Пътешествия в митичното минало

1.

Фалшификацията в Голямата пирамида

Хрониките на археологическите проучвания в Египет са изпълнени с истории за всевъзможни инциденти, нещастия, дори смъртни случаи, последвали едно или друго откритие. Най-популярната сред тези истории е свързана с „проклятието на Тутанкамон“, сполетяло откривателите на гробницата му, за които се твърди, че намерили смъртта си по необичаен начин. Аз обаче трябва да заявя, че не съм чул за нито един подобен случай, свързан с проучването на Голямата пирамида на платото Гиза и многобройните опити за разбулване на нейните загадки. И все пак дори в археологическите трилъри на Агата Кристи – в един от тях ставаше въпрос за убийство, извършено по река Нил, – действието не се развиваше във вътрешността на самата пирамида. А когато едно от многобройните приключения на Джеймс Бонд отведе агент 007 в Гиза, където се разигра смъртоносна схватка, мястото на действието беше край Сфинкса, а не в самата пирамида.

Още Наполеон, чиято армия нахлува в Египет през 1798 г., превръща посещението на Голямата (Хеопсовата) пирамида в „задължително“. Оттогава до днес милиони посетители са идвали тук, за да й се възхитят, да си поблъскат главите върху загадките, които тя крие, да извършат разкопки или проучвания. Въпреки това, не се сещам за нито един смъртен случай, настъпил във вътрешността на Хеопсовата пирамида. Това означава, че аз – при положение че едва не загинах в пирамидата – щях да се превърна в първия потърпевш...

Намирах се във вътрешността на Хеопсовата пирамида, в горната част на т.нар. Голяма зала, и се канех да изкача стъпалата, които водеха до Камерата на фараона, когато нещо се стовари изневиделица върху главата ми. Оказа се голямо и тежко парче дърво, което ме събори на земята. От главата ми потече кръв и аз бях сигурен, че черепът ми е пукнат.

Изведоха ме на бърза ръка навън, полузамаян и облян в кръв. През главата ми минаха всевъзможни мисли, свързани със смъртта и вестникарските заглавия, оповестяващи злощастната ми кончина. Те варираха от обективното „Прочут писател намира смъртта си в Хеопсовата пирамида“, минаваха през баналното „Турист умира в Хеопсовата пирамида“ и стигаха до – проклета да бъде тази мисъл! – отсъствието на каквото и да било съобщение. Най-силно ме разстрои заглавието „Нещастен случай с фатален край в Египет“, тъй като бях сигурен, че случилото се с мен не може да бъде прието за случайност. А най-тревожен от всички беше привидно остроумният паралел „Проклятието на Хеопс“. Тревожен, тъй като в същия този ден бях влязъл в пирамидата, за да докажа, че древноегипетският фараон Хеопс не е построил Хеопсовата пирамида.

Обстоятелството, че днес съм в състояние да опиша деня, в който едва не загинах в т.нар. Хеопсова пирамида, означава, че съм оцелял. Сега обаче за първи път ще разкажа какво се случи в действителност. И както читателят може да се досети, началото на тази поредица от събития, довела ме в Хеопсовата пирамида, е поставено много преди това. И така, преди да споделя с вас историята на онзи изпълнен с вълнения ден, който едва не се оказа фатален за мен, позволете ми да започна от самото начало.

В Египет има множество пирамиди и пирамидални структури, осеяли цялата територия на тази страна от делтата на река Нил на север, та чак до древна Нубия на юг. Най-значими сред тях са двайсетината пирамиди, приписвани на фараоните от Старото царство (2650–2150 г. пр. Хр.). Те на свой ред могат да бъдат разделени на две групи: богато украсените пирамиди, свързани с владетелите от Петата и Шестата династия (като Унас,1 Тети,2 Пепи3) и пирамидите, приписвани на фараоните от Третата и Четвъртата династия.

Строителите на по-късните пирамидите са идентифицирани благодарение на изобилието от надписи по стените на пирамидите – т.нар. Текстове от пирамидите. В мистерия са обгърнати строителите на по-старите и (по ирония на съдбата) далеч по-внушителни по мащаб пирамиди. Някои от тях предоставят съвсем оскъдни сведения, а в други липсват каквито и да било надписи или изображения, което силно затруднява специалистите да отговорят на въпроси от рода на: кой ги е построил, по какъв начин и с каква цел? Единственото, с което разполагаме, са теории и догадки.

