Приказки за подарък на хора, които обичат

Знаци

С добро и благодат изпълнен, колко нежно

ти ме влюбваш...

Сан Хуан де ла Крус

Има една синя пеперуда с бели петънца, която, ако успее да кацне на лявата ти вежда някой пролетен петък, веднага ще се влюбиш в най-близкото до теб в момента живо същество: птица, растение, животно, човек, мъж или жена, археолог или студент по тромбон, педикюрист или графична дизайнерка, астронавт или готвачка, с гъста коса или плешив, ерген, вдовец, съсед или чужденец от другия край на света.

Това се случва също и по време на някоя зимна следобедна дрямка, ако дъгата те изненада, когато славеите празнуват изчезването на облаците, и протегнеш ръце да обхванеш безкрая, а от душата ти, като единствен отговор, се изтръгне благодарствена въздишка. Тогава любовта ще се влее през дланите на ръцете ти и сърцето ти ще се изпълни с цветовете на светлината.

Ако в тъмна лятна нощ лежиш на плажа и с изненада съзерцаваш звездното небе, а три метеорита запалят с мимолетността си знак на утвърждаване в гръдта ти, на мига отново ще се влюбиш.

Именно тогава дарът на живота ще прослави с буен блясък, блажен и неудържим, пълнотата да живееш и да съществуваш в любовта.

Запознах се с един мъж на години, който в една слънчева есенна сутрин, докато се разхождал из дъбова гора, където да зарови депресията си, усетил мощен импулс да вдигне поглед от земята.

Бил така поразен от блясъка на светлината по червеникавите листа на клоните, от непоклатимостта, която му предлагали тези столетни дънери, от величието на тишината, невидимата компания на духовете, които споделяли, без да подозират, собственото му самопречистване, че могъл само да си поплаче дълго и кротко от радост.

Тогава, неизбежно, сълзите му отмили целия негативизъм на смъртта, който го гнетял, и сред вълнуващата красота на мястото... отново се влюбил!

Тези знаци показват, че съществува чудесен диамант, разпознаваем и безплатен, който ни очаква. И е възможно да го открием вътрешно и неочаквано, във всеки от четирите сезона на сърцето ни.

Магическата сила на сърцето

Първият огън бил получен

чрез триене и дал началото

на сексуалния пламък.

Алис Бейли

Във вселената любовта е център на жизнено привличане, който действа като източник на енергийно издигане. Тя е фабрика за доверие, прогонва страха, приканва към ентусиазъм, към вяра, към благодарност и радост, че ни има.

Любовта споделя всичко, без да прави сметки. Предпазва без застрахователна полица. В лоното й гнездят нужните за по-висш полет възможности, тя дава крила на творческото въображение.

Любовта мобилизира магическите сили на душата. Тя хармонизира. Призовава към инициативи на помирение, поражда самоуважение и уважение у хората. Любовта винаги е изцелителна.

Любовта е способна да открие едно лице сред множеството, нечия неповторима стъпка сред дългия керван, топлината на една ръка сред много хладни длани, една сълза сред водопад, един поглед сред стотици прозорци... Уверено открива една въздишка, едно мълчание, една песен, един вик сред разпръскването на всеобхватния шум.

Любовта приканва към единение, не към разделение. Тя е голяма, гостоприемна, щедра, благодатна, сияеща, пълна в самата себе си, красива. Любовта поставя човешкото същество в най-добрата му позиция в космоса.

Любовта е игрива, обича доброто настроение, ироничните игри, простото, обобщението и безценните непредвидени находки.

Любовта отишла на Стоковата борса и казала на екзалтираните акционери: „Човек, който не обича, нищо не струва. Не се котира“.

Посетила Съдебната палата и предупредила съдиите: „За любовта и за краля няма закони“.

Като се отбила в Министерството на икономиката, пошепнала на ухото на управника: „Който не е дал, той не е обичал“.

Като минавала през гробището, поздрави пазача с този въпрос: „Човек, който не е обичал, за какво е живял?“.

