Плашилото и Армията на крадците

Пролог

Островът на дракона

Остров Змей

Северен ледовит океан

4 април, 05:00

Самолетът се втурна напред по пистата, преследван от ожесточен автоматичен огън, след което рязко се издигна и се понесе над безкрайната ледена шир на Арктика, простираща се до хоризонта на север.

Пилотът, шейсетгодишният учен д-р Василий Иванов, знаеше, че няма да стигне далеч. Малко след излитането видя как двата джипа-амфибии „Стрела-1“, всеки с по четири ракети земя–въздух 9М31, набират скорост по пистата зад него, за да заемат позиции за стрелба.

Разполагаше с около трийсет секунди, преди да го изтрият от небето.

Самолетът на Иванов беше грозен „Бериев“ Бе-12, стара бракма от 60-те. Преди много години, когато бе наборник във Военновъздушните сили на СССР, Иванов беше летял точно с този модел, преди да забележат таланта му в областта на физиката и да го прехвърлят към Дирекцията за специални оръжия. Неотдавна беше седял като пътник в ледения отсек на самолета и си беше помислил, че са си лика-прилика с машината. И двамата бяха застаряващи работни кончета от отминала епоха, които продължаваха да теглят товара си – „Бериев“ беше стар, забравен самолет, използван за превозване на стари, забравени екипи като неговия до стари, забравени бази на север; Иванов беше също толкова стар, а буйният му мустак в стил доктор Живаго посивяваше с всеки изминал ден.

Освен това изобщо не си беше представял, че отново ще управлява „Бериев“; пристигането на екипа му на острова обаче нямаше нищо общо с плана.

Десет минути по-рано, по време на нощния полет от сушата, „Бериев“ направи бавен кръг над остров Змей, затънтено парче суша зад Полярния кръг.

Средно големият полупланински остров Змей (или остров Дракон) навремето бе един от пазените в най-дълбока тайна обекти в СССР, наред с центрове за ядрени изследвания като Арзамас-16 в Саратов и комплекси за биологични оръжия като института „Вектор“ в Колцово. Сега масивните му постройки дремеха, поддържани от редуващи се малобройни екипи като този на Иванов от Дирекцията за специални оръжия. Иванов и дванайсетте момчета от специалните части идваха за осемседмичната си смяна по охрана на острова.

Когато пристигнаха, всичко изглеждаше нормално.

С отминаването на зимата ледът около Змей беше започнал да се разпуква, когато Арктика видя слънце за първи път от месеци. Огромният замръзнал океан, продължаващ на север към полюса, приличаше на огромно пано опушено стъкло, по което са удряли с чук – безброй пукнатини се разпълзяваха всички посоки.

Студът обаче не бързаше да си отиде. Комплексът на Змей си оставаше покрит с тънък слой скреж.

Въпреки това представляваше невероятна гледка.

Поразителната централна кула на базата беше запазила футуристичния си вид, макар да бе построена преди три десетилетия. Висока колкото двайсететажна сграда, тя приличаше на летяща чиния, кацнала върху масивен бетонен стълб. Две по-стройни малки островърхи кули бяха кацнали върху основния диск наред с ниския стъклен купол на командния център.

Грамадната структура се извисяваше над центъра на острова като някакъв сигнален фар от космическа ера. На изток от нея се издигаха два огромни комина. За разлика от изтънчената грация и финес на кулата, от комините лъхаше единствено на груба сила и мощ. Бяха същите като охладителните кули, които можеха да се видят на атомните централи, само че два пъти по-големи.

Голямата и оживена навремето база показваше обичайните признаци на минимално обитаване; само тук-там се виждаха светещи точици – по офисите, по постройките на охраната и по самия диск.

Това беше и крепост. Добре защитен от конструкцията и от ландшафта, малък отряд като този на Иванов можеше да отблъсне всяка атака. За превземането на остров Змей бе нужна цяла армия.

Когато самолетът стигна до острова и направи кръг над него, Иванов видя от мястото си постоянния стълб пара, който излизаше от комините и се издигаше високо в небето, преди да бъде отнесен на юг. Това бе странно, но не и повод за тревога; най-вероятно екипът на Котски изпускаше натрупалата се пара от геотермалните тръби.

След кацането екипът от специалните части слезе от самолета и пое към хангара, където стоеше самият Котски и им махаше с ръка. Иванов се задържа в самолета с един млад редник, който имаше за задача да носи новия уред за лазерна комуникация „Самовар-6“.

Това малко забавяне спаси живота им.

Момчетата от Спецназ се намираха насред пистата и бяха напълно открити, когато бяха покосени от внезапен автоматичен откос от невидими нападатели, които явно бяха устроили засада.

Иванов се метна на мястото на пилота, призова уменията си от миналото и форсира двигателите, за да се пръждоса от това място – и в момента бягаше от остров Змей.

Иванов включи радиостанцията и извика:

– Дирекция! Дирекция! Тук Страж две...!

Ушите му се изпълниха със статичен шум.

Заглушаваха спътника.

