Арктическо течение

1.

Април 2011

Вътрешният пролив

Британска Колумбия

Двайсетметровият риболовен кораб беше онова, което би трябвало да бъдат всички такива кораби, но точно такива се срещаха рядко. Мрежите му бяха навити внимателно на ролките, а по палубата всичко беше на мястото си. По корпуса и по кабините нямаше ръжда и мръсотия, а най-уязвимите места бяха прясно боядисани. Дори предпазните гуми за акостиране явно се почистваха редовно. Макар да не беше най-доходоносното корабче в северните морета край Британска Колумбия, „Вентура“ спокойно можеше да се нарече най-добре поддържаното.

Отличният му външен вид беше отражение на характера на собственика му – педантичния работлив травматолог Стив Милър, на когото му беше писнало да кърпи пострадалите при автомобилни катастрофи в Индианаполис и се бе завърнал в родния си малък град в северозападната част на Тихия океан, за да се захване с нещо различно. Имаше добра сметка в банката и обичаше морето, така че най-добрият избор изглеждаше промишленият риболов. Сега, докато управляваше корабчето си в лекия утринен дъждец, Милър се чувстваше доволен и това личеше от широката му усмивка.

Един младеж с чорлава черна коса пъхна глава в кабинката на руля и попита:

– Днес къде ще я гоним, капитане?

Милър погледна през люка, после вирна нос и подуши вятъра.

– Ами... Бъки, според мене покрай западния бряг на остров Гил, сто на сто там. Иди да дремнеш още малко, защото скоро разгъваме мрежите.

– Готово, шефе. Имам цели... двайсет минути.

– По-скоро осемнайсет – усмихна се Милър и погледна окачената морска карта. Завъртя руля няколко градуса и насочи корабчето към средата на тясната пролука между двата зелени хълма пред носа. Минаваха през Вътрешния пролив, лентичка защитено море, която се простираше от Ванкувър до Джуно. Защитен от десетки обрасли с борове острови, извиващият се воден път напомняше по нещо за красивите норвежки фиорди.

Като повечето независими риболовци, Милър търсеше главно тихоокеанска сьомга и я ловеше близо до заливите или в открития океан. Щеше да е доволен дори само да покрие разходите си, тъй като знаеше, че малцина могат да забогатеят с риболов в тези води. И все пак, въпреки ограничения си опит, успяваше да реализира и малка печалба благодарение на доброто планиране и ентусиазма си.

Отпи глътка кафе и погледна малкия екран на радара. Забеляза два плавателни съда на север, пусна руля и излезе от кабинката, за да нагледа мрежите за трети път тази сутрин. Увери се, че по тях няма дупки, и се върна на мостика.

Бъки стоеше до перилото – явно се беше отказал от дрямката, за да пуши. Дръпна от марлборото, кимна на Милър и погледна към небето. Неизменните сиви облаци бяха прекалено рехави, за да докарат нещо по-сериозно от слабо ръмене. Бъки погледна към пролива Хеката и към зелените острови от западната му страна. Вляво от носа забеляза необичайно плътен облак – движеше се съвсем близо до повърхността. Мъглите бяха нещо обичайно по тия места, но в тази имаше нещо особено. На цвят беше по-бяла от нормалните морски мъгли и някак по-бухнала. Бъки дръпна дълбоко, издуха дима и тръгна към мостика.

И Милър бе забелязал белия облак и дори беше насочил бинокъла си към него.

– И ти ли го видя, шефе? Доста странен облак, нали?

– Да. А не виждам наоколо други кораби, от които да се е отделил – отвърна Милър и отново огледа хоризонта. – Трябва да е някакъв пушек или изгорели газове, дошли от Гил.

– Или нечия пещ за опушване на риба е гръмнала. – Бъки се захили широко, така че се видяха кривите му зъби.

Милър остави бинокъла и хвана руля. Маршрутът им покрай остров Гил минаваше право през средата на облака. Той сви притеснено устни, но не направи опит да промени курса.

Когато доближиха облака, Милър се втренчи във водата и се намръщи. Цветът на морето видимо се промени – от зелено към кафяво, дори медночервено. Върху ръждивата повърхност се носеха мъртви сьомги, обърнали към небето сребристите си кореми.

А после рибарският кораб навлезе в мъглата.

Моментално почувстваха промяна в температурата – като че ли някой ги загърна със студено мокро одеяло. Милър усети някаква мокрота в гърлото си, придружена от кисел вкус. Някакво бучене мина през главата му и той усети силно стягане в гръдния кош. Краката му изтръпнаха, а пред очите му затрепкаха звезди.

В кабината нахълта втори моряк, червендалест младеж с дълги бакенбарди, и изпъшка:

– Капитане... Задушавам се...

Очите му бяха изцъклени, лицето му беше мораво. Милър направи крачка към него, но младежът се строполи на пода в несвяст.

Милър отчаяно се хвърли към радиото на корабчето. Зави му се свят и му причерня. Бъки също бе паднал в безсъзнание.

Милър успя да сграбчи радиото и се опита да повика помощ, но не можа да изговори нищо. Свлече се на колене. Някой сякаш смазваше цялото му тяло с огромен чук. Стягането в гърдите му стана непоносимо. Той се помъчи да остане в съзнание, но усети как чезне в пустотата. Продължи да се бори отчаяно и изпъшка дълбоко за последен път, когато ледената ръка на смъртта го сграбчи и стисна.

2.

– Уловът е на борда – извика Съмър Пит към мостика. – Давай към следващото вълшебно място.

Високата грациозна океанографка, облечена в синьо-зелен дъждобран, стоеше на откритата задна палуба на изследователския кораб и навиваше кордата на „въдицата“ си. Уловът ? потрепваше на вятъра. Не беше риба, а сива пластмасова тубичка – казваше се Нискиново шишенце и служеше за вземане на дълбочинни проби от морската вода. Съмър внимателно взе шишенцето, обърна се към щурвала – и изведнъж двигателят под палубата изрева. Рязкото движение едва не я запрати върху дъските.

– По-леко с газта – извика тя.

– Просто исках да те видя на палци – отвърна Дърк Пит. – Чудесна имитация на пияна балерина.

Коментарът му ядоса Съмър още повече, но после тя видя нещата откъм смешната страна и отговори закачливо:

– Не се учудвай, ако намериш кофа мокри миди в койката си довечера.

– Нямам нищо против, ако преди това са полети с хубав сос – отвърна Дърк, намали оборотите на двигателя, погледна дигиталната навигационна карта на монитора и добави: – Между другото това е проба 17-F.

Съмър изля шишенцето в чиста стъкленица, записа данните за пробата върху етикета и сложи стъкленицата в защитена от стиропор кутия, където имаше още десетина проби. Изследването, започнало като рутинно наблюдение върху планктона по крайбрежието на Южна Аляска, прерасна в нещо по-сериозно, когато Канадският отдел по риболов и океанско дело разбра за работата им и ги помоли да продължат с оценките си чак до Ванкувър. Освен като корабен маршрут Вътрешният пролив е важен за миграцията на няколко вида китове, което пък привлече вниманието на морските биолози. Микроскопичният планктон е ключът към водната хранителна верига, тъй като привлича черупчестите същества, а те са основната храна за някои китове. Дърк и Съмър осъзнаха колко важно е да снемат пълна екологична картина на района и затова измолиха разрешение от шефовете си в Националната агенция по морско и подводно дело да разширят изследванията си

– Колко ни остава до следващия пункт? – попита Съмър, седна на едно дървено столче и се загледа във вълните.