Предателство

1.

Двамата мъже изгаряха от жажда под изпепеляващите лъчи на слънцето в пустинята. Лежаха толкова неподвижно, че изглеждаха като мъртви. Преди малко в далечината прогърмяха унищожителни експлозии, и единият от тях беше облян в кръв. Макар да бяха смъртни врагове, сега единият държеше ръката на другия, докато последните капки кръв се изцеждаха от него. Спогледаха се за последен път преди сетния дъх на ранения. В същия миг някъде наблизо проехтя самотен изстрел. Оцелелият беше ужасен, с разширени очи, когато онзи, който бе стрелял, се появи зад тях – буквално от нищото, като спуснал се от небето ангел на отмъщението.

– Стоп камера!... Да се отнесе за постпродукция! – проехтя глас в застиналата пустош, и само след секунди всичко се раздвижи. Множество мъже с камери и оборудване се втурнаха на сцената. Загиналият се надигна, макар че кръвта още се стичаше от врата му. Асистентът на продукцията се втурна към него с изстудено безалкохолно, и той с благодарност го изпи на един дъх. Мъжът, който допреди миг стискаше ръката му, се отдалечи от снимачната площадка, за да потърси нещо за ядене, след като му съобщиха, че снимките за деня са приключили.

Двайсетина души бъбреха, крещяха, смееха се. Една висока, слаба, широко усмихната блондинка в джинсови шорти с разръфани краища, високи маратонки и износен мъжки потник, разговаряше със снимачния екип. Беше силно загоряла от престоя на открито, а дългата й гъста коса бе вдигната високо на главата. Тя я разпусна и я прибра в хлабава конска опашка. Един от минаващите покрай нея мъже от екипа й подаде бутилка изстудена вода. Наблизо имаше голяма каравана за храна и напитки. Един фотограф продължаваше да снима актьорите, напускащи сцената. Във филма участваха четири от най-прочутите звезди на Холивуд, както винаги досега, във всеки неин филм.

– Тази сцена ще бъде най-добрата във филма – заяви уверено блондинката на главния оператор, докато хората прииждаха и се трупаха около тях, за да поговорят с нея. Звукооператорът потвърди, че и той е останал доволен от заснетите кадри. Всичко вървеше добре. „Пясъчният човек“ щеше да стане най-добрият й филм.

Снимаха новия й филм, уверени отсега, че ще бъде истински хит, както и всички останали творби на Тали Джоунс. Филмите й неизменно се подреждаха на най-челните позиции в бокс-офис класациите. Два пъти беше номинирана за „Оскар“ и шест път за „Златен глобус“. На бюрото й имаше вече два златни глобуса, но нито една статуетка „Оскар“. Филмите й се радваха на такъв успех, защото тя умееше да вплете както напрегнато действие, вълнуващо мъжката публика, с точно отмерена доза насилие, колкото да задоволи жаждата им за кръв – без да пренебрегва чувствителността и емоционалните прозрения, които правеха филмите й толкова привлекателни за жените. Тя им предлагаше най-доброто от двата свята. Също като цар Мидас, Тали умееше да превръща в злато всичко, до което се докосне. На трийсет и девет тя режисираше филми от седемнайсет години, и досега нямаше провал.

Всички от екипа очакваха филмът да пожъне невероятен успех. Самата Тали изглеждаше щастлива, докато отиваше към караваната – нейният офис при снимките на терен. Под мишница стискаше своето изпомачкано копие от сценария. В него бяха нанесени всички поправки на сценаристите от предишната вечер. Тали винаги изпитваше всичко; беше истински перфекционист. Хората, които работеха с нея, я упрекваха, че се вглежда прекалено внимателно във всяка подробност – но си струваше усилията. Докато бързаше да се прибере в караваната, снабдена с климатик, тя включи органайзера си. Видя, че е получила две съобщения от дъщеря си, която беше в първи курс в колежа към Нюйоркския университет – учеше право. Максин или Макс, както я наричаха, не се интересуваше от филмова кариера, а само от правото. Искаше да стане адвокат като Сам Джоунс, бащата на Тали. Той беше героят на Тали и Макс, а те бяха единствените две жени в живота му. Майката на Тали бе починала от левкемия, докато Тали още учеше в гимназията. Оттогава баща й я подкрепяше във всяко нейно начинание. Когато я номинираха, Тали го взе за свой придружител на церемонията по връчването на наградите „Оскар“. Той много се гордееше с нея и всячески се стараеше да я закриля.