На катаджията казала: „Човекът не е там, където върви, а там, където обича“.

В „Загубени вещи“ написала този графит: „Ако двама се обичат, бързо се намират“.

На цветаря подхвърлила: „Който носи цвете, разбира от любов“.

На охранителите обяснила: „За любовта и смъртта няма непревземаема врата“.

На лекарите в психиатрията сложила такава диагноза: „Между влюбения и лудия има само една крачка“.

На началника на пожарникарите рекла: „Любов, която се страхува, не е огън, а сняг“.

В салона за красота оставила това съобщение: „Който е влюбен в жаба, луна му се струва“.

На стеснителното момиченце му казала: „Девойка без любов е като роза без мирис“.

На математика: „Любовта и луната си приличат – когато не нарастват, намаляват“.

На младия юрист: „Влюбеният е по-красноречив от сто адвокати“.

На тъжния поет: „Който истински обича розата, дори да се убоде, не се сърди“.

В катедралата чули изповедта й: „Който обича, той вярва“.

А като видяла преподавателите, събрани в учителската стая, рекла: „Човек научава повече в една любовна нощ, отколкото в училището цял живот“.

Един тъжен човек с черно куфарче и черна връзка разбрал, че влюбването е аварийният изход на природата и този магически процес прави първите си крачки, когато ни отвежда към противоположния пол. В този миг открил, че привилегията на живота е да бъдеш именно това, което си.

Като пресичал площад „Май“ на път към банковата зона в този незабравим обеден час, усетил в сърцето си познатите знаци на изгрева и дълбоко вдишал сякаш се нуждаел от повече и по-качествен въздух. Тогава си дал сметка, че отново се влюбва. Очите му греели като бисери.

Мъката се ражда с числото две

Ревността и завистта

отнемат на човека радостта.

Испанска пословица

В многобройните дела на всекидневието човек никога не взема напълно грешни решения. Винаги ще може да прибегне до някое оправдателно и спасително обяснение.

Но ако се настани в любовта, за да плава през живота, винаги ще уцели, без други аргументи.

Всички пътища водят към любовта, макар много пъти да се губим в сантиментални лабиринти, колкото объркани и тревожни, толкова и жестоки.

Човешките същества, всички без изключение, търсим убежище в любовта, в голямото гостоприемство на пълното приемане. В мира на душата, който някога сме имали и сънували, и който сега представлява по-висш блян, необходим оазис.

Човек, който обича, не се нуждае от никаква надежда – той вече е в нея, целият, с пълнота в душата, на най-хубавото място. За този, който не е влязъл в блаженството на сърцето и горещо желае да го направи, очакването е благодатно убежище, предпазващо от негативизма в пустинята на празнотата.

Любовта е пълнота в сегашно време, любовта е сила в брой.

Във всички кътчета на вселената се говори за любовта в различни тонове, конфликти и обстоятелства.

Двама младежи, колеги, единият оптимист, другият – не толкова, споделяли след края на работния ден обичайния час за разпускане в един бар на Буенос Айрес. Събирали сили да поемат към домовете си.

Говорели си за любови и флиртове с доверието, което дружбата дарява, със знанията, натрупани от собствените им емоционални преживявания, с мъдростта на тангото и поговорките, с вдъхновението, породено от едно добро питие.

Песимистът казал:

– С числото две се ражда мъката, както е казал поетът, а с тройката настъпва адът. Не искам да страдам повече... Стига толкова емоционални зависимости. Уча се от тангото, защото... кажи ми, а ако не е за мен „убежището на нежния й смях“?

– Грешиш. Няма страхлива любов. Да обичаш, без да си любим, е все едно да отговаряш, без да те питат. Любовта и косенето на тревата искат сила, но и сръчност.

– Но... нали „лъже, като плаче, лъже, като се смее, лъже, като страда и като обича; лъже, като се кълне във страст фалшива...“ В днешно време е известно, че дори жената на Дуче е имала любовник, при цялото следене, което мъжът й устройвал. „Никой не е умрял без рога.“ Де да бяхме свободни от грях...

