Аленият шал на смъртта

1.

В едно мразовито февруарско утро, докато леденият дъжд барабанеше по прозорците, Девин и Роузи Колдуел се любеха с ленива страст. Беше третият ден от едноседмичната им ваканция и втори месец, откакто се опитваха да заченат второто си дете. Тригодишният им син Хю беше роден след дълъг уикенд на остров Оркас в Сан Хуан. - Тогава Роузи беше забременяла в един дъждовен следобед, след като двамата бяха изпили бутилка пино ноар.

Надяваха се да повторят успеха, като се върнат в Оркас. Затова се отдадоха на мисията с огромно желание, докато прощъпалникът им спеше в съседната стая, гушнал любимия си Дългоушко.

Беше твърде рано за вино, но Роузи реши, че дъждецът е добро предзнаменование.

Когато двамата се сгушиха заедно, затоплени и отпуснати след секса, тя се усмихна.

- На кого му хрумна най-великата идея?

Девин стисна леко дупето й.

- На теб.

- Чакай малко! Току-що ми хрумна още една.

- Първо ми дай няколко минути.

Тя се разсмя, превъртя се и се облегна на гърдите му, усмихната широко.

- Престани да мислиш за секс, развратнико.

- И за това ми трябват няколко минути.

- Палачинки! Трябват ни палачинки. Дъждовно утро, уютната ни малка къщичка... Случаят направо плаче за палачинки.

Той присви очи към нея.

- И кой ще ги направи?

- Да оставим съдбата да реши.

Тя се надигна на една страна и по стара традиция решиха да заложат на популярната игра "Камък, ножица и хартия".

- По дяволите - измърмори тя, когато той надви нейната ножица с камък.

- По-опитният печели.

- Друг път! Но поне спечели честно, а аз и без това трябва да отида да се изпишкам. - Тя се наведе, целуна го шумно и скочи от леглото. - Обожавам ваканциите - намигна му тя и се втурна към банята.

Тази ваканция є беше любимата, защото я прекарваше с двамата си прекрасни мъже. Ако продължеше да вали или дъждът се засилеше, щяха да останат вътре и да играят на нещо. Ако обаче спреше, щяха да сложат Хю в детското столче и да излязат да покарат колела или просто да се поразходят.

Хю обожаваше мястото, харесваха му и птиците, и езерото, и сърните, които бяха зърнали отдалече и, разбира се, зайците - все братчета на верния му Дългоушко.

Може пък през есента да си имаше свое братче. В момента беше в овулация - не че се беше вманиачила да забременее. Броенето и следенето на дните не се беше превърнало в мания, убеждаваше се тя, докато пристягаше с ластик рошавата си след съня и секса коса. Чисто и просто се проявяваше като внимателна и отговорна.

Намъкна суичър и памучни панталони и погледна Девин, унесъл се отново.

Беше почти убедена, че ще уцелят десетката.

Очарована от тази мисъл, тя обу дебели чорапи, след това погледна оставения на нощното шкафче часовник.

- Боже, минава осем! Сигурно Хю се е преуморил вчера, за да спи до толкова късно.

- Може да е от дъжда - измърмори Девин.

- Сигурно.

Въпреки това тя се отправи към неговата стая както всяка сутрин, независимо дали си бяха вкъщи или някъде другаде. Пристъпваше тихо, доволна, че спи толкова дълбоко. Щеше да бъде истински късмет, ако успееше да пийне няколко глътки кафе, преди да чуе първото "мамо" за деня.

Надникна в стаята. Очакваше да го види сгушен с плюшеното зайче.

Не се изплаши, когато завари леглото празно. Може да беше станал да пишка. Беше свикнал да се справя сам.

Не се уплаши, макар да го нямаше нито в малката баня, нито в коридора. Обикновено той се будеше рано, затова го бяха научили да си поиграе малко преди да ги събуди. Обикновено чуваше гласчето му, докато говореше на играчките или бръмчеше с количките, но сега, докато правеха секс, се бе разсеяла.

Господи, помисли си тя, докато слизаше на долния етаж, ами ако е надникнал, докато са го правели? Не, ако беше така, просто щеше да влезе и да попита на каква игра играят.

Беше усмихната, когато влезе в уютния хол. Очакваше да види момченцето си на пода, заобиколено от любимите си играчки.

Нямаше го и тя усети как пръстите на страха я стискат за гърлото.

Повика го и се втурна към вратата, но се подхлъзна на дървения под.

Обзелата я паника накара сърцето є да подскочи.

Вратата към кухнята беше оставена широко отворена.

Малко след девет Фиона Бристоу спря пред красивата вила в сърцето на Моран Парк. Дъждът не беше силен, ръмеше, но това означаваше, че пътеките са се разкаляли. Даде знак на партньора си да остане в автомобила, след това слезе и приближи до местните служители в шерифската служба.

- Дейви.