Залепен за теб
Джеръми погледна към Арабела и все още не можеше да повярва, че тя се бе съгласила да стане негова съпруга. Той беше най-големият късметлия на земята.
Когато сервитьорът застана до него, тя му се усмихваше сладко, по същия начин, който го бе омагьосал още от първата им среща.
– За мен еспресо – каза Джеръми, – а за годеницата ми – все още му беше странно да я нарича така – ментов чай.
– Много добре, господине.
Джеръми се опита да спре да се оглежда из заведението, пълно с хора, които се чувстваха абсолютно на мястото си и знаеха точно какво се очаква от тях, за разлика от него, който никога преди това не бе стъпвал в „Риц“. От помахванията и въздушните целувки към влизащите и излизащите беше ясно, че Арабела познава всички – от метр д’отела до няколкото редовни клиенти, както тя ги наричаше. Джеръми се облегна и се опита да се отпусне.
Запознаха се в Аскът1. Арабела беше в загражденията за кралското семейство и се оглеждаше навън, а Джеръми бе извън тях и се оглеждаше навътре; предполагаше, че винаги ще бъде така, но тогава тя излезе от загражденията, усмихна му се примамливо и, точно когато се разминаваха, прошепна:
– Можете да си заложите и ризата на гърба на Тръбача.
След това изчезна по посока на частните ложи.
Джеръми послуша съвета ? и заложи двайсет паунда на Тръбача – двойно повече, отколкото обикновено, – а след това се върна и видя как конят победи с лекота при коефициент 5 към 1. Забърза към кралските заграждения, за да ? благодари, като се надяваше да му подскаже как да заложи и в следващата гонка, но нея я нямаше. Той се почувства разочарован, но въпреки това заложи петдесет паунда от печалбата си на кон, който препоръчваше експертът по конните състезания на „Дейли Експрес“. Оказа се кранта, която в утрешния вестник щеше да бъде описана като „пълен провал“.
Джеръми мина край кралските заграждения за трети път с надеждата да я види отново. Огледа множеството елегантни мъже в ежедневни костюми със специални пропуски на реверите. Господата бяха правени като по калъп. Придружаваха ги съпруги и приятелки, нагласени в дизайнерски тоалети и умопомрачителни шапки. Дамите пък отчаяно се мъчеха да се различават една от друга. И тогава я забеляза – стоеше до висок мъж с аристократичен вид, който се бе привел и слушаше внимателно един жокей в червено-жълт екип. По всичко личеше, че тя не изпитва никакъв интерес към разговора им и погледът ? блуждаеше наоколо. Очите ? се спряха на Джеръми и той бе отново възнаграден със сърдечната ? усмивка. Тя прошепна нещо на високия мъж, след това тръгна през заграденото място и скоро се озова при него в сектора за простолюдието.
– Надявам се, че послушахте съвета ми – каза тя.
– И още как – отвърна Джеръми. – Но откъде бяхте толкова сигурна?
– Това е конят на баща ми.
– Да заложа ли на коня на баща ви и в следващата гонка?
– Разбира се, че не. Никога не залагайте на нищо, освен ако не сте напълно сигурен. Надявам се, че сте спечелили достатъчно, за да ме заведете на вечеря.
Джеръми мълчеше, защото му се стори, че не е чул правилно. Най-накрая каза, заеквайки:
– Къде искате да отидем?
– В „Айви“ в осем часа. Между другото, казвам се Арабела Уоруик. – И без да каже и дума повече, се завъртя на токчетата си и се върна при своето общество.
Джеръми бе изненадан, че Арабела го удостои с втори поглед, но предложението ? за вечеря направо му дойде като гръм от ясно небе. Не очакваше от това да излезе нещо, но след като тя вече му бе осигурила парите за сметката, той нямаше какво да губи.
1?Малко градче в Бъркшър, Великобритания, на около 10 км от Уиндзорския дворец, в което се намира един от най-прочутите хиподруми за надбягвания с расови коне, собственост на Английската корона. – Б. пр.