Макар в нито една пирамида да не е било открито нито едно царско погребение, общоприетата теория гласи, че пирамидите са величествени царски гробници, еволюирали от по-ранните мастаби (огромни хоризонтални камъни, подобни на плочи, покривали гроба на фараона). Според археолозите първата голяма пирамида се намира в Сакара и принадлежи на Джосер,4 втория фараон от Третата династия, чийто гениален архитект5 наредил няколко мастаби една върху друга и така създал стъпаловидната пирамида. Под самата пирамида са разположени каменни тунели и шахти, подземия и коридори, чиито стени са покрити с барелефи и сини плочки. Знаем, че пирамидата е на Джосер, тъй като в нея са открити изображения на този фараон и надписи, съдържащи неговото име. Пирамидата е заобиколена от покрити с барелефи каменни структури и колонади, но самата пирамида е не особено умело изградена с помощта на грубо одялани камъни, зидани – както посетителите сами могат да се убедят – с помощта на кал и глина. Създава се впечатлението, че двете половини на пирамидата – надземната и подземната – са строени, следвайки различни архитектурни и инженерни принципи.

Египтолозите смятат, че наследниците на Джосер от Третата династия са му подражавали, макар и в по-скромни мащаби, в строежа на свои собствени стъпаловидни пирамиди.6 Последният фараон от Третата династия Хуни обаче, решава да построи „истинска“ пирамида с гладки стени, издигащи се под сравнително стръмен наклон от 52°.7 Днес тя е известна като Рухналата пирамида, тъй като начинанието претърпяло пълен провал.8 Днес посетителите откриват в Мейдум стъпаловидна структура, заобиколена от отломките на изпопадалата зидария, която строителите се опитали да закрепят към сърцевината на пирамидата.

Защо някой ще реши, ей така, изневиделица, да превърне стъпаловидната пирамида в „истинска“ с гладки триъгълни стени? Защо е избран толкова стръмен наклон (52°) и дали Хуни – или, както твърдят някои, неговият наследник – е решил да преустрои пирамидата в гладка, никой не знае.

Въпросният наследник е Снофру,9 първият фараон от Четвъртата династия. Той построил (в Дашур) своя собствена „същинска“ пирамида, след като предишната в Мейдум, рухнала. Архитектите му изоставили в самия процес на строителство стръмния наклон от 52° и продължили да строят под далеч по-безопасния наклон от 43°, в резултат на което получили т.нар. Пречупена пирамида. Открита от археолозите стела (каменен стълб), която описва фараона и съобщава името му Снофру, ни дава основание да го свържем със строителството на тази пирамида. Впоследствие Снофру, който не се отказвал от намерението си да построи „истинска“ пирамида с гладки стени, наредил да започне строителството на трета пирамида, отново в Дашур. Поради цвета на използваните камъни, тя е известна като Червената (а също и като Розовата или Северната) пирамида и нейните „правилни“ триъгълни стени се издигат от квадратна основа, за да се срещнат на върха под безопасния ъгъл от почти 44°...

Впоследствие – така поне твърди съвременната египтология – синът на Снофру и негов наследник на трона – фараонът Хеопс (Хуфу),10 успял да издигне най-внушителната каменна постройка на Земята и най-великата от „истинските“ или „същинските“ пирамиди – Голямата пирамида на платото Гиза или Хеопсовата пирамида. В сравнение с нея всяка построена преди това пирамида изглежда нищожна по размери. Хеопсовата пирамида се издига и в наши дни като истинска планина от камък под вълшебния ъгъл от 52° – уникална, величествена, ненадмината.

Успехът на Хеопс в строителството на пирамиди – поне така твърдят учебниците по египтология – вдъхновил наследниците му да построят свои пирамиди в съседство с неговата на платото Гиза. Пирамидата, която най-ревностно подражава на Хеопсовата, е построена от фараона Хефрен (също Хафра или Кафре) и е известна като Втората пирамида. От нея до Сфинкса води нещо като рампа или по-скоро пътека, издигната над околното ниво, което дава основание строителството на Сфинкса също да бъде приписано на Хефрен, макар огромната каменна статуя с човешка глава и тяло на лъв да е разположена по-близо до Хеопсовата пирамида. Наследникът на Хефрен – фараонът Микерин (Менкаура) – построил в съседство Третата пирамида, но по необясними причини, тя е направо миниатюрна в сравнение с другите две. Както показва картата на платото Гиза, трите пирамиди, устремени към небето на границата между пустинята и долината на река Нил, са изключително точно ориентирани по четирите посоки на компаса, както и една спрямо друга. Подобно архитектурно единство предполага, че планирането им е дело на един архитект или на общ архитектурен замисъл, а не на трима различни фараони, разделени от цяло столетие.

