Експедиции “Хрониките на Земята”

1.

Троянският кон

Когато за пръв път заведох групата почитатели в Турция, нарочно започнах експедициите „Хрониките на Земята“ с Троя. Не защото обектът е изключително интересен или впечатляващ (определено не е такъв), не и защото можете да видите останките от прословутия Троянски кон (който никога не е бил разкопаван, но пък за сметка на това може да се види дървеното копие в предполагаемия му вид – сн. 1), а защото именно там е възникнала идеята за Троянския кон – за нещо, което изглежда дружеско и доброжелателно, а крие в себе си неприятна изненада. В моя замисъл за уроците, които трябваше да си извлечем от посещението на древните обекти, Троя бе моят Троянски кон.

Троянската война ни е позната най-вече (но не само) от Омировите „Илиада“ и „Одисея“. Тя е една от най-възпяваните войни, известна като предание за „любовта, извела в морето хиляда кораба“ – корабите, които отплавали от Гърция към бреговете на Мала Азия, за да избавят и върнат прекрасната Елена, отвлечена от един троянски принц. Троя, управлявана от цар Приам по време на избухването на войната, била главният и най-богат гръцки град в Мала Азия, контролиращ до голяма степен търговията между Азия и Европа, намираща се от другата страна на тесния пролив. Богиня Афродита определила Зевсовата дъщеря Елена за жена на красивия и силен Парис, син на Приам. Но когато Парис отишъл в Гърция да си вземе наградата, открил, че Елена вече е омъжена за спартанския цар Менелай. Възползвайки се от отсъствието на Менелай, който бил заминал за Крит, Парис отвлякъл Елена, като освен нея отмъкнал и голяма част от съкровищата на Спарта. Убедена, че тя също трябва да се подчини на волята на боговете, Елена се омъжила за Парис в Троя.

Когато се завърнал в Спарта и открил какво се е случило, Менелай свикал всички гръцки вождове и ги призовал да му помогнат да си върне Елена. Събранието избрало за водач на експедицията Агамемнон, цар на Микена и брат на Менелай. Сред гръцките герои (наричани също ахейци) най-много изпъквал Ахил. От страната на Троя (известна също като Илион) главен герой бил Хектор, по-голям брат на Парис.

Героите били водени (а понякога и нарочно подтиквани) от различни богове и богини. Битките започнали след преговори и обсаждането на Троя. Те продължили няколко години, през които превес вземала ту едната, ту другата страна. Понякога изходът им се решавал от двубой между отделни герои. Веднъж обсадените троянци успели да пробият укрепленията на гръцкия лагер и атакували изтеглените на брега кораби. От време на време се сключвали примирия поради една или друга причина. И двете страни изгубили могъщи герои. Когато противниците, но най-вече обсаждащите, се изтощили, отчаяните ахейци прибягнали до измама, за да спечелят войната. С помощта на богинята Атина те построили дървен кон (фиг. 1) и скрили в него най-добрите си бойци. След това изгорили лагера си, качили се на корабите си и отплавали (но само до едно недалечно пристанище). Троянците си помислили, че войната е свършила. Отначало те се отнесли с подозрение към дървения кон, но накрая го вкарали в града, като за целта трябвало да разрушат част от крепостната стена. През нощта гърците, скрити вътре в коня, се измъкнали навън, нападнали троянската стража и подпалили огън, за да дадат знак на гръцките сили. Ахейците не пощадили никого, избивали мъже, жени и деца по улиците и в домовете им. Менелай открил Елена в спалнята ?, пременена във везана одежда. Завръщането ? в Спарта с Менелай било единственото щастливо нещо от Троянската война.

Войната и събитията преди нея са описани и възпети и от други гръцки писатели и поети освен Омир. Отразени са също и в рисунки върху керамични вази и блюда, предимно от класическия период (фиг. 2 и 3). За древните гърци Троянската война, а следователно и съществуването на самата Троя, били несъмнени исторически факти. Това личи особено ясно от действията на Александър Велики, който през IV в. пр. Хр. повел армия от 15 000 души, за да победи персийските войски и да завладее земите в Азия чак до Индия, а също така и Египет в Африка.

