавите ръкавици, пусна ги в кошчето за опасни биоотпадъци и изтърка ръцете си в дълбоката стоманена мивка.

- И отвън, и отвътре времето е кофти - бъбреше Брайс с Бентън, който всъщност мразеше бърборенето. - Всички са тук. Споменах ли за раздразнителната депресия на Джак? Може би трябва да направим нещо. Например да избягаме за края на седмицата в твоята харвардска болница? Може би ще успеем да се класираме за някое семейно намаление.

Скарпета взе слушалката от ръката му, махна хартиените салфетки, хвърли ги в кошчето и каза:

- Престани да се заяждаш с Джак.

- Мисля, че отново е минал на стероиди и затова е толкова раздразнителен.

Тя му обърна гръб - заедно с него и на всичко останало - и попита Бентън:

- Какво се е случило?

Бяха разговаряли на съмване. Обаждането му сега, само след няколко часа, докато тя още беше в залата за аутопсии, не предвещаваше нищо добро.

- Страхувам се, че сме изправени пред затруднение - отговори той. Беше се изразил по същия начин снощи, когато се беше прибрала от местопрестъплението при банкомата и го завари да си слага палтото и да тръгва за "Логан", за да хване самолета. Нюйоркското полицейско управление имаше затруднение и имаше нужда от него веднага. - Джейми Бъргър пита дали можеш да дойдеш тук.