Ала именно майката на Тали я бе подтикнала да се влюби във филмите. От малка я водеше на всеки нов филм. Тали гледаше с нея всеки от класическите филми, изпълнена с възхищение към тях и актьорите. Бе кръстила дъщеря си Талула – на Талула Банкхед, която смяташе за най-блестящата и сексапилна жена за всички времена. Самата Тали мразеше името си и го бе съкратила, за да е по-поносимо, но харесваше всеки филм, на който майка й я водеше – тя отчаяно копнееше да стане актриса и искаше един ден дъщеря й да осъществи мечтата й вместо нея. Но не доживя да види кариерата на Тали, прекрасните й филми. Тали винаги се бе надявала, че майка й щеше да ги хареса и да се гордее с тях. Майката на Тали се бе омъжила за баща й на двайсет и една години, а той бил преуспяващ четирийсет и пет годишен адвокат. Този брак бил вторият на баща й, но Тали беше единственото му дете. Сега беше пенсионер, на осемдесет и пет, страдащ от влошеното си здраве. Всеки ден се чуваха по телефона. На него му беше приятно да слуша разказите й за поредния снимачен ден. Сега тя беше връзката му със света, тъй като той вече много рядко излизаше. За него това беше голямо мъчение, тъй като беше скован от артрита.

Брачният живот на Тали беше пълен с превратности – в света, в който живееше, нестабилните семейни отношения и бързите промени бяха едва ли не нещо нормално. Тя все повтаряше, че във филмовата индустрия е невъзможно да се намери нормален и достоен мъж. Бащата на Макс беше от съвсем друга среда – каубой от Монтана, когото Тали бе срещнала в южнокалифорнийския университет. Забременя, когато беше на двайсет. Прекъсна следването за една година заради бебето, а баща й настоя да се оженят. Самите те бяха почти деца, и когато Макс стана на шест месеца, баща й се върна в Монтана, след развода си с Тали. После Тали се бе срещала с него няколко пъти, за да се опитат да поддържат нормални отношения, но животът на двамата беше твърде различен. През следващите двайсет години той се отдаде на родеото, ожени се за едно момиче от Уайоминг и с нея имаха още три деца. Всяка година на Коледа изпращаше сувенир от родеото и поздравителна картичка за рождения ден на Макс, която през целия си живот го бе виждала само четири пъти. Не беше лош човек, но просто не успя да се привърже към Макс, защото живееше в съвсем различен свят. Беше хубав мъж, а на двайсет – направо ослепителен, и затова Макс беше по-красива от майка си – блондинка, висока метър и осемдесет, стройна и гъвкава, с небесносини очи. Очите на Тали бяха зелени. Тя беше малко по-ниска от дъщеря си. Когато излизаха заедно, бяха зашеметяваща двойка; повече приличаха на сестри, отколкото на майка и дъщеря.

Единственият друг опит на Тали за брачен живот беше с един актьор от нейните филми. Обикновено не се забъркваше в истории с колегите от продукциите си, но за него направи изключение. Той беше прочут разбивач на женски сърца, голяма звезда от Англия, и тя се влюби в него. Тогава тя беше на трийсет, а той – на двайсет и осем. След половин година, по време на снимките на следващия си филм, той й изневери и за това се вдигна голям шум. Бракът им издържа само единайсет месеца, от които те всъщност прекараха заедно само три. Раздялата с него й струваше един милион долара, защото той се пазареше крайно неотстъпчиво. Наложи й се да плати цената.

Следващите пет години тя преживя в самота, отдадена единствено на работата и дъщеря си. Нямаше желание отново да се омъжва. Затова остана изненадана от себе си, когато срещна преуспяващия продуцент Хънтър Лойд и започна да излиза с него.

Той беше с уравновесен и мил характер, не й изневеряваше, не я лъжеше, не беше пияница. Вече имаше зад гърба си два неуспешни брака, които му бяха стрували цяло състояние. Започнаха да се срещат преди четири години; през последните три живееха заедно. Той се премести при нея в края на първата година, като отстъпи своята къща в Бел Еър – по-скоро палат – на последната си жена. И за двамата решението се оказа сполучливо. Тали и Хънт се обичаха, Макс също го обичаше много, а той се държеше прекрасно с нея.

Хънт приличаше на едър, но нежен мечок. Филмът, който снимаха, беше вторият, който Тали продуцираше с него. Първият им общ филм оглави класациите за продажби. Когато работеха заедно, те бяха дори още по-преуспяващи, отколкото поотделно. А Тали от години не бе чувствала толкова щастлива. Не искаше нищо повече от това, което имаха. Хънт Лойд и солидната, спокойна и стабилна връзка помежду им бе идеална за нея. Самата тя беше скромна, въпреки успехите си, и харесваше спокойния живот. Нямаше време да излиза и да си губи времето със светски събития, тъй като бе твърде заета със снимките – с подготовката на филм или с постпродукция. Рядко й оставаше свободно време.