– Но народната мъдрост учи, че смелата любов никога не е нещастна, че „мъжът е от Марс, а жената – от Венера“. Мъжът е ловец, той излиза на лов да хване това, което е необходимо за него и за неговата любима, докато жената чака да й донесат това, което иска. Трябва да се уважаваме и да се допълваме.

– Да не искаш да ми кажеш, че ставаме рогоносци, защото „двама могат повече от един“? Мъжете не симулираме оргазми.

– В любовта, всички знаят, има малко лудост, „аз за теб, а ти за друг“.

– На мен ми стига. Не желая повече да страдам. Крайните романтици и хипари са минали транзит през историята, всички са били разкъсани с подсладители от безмилостното консуматорство. „Няма любов, която не уморява, нито гозба, която не втръсва.“

– Любовта е безсмъртна, съдържа се в четирите елемента. Даже Кинг Конг се е влюбил. И макар че не искаш съвети, ще ти напомня няколко препоръки: „Жената и ракията – наведнъж“. И „Милувките и поничките – докато са топли“.

– А аз от собствен опит съм научил, че „С празна кесия – ни руса, ни черноока“.

– И каква ти е ползата да се затвориш за чувствата? „Сърце без любов е като градина без цветя.“

– Не искам да страдам повече. Където има отдаване, има болка.

– А където няма любов, няма нищо. Първото предупреждение на Бог бе: „Не е добро за човека да бъде сам“.

– Светът е пълен с производствени грешки. Някои изследователи от НАСА твърдят, че Луната трябва да се унищожи, за да се изправи Земята и да няма повече проблеми. Мисля, че любовта е лунатичка, също като жената, винаги е на приливи и отливи.

– Начинът да се оправиш с жените е като поддържаш живо любопитството им с цветя и с някой красив стих... Още едно питие?

На една случайна среща две приятелки обсъждали успехите и неуспехите си в любовта с доверието, което поражда един спокоен, възстановяващ разговор, търсейки...

– Мисля, че проблемът е у мен. Просто не е възможно да привличам всички беди. Първият ми приятел страдаше от сколиоза и ми изневери със съседката, масажистка. Сега съм с друг, който е нежен и верен, но пък трябва да го издържам...

– Аз пък всеки ден дъвча сухи листа от седефче, за да прогонвам тъгата и мъжете паразити...

– Той не работи, нито си търси работа, обяснява ми: „Производствената система е в колапс, в рецесия, и с безработицата капитализмът позорно се проваля. Заражда се ерата на края на парите, която ще освободи всички ни от робството“. Толкова обичам да го слушам как говори!... Трябва да го чуеш, той е поет и борец за социална справедливост, готви много хубаво и танцува болеро. Жалко само за десетте часа, които трябва да утрепвам всеки ден в офиса, за да ни издържам! Една приятелка ме посъветва да пия магнолия, цветен еликсир от градината на Калифорнийския университет, който ще ми помогне да постигна независимост, да подобря самочувствието си и да се науча да взимам по-добри решения.

– Аз пък всеки ден си приготвям чай от билката „хиляда мъже“. Това е начин да се доближа до сбъдването на мечтите ми: никого не изтърпявам много време. За мен привличането трябва да е силно и кратко. Не понасям гадже лентяй, предпочитам някой баща пред син. Междувременно чета много. Надявам се да срещна някой силен Стрелец, макар връзката да не бъде гладка... и да е състоятелен – аз съм земна зодия. Един съвет от мене, скъпа, ако някой много ти харесва, никога не му го казвай, защото ще започне да иска все повече неща от теб. Мъжът се контролира, като го държиш в емоционална несигурност...

– Внимавай с огнените зодии, те са женкари, не се церемонят дори със собствените ти приятелки...

– Не бих искала да съм с някого, когото другите жени не харесват. Колкото до огъня, скъпа, трябва да знаеш да го укротяваш вкъщи... Всичко е въпрос на химия.

– А бе ти все пак внимавай, защото земята бързо загасва огъня.