Историите за Александър показват, че Троя е играла важна роля в планирането и провеждането на кампанията му. В тях се твърди, че той притежавал копие от Омировата „Илиада“, подарък от учителя му Аристотел. Александър избрал да премине от Европа в Азия през тесния Хелеспонт (наричан сега Дарданели – картата, фиг. 4) – проливът, охраняван хилядолетие преди това от Троя. Гръцките историци съобщават, че Александър натоварил един от военачалниците си със задачата да преведе войската, а самият той се качил на кораб и отплавал към Троя. След като слязъл на брега, спрял най-напред при храма на Атина в града. Атина била покровителката на Ахил, когото Александър почитал най-много.

Персийските войски очаквали Александър и първата битка се състояла при река Граник, североизточно от Троя (през 334 г. пр. Хр.). Загадката около това как персите предвидили къде Александър ще премине в Азия може да се обясни с факта (споменат от гръцкия историк Херодот), че около век и половина по-рано персийският цар Ксеркс спрял при Троя по време на похода си срещу Гърция. Там той се изкачил на руините на троянската цитадела, отдал почит на прочутия цар Приам и принесъл в жертва на Атина 1000 говеда. Тъй като увлечението на Александър по Троя, „Илиада“ и Ахил били всеизвестни, персите лесно биха могли да предположат, че македонецът ще мине по същия път.

Римските историци и художници продължили традицията на гръцките си предшественици при описването и изобразяването на Троянската война. След това градът и войната изчезнали от паметта, литературата и изкуството и векове наред тънели в забрава. И когато през Средните векове Троя и събитията около нея отново станали любима тема на романсите, никой не можел да каже дали зад сказанията се крие истина или всичко е плод на въображението на древните. Било забравено и местоположението на града. Затова когато средновековните художници подели темата и започнали да изобразяват Троя и героите ? като войници в западноевропейски град от XV в., това само подхранило илюзорните и нереални трактовки на Троя и събитията около нея. Към началото на модерната епоха градът вече изчезнал от света на историята и станал част от митичното минало, художествена измислица като приключенията на Одисей, плаването на Язон в търсене на златното руно и дванадесетте подвига на Херкулес.

Пропъждането на историята за Троя при митовете продължило и по-късно благодарение на факта, че при внимателен прочит на разказа за Троянската война се вижда, че тя всъщност не е война на хората, а конфликт, породен, контролиран и манипулиран от боговете, които взели дейно участие в него. Според гръцкия епос „Киприя“:

„Настъпило време, когато безброй човешки племена натежали на едрогърдата Земя. Видял това Зевс, съжалил ги и във великата си премъдрост решил да облекчи бремето на Земята. Така той замислил великия сблъсък при Илион (Троя), при който хората да се избият помежду си и смъртта да разреди човешката раса.“

За тази цел Зевс поканил олимпийските богове и богини на пир и предизвикал спор между Хера, Атина и Афродита коя от тях е най-хубавата. За да разреши диспута, Зевс пратил богините в Мала Азия, на планината Ида, където Парис пасял стадата си. За да спечели гласа му, всяка от претендентките му предложила награда. Парис избрал Афродита, която му обещала любовта на най-прекрасната жена в Гърция. Оказало се, че това е съпругата на спартанския цар Менелай Елена и така започнала поредицата от събития, довели до Троянската война.

След избухването на конфликта боговете и богините помагали на едната или на другата страна, провокирали сражения, осветявали нощем небето, за да продължат битките, и измъквали любимите си герои от ноктите на смъртта. За известно време дори самите богове вземали участие в сраженията, докато Зевс не им заповядал да престанат.

Това, че Троянската война е разказ за боговете, спомогнало тя да бъде поставена в категорията на легендите. Фактът, че въпреки развитието на археологията от града нямало и следа, допринасял за тази класификация. За всички учени било пределно ясно, че Троя е просто един мит.