Сутринта на 14 април 1912 година Анабел Уортингтън четеше кротко в библиотеката, чиито прозорци гледаха към градината на бащиния є дом. Вече се долавяха първите признаци на пролетта. Градинарите бяха засадили цветя и всичко изглеждаше прекрасно за посрещането на родителите є, които щяха да пристигнат в близките няколко дни. Анабел живееше с тях и с по-големия си брат Робърт в импозантна къща в северния край на Пето авеню в Ню Йорк. Родът на баща є - Уортингтън, и семейството на майка є - Синклър, бяха близки роднини с родовете Вандербилт и Астор и малко по-далечни с почти всички важни семейства в Ню Йорк. Баща є Артър притежаваше и управляваше една от най-престижните банки в града. Семейството му се занимаваше с банкерство от поколения, както и семейството на майка є в Бостън. Двайсет и четири годишният є брат Робърт работеше през последните три години при баща им. И, естествено, когато един ден Артър се оттегли, Робърт щеше да ръководи банката. Бъдещето, подобно на миналото им, беше предвидимо и обезпечено. Анабел се чувстваше удобно да расте в защитения си свят.

Родителите є се обичаха, а с брат си Робърт бяха близки и много се разбираха. Нищо и никога не беше ги обезпокоявало или разстройвало, а възникналите дребни проблеми винаги бързо и лесно решаваха. Анабел израсна в защитен, приказен свят като щастливо дете сред мили, добри и любящи хора. Последните няколко месеца бяха вълнуващи за нея, макар че є донесоха и някои разочарования. През декември, точно преди Коледа, я въведоха в обществото с впечатляващ бал, организиран специално за целта от родителите є. Всички единодушно отсъдиха, че това е най-елегантният и екстравагантен дебютантски бал, невиждан от години в Ню Йорк. Майка є обичаше и умееше да прави красиви празненства - покриха и отоплиха градината; балната зала в дома се славеше като изключително изискана; оркестърът, който наеха беше най-предпочитаният в града. Присъстваха четиристотин души. Анабел приличаше на принцеса.

Тя беше дребна, крехка и деликатна, по-нежна дори от майка си, с дълга, копринена златна коса и огромни сини очи. Имаше изящни ръце и крака и идеални черти. През цялото є детство баща є не спря да повтаря, че прилича на порцеланова кукла. На осемнайсет години имаше прекрасна, пропорционална стройна фигура, която се отличаваше с изтънчена грацилност. Всичко у нея напомняше за аристократичния є произход.

След бала семейството изкара прекрасна Коледа. Но от вълненията, празненствата и вечерните семейни излизания в студеното зимно време през първата седмица на януари Анабел се разболя от тежък грип. Родителите є се разтревожиха, защото заболяването бързо премина в бронхит, а после - в пневмония. За щастие младостта є и общото є добро здравословно състояние є помогнаха да се възстанови. Но є прималяваше и вечер вдигаше температура в продължение почти на месец. Лекарят им реши, че е неразумно да пътува така неукрепнала с родителите си и Робърт на планираното от месеци посещение на приятели в Европа. Анабел все още се възстановяваше, когато майка є, баща є и брат є отплаваха на борда на "Мавритания" в средата на февруари. Преди това тя много пъти беше пътувала с тях на този кораб. Майка є дори предложи да остане при нея този път, но към момента на тяхното заминаване Анабел вече се чувстваше достатъчно добре и можеше да остане сама. Настоя майка є да не се лишава от дългоочакваното пътуване. Всички съжаляваха задето Анабел остава. Самата тя беше дълбоко разочарована, но признаваше, че макар и да се чувства по-добре, все още няма сили да понесе двумесечното пътуване в чужбина. Увери майка си Консуела, че ще се грижи за къщата, докато отсъстват. Те є се довериха напълно.

Анабел не беше от момичетата, за които да се притесняваш; тя по никакъв начин не би злоупотребила с отсъствието им. Просто съжаляваха, че не може да дойде с тях, също както и тя съжаляваше за компанията им. Анабел демонстрира добро настроение, докато ги изпращаше на кея Кунард през февруари, но се прибра вкъщи малко подтисната. Запълваше си времето с четене и правеше неща, които биха зарадвали майка є. Бродираше прекрасно и прекарваше часове да украсява най-хубавото им спално бельо и покривки за маса. Още не се чувстваше достатъчно укрепнала, за да посещава светски събития, но най-добрата є приятелка от детски години Хортенс често є гостуваше. Миналата година Хортенс също бе въведена в обществото. Вече дори имаше любим и Анабел се обзаложи с нея, че до Великден Джеймс ще є предложи брак. Оказа се права. Двамата обявиха годежа си една седмица преди това. Анабел нямаше търпение да сподели новината с майка си. Очакваше ги да се върнат на седемнайсети април, защото бяха отплавали от Саутхамптън преди четири дни на борда на нов кораб.

Двата месеца без тях є се сториха дълги. Анабел остро чувстваше липсата им. Но от друга страна съумя да възстанови здравето си и посвети доста време на четене. След като приключеше с домакинските си задължения прекарваше следобедите и вечерите в библиотеката на баща си, като четеше ненаситно. Предпочиташе биографии на велики личности или книги, посветени на науката. Не проявяваше особен интерес към романтичните романи - любимо четиво на майка є, а още по-малко я интересуваха книгите, които Хортенс є заемаше, защото ги намираше за повърхностни. Анабел - интелигентна млада жена - попиваше информацията за събитията по света като гъба. Тя обсъждаше най-различни теми с брат си, който тайно признаваше пред себе си, че със задълбочените си познания тя често пъти го превъзхожда. Той разбираше от бизнес и се държеше изключително отговорно, но обожаваше да ходи на събирания и да се вижда с приятели, докато Анабел изглеждаше общителна на пръв поглед, но всъщност проявяваше огромен интерес към науката и страст към задълбочените занимания. Любимото є място в къщата беше библиотеката на баща є, където прекарваше голяма част от времето си.