Окото на пламъка

1.

Попаднал сред плетеницата от ветрове над реката Битъруутс, самолетът с парашутистите пожарникари се опитваше да не се отклонява от курса си. От бушуващите в горите долу пожари се извисяваха гъсти стълбове дим, като ръце, заплашващи да нанесат смъртоносен удар.

Роуан Трип наблюдаваше ужасяващото представление на майката природа. След броени минути щеше да се озове в този ад, обкръжена от влудяващия свят на изгаряща топлина, поглъщащи всичко пламъци, давещ дим. За да воюва с лопата и трион, със смелост и ловкост. Война, която нямаше намерение да загуби.

Стомахът ? се бунтуваше при всяко разклащане на самолета, но се стараеше да не обръща внимание на неприятното усещане. През целия си живот бе летяла, всеки сезон се бореше с пожарите още от осемнайсетия си рожден ден. И през втората половина от последните осем години скачаше с парашут край огнищата на пожарите.

Беше обучавана, беше проливала кръвта си, беше обгаряна, превъзмогвайки болката и изтощението, за да стане една от зулитата. Така наричаха скачащите сред дима пожарникари от Мисула.

Протегна за миг дългите си крака и разкърши раменете си, притискани от раницата.

До нея партньорът ? в днешния скок също оглеждаше терена и нервно потропваше с пръсти по бедрата си.

– Стихията изглежда доста зла.

– Ние сме по-зли.

Озари я за миг с широката си усмивка.

– Можеш да заложиш задника си.

Нерви. Сякаш видя как тръпките полазиха по кожата му.

Наближаваше краят на първия им сезон, замисли се Роуан. Джим Брейнър трябваше да се мобилизира преди скока. Някои винаги го правеха, докато други си подремваха за малко, преди да настъпят най-тежките моменти в операцията.

Този път тя бе избрана да скача първа от екипа, а Джим веднага трябваше да я последва. Ако той се нуждаеше от малко загрявка, тя щеше да му я осигури.

– Ще ? видим сметката на огнената чума. Това е първият сериозен пожар през тази седмица. – Тя леко го сръга с лакътя. – Нали ти все повтаряше, че сезонът почти е приключил?

Той продължи да потропва с пръсти по бедрата си в някакъв свой, вътрешен ритъм.

– Не, това го казваше Мат – отклони той с още по-широка усмивка обвинението ? към брат си.

– Това е типично за вас, двамата, като селски момчета от Небраска. Нямаш ли за утре вечер някоя гореща забивка?

– Моите забивки винаги са горещи.

Тя не му възрази, понеже бе виждала как Джим ловеше гаджета като пъстърви по речните бързеи при всяка свободна от дежурство вечер или при посещение в града. Той се бе опитал да свали и нея още на втората секунда след пристигането си в базата. Все пак прие философски отказа ?. Роуан се придържаше твърдо към правилото да не се забърква в срещи с мъжете от отряда.

В противен случай дори и тя можеше да бъде изкушена. Джим имаше открито, дружелюбно лице, бързо огрявано от усмивка, а на всичкото отгоре и този блясък в очите. За миг се запита, само на шега, какво ли ще стане, ако отпуши тапата на тази бутилка, пълна с похотливост. А после, вече сериозно, реши, че той изобщо не ставаше за това. Макар че бяха на еднаква възраст, Джим изглеждаше твърде млад, твърде зелен, сякаш току-що пристигнал от фермата и може би малко сладникав под тънкия слой от незрялост.

– Кое момиче ще си легне тъжно и самотно, ако танцът ти с огнения дракон продължи по-дълго? – попита го тя.

– Люсил.

– Тя да не е онази дребната, която все се киска за какво ли не?

Пръстите му продължаваха да барабанят по коляното му.

– Способна е на много повече, а не само да се киска.

– А ти, Ромео, си толкова предан.

Джим отметна глава и се разлая рязко като куче. Роуан се засмя.

– Постарай се Доли да не узнае, че виеш като куче – промърмори тя. Знаеше, както всички тук, че той през целия сезон се чукаше яко с една от готвачките в базата.

– Мога да се справя с Доли. – Барабаненето с пръстите се засили. – С Доли ще се оправя.

Да, поклати замислено глава Роуан, нещо става тук. Точно заради това умните хора не се забъркват в интимни истории с хората, с които работят.

Тя го сръга леко в ребрата, защото се притесняваше от неспирното мърдане на пръстите му.

– Всичко наред ли е с теб, селски момко?

Погледът на бледосините му очи за миг се кръстоса с нейния, но бързо се отмести, а коленете му продължаваха да подскачат под неспирното барабанене на пръстите му.

– Няма проблеми. Както винаги, плаването ще е гладко. Трябва само да се спусна долу.

Тя сложи ръка върху неговата, за да го успокои.

– В тази игра трябва много да внимаваш, Джим.

– Тя е там. Точно там. Погледни стихията как си размахва опашката – отбеляза той. – Веднъж след като ние, зулитата, се приземим долу, няма да е толкова дръзка. Ще я укротим, а утре вечер ще се забавлявам с Люсил.

Надали, въздъхна Роуан. Като гледаше отгоре огнището на пожара, прецени, че им предстоят поне два дни тежка и неуморна работа.

И то ако всичко се развива нормално.

Роуан се пресегна, за да вземе шлема си. Кимна към навигатора.

– Бъди готов. И по-спокойно, момко.

– Ледено спокоен съм.

Кардс си проправи път до екипа от десет парашутисти и оборудването, струпано в задната част на самолета, за да окачи края на предпазното си въже към ограничителния кабел.

Кардс извика на скачачите да проверят резервните си парашути и Роуан притисна ръце към екипировката си. Кардс, набит и широкоплещест ветеран, отвори задния люк и в самолета нахлу вятърът заедно с мириса на дима от пожара и горивото на самолета. Щом той протегна ръка към първия комплект от многоцветните ленти за проверка на въздушните течения, Роуан постави шлема си над късо подстриганата си руса коса, закопча каишката и нагласи предпазната маска пред лицето си.

Тя се загледа в цветните ленти, танцуващи на фона на задименото небе. Дългите им ивици се подмятаха бясно от турбулентните вихри, виеха се на спирали към югозапад, свиваха се на рула, издигаха се, сплитаха се на снопове, преди да се заплетат в короните на дърветата.

– Надясно! – извика Кардс в микрофона, прикрепен към слушалката, и пилотът започна десен завой.

Лентите от втория комплект бяха изхвърлени от люка и се понесоха като детски играчки, подхванати от вятъра. Ивиците се заплитаха или раздалечаваха, преди да увиснат накрая към оголената от дървета площадка за приземяване.

– Вятърът духа откъм реката, като се снижава над дърветата и по поляната – каза Роуан на Джим.

Над нея навигаторът и пилотът се разбраха за още няколко корекции в курса и още един комплект ленти се спусна от самолета.

– Няма да е лесно.

– Да. Разбирам. – Джим избърса устни с опакото на ръката си, преди да закопчее каишката на шлема си и да си нахлузи маската.

– Спусни самолета до три хиляди метра! – изкрещя Кардс.

До височината за скачане. Роуан зае позиция като първата за скока от групата парашутисти.

– Ще се снижим до три хиляди метра – провикна се тя към Джим, повтаряйки това, което бе чула от разговора на Кардс с пилота. – Но после ни очаква най-трудното. Пази се течението да не те повлече надолу.

– Няма да ми е за пръв път.

Видя усмивката му зад решетката на лицевата му маска – уверена, дори нетърпелива. Но нещо в очите му я тревожеше. Проблесна само за миг. Понечи отново да заговори, ала Кардс вече бе заел позиция отдясно на люка и ? изкрещя:

– Готови ли сте?

– Готови сме – викна тя в отговор.

– Закачи се.

Роуан закопча предпазното въже.

– Иди до люка!

Тя приседна на ръба, с крака провиснали сред опасните вихри извън самолета, с наведено назад тяло. Наоколо се разнасяше силен грохот. Долу, в бездната, под протегнатите ? крака, огънят бушуваше в трепкащо червено и златисто.

Нищо не можеше да се сравнява с този миг, когато пред теб оставаха единствено вятърът и огънят, възбудата и страхът, който винаги я изненадваше.

– Виждаш ли лентите?

– Да.

– Виждаш ли мястото за приземяване?

Тя кимна, постара се да запечата в паметта си участъка, където трябваше да се приземи, като следва цветните ленти.

Кардс повтори на Джим това, което бе казал на нея, почти дума по дума. Тя само кимна отново, вперила поглед в хоризонта. Представяше си как лети, как пада, как променя посоката, докато се носи надолу към целта.

Премина през четирите степени за проверка, а самолетът се завъртя в кръг и се задържа на височината за скачане.

Кардс наведе глава.

– Бъди готова.

„Готов, непоколебим“, отекнаха в главата ? любимите думи на баща ?. Вкопчи ръце в двата ръба на люка и си пое дъх.

И щом ръката на навигатора я тупна по рамото, тя скочи в небето. Нищо не можеше да се сравни с този безумен миг, когато се хвърляш през глава в пустотата. Започна да брои, вършеше го машинално, като дишането. Завъртя се над задимения долу пейзаж към отдалечаващия се самолет и зърна фигурата на Джим, скочил веднага след нея.

Наново се извъртя, за да преодолее напора на вятъра под краката си. Парашутът ? се разтвори с внезапно подръпване и за миг тя се издигна рязко нагоре. Отново погледна към Джим и малко ? олекна, като видя как и неговият парашут се разпъна на фона на чистото небе. Използва паузата на магическа тишина, настъпила след заглъхването на рева на самолета, за да улови краищата на двата шнура за насочване на парашута.

Вятърът се опитваше да я издуха на север, при това много упорито. Но Роуан бе не по-малко упорита от него в усилията си да се придържа към курса, който бе начертала в главата си. Докато лавираше сред кръстосаните въздушни течения, опитващи се да завъртят парашута, тя не преставаше да следи терена под себе си.

Турбулентните вихри опъваха яростно шнуровете. От обхваната от огъня земя се надигаше силна горещина. Ако вятърът надделееше, имаше опасност да не улучи участъка за приземяване и да налети върху дърветата с риск да увисне на клоните. Или да се стигне до нещо още по-лошо, да се отдалечи на запад и да попадне сред пламъците.

Дръпна силно шнура си и се озърна тъкмо навреме, за да забележи как Джим бе уловен от течението и се завъртя във въздуха.

– Изтегли се надясно! Изтегли се надясно!

– Разбрах! Разбрах!

Но за неин ужас той зави наляво.

– Надясно, по дяволите!

Трябваше да се обърне, за да довърши спускането си. Но радостта от почти безупречния скок точно в предвидения участък моментално отстъпи пред обзелата я пронизваща паника – Джим се носеше на запад, безпомощен да промени полета на парашута.

Роуан улучи набелязаното за приземяване място и се претърколи. Веднага се изправи на крака и откопча ремъците. И тогава ? се стори, че се е озовала в центъра на пожара.

Защото чу отчаяния вик на партньора си.