Двама поети, принадлежащи към различни епохи и култури, водят задочен диалог. В един фрагмент от зехел Абенкузман (1082–1160) заявява:

Няма да се влюбвам повече,

изморих се от тези неща.

Ако си намеря нова любов,

да ме заличи Бог от света!

От жените се печели, както знаеш,

само бягайки от тях.

И не виждам ни една от тез, що са на света, да си заслужава.

Те всички са еднакви в моите очи:

и младата, и старата, далечната

и близката, дебелата и слабата.

А Висенте Алейксандре (1898–1984) му отвръща:

Кой казва, че любовта е изхабена брадва?

А това ухо, което – близко –

думите ми разширява, и тази плът,

която любя с целувките на вятър,

тази кожа, към която се притискам,

е името й сякаш;

и този дъжд, що се излива

върху простряното ми тяло,

и тази свежест на едно небе,

където грее ослепителна усмивка,

в което се протягат две ръце;

където изгрява слънце засияло,

където музика вселенска пее и залива всичко,

а пък въжетата, картонът,

изкуственото покривало,

скръбното зебло, отхвърленият свят,

отдръпва се като море, ревящо без посока.

Много далеч оттам, но и много близо, Венера и Нептун продължават да плетат живота на хората със своето очарование и власт. Често застават величествени на хоризонта, където се събират всички океани.

Нептун казва:

– Търся хора, които да унищожат този „изолиран аз“, чиито затворници са. Природата ми е да ги окуражавам да изгубват себе си в друго същество, така както водата се превръща в едно цяло в морето. Смекчавам егоцентризма, за да стигна до щастието, което извира от необятния океан, в който се сливат съзнателно и несъзнателно. Именно тогава сърцето ни е във вечността, само във вечността. Любовта ми е велика и непреходна магия, която разтапя границите на ума, освобождава, преражда.

Венера му отговаря:

– Аз съм другото име на любовта, балонче във водата, което привлича, море, което очарова и заробва, въздух, който издига и пречиства. Обичам физическата близост, сливането на телата, красотата във всичките й проявления, вълшебството на две допълващи се части, обединени в едно. Въпреки това истинската ми природа се проявява, когато балончето се спука, тогава показвам същността си, а тя е хладнокръвна логика, чист разум. Така разбирам и уважавам възвишената ти мисия да слееш човека с вселената. Аз съм повече от едно просто „джобно огледало“, както мнозина ме наричат.

Нептун отвръща:

– Стремя се към непреходността, идеала на обединението. Освещавам формите, придавам музика на срещите, бездънен съм. Съзнавам много добре, че мечтая за вътрешен блясък, който променя рутината. Който иска да ме опознае, изтрива от съзнанието си ереста на отделянето от другите, макар някои да виждат в мен само това, което е отвън – облаци и мъгли. Наричат ме безнадежден мечтател.

Нептун и Венера се обичат. Тези планети са наречени на богове, но са и двойствени.

У Венера живее духовният брак между ангел и демон. Небесната, божествената Венера и изкушението на светския кръстопът – Афродита Урания и Афродита Пандемос.

Във владенията на Нептун живеят обединени желанието за обладаване с неговото очарование на сирена и океанът на съпричастността, чиято цел е вселенската любов.

И двете енергии са силни, обсебващи, вечни. Всеки път, когато се срещнат в Слънчевата система, те се влюбват отново, а ние, хората, подвластни на техните влияния, се стремим да разкрием космическите тайни на тяхното ложе.

Нептун и Венера уважават закона за вселенското привличане: знаят, че любовните отношения започват още преди раждането и продължават след смъртта, затова плетат мрежа от безкрайни очарования, докато хората не се научат да обичат по един различен начин, който сега все още не могат да си представят дори чрез интуицията си. Толкова велико е чудото, което наближава.

Бог е всеобхватен огън. Причината да Го обичаш е Той самият, мярата е да Го обичаш без мяра. Когато ангелът говори от Негово име, казва: „Но имам нещо против тебе, задето остави първата си любов“.