Опита земната система. Без резултат. Същото положение.

Задъхан, Иванов се обърна и грабна „Самовар“ от мястото зад себе си. Новото устройство трябваше да работи на остров Змей. То представляваше лазерно-оптична предавателна система, осигуряваща защитен контакт със спътника си не чрез радиовълни, а с помощта на насочен лазер. „Самовар“ беше разработен специално за заобикалянето на обичайните техники на заглушаване.

Иванов стовари високотехнологичния предавател на таблото, насочи лазера му нагоре към небето и го включи.

– Дирекция, тук Страж две! Обадете се! – извика той.

Отговорът не закъсня.

– Страж две, тук Дирекция. Криптиращите протоколи за система „Самовар шест“ още не действат. Предаването може да бъде засечено...

– Няма значение! На Змей има някой! Чакаха ни и нападнаха екипа ми веднага щом слезе от самолета! Избиха всички по пистата! Успях да отлетя и в момента съм под обстрел...

Докато казваше това, Иванов отново видя парата, издигаща се от огромните комини на острова, и кръвта му се смрази.

„Света Богородице!“

– База – каза той. – Направете УВ-четири скенер на атмосферата над Змей. Мисля, че онези, които са на острова, са задействали атмосферното устройство.

– Какво са...?

– От охладителните кули излиза пара.

– Господи!

Иванов понечи да каже още нещо, но внезапно „Бериев“ беше улучен отзад от зенитна ракета 9М31, изстреляна от някоя „Стрела“. Кърмовият отсек на стария самолет се изпари за миг и машината се понесе надолу.

След няколко секунди „Бериев“ се удари в леда и никой повече не чу нито дума от Василий Иванов.

Сигналът му за тревога до руската Военна дирекция на сигналите обаче беше чут от друг слушател.

Шпионски спътник КХ-12 „Импрувд Кристал“ на Националната разузнавателна служба на САЩ.

Съобщението беше свалено и декодирано от автоматична система според стандартните протоколи (руски военни сигнали се прехващаха непрекъснато), но когато в едно и също предаване бяха засечени ключовите думи ЗМЕЙ, УВ-4 СКЕНЕР и АТМОСФЕРНО УСТРОЙСТВО, съобщението бе незабавно препратено на най-високите кръгове от Пентагона.

Ситуационна зала на Белия дом

Вашингтон, окръг Колумбия

3 април, 16:45 (45 минути по-късно)

05:45 (4 април) на остров Змей

– Няма значение! На Змей има някой!

Гласът на Василий Иванов кънтеше в просторното подземно помещение. Военен преводач превеждаше думите му на английски.

Президентът на Съединените щати и неговият екип за отговор на кризисни ситуации слушаха в ледено мълчание.

– Чакаха ни и нападнаха екипа ми веднага щом слезе от самолета! Избиха всички по пистата!

ЕОКС се състоеше от генерали и адмирали от Сухопътните, Военноморските и Военновъздушните сили, президентския съветник по национална сигурност и висш персонал от Националната разузнавателна служба, Централното разузнавателно управление и Разузнавателното управление на Министерството на отбраната. Единствената жена в помещението беше представителят на РУМО, заместник-директор Алиша Гордън.

– Успях да отлетя и в момента съм под обстрел...

Зад компютърната конзола седеше младият анализатор от НРС Лукас Боулинг.

– База. Направете УВ-четири скенер на атмосферата над Змей. Мисля, че онези, които са на острова, са задействали атмосферното устройство.

Боулинг изключи записа.

– Какво е УВ-четири скенер и направили ли сме го вече? – попита генералът от Сухопътните сили.

Съветникът на президента по националната сигурност, бившият генерал от Морската пехота Доналд Харис, поясни:

– УВ-четири е част от светлината, която е невидима за човешкото око, четвъртата степен на ултравиолетовия спектър.

– Разполагам със скенера, сър – обади се Боулинг и хвърли поглед към президента. – Но ако позволите, преди да ви го покажа, бих искал да ви върна малко назад. След като получихме този запис, НРС провери повторно всички сателитни снимки от Арктика за последните два месеца с УВ-четири подложка. Това е съставно изображение, получено от шест широкоспектърни разузнавателни спътника, показващо горните слоеве на атмосферата в Северното полукълбо в УВ-четири спектъра, както са изглеждали преди шест седмици.

На екрана се появи сателитна снимка:

Изображението показваше Северното полукълбо, гледано от Северния полюс. Виждаха се Северният ледовит океан и по-големите островни вериги Свалбард, Земята на Франц Йосиф и Северна земя, а също така Европа, Русия, Китай, Япония, северната част на Тихия океан, САЩ и Канада.

Едва забележимото плътно и тъмно петънце започваше от мъничък остров недалеч от полюса. Приличаше на пушек, но в действителност бе прозрачно, макар да излизаше черно през ултравиолетовия филтър.

Началната точка на петното бе означена като „остров Дракон“.

