1.
Млъкни и продължавай да плуваш
Какво ни кара да кара да запазим доброто у себе си, да го съхраним в сърцето си?
Щастието, както и ентусиазмът, са вътрешни потребности, които не могат да се скрият. Прилича на кашлицата – няма как да я потиснеш. Щастието се проявява по следните начини – уловимо е, прониква в теб чрез едно магическо чувство. Означава – по подразбиране – Господ. Богът отвътре.
Доверието е неизмерима сила на живота, огромна и непреодолима. Тъкмо обратното, песимизмът намалява възможностите, които постоянно ни предлага настоящето.
Оптимизмът предизвиква щастие и ентусиазъм, песимизмът – съжаление и депресия.
Ако поради определени причини човек изпадне в мрачна дупка, трябва да положи усилия да излезе от този кладенец на отчаянието, само така ще успее да се спаси. Всеки може да го направи, когато е стъпил здраво на земята и преодолее мрачните си чувства.
Ето какво се случило в един от големите метални, излъскани и изтъркани от употреба бидони с мляко. Една стара история разказва, че преди време в тях паднали две мишчици, добри плувци. Оптимистката заявила, че е пълен до половината, а песимистката – че е полупразен.
Истината била, че и двете започнали да плуват, и то много добре, за да се спасят.
Едната обаче започнала да се уморява. И естествено, да се отчайва. Не виждала никаква надежда да се спаси. И рекла на другата:
– Това хич не ми харесва, приятелко. От тука не ще излезем.
– Млъкни и продължавай да плуваш.
– Добре, ще си замълча, но какво от това? Къде ще идем, не виждаш ли, че загиваме?
– Млъкни и продължавай де плуваш.
– Но това е смешно. Безсмислено е да се упорства.
– Млъкни и продължавай да плуваш.
Мишката с песимистичния характер се уморила, не толкова от плуването, колкото от приказките си с другата. Потънала и се удавила.
Другата, оптимистката, продължила да плува. Била толкова сигурна, че като рита с крачета, млякото ще се сгъсти и ще се превърне в масло. И вярвайки в това, изскочила от бидона с един скок.
Млъкни и продължавай да плуваш гъвкаво като бамбук.