Измамата Мъртво море

1.

На снимката имаше мъртвец в подножието на стълбище. Беше безупречен кадър с много висока резолюция, всичко най-интересно се виждаше ясно, но въпреки това не събуди у Хедър Кенеди дори минимален ентусиазъм.

Тя затвори папката и я бутна през бюрото. Нямаше какво толкова да й гледа.

– Не го искам – каза.

От другата страна на бюрото шефът й, инспектор Самърхил, сви рамене, сякаш с този жест искаше да каже, че и на най-добрите се случва да го закъсат.

– Няма на кого друг да го дам, Хедър – каза й той с тон на разумен човек, който постъпва така, както е правилно. – Хората са затрупани с работа. Ти си най-свободна в момента.

Млъкна, за да не добави: „Знаеш защо изтегли късата клечка и какво трябва да направиш, за да спрат да ти се случват такива неща“.

– Добре – съгласи се Кенеди. – Значи мързелувам. Тогава ме включи в операция на Ратнър или Денинг. Не ми давай глупави задачи, които ще се валят по бюрото ми цяла вечност.

Самърхил дори не си направи труда да изиграе малко съчувствие.

– Ако не е убийство – каза той, – приключи го. Откажи се от него. Ще подкрепя решението ти, стига да е аргументирано.

– И как да го направя, след като уликите са отпреди три седмици? – отвърна му злостно Кенеди. Нямаше да спечели този спор, Самърхил вече си го бе навил на пръста. Но нямаше и да се даде без бой на дъртото копеле. – Никой не е обработил местопрестъплението. Не са направили нищо с трупа. Остава ми да тръгна само от няколко снимки, направени със скапания фотоапарат на кварталната полиция.

– И докладът от аутопсията – добави Самърхил с досада. Бутна решително и окончателно папката към нея. – Тук вътре е. И общо взето, съдържанието на папката се изчерпва с това. Било е достатъчно да се започне ново разследване по случая, но признавам, че нямаш много първоначална информация.

– И защо е имало аутопсия, щом никой не е видял нищо подозрително в настъпването на смъртта? – попита Кенеди, вече искрено озадачена. И как въобще това се оказа наш проблем? – добави наум.

Самърхил затвори очи и започна да разтрива клепачите си с палец и показалец. На лицето му се изписа умора. Очевидно искаше да я убеди да вземе папката и да му се разкара от главата.

– Покойникът има сестра и тя настояла. Получила каквото иска, а именно открит финал с множество вълнуващи възможности. А ние сме в ролята на лошите, защото прекалено бързо сме подписали заключението, че става въпрос за нещастен случай, освен това сме отказали категорично аутопсия при първата молба. Затова трябва отново да почнем разследване и да извършим необходимите процедури, докато не се случи едно от следните две неща: или намираме правдоподобно обяснение за смъртта на този мъж, или стигаме до задънена улица и заявяваме, че сме положили всички усилия.

– Което може да отнеме цяла вечност – отбеляза Кенеди. Класическа черна дупка, случай, по който не е направено нищо от самото начало, а това значеше сега тя да се скъса от работа, за да компенсира пропуските – от криминологичните анализи до свидетелските показания.

– Да. Като нищо. Но погледни го и от хубавата страна, Хедър. Ще имаш възможност да работиш с нов партньор, ентусиазиран млад детектив, който току-що е постъпил и не знае нищо за теб. Крис Харпър. Прехвърлен направо от Сейнт Джон Уд през Академията. Бъди внимателна с него. На Нюкорт Стрийт са свикнали с по-цивилизовано отношение.

Кенеди отвори уста да каже нещо, но се отказа. Нямаше смисъл. Всъщност, като се замислеше, некадърността на предишните разследващи заслужаваше възхищение, защото чрез нея те елегантно си бяха спестили усилията. Някой се беше издънил героично, бе приключил прекалено бързо случая и след това уликите го бяха ухапали по задника. А сега цялата бъркотия бе предадена в ръцете на най-лесния за жертване член на екипа и на някакво пушечно месо, специално привлечено от районното управление. Всичко изглеждаше чисто, а ако се окажеше, че не е, то никой важен нямаше да пострада.

Тя изруга под нос и тръгна към вратата. Самърхил се облегна назад в стола, скръсти ръце зад главата си и се взря в отдалечаващия й се гръб.

– Върни го жив, Хедър – призова я той с половин уста.

Когато се върна на бюрото си, Кенеди намери пос­ледния подарък от бригадата, заела се да я прогони за отрицателно време. Беше мъртъв плъх в капан от неръждаема стомана, поставен върху книжата й. Седем-осем детективи се правеха, че разговарят небрежно на малки групи в общата стая, но я наблюдаваха скришом, нетърпеливи да видят какво ще направи. Ако се съдеше по прикритото вълнение в помещението, може дори да бяха заложили пари за евентуалната й реакция.

Кенеди мълчаливо се бе примирявала с по-малките провокации, но докато се взираше в отпуснатото трупче и съсирената кръв на шията му под металната челюст на капана, тя успя да формулира извода, деветдесет процента от който вече бе проумяла подсъзнателно: че това няма да спре, ако продължи да си носи кръста, без да се оплаква.

Какви възможности имаше? Прехвърли наум няколко, докато стигна до тази, чието най-голямо предимство беше моменталният ефект. Взе капана и го отвори – малко трудно, защото пружината беше здрава. Плъхът тупна на бюрото й. Тя захвърли капана и го чу как изтрака зад нея, след това взе трупчето, но не го хвана плахо с два пръста за опашката, а го стисна силно в юмрука си. Беше студено, много по-студено, отколкото би трябвало. Някой го беше държал в хладилника си в изчакване на подходящия момент. Кенеди се огледа из помещението.

Джош Коумс. Не че той беше лидерът – кампанията срещу нея не бе планирана. Но от всички, които искаха да превърнат живота й в ад, Коумс беше най-гръмогласният и най-старши по прослужени години. Така че идеално й вършеше работа, дори бе за предпочитане пред много други. Кенеди отиде до бюрото му и хвърли мъртвия плъх към чатала му. Коумс рязко се дръпна и столът му тръгна назад. Плъхът падна на пода.

– Мамка му! – изрева Коумс.

– Знаеш ли какво – започна Кенеди в леко скандализираното мълчание, – големите момчета не карат майките си да правят тези работи вместо тях, Джош. Трябваше да си останеш прост униформен полицай, докато ти окапят топките. Харпър, тръгвай с мен.

Дори не беше сигурна, че е там. Нямаше представа и как изглежда. Но когато понечи да се отдалечи, видя с периферното си зрение как един от седналите мъже се изправи и се отдели от групата.

– Кучка! – изръмжа Коумс зад гърба й. Кръвта й кипеше, но тя се засмя, и то така, че всички да я чуят.