Богати и безмилостни

- Внимавай, Джейк! Да не изгубиш камъните!

Джулия Брукстийн не успя да прикрие паниката си, когато се пресегна отстрани на леглото и дългите є пръсти заопипваха кремавия килим за изплъзналия се розов диамант.

- Любима - зашепна Джон Майър с дрезгав и безкрайно сексапилен глас с акцент от северен Лондон. - Пренесох тези камъни през три континента. Минах през контролно-пропускателни пунктове, пълни с въоръжени до зъби чеченски полицаи, разкарах бандитите по хълмовете на Казахстан, дори оцелях след битка с нож с някакви мошеници от триадите в любимия стар Лондон, преди да стигна дотук. Повярвай ми, няма да изгубя най-прелестните естествено розови диаманти, които някога съм виждал, под едно легло в Бевърли Хилс. Ела тук.

Изтегли и двете є ръце над главата и ги притисна в меката купчина възглавници - как, по дяволите, успяваха двамата с Ал да спят на толкова много възглавници? Не ги ли заболяваха вратовете? Той прокара бавно език по ключицата є и наболата му брада отри едва доловимо върховете на налетите є съвършено изваяни гърди. Пръснати по черната сатенена кувертюра, искряха още диаманти, всеки един прозрачно розов като резен гуава. Джейк загреба няколко с лявата си ръка и започна да ги пуска небрежно по голото є тяло, като се усмихваше доволно, докато наблюдаваше как блестят по гладката загоряла кожа на корема и бедрата.

- О, Джейк! - простена тя и стисна с всички сили русата му коса, докато езикът му бавно се спускаше надолу. Бедрата є започнаха да потръпват от възбуда, той усети как пръстите на краката є се напрягат и тя се извива под него, сигурен знак, че е на крачка от оргазма. - Пъхни един вътре в мен! Моля те. Искам да го усетя вътре!

Джейк Майър бе спал с много жени, богати и омъжени, също като Джулия. Като търговец на диаманти в Бевърли Хилс, той разчиташе на тях и да ги прелъстява сексуално бе не по-малко важна част от съблазняването им с диамантите, които носеше от Русия и Африка. Или, както бе в този случай, от малко известна фабрика в Ню Джърси, където се произвеждаха едни от най-успешните имитации - синтетични диаманти - в света. Малките розови камъчета, по които Джулия се прехласваше, бяха създадени от човешка ръка дрънкулки - по-точно казано, гадолиниеви галиеви гранати, известни сред търговците като ГГГ - и нямаха почти никаква стойност. Но пък приличаха на истински, бяха впечатляващо блестящи, пречупваха светлината досущ като естествените, държаха се като същински диаманти, докато човек не ги одраскаше. Джейк бе готов да се обзаложи, че нито Джулия, нито съпругът є Ал, страховитият, влиятелен шеф на студио, щяха да разберат. Джулия бе от жените, за които размерът бе от огромно значение, така че щеше да остане очарована от колието и гривната към него, които той щеше да є предложи. Нейният дъртак щеше да потрива доволно ръце, че е убедил Джейк да свърши работа за възможно най-ниската цена, а пък той от своя страна щеше да си осигури хубава печалба. Така всички щяха да са доволни!

Трийсет и пет годишният Джейк и неговият брат близнак Дани бяха на път да станат най-успешните независими търговци на диаманти в Щатите. Двете будни еврейски момчета от северен Лондон, трето поколение търговци на диаманти от семейство Майър, бяха заминали за Америка съвсем млади, за да създадат вече прочутите "Камъни Соломон", като Дани покриваше пазара на Източния бряг, а Джейк отговаряше за Ел Ей и Запада. Баща им, Руди, бе световноизвестен резач на диаманти, на младини контрабандист, работил на опасния, но изключително доходоносен пазар в Заир. Иронията бе, че дядо им Айзък през по-голямата част от съзнателния си живот бе служител в "Централна организация по продажбите" на картела "Де Беерс" в Лондон, създадена, за да ограничи доставката на диаманти на пазара и да залавя незаконно внесените камъни, за да се поддържат постоянно високи цени. Подразбираше се, че диамантите са в кръвта на представителите на семейство Майър. Само че нито Айзък, нито Руди притежаваха сладкодумието - необходим за всеки търговец талант, - което за близнаците открай време бе по-скоро натрапчив импулс, отколкото дарба. Десетгодишните Джейк и Дани бяха развили успешно доходоносен бизнес на игрището в началното училище "Сейнт Майкъл" в Примроуз Хил, където продаваха цигари и алкохол, старателно прехвърлени съответно в по-малки кутии и бутилки от кола "Панда". Изключваха ги три пъти и бе истинско чудо, че получаваха оценки, различни от двойки, но в крайна сметка двамата зарязаха училище и се хванаха като чираци при баща си. Много скоро на Руди му стана ясно, че нито едно от двете момчета не притежава търпението и усета, за да стане добър резач на диаманти. Когато хвана Джейк да се опитва да продаде безполезни обрезки от работилницата му на пазара "Камдън" за "истински диамантен прах" - впрочем синът му не просто се опитваше, ами бе сключил изгодна сделка, - той се примири с неизбежното. Две години по-късно се съгласи да даде на синовете си необходимия капитал, за да открият "Камъни Соломон", и им купи еднопосочни билети за Америка.

Успехът не дойде веднага. Търговията с диаманти е трудна игра, наситена с опасности на всяка крачка, както физически, така и икономически. Братята Майър може и да бяха сладкодумни, да притежаваха инстинктивен усет към печелившите сделки и камъните, които си струваха, но им липсваше жизнено важният опит. Дори професионалните бижутери, които имаха зад гърба си години в този бизнес, често се затрудняваха да определят разликата между необработен диамант и умело шлифовано парче стъкло. В края на първата година, след като се бяха бъхтали здравата, за да си създадат клиентела и да натрупат някакви спестявания, Джейк и Дани изгубиха всичко заради една-единствена пратка камъни от израелски център за обработка на диаманти, на който уж можело да се има доверие. Както и всички други още зелени търговци, те научиха по трудния начин, че при диамантите не могат да разчитат на ответен удар, няма компенсация, няма обезщетение. И в този бизнес бе достатъчно едно ръкостискане, и той представляваше затворен клуб, изключително за мъже. Братята Майър бяха станали негови членове благодарение на произхода си, но това съвсем не им осигуряваше необходимата защита. Все пак стойността на едно ръкостискане зависи от това чия ръка е в твоята. Ето защо те нямаха пълно доверие на никого, освен един на друг. Зарекоха се да се придържат към познатото, да не стават алчни, да запазят фирмата си малка и да останат извън радара на крупните картели и мощните дилъри, които си служеха и с гангстери.