Капан за Върколаци

1.

Белият вълк

Варин стискаше дръжката на копието и оглеждаше тъмния хоризонт, докато внимаваше да не го катурнат вълните, подмятащи малкия кораб. Ето там, нямаше съмнение – беше реката, описана от неговия повелител. Широко устие между два вдадени в морето хълма, единият досущ като драконов гръб, другият подобен на протегнало се куче, стига да ги гледаш примижал.

– Господарю Аутун, кралю… Мисля, че това е мястото.

Увитият в наметалото си мъж на носа се събуди. Бялата му коса едва ли не сияеше под ярката половинка на луната, увиснала над тях като фенер. Той се надигна бавно, вдървен от неподвижността и студа. Взря се в брега.

– Да, същото е като в откровението.

Огромният Варин стърчеше с глава и половина над своя крал, но докосна амулета на шията си, щом чу да се споменава пророчество.

– Господарю, ще чакаме ли зората, за да навлезем в устието?

Аутун завъртя глава.

– Продължаваме сега. Один е с нас.

Варин кимна. Обикновено би преценил, че е твърде неразумно да си търсят белята в непозната река по тъмно. Но щом кралят стоеше до тях, нямаше нищо невъзможно. Аутун беше от Вьолсунгите – пряк потомък на боговете и носител на техните сили.

Макар и слаб, приливът помагаше, а гребците си бяха починали добре през двата дни, когато благоприятният вятър ги тласкаше към целта. Всичко се подреждаше в тяхна полза и нямаше нищо чудно в това, щом кралят беше на кораба. Варин вярваше, че неговата магия е благословила пътешествието им.

Мъжете напрягаха гърбове да преведат кораба през вълните и той напредваше бързо към устието. Греблата придаваха по-голяма устойчивост и внезапно успокоилата се палуба сякаш беше отглас на решимостта, с която кормчията Варин насочваше кораба. Предстоеше неизбежна битка и той се чувстваше готов за нея.

Заедно с краля наброяваха само десетима бойци, но у Варин нямаше неувереност, нито пък безпокойство. Щеше да се сражава редом със своя повелител Аутун, победител в безброй битки, повалил Гирд Могъщия, великана от племето на геатите. Щом Аутун смяташе, че десет бойци ще стигнат, значи беше така. Що за зла шега на боговете бе лишила такъв мъж от наследник? Хората казваха, че потеклото на Аутун започвало с Один, старшия сред боговете. Онзи пристрастен към битките любител на стихове се почувствал застрашен от свирепия си потомък и го проклел да зачева само дъщери. Боял се да му позволи син, да не би да израсне още по-силен.

Варин потръпна, щом се замисли какво би могло да се случи, ако Аутун не стане баща на момче. Тогава би трябвало сам да посочи наследника си и щяха да последват размирици и кръвопролития. Само името на Аутун крепеше единството на несговорчивите родове в кралството. Ако го нямаше, биха започнали да се изтребват взаимно, а враговете им само това чакаха, за да връхлетят. Варин се озърна с усмивка към краля. Дали пък няма да живее вечно…

Впи отново поглед в чернеещите хълмове и се зачуди какво ли ги водеше към тази земя. Струваше му се, че не са тук заради обикновен грабеж, защото потеглиха от безлюден бряг на цял ден плаване от големия кралски дом. Нито имаше сродници да ги изпратят, нито пиршество. Само бойното снаряжение, лъскавите остриета на брадвите и щитовете, изрисувани ту с вълча глава, ту с гарван, подсказваха за какво са се запътили към целта. Рисунките внушаваха на враговете: „Ще ви направим храна за тези твари“.

Скоро навлязоха в устието и корабът забави ход в по-плитките води. Не спираха да мерят дълбочината – Аутун си стоеше на носа, взираше се във водата и напътстваше своя кормчия. Варин се ухили на един от гребците, докато корабът се вмъкваше леко в реката като нож в кания. Младежът, преживял само седемнайсет лета, досега не бе плавал с краля и отвърна с усмивка, сякаш казваше: „Прав си, той е изумителен“. Гордееха се със своя крал.

Приливът им помогна да стигнат до по-тясно и криещо опасности русло, врязано между отвесни канари и големи ръбати камъни, но кралят налучкваше някак талвега. Час по-късно приливът взе да се усеща съвсем слабо и на гребците им стана по-трудно. Насред реката имаше пясъчен нанос и Аутун даде знак, че иска да спрат там. Малкият кораб беше приспособен тъкмо за тази цел и носът се плъзна върху наноса, почти без да ги раздруса.

Аутун се обърна към своите воини и ги назова поред по име:

– Виги, Ейвинд, Егил, Хела, Кол, Вот, Грани, Арнгейр. Ние сме сродници и сме се заклели в бойно братство. Не може да има лъжи помежду ни. Никой от вас няма да се завърне. Само Варин ще отплава с мен към нашия бряг, за да ми помогне с кораба. Преди да изгрее слънцето, всички вие ще пирувате с предците си в залите на Один или Фрея.

Повечето посрещнаха вестта за скорошната си смърт безстрастно. Те бяха воини, израснали с мисълта за неизбежната си гибел в сражение. Двама се подсмихнаха доволни, че ще срещнат смъртта в битка рамо до рамо със своя крал.

– И на мен ми се ще да загина до своите сродници – промълви Варин.

– Твоят час също ще настъпи скоро – отвърна Аутун.