За разлика от други подобни построения, трите пирамиди от платото Гиза са лишени от украса, по стените им няма рисунки или надписи, не са открити царски символи или изображения и (с едно изключение, което ще обсъдим по-късно) не съдържат никакви доказателства, че са били построени от Хеопс, Хефрен и Микерин. Въпреки това египтолозите продължават да се придържат към любимата си теория, основана на принципа „по една пирамида на всеки фараон, наследил предишния“, въпреки че истинският наследник на Хеопс не е Хефрен, а Джедефра,11 чиято малка, рушаща се пирамида със стени, построени под ъгъл 48°, се издига далеч от Гиза, в Абу Руаш (Абу Роаш) на север.

Египтолозите съвсем удобно за тях пропускат двама други фараони, възкачили се на трона между Хефрен и Микерин, пропускат също така и един наследник на Микерин на име Шепсескаф,12 за да коментират необезпокоявани „епохата на пирамидите“ на Петата династия. Първият представител на въпросната династия е Усеркаф,13 който построил в Абусир „истинска“ пирамида, два пъти по-малка от Хеопсовата на платото Гиза. Ъгълът, под който се издигали стените й, бил сходен с използвания при Голямата пирамида на платото Гиза, но резултатът днес е безформена могила от камъни, която можем да оприличим и на купчина кал...

Следваща поред е пирамидата на фараона Саура,14 издигната също в Абусир. Тя също имитира – макар и в далеч по-скромни мащаби – големите пирамиди от платото Гиза. Стените й се издигат под ъгъл от 50° и днес тя също представлява купчина руини. Същото важи и за следващите четири пирамиди, построени отново в Абусир, от наследниците на Саура – Нефериркара, Ранефереф (Неферерфра), Ниусера и Джедкара-Исеси (Зедкера). Във вътрешността на тези пирамиди и около тях са открити стенни релефи и други находки (включително изображения на фараоните и техните йероглифни имена), свидетелстващи за богатата украса на самите пирамиди и прилежащите им постройки. И все пак, всичко което е останало от Петата династия и това продължило век и половина строителство на „същински“ пирамиди, са няколко купчини камъни.

А сега да продължим ръка за ръка с официалната египтология и да навлезем в света на богато украсените и покрити с надписи пирамиди от Шестата династия. Този период от епохата на пирамидите започнала с фараона Унас, когото някои изследователи определят като последния владетел от Петата династия, а не като основоположник на Шестата. Той се върнал в Сакара, където в непосредствена близост до стъпаловидната пирамида на Джосер издигнал своя с размери около една трета от тези на Хеопсовата пирамида. При строителството на неговата пирамида бил използван по-„смелия“ и по-стръмен ъгъл от 52° и тя споделила съдбата на своите предшественици – днес от нея също е останала само купчина камъни. Пирамидите на царувалите след него фараони от Шестата династия – Тети, Пепи І, Мернера І (Мерeнра І), Пепи ІІ – споделят нейната участ. Въпреки богатата украса, въпреки всички текстове от „Книга на мъртвите“, изписани върху стените им, паметниците, които тези фараони издигнали за задгробното си пътуване към вечния живот на Планетата на милиони години, рухнали и от тях останали безформени купчини.

Като човек, който е посетил всички тези пирамиди – и е видял различните им форми и ъгли, както и руините, в които са се превърнали навсякъде, освен в Гиза, – аз не мога да не подложа на съмнение твърденията на египтолозите, че пирамидите от платото Гиза са подражание на останалите. Наблюдавайки купчините руини, осеяли пустинята, достигнах до убеждението, че пирамидите в Гиза са примерът, моделът, който останалите са се опитали да следват, а не обратното!

Голямата пирамида в Гиза е уникална по своите размери, структурна сложност, математическа и геометрична прецизност и хилядолетна стабилност. Излишно е тук да се впускаме в подробно обяснение на тези добре известни факти, но трябва да подчертаем, че това само по себе си не означава, че тя е служила като модел за останалите. Тук е мястото да отбележим, че най-характерната отличителна черта на тази пирамида са вът­решните камери и коридори, издигащи се над земната повърхност. Всички останали пирамиди (включително и съседните на Хеопсовата, разположени на платото Гиза) имат камери и коридори, които се намират под нивото на земята. Голямата пирамида е единствената с издигащи се нагоре коридори и сложна схема от вътрешни помещения, разположени високо над земята.

Историята за откриването на тези коридори и вътрешни помещения е ключова за правилното разбиране на действителната последователност на събитията при строежа на пирамиди в Египет. Загадъчното запушване или затапване на тези издигащи се нагоре тунели и коридори е важна улика към разкриването на истинската самоличност на строителите на пирамидите от платото Гиза.