Кодексът на маите

Виена, 1937 година

1. Професор Леви Вайцман извади скъпоценната статуетка от големия сейф, вграден в стената на кабинета, и я сложи на бюрото. Интригуващата фигурка от зелен нефрит с млечен оттенък изобразяваше дървото сейба, което маите бяха почитали като дърво на живота. Сред опорните корени се промъкваше мускулест мъжки ягуар, а в корените имаше пролука, наподобяваща гръцката буква „фи“. Незнайният майстор бе издялал усърдно и плоската корона на дървото. Дългите клони се простираха водоравно в четирите посоки на света. Леви бе виждал често такива дървета по време на експедиции. По високите плата на Гватемала сейба се извисяваше над гъсталака на джунглата и приютяваше най-едрия вид орел. Но в тази статуетка маите бяха заменили орловото гнездо с обсидианова купичка, инкрустирана със злато, в която блещукаше голям кристал.

Апартаментът на третия етаж имаше изглед и към „Щернгасе“, и към „Юденгасе“, отдавна заселена от евреи част на заможния квартал Щефансдом. В ранната вечер снежинки обсипваха паважа под прозорците. Умислен, Леви рееше поглед, пъхнал ръце в джобовете си. Макар и прехвърлил петдесетте, археологът можеше да се мери по сила и издръжливост с далеч по-млади мъже. Сивеещата му коса беше вчесана назад и откриваше овалното лице, а побелелите мустаци и брада бяха спретнато подрязани. Леви намести очилата на носа си и пак се вторачи в статуетката. Съдейки по изработката и други белези, тя бе създадена около 850 година от новата ера, когато маите обитавали големия град-държава Тикал, насред джунглите на днешна Гватемала.

През лятото на 1936 година Леви намери статуетката в тайник на Пирамида І – една от многото гробници в Тикал. Знаеше, че рано или късно ще се наложи да съобщи за находката, но той беше убеден, че в нея е скрита древна тайна и искаше първо да я разгадае.

– Мили, време е за вечеря. Децата губят търпение.

Петнайсет години по-млада от съпруга си, Рамона Вайцман имаше свое призвание като една от най търсените моделиерки и шапкарки във Виена. Продаваше изделията със своята марка само в собствения си бутик на първия етаж в същата сграда. Висока и стройна, с тъмна къдрава коса и тъмно кафяви очи, Рамона излъчваше топлота и обаяние.

– Леви, цял ден се свираш в кабинета – укори го тя меко и изви очи нагоре с досада, щом зърна листовете с изчисления, пръснати по бюрото.

– Разглеждам статуетката и се опитвам да разбера скрития в нея смисъл – обясни Леви. – Помниш ли каква стела открих в Пирамида І?

Рамона се смути едва забележимо.

– Смътно... – Приседна на единствения свободен ъгъл на бюрото и скръсти хубавите си крака. – Показа ми снимки. Онази каменна плоча със завъртулките, точките и чертичките, нали?

– Йероглифи и цифри на маите – поправи я Леви усмихнат. – Почти сигурен съм, че се отнасят до зимното слънцестоене, и се питам дали статуетката не е свързана някак с този момент от годината.

Леви отнесе статуетката до широката маса, на която бе направил модели на главните постройки в Тикал, и я сложи върху Пирамида І.

– Макар че нямали телескопи, маите били забележителни астрономи и това личи по съграденото от тях. По време на зимното слънцестоене пирамидите в Тикал и слънцето са на една линия с близкия връх Виктория – посочи той дървените модели. – Всяка пирамида е част от някаква матрица, разбираш ли? Например ако застанеш върху Пирамида ІV преди изгрев на 21 декември, слънцето ще изгрее точно над върха на Пирамида ІІІ, а по залез ще се случи обратното.

– А това какво общо има със статуетката?

– Още не знам, но подозирам, че част от отговора е скрит в този кристал.

– Моля те да ме извиниш, Леви – промълви Рамона кротко, за да не засегне увлечението му по всичко, свързано с маите, – но това е твърде грозно изображение на дървото. Все пак сейба е високо, величествено дърво, а това тук е ниско и тантуресто.

– Високо е точно 33,98 сантиметра и широко 21 сантиметра – потвърди Леви. – Съотношението не е случайно. Ако разделиш 33,98 на 21, получаваш 1,618.

Рамона се засмя и изви вежди питащо.

– А това е стойността на златното сечение, обозначавано с гръцката буква „фи“ – обясни съпругът ?. – Производно е от редицата на Фибоначи, която е в основата на цялата природа...

Тя вдигна ръка, за да прекъсне напиращия поток от думи.

– Убедена съм, че добрият стар Фибоначи не би имал нищо против да прекъснеш за малко, за да се нахраниш.