Физика на чудесата

1.

Птица! Самолет! Или...

Супермен?

Животът ми, който никога не е бил особено нормален, стана абсолютно шантав през февруари 1997 г., когато видях Супермен като триизмерна холограма, докато упражнявах уменията си на хиропрактик. Да, най-вероятно беше някаква халюцинация, но именно тя ми помогна моментално да излекувам зрението на едно дете!

Ако сте чели първата ми книга, знаете историята за раждането на енергийната матрица. С две думи, пред мен имаше малко момиченце с амблиопия (по-известна като мързеливо око) и аз не знаех какво да правя. Повечето трикове от медицинската ми чанта, онази с кристалите и другите странни и чудати неща, не можеха да помогнат в случая.

Бях шофирал от Сиатъл до Ливингстън, Монтана, където имах кабинет и се занимавах с хиропрактика през уикенда. От многото работа през деня и малкото сън воалът между фантазията и реалността или между редуващите се измерения на възможностите съвсем беше изтънял. (Можете да прочетете цялата история в първата глава на "Енергийната матрица".) Все още не знам какво всъщност стана, но митът около онези събития ще свърши идеална работа. Когато се изправих пред нещо, което не можех да излекувам, подсъзнанието ми предложи образа на Джордж Рийвс в ролята на Супермен - силен и много удобен архетип от детството ми.

Една от множеството възможности на Супермен е рентгеновото зрение, за каквото си мечтае всеки доктор. Чрез проектирания образ и рентгеновото зрение на Супермен аз всъщност видях какво не е наред с малката ми пациентка. Никога не съм си задавал въпроси, когато се появи нещо странно или чудно и ми върши работа. Действах моментално според предоставената ми информация. Случи се нещо ново и изумително и малкото момиченце беше излекувано на мига.

Достатъчно е да кажа, че за мен бе напълно разумно да проектирам холографския образ на Супермен от подсъзнанието си, за да реша проблема, пред който бях изправен. Винаги съм искал да притежавам рентгеново зрение или ясновидски способности. Да бъдеш Супермен е начин да виждаш съвсем ясно без цялата отговорност да си доктор с рентгеново зрение! Представете си какво би било, ако през цялото време нищо не може да се скрие от погледа ви. Може би ще ви се наложи да носите специални тъмни очила като Циклоп от "Х-Мен". Така ще можете да ги сваляте, когато искате да "видите" нещо и да ги слагате отново, когато сте свършили работата си, за да можете да водите относително нормално съществуване.

Докато бях в школата по хиропрактика през 80-те, гледах филма "Х - Човекът с рентгеновите очи" с участието на Рей Миланд. Рей играеше ролята на хирурга Джеймс Ксавиер, който си инжектира серум, позволяващ му да вижда вътрешностите на хората. Ще си помислите, че това е доста добра способност за един лекар. Във филма нашият герой разбира, че главният хирург се готви да извърши застрашаваща живота операция на малко момиченце въз основата на погрешна и потенциално летална диагноза. Рей се опитва да убеди хирурга да не оперира, но не постига успех. Момиченцето умира точно според предвижданията му. Героят на Рей е обвинен за издънката на колегата му и започват да го издирват за убийство.

В търсене на убежище той попада в един пътуващ цирк и започва да работи като гадател. Имаше една особено силна сцена, в която някаква лекомислена жена искаше да чуе всички хубави неща, които ще є се случат. Гадателството би трябвало да е просто за забавление, нали така? Вместо това Рей вижда злокачествените тумори, растящи в тялото є, и и казва самата истина: "Ще умрете млада, съвсем скоро, в ужасни болки."

Накъдето и да поглежда, докторът беглец вижда болести и страдания. Накрая, неспособен да издържа повече, той сам избожда очите си. (Добре де, това е филм на ужасите, така че би трябвало да свърши по този начин. Сега може би ви стана ясно защо подсъзнателно избрах Супермен да бъде посредник за необичайното ми зрение. Нали разбирате - или оставяш Супермен да свърши работата, или си избождаш очите от ужас. Хм... труден избор. Нека помисля малко и веднага се връщам!)

На следващия ден след "събитието Супермен", както стана известен митът, енергията ми се беше променила коренно. Лекото докосване на пациент с фокусирано намерение най-неочаквано водеше до драматични и често стряскащи промени. Наместваха се кости, хронични болки изчезваха само след една кратка сесия, случаи на сколиоза се оправяха буквално пред очите ми.

В духовната общност, от която бях част по онова време, вестите се разнасят бързо. Всички говореха за д-р Бартлет и чудотворните му ръце, всички искаха да се срещат с мен, и то ВЕДНАГА! Онзи първи ден след "събитието Супермен" толкова хора настояваха да ме видят, че останах да работя до късно след полунощ.

Накрая, след като си отиде и последният пациент, аз се строполих с благодарност в леглото си за няколко часа напълно заслужена почивка. За съжаление следващият ден бе понеделник и трябваше да бъда на училище. Имах много натоварена учебна програма и не можех да си позволя да пропусна и един ден. Така че няколко часа по-късно, в 4:30 сутринта, стана време да пея "Дзън-дзън, от леглото стани, на училище иди!"

Човек не може да носи непрекъснато две дини под една мишница и да се надява, че ще му се размине. Аз не бях изключение. След завръщането си в Сиатъл пипнах гаден грип. Може би поради изчерпаните си сили болестта беше само първата стъпка към принудителното пазене на къщата. Седмица по-късно грипът се беше превърнал в пневмония. Минаха цели две седмици преди да успея да вдигна глава от възглавницата - естествено за посещаване на курсовете и дума не можеше да става. В края на боледуването приятелката ми Деби ме посети у дома и ми направи така жадувания масаж.

Възстановен донякъде от нежните є грижи, събрах достатъчно сили да се пресегна и да я докосна. Деби ме погледна шокирана.

- Ричард, каква е тази невероятна енергия?! - попита тя.

- Усещаш ли я? Ох, слава богу - отвърнах аз. - Бях толкова слаб, че дори не знаех дали още я притежавам!

- Това е най-невероятното нещо, с което съм се сблъсквала! Какво представлява?

Разказах є фантастичната история за "събитието Супермен", като внимавах да не пропусна нищо. Тя бе изумена.

- Ако успееш да разбереш как можеш да научиш другите на това, ако изобщо е възможно, искам и аз. Трябва да ме научиш!

Нямах представа какво изобщо щеше да произтече от този разговор. По онова време енергийната матрица не бе дори смътна идея, но є обещах, че ако открия начин, с радост ще я науча.

С течение на времето този феномен сякаш се засилваше. Случваше се всяка седмица да ми разкрива нови и нови невероятни резултати. Хронични заболявания започнаха да отзвучават, без дори да бяха в съзнателния фокус на лечението. Освен това хората започнаха да споделят, че емоционалните им състояния, възгледите - самият им живот - претърпяват мистериозни промени. На всичкото отгоре тези промени като че ли продължаваха с времето. Практиката ми, която винаги ме е задоволявала емоционално, се превърна в задълбочено, силно въздействащо ежедневно изживяване.