– Както казах, снимката е направена преди шест седмици – обясняваше Боулинг. – На нея се вижда малко петно газова материя, изпускана от стар съветски оръжеен лабораторен комплекс в Арктика, известен като остров Змей, или остров Дракон.

– Прилича на облак прах като при изригването на оня вулкан в Исландия, който неотдавна спря полетите – отбеляза сухопътният генерал.

– Разпространението в атмосферата е много подобно, но не става въпрос за същото явление – каза Боулинг. – Онзи облак се състоеше от частици вулканична пепел. Този е изключително фин газ, изпуснат в ниските и средните слоеве на атмосферата. Толкова е фин, че неопитният наблюдател, който го гледа с невъоръжено око, би го помислил за трептене на мараня. Както обаче виждате, облакът ясно се откроява в ултравиолетовия спектър. Това се дължи на съставката му, получена от триетилборан, или ТЕБ. Съветските учени експериментираха много с ТЕБ и съединенията му през седемдесетте и осемдесетте.

– Какво е това ТЕБ? Да не е някаква разпространявана по въздуха отрова? – попита флотският адмирал.

– Не, не е отрова. А нещо много по-лошо – обади се генералът от ВВС. – ТЕБ е леснозапалима смес, съхранявана в твърдо състояние. Най-общо това е ракетно гориво. Ние също го използваме. ТЕБ е пирофорично съединение, използвано като твърдо гориво за постояннотокови въздушнореактивни двигатели като тези на СР-71 „Блакбърд“. Когато се смеси с триетилалуминий, се използва в двигателите на ракетата „Сатурн V“.

– Това е едно от най-лесно горящите вещества, познати на човечеството – обясни на президента съветникът му по националната сигурност. – Гори с ярък, горещ и буен пламък.

Съветникът се обърна към представителите на РУМО и ЦРУ.

– Но доколкото знам, течният ТЕБ и вариантите му са стабилни, ако се съхраняват в хексанов разтвор. Мислех си, че руснаците го държат в хексанови цистерни.

– Държат го – каза заместник-директорът на РУМО. – В бази като тази. Само че базата на остров Дракон е различна. Тя е специална. Ако сведенията ни са верни, през осемдесетте онова място било същинска къщичка на ужасите – засекретен обект, в който съветските учени можели да правят каквото им скимне. И те скалъпили някои доста сериозни играчки. Експериментални електромагнитни оръжия, месоядни буболечки, молекулярни киселини, експлозивни плазми, специални ядрени оръжия, хипертоксични отрови. През последните години на Студената война наред с всичко това остров Дракон станал център на съветските проучвания на разяждащи атмосферни газове от Венера, които са силно токсични и с които руснаците се сдобили благодарение на две от сондите си „Венера“. Смята се, че са успели да сменят някои от по-смъртоносните газове с ТЕБ.

– Изглежда, руснаците са искали да създадат стопяващ кожата киселинен дъжд, подобен на дъждовете в атмосферата на Венера, и да го изсипят върху Америка. Създавате газов облак от ТЕБ, смесен с венериански газ, пращате сместа по въздушния поток над Тихия океан и при подходящи климатични условия в Америка започва да вали изгарящ кожата киселинен дъжд... Дори разположението на Дракон не е случайно – островът се намира на върха на света, в началото на спиралните въздушни потоци. Всичко пуснато във въздуха над Дракон бързо се отнася към Европа, Южна Русия, а после към Китай, Япония и през Тихия океан до Америка. Същият въздушен поток отнесе вулканичната пепел от Исландия към Европа. Но главното е... – Заместник-директорът на РУМО замълча.

Залата се изпълни с напрегнато очакване.

– ... че руснаците не успяха да го осъществят на практика. Проектът за киселинен дъжд на базата на ТЕБ така и остана на фаза тестове. Вместо него Съветите съвсем случайно създадоха нещо много по-опасно. Във военните изследователски кръгове се носят слухове, че руснаците са намерили друго приложение за сместа между ТЕБ и венериански газове – и по-точно, да изпратят леснозапалимия облак в атмосферата и да го запалят с мощен катализиращ взрив, създавайки „атмосферно изгаряне“.

– Какво?

– Да запалят атмосферата. Науката в случая е съвсем проста и недвусмислена. За да има огън, трябва кислород. Подобно устройство довежда този принцип до неговата крайност; технически то се нарича термобарично оръжие или горивно-въздушна бомба, тъй като след запалването си експлозивът използва кислорода на въздуха като основно гориво. Оръжейните специалисти го наричат Тесла устройство, на името на великия Никола Тесла, който проектирал оръжие, способно да подпали цялата атмосфера. Подобно оръжие обаче изисква огромно количество газ в атмосферата и изключително мощно запалително устройство, създаващо невероятно високи температури, на практика нещо, доближаващо се до ядрено оръжие. Не смятаме, че Съветите са успели да създадат подобно устройство.

Покашляне.

Представителят на ЦРУ прочисти гърлото си и се обади за първи път от началото на срещата.

– Това – рече той – може и да не е съвсем вярно.