Посвещение към

любимите ми читатели

Казах ти колко го мразя, но не и колко го

обичам.

Шекспир

Често се случва да изтъкнем някого, защото сме го преценили като интелигентен, оригинален или чувствителен, а понякога и защото сме видели в него божествен потенциал. Въпреки това тези разграничения не са достатъчни, за да изразим по ясен, директен и безкомпромисен начин, че освен всичко друго обичаме много въпросния човек.

Истината е, че ни е трудно да изразяваме простичко силните си чувства.

Възможно е също да отличим човек заради някое ценно качество, което притежава или което бихме искали да притежава, без това да изисква от наша страна израз на емоционална обвързаност.

Твърде силен е страхът ни да не бъдем отблъснати, объркани или може би игнорирани, когато се опитаме да изразим чувствата, които ни въвличат в някоя връзка. Тогава просто се въздържаме и притихваме.

Някои приятели ми довериха огорчението си от огромните трудности, до които са ги водили собствените им задръжки всеки път, щом са се опитвали гласно да изразят чувствата си към най-близките до сърцето им хора.

Между хората, които постоянно пропускат възможността за спонтанни контакти, продиктувани от силни чувства, съществуват дебели стъклени стени.

Твърде слабо развити сме, за да допуснем интелигентността, оригиналността и чувствителността в собствените си връзки, в името на общуването, и по този начин да ги превърнем в божествени!

Не са ни обучавали да създаваме здрави връзки от съчувствие, да градим култура, основана на емоциите.

Изглежда, че ако изразяваме силните си чувства, изпадаме в положение на прекалено раними хора, изложени на подигравки и тормоз.

Решението дали да приемем или да отхвърлим обичта ни плаши и обърква и не знаем как да понесем тази вълна от силни чувства. До такава степен се отдръпваме, че присъствието на любовта ни кара да мислим, че идва краят на света.

Освен всички останали достойнства, които притежава тази книга, считам, че тя е и ценна възможност за всеки да заяви смело, директно, отговорно и същевременно грациозно, че е избрал този подарък, воден от висша цел; че подаръкът е бил избран специално за единствените обитатели на една малка вселена, която е ни повече, ни по-малко вселената на изключителната ни любов. Така ще можем още от самата корица да се вдъхновим да подарим една жива творба, която поддържа свежестта на обмисления и актуален избор. Също така, докато се разхождате из книжарниците, ще бъде извънредно елегантно да подскажете внимателно на някой специален за вас човек, като му посочите творбата и красноречиво и ясно го запитате: "Няма ли да ми подариш тази книга?"

Подборът от приказки е посвещение, което може да обяви началото на едно красиво приятелство или да възроди съучастническа връзка между двама души, поддържали таен код.

Този жесток и изпълнен с ненавист свят боли от толкова грубост.

Ето защо ще ни подейства укрепващо да си представим множество анонимни приятели, които с ведър дух ще успеят да открият себе си в тези разкази. Така ще можем да се обърнем към основния център на истинската си същност, да разбудим градивната солидарност на едно по-достойно общество с ценности, които всеки човек приема и които отиват много по-далеч от дребните покупки, ограничени от цените в магазина - граници, в които сякаш се погубва безкрайното богатство на човешките взаимоотношения.

Предлагането на метафорична територия за приказки е начин човек да бъде поканен деликатно в царството на вътрешната свобода; това е повик на въображението, което ни моли за разрешение; начин да бъде получена възможност да се задържи в един миг забързаният ни ход, да поканим другия внимателно и любезно да изчака завръщането на душата, която губим или забравяме в забързаното си ежедневие.

Първият получател на тази книга трябва да сте вие самите. От основна важност за бъдещето на планетата е да се научим да се ценим, да се обичаме, без това да включва налагането на някакъв империалистически еготропизъм. Вместо това предлагаме на другите това, което считаме за съществено, както за да повдигнем самоуважението си, така и за да се отблагодарим на околните за настоящото си състояние.

Да се сподели приказка е като да се заговорничи; това е като "въздишането заедно" по тайните градини на вътрешната съзидателност. Това означава да се отворят разумът, оригиналността и чувствителността към света на боговете. Това е да се разтворят крила за директен и незасегнат от отровите полет.

Това е вълшебен достъп до рая, който заслужаваме на земята сега и по заповед свише; просто защото някой ни обича така, както понякога обичаме другите повече от самите себе си.

"Приказки за подарък на любими хора" е книга, която задължава поради своята открита чувствена посока. Това е изкусен извор, който може да донесе на мнозина способността да изразят деликатно това, което толкова пъти отлагаме, докато очакваме точния момент, подходящата обстановка и идеалното настроение.

Освен това при определени обстоятелства винаги е удобно да разполагаме с алиби, за да обясним на приятелите си, че вината за всичките ни несъстояли се любовни срещи е на автора на тези страници, който упорито продължава да изпраща в този свят цепелини, изпълнени с любов.

Е. М.