Загадките на твоя мозък

29.

Забравянето на рождените дни – мозъчен удар

В една зимна сутрин на 2002 г. Сам се обажда на майка си в Калифорния. Брат му Ед има рожден ден, но неговите родени в Китай родители не се отнасят сантиментално към подобни дати. Но все пак това е повод да й се обади, което според думите й не се случва често.

„Днес е рожденият ден на Ед“, казва й той. „О, нима? – отвръща тя. – Коя дата е днес?“ В ума му започва да припламва червена лампичка, а и тя става неспокойна. Предполага се, че би трябвало да знае рождения ден на собствения си син. Борейки се със собствената си нарастваща паника, Сам започва да й задава въпроси. „Кога е моят рожден ден?“ Тя не може да си спомни. „Мамо, кога е твоят рожден ден?“ Пак не успява. А какво ще каже за съобщението, което е оставила миналата седмица за съвместното им пътуване до Европа. Нищо.

Тогава и тя си дава сметка, че нещо сериозно не е наред. Започва да пише отговорите на всички тези въпроси, записва всичко. Баща му се обажда по телефона. Не е сигурен точно колко дълго е била в това състояние, но се убеждава, че е необходимо тя да отиде в болница. На 66-годишна възраст майката на Сам е преживяла мозъчен удар.

Ударът е събитие, при което част от мозъка е лишена от кислород и гликоза, която пренася енергията в тялото. Случва се, когато кръвният поток в този участък на мозъка е разстроен или се скъса кръвоносен съд (кръвоизлив или хеморагичен удар), или понеже той е запушен (тромб или емболия). Загубата на хранителни вещества е подобна на онова, което се случва при сърдечна недостатъчност, когато приливът на кръв към сърцето е спрян. По тази причина ударът понякога се нарича „мозъчна атака“.

Мозъчните удари засягат и по-млади хора, но са по-чести сред по-възрастните. В Съединените щати за хора на 55 години и по-възрастни вероятността е едно на пет да ги сполети удар. Сред мъжете рискът е малко по-нисък, но все пак е едно към шест. През последната година около 700 000 души в САЩ са преживели някакви удари. Близо пет милиона оцелели след мозъчен удар са живи и днес.

Вашият мозък използва повече енергия от всеки друг орган в тялото. Цялата енергия се пренася до него от кръвта. Ако кръвният поток спре по някаква причина, функционирането на невроните може да спре почти мигновено. Различни части от мозъка поемат различни задачи. По тази причина симптомите на удара са специфични за мозъчната зона, която е спряла да функционира.

Най-често срещаното място за удар е мозъчната кора, защото е най-голямата част от вашия мозък – около четири пети от общия обем. Най-разпространените симптоми на удар са загуба на способността да се движи крайник или загуба на усещанията в част от тялото. Кората е необходима и за мисленето и обичаен симптом е объркването. А друг симптом е внезапна неспособност да се говори или да се разбира речта.

Симптомите на удар понякога се проявяват и в други случаи, известни като „преходни исхемични епизоди“. При тях наподобяващите мозъчен удар симптоми са временни и нормалното състояние се възвръща за минути. Подобни случаи не са добре проучени, но вероятно са причинени от спиране на кръвния поток. Може би се образува малък съсирек, който забавя кръвообращението само за малко и после се отстранява.

При удара първоначалните симптоми са продължителни. Ако кръвният поток спре за повече от няколко минути, тогава невроните започват да умират. През следващите часове до ден увреждането се влошава прогресивно. Накрая много от невроните са умрели.

Възможно ли е да настъпи обратимост на въздействието от удара? Понастоящем отговорът е да, но само през първите четири часа. През този кратък отрязък от време, ако откарат пострадалия в спешно отделение и му се постави диагноза, е възможно да му се дадат лекарства, които да отворят отново запушените кръвоносни съдове, или да му се направи хирургическа операция и да се спре кръвоизливът. След това невроните са на път да измрат и е твърде късно да се помогне. Само малка част от жертвите на удари обаче получават нужното лечение – онези, които са откарани в подходящо спешно отделение, обикновено в големите градски болници.

Пет дни по-късно Сам е със своите родители в кабинета на техния лекар. Вече е настъпило необратимо увреждане, но той още не го знае. Чувал е за нови методи на лечение на мозъчни удари и се надява, че нещо може да се направи. Родителите му са по-възрастни емигранти и имат обичайното отношение към лекарите – колебаят се между необходимостта да бъдат сплашени и доверието във всичко, което лекарят им казва. Сам преценява, че би било по-добре да отиде с тях.

Семейният лекар на родителите му, който работи в местния общински здравен център, е добър човек, също китаец и емигрант, на години не много по-млад от родителите му. По тези причини те го харесват. Той влиза малко разтревожен. Дружелюбен е, но май е взел решение по отношение на майката на Сам. Извън кабинета има много пациенти, чакат го за преглед и в други стаи.

Сам се опитва да убеди лекаря, че майка му е имала удар. Той проявява скептичност, защото паметта й постепенно е отслабвала и преди случката – обичаен белег за болестта на Алцхаймер. Но в тази диагноза няма смисъл – неотдавнашната й загуба на паметта е голяма и внезапна. Тя е занемарила лечението си за диабет, а и високата кръвна захар е рисков фактор за микроскопични мозъчни удари и за удар изобщо. Това би могло да обясни постепенното и внезапно отслабване на паметта.

Двамата заедно разглеждат доклада от сканирането с магнитен резонанс. В по-голямата си част звучи нормално, но една фраза стряска Сам: „Аномален слабоконтрастен фокус в предния ляв таламус, 4 мм широк.“ Това означава, че снимката показва малко бяло петно от мъртва тъкан, поражение дълбоко в нейния мозък. Това е то. Увреждането е налице. Нейният таламус е бил увреден от мъничък кръвен съсирек, заседнал в кръвоносен съд.

Лекарят не е убеден. Той заявява: „Поражението е толкова малко, по-малко от нокътя на малкия ви пръст.“ Завършил е медицинско училище преди близо четиридесет години. Може би дори не е посещавал лекции по неврология – в някои училища не се изисква. Дължината на самия таламус е по-малка от 2,5 сантиметра. Той предава информация от една част на мозъка до друга, особено сетивната информация до мозъчната кора. Но общува и с части на мозъка, ангажирани с паметта. За таламуса 4 мм е голямо поражение. Накрая лекарят се съгласява да препрати майката на Сам при невролог. Съгласява се и да предпише лекарство, подпомагащо паметта при пациенти с Алцхаймер или с мозъчен удар. Петнадесет минути по-късно излиза, за да отиде при следващия си пациент.

След удара майката на Сам се затруднява при усвояването на нови факти и събития. Свързана форма на паметта е пространственото ориентиране – умението, с което си служим, за да стигнем до любимото си кафене в съседство още преди да сме изпили сутрешното си кафе. Тези форми на паметта изискват структури, разположени от двете страни на мозъка и в ядрото му, в участъци, известни като система на слепоочния дял (вж. Глава 23).

Ролята на таламуса при паметта е сравнително загадъчна, отчасти защото е съставен от много различни ядра (гроздове от неврони). Някои от ядрата предават сетивна и двигателна информация. Други служат за свръзка с различни мозъчни участъци, заети с други функции. Не знаем какво правят много от тези ядра. В лаборатория начинът за откриване е да се увреди ядрото и да се види какво тръгва не както трябва или да се регистрира електрическата активност. Може да проследим и мрежата по начина, по който проследявате кабела отзад на вашата стереоуредба. При хората е неетично преднамерено да увредиш части от слепоочния им дял или да проследиш сигналите в живия мозък. Затова жертвите на мозъчен удар са полезен източник на информация. Полезен за изучаващите мозъка, но лош късмет за пациента.

Малкият таламус не е обичайно място за удари и отслабването на паметта след мозъчен удар в него не се среща често. Така е донякъде, защото таламусът е врата за всички части на мозъчната кора и само някои от тези пътища са заети непосредствено с паметта.

Със специалист Сам разглежда нова поредица от снимки с магнитен резонанс, които разкриват повече подробности от направените в общинската болница. При това сканиране в мозъка на майка му се забелязват две малки петна, много близо едно до друго, в предния ляв таламус. Сякаш точен стрелец се е прицелил с пистолет в целта. Лекарят обяснява, че петънцата са безспорно доказателство, че в мозъка й наистина се е спрял кръвен съсирек. Удар от другия вид, причинен от кръвоизлив, вероятно би нанесъл много по-широко разпространено поражение.

Майката на Сам е била застрашена от три рискови фактора. Първо, нейният баща страдал от заболяване на сърцето и може би е умрял от удар. Второ, поради неотдавнашни проблеми в бизнеса била депресирана, което също е рисков фактор. Трето, имала висока кръвна захар от нелекуван диабет. От трите рискови фактора последният е най-значимият. Поради причини, които не са напълно изяснени, нелекуваният диабет и високата кръвна захар увеличават риска от удар. Може би, защото диабетът засяга кръвообращението и увеличава опасността от образуване на съсиреци. Диагнозата диабет била поставена на майката на Сам десет години по-рано, но тя пренебрегвала лечението си.

Специалистът я подлага на някои основни неврологични тестове. Единият е тест с три обекта. Той и дава три думи: синьо, Париж, ябълка, след това сменя темата. Минута по-късно я пита за трите думи. Нищо. Тя обаче може да прави други неща, като да брои назад със седмици: 100, 93, 86… Успява да докосне носа си със затворени очи. Много функции са добри – само не и декларативната памет. Някои спомени за събития преди удара също се губят. Не си спомня терористичното нападение на 11 септември 2001 г., което е било само преди пет месеца. Кой би могъл да го забрави? Сега този спомен е загубен.

Лекарят смята, че паметта й ще се подобри някак през следващите няколко години, тъй като мозъкът ще изгради нови връзки, за да заобиколи увреждането. Пълно възстановяване обаче е малко вероятно. Междувременно има нови лекарства, които до известна степен помагат при загуба на паметта при болестта на Алцхаймер и при мозъчен удар. Лекарствата въздействат на системите на невротрансмитера ацетилхолин или глутамат. Той й предписва необходимите медикаменти.

През следващите няколко години функциите на майката на Сам частично се подобряват. В дома на Сам няма скенер с магнитен резонанс, както се очаква, но тя накрая се научава да се справя теста с три предмета, така че играта да й се казват три думи за запомняне престава да е проблем за семейството. Тя запомня неща за много дни напред, като кога Сам ще дойде да я навести следващия път или какво са съобщили в новините предишната седмица. В същото време нейната памет, която някога е била удивителна, си остава е тежко засегната. Ръководила просперираща фирма с оживена търговия на недвижими имоти, която изисква постоянно припомняне на много факти и връщането към работата става невъзможно през остатъка от живота й.

Практически съвет

Предупредителни признаци за удар и какво да се прави

Откриване: Как да кажете дали сте имали мозъчен удар? Ако неочаквано загубите усещания или не успявате да движите определена част от тялото си, може би е удар или „мозъчна атака“. Възможно е да почувствате и внезапна неспособност да говорите или да разпознавате речта. Ако някое от тези неща ви се случи, трябва задължително да отидете в спешното отделение в рамките на два часа.

Лечение: След като ударът настъпи, незабавното лечение в рамките на четири до осем часа може да помогне за ограничаване на поражението, щом ви е поставена точна диагноза. Само някои големи болници притежават възможността да поставят диагноза и да лекуват, затова е необходимо подходящата да се определи предварително. Най-доброто лечение зависи от това дали ударът е бил от по-често срещания вид, запушване на кръвоносен съд („исхемичен“) или от по-малко срещания вид с кръвоизлив („хеморагичен“). За ударите със запушване разрушаващите съсиреци лекарства като тъканния плазминогенен активатор (tPA, наричан още активас или алтеплас) могат да помогнат. При хеморагичните удари tPA би влошил увреждането. При хеморагичните удари възможностите за лечение не са така добри, но включват операция и някои медикаменти.

Предпазване: Много удари са предотвратими чрез промени в начина на живот. Пушенето и прекомерната употреба на алкохол са главни рискови фактори. Храни, богати на захари и на наситени мазнини като червено месо и яйца, също се свързват с мозъчните удари. Противоположно зелени зеленчуци, богата на ненаситени мазнини риба като пъстърва, скумрия и риба тон, и използването на мазнини като канола, слънчогледово олио или зехтин за готвене са в състояние да ограничат този вид заболеваемост. Накрая, редовните физически упражнения намаляват опасността от удар.

Основни предвестници на удара особено у хора над 55 години са наднорменото тегло, високото кръвно налягане и нелекуваният диабет. Всички те могат да се установят с редовни лекарски прегледи. Наличието на предишен мозъчен удар или преходни исхемични пристъпи също е показател за възможен бъдещ удар.

Допълнителен начин за предотвратяването на мозъчни удари с тромби в най-широко разпространения му вид е използването на разреждащи кръвта лекарства. Най-лесно достъпното е аспиринът, който в малки дози намалява риска от удар повече при жените и от сърдечна недостатъчност най-вече при мъжете. По-силен подход е използването на медикаменти срещу атеросклеротични плаки, които атакуват механизмите за образуване на съсиреци. Тези лекарства обаче не са подходящи за някои пациенти, включително за хора със стомашночревно кървене.