Stephen King's N.

Марк Гугенхайм за адаптацията на „Н.”

Той ме спечели с думите „Стивън Кинг”.

Говорех по телефона с Джо Кесада, невероятния главен редактор на „Марвъл Комикс”, и той ми подхвърли - всъщност предложи ми, защото кой съм аз, че да откажа? - да адаптирам един все още непубликуван, поне по времето на онзи разговор, разказ на г-н Кинг. Идеята беше първоначално да адаптирам разказа за поредица от двайсет и пет „мобизода” - кратки фрагменти между минута и минута и половина, които лесно могат да се свалят на мобилен телефон (но които сега са достъпни за сваляне от - внимание, безсрамна реклама - iTunes). После, след излъчването (стрийминга? даунлоуда? трудно е да се оправи човек с непрестанно менящата се терминология в 21 век) на мобизодите трябваше да адаптирам адаптацията си към комиксова форма, за да бъде публикувана като минисериал.

Никога не бях адаптирал творчеството на някой писател. Никога не бях писал „мобизод”. Никога дори не бях гледал мобизод.

Но нищо от това не ми попречи да кажа да, да, хиляда пъти да.

Споменах, че разказът е на Стивън Кинг, нали?

С две думи, написах адаптацията от двайсет и пет мобизода за рекордно кратко време. Ако трябва да съм честен (а се опитвам да бъда), написах я толкова бързо, защото това бе единственият начин да завършим мобизодите в срок, преди да е излязла книгата, в която щеше да бъде публикуван разказът „Н.” - „Малко след залеза”. Но за да се придържам към обета си за честност, ще кажа, че писането вървеше толкова бързо и защото работех с изключително солидна история. „Н.” е много добре построено, което не би трябвало да ни изненадва, като се има предвид кой е авторът, но най-впечатляващото е, че цялото повествование се състои от текстове, които аз наричам „документация” - писмо, бележки на психиатър, изрезки от вестници. Г-н Кинг разказва цяла една история - и то завладяваща - посредством „реални” записки, които карат читателя да се потопи в разказа, да стане част от него. Не искам да ви издавам края, но имам чувството, че завършекът е покана от г-н Кинг да се включим в историята.

Всъщност, като се има предвид тематиката, поканата на г-н Кинг прилича повече на заплаха.

За нещастие „документалният” елемент на историята трябваше да бъде премахнат в мобизодите. За комиксовата адаптация (простете, графичния роман) исках да го вкарам обратно и точно това е целта на тези илюстрации по цяла страница в началото на всяка глава. Помолих нашия блестящ художник Алекс Малеев да ги нарисува във фотореалистичен стил, за да предаде чувството, че се взирате в същите вестници и документи, за които говорят героите.

И това е моят плавен преход към темата за г-н Малеев.

Дори Джо да не ме беше зарибил вече със Стивън Кинг, пак щях да се включа, щом чух името на Алекс Малеев. Има много неща, които харесвам - не, обичам - в работата върху комикси. Едно от тях - и то всъщност е в челната двойка - е, че понякога имам възможност да работя с хора, на които винаги съм бил голям почитател. Това, което той създаде тук, е просто изумително. Единственият проблем с талантливите хора е, че те карат всичко да изглежда съвсем лесно. Но в случая Алекс не тръгна по лесния път. Господ ми е свидетел, че би могъл. Специално написах сценария на комикса така, че в него да се използват колкото може повече от илюстрациите му за мобизодите. Тъй като Алекс работи в цифров формат, това повторно използване би могло да облекчи значително работата му. Но той явно искаше да даде на вас, читателите на комикса, възможно най-ново преживяване, така че ако сте фенове на поредицата мобизоди (извинете, номинираната за наградата „Уеби” поредица от мобизоди), пак да откриете нещо ново на тези страници.

Но не само това е новото.

По искане на „Марвъл” вмъкнах няколко допълнителни сцени - като например тази, с която започва първа книга, - които ги няма нито в мобизодите, нито в оригиналния разказ на г-н Кинг. Така че докато четете - макар че бих предпочел да използвам думата „възприемате” - тази поредица, пред вас ще се разкрият нови детайли, нови герои и нови мистерии. Ако харесвате мобизодите или оригиналния разказ и също като мен сте любопитни за произхода на Нивата на Акърман или камъните й, съветвам ви да продължите нататък (и обърнете внимание, да речем, на страница 3, рисунка 5, или на страница 16, рисунка 4).

Стивън Кинг е нарисувал една Мона Лиза, а „Марвъл” ми дадоха четка и ме помолиха да разширя картината. Докато го правех, се опитвах да се вдъхновявам от г-н Кинг и да зачитам творческите му намерения - поне доколкото съм успял да ги разбера от разказа му. Ако срещнете някои елементи, които не ви допадат или ви звучат фалшиво, вероятно са мои.

И накрая ще отбележа още две неща.

Сигурен съм, че г-н Кинг ще се съгласи с първото от тях: Животът е странен. Докато пишех сценария на мобизодите, един мой добър приятел, Анди Акърман, беше диагностициран с рак. Иронично е, че разказът на г-н Кинг ме караше да печатам непрекъснато името „Акърман” при работата си.

За нещастие, когато дойде времето за комиксовата адаптация, Анди бе починал само преди няколко месеца и да пиша името му беше като да човъркам коричката на рана. Мисля, че той би харесал тази история. Със сигурност щеше да се зарадва на това, че я адаптирам за комикс. Затова бих искал да посветя работата си на паметта на Анди.

Второто е, че този текст се състои точно от 920 думи.

Хубаво число.

Марк Гугенхайм

Лос Анджелис, Калифорния