След като роди Макс, когато още беше само на двайсет и една, Тали беше „открита“ от един холивудски агент в супермаркет. Той й направи пробни снимки и й даде роля в един филм. Тя се съгласи единствено в памет на майка си, тъй като знаеше какво би означавало това за нея. Справи се много добре, а филмът пожъна успех, но Тали изобщо не искаше да е актриса. Тази работа не беше за нея; не й пасваше. И за голямо разочарование на агента тя отклони всички предложения, които получи след филма – а те не бяха малко. С малко умели насоки от опитен майстор в занаята щеше да стане съвсем прилична актриса, но тя вече се бе влюбила в кинорежисурата. Именно това искаше да учи. След раждането на Макс Тали се върна в колежа и се записа във филмовия курс към южнокалифорнийския университет. Дипломната й работа беше кратък, нискобюджетен филм, финансиран от баща й. По-късно се превърна в култов филм със заглавието „Истината за мъжете и жените“. Така започна кариерата й като режисьор. Оттогава никога не се спря, никога не се разколеба.

Първите й филми се приеха добре и й спечелиха възторжени отзиви, но започна да печели много добре едва когато наближи трийсетте. Тогава се превърна в холивудска легенда, а след седемнайсетата си година като режисьор се радваше на огромен успех. Обичаше работата си. Това, което не обичаше и никога не си го позволяваше, беше да се поддава на всички уловки, които бяха неизменна част от професията – славата, вниманието, пресата, премиерите, всички възможности за самоизтъкване. Не обичаше да бъде под светлините на прожекторите. Беше загрижена не за себе си, а за актьорите. Именно заради това не пожела да стане актриса, а обичаше да режисира и да помага на всеки актьор в изпълнението на ролята му и интерпретацията на сценария. Само едно участие във филм като актриса й бе достатъчно, за да види какво би се случило с нея, ако се отдаде на актьорската кариера, и това изобщо не й бе по вкуса. Тали беше изключително работлива; творческа личност, родена да се занимава с изкуство. Беше готова да работи всеотдайно върху всичко, с което се заемеше, но не и да бъде звезда. Това бе единственото, което не желаеше; по този въпрос беше съвършено наясно.

Но все пак бе принудена да си потърси рокля за първата си номинация за „Златния глобус“, тъй като нямаше подходяща. Имаше само дрехите, с които работеше, с които през повечето време изглеждаше като скитница. Но на Тали не й пукаше. Беше щастлива точно по начина, който желаеше, а Хънт я обичаше именно заради това. Той беше по-спокоен и по-общителен, много по-ангажиран с Холивуд, но славата не го бе главозамаяла и обичаше да си стои вкъщи с Тали, излегнат на пода или на дивана, вглъбен в поредния сценарий. А когато тя беше на снимачната площадка, той винаги идваше при нея, когато може. Беше по-добър бизнесмен от всички други в Холивуд. За него филмите бяха сериозен бизнес, независимо дали са продуцирани и режисирани от Тали Джоунс. И не се интересуваше от прическата й.

В момента с екипа на филма се намираха близо до снимачната площадка в Палм Спрингс. Тя бе наела стая в един хотел – понякога оставаше да пренощува там, но се връщаше в къщата си в Лос Анджелис, за да бъде с Хънт, ако не се налагаше да работи много до късно или ако той не дойдеше при нея.

Тали искаше да прегледа заснетото през последните дни – особено днес, преди да напусне снимачната площадка. Бе забучила в косата си три молива и една химикалка, докато нанасяше бележки и отговаряше на имейлите. Тъкмо се канеше да излезе от караваната, за да отиде да прегледа заснетото през деня, когато по пътя, водещ към снимачната площадка, се появи облак прах – приближаваше се блестящ сребрист „Астън Мартин“.

Тали примижа срещу залязващото слънце, а спортната кола се приближи, сипейки наоколо облаци прах. Колата рязко спря до Тали. Когато шофьорът слезе, тя се усмихна. Беше невероятно ефектна жена, с много къса пола и безкрайно дълги крака, със зашеметяваща сексапилна фигура и блестяща руса грива. Изглеждаше забързана и обрулена от вятъра, като героиня от драматичен филм. На китката й блестеше голяма тюркоазена гривна, а от ушите й висяха обеци с диаманти. Носеше сандали с много високи токчета.

– По дяволите, да не съм пропуснала последната сцена за деня? – Бриджит – красивата собственичка на спортния „Астън Мартин“, изглеждаше раздразнена. Тали й се ухили.

– Получи се страхотно. Можеш да прегледаш с мен заснетото през деня. Тъкмо смятах да го направя.

Сега Бриджит изглеждаше по-облекчена.

– Задръстванията по пътя бяха невероятни. На два пъти чаках по половин час.

Бриджит наистина приличаше на филмова звезда. С токчетата си изглеждаше по-висока от Тали. Гримът й беше безупречен; никога не излизаше, преди да го изпипа до съвършенство. Дрехите й също й стояха идеално и подчертаваха невероятно красивото й тяло с неустоим сексапил. Беше пълна противоположност на Тали. Всичко в нея беше старателно премислено, за да привлича погