Десетата зала

1.

Всичко започна с искра от прегризана от мишка жица, скрита в дебелата гипсова стена.

Искрата падна върху една кестенова греда и тя запуши. Когато старото дърво се разгоря напълно, северната стена на кухнята забълва дим.

Ако това се беше случило през деня, готвачът, някоя от сестрите или дори самият абат Мено, отбил се за чаша топла вода с лимон, щеше да вдигне тревога или най-малкото да грабне сложения под умивалника пожарогасител, но беше нощ.

Манастирската библиотека имаше обща стена с кухнята. Като не се брои едно изключение, в нея нямаше особено голяма или ценна колекция, но пък мястото бе пропито с история, също като гробниците в криптата или надгробните камъни в гробището.

Наред със събираните пет столетия стандартни църковни текстове и библии имаше и хроники на по-светски и делнични аспекти от манастирския живот – дати на раждане и смърт, записи от преброявания, медицински книги и справочници за билки, търговски сметки, дори рецепти за бира и някои видове сирена. Единственият ценен текст бе копие на „Устав на св. Бенедикт“ от тринайсети век – така наречената Дижонска версия, един от първите преводи от латински на старофренски. За провинциалния цистерциански манастир в сърцето на Перигор ранното копие на труда на светеца покровител беше наистина специално и книгата заемаше почетно място в центъра на шкафа, намиращ се до горящата стена.

Библиотеката беше просторно помещение с високи витражни прозорци и под от каменни плочки, който далеч не можеше да се нарече равен. Под краката на централната маса за четене трябваше да се подпъхват парчета дърво, за да не се клатушка, а четящите на нея монаси и монахини се стремяха да не мърдат много-много, за да не тракат със столовете и да не нарушават съсредоточеността на съседите си.

Шкафовете за книги покрай стените достигаха до тавана и бяха изработени преди векове от орехово дърво с шоколадов цвят, доста полирани от времето. Кълба дим блъвнаха над онези покрай подпалената стена. Ако брат Марсел нямаше проблем с уголемената си простата, резултатът от тази нощ сигурно щеше да бъде съвсем друг. В спалното помещение на братята, намиращо се от другата страна на централния двор, възрастният монах се събуди за едно от обичайните си нощни посещения до тоалетната и надуши миризмата на пушек. Затътри подутите си от артрит крака по коридорите с викове „Пожар!“ и не след дълго старото рено на доброволната противопожарна бригада ръмжеше по чакъления път към цистерцианската обител до Руак.

Бригадата обслужваше няколко общини в Перигор Ноар покрай река Везер. Командирът Боне беше от Руак и познаваше добре манастира. През деня беше собственик на кафене, по-възрастен от останалите в екипа, властен и с кръглото шкембе на дребен предприемач и високопоставен офицер пожарникар. При входа на библиотеката той профуча покрай абат Мено, приличащ на уплашен пингвин в набързо навлечената бяла роба и черен скапуларий, който размахваше късите си ръце и мънкаше на пресекулки: „Бързо! Бързо! Библиотеката!“

Командирът огледа задименото помещение и нареди на хората си да домъкнат маркучите.

– Недейте с маркучите! – замоли се абатът. – Книгите!

– И как предлагаш да се борим с огъня, отче? С молитви ли? – сопна се Боне и се обърна към лейтенанта си, автомеханик, от когото лъхаше на вино. – Подпалила се е тази стена. Събори шкафа!

– Моля ви! – не млъкваше абатът. – Внимавайте с книгите.

И в същия миг с ужас осъзна, че безценният текст на св. Бенедикт се намира точно на пътя на бушуващите пламъци. Абатът се втурна покрай Боне и останалите, грабна тома от лавицата и го притисна към гърдите си като малко дете.

– Не мога да си върша работата, докато ми се пречка – мелодраматично изрева главният пожарникар. – Някой да го изведе навън. Аз командвам тук!

Неколцината монаси, които се бяха събрали междувременно, хванаха абата си за ръцете и мълчаливо, но твърдо го дръпнаха навън на пропития с дим нощен въздух. Боне лично замахна с брадвата, заби заострения край в шкафа на нивото на очите, точно където допреди малко се намираше Дижонската версия на устава, и дръпна назад с всички сили. Наред с дървото брадвата разкъса подвързията на друга книга и се разлетяха листа. Огромният шкаф се килна малко напред и от него се изсипаха няколко ръкописа. Главният пожарникар повтори маневрата няколко пъти, имитиран от хората си на други места по стената.

Боне винаги бе имал проблеми с четенето и таеше известна омраза към книгите, така че действията му го изпълваха с донякъде садистично удоволствие. Четирима души забиха брадвите си, дръпнаха едновременно, големият шкаф се наклони сред порой книги, подобен на каменна лавина, падаща върху някой от местните планински пътища, и стигна до точката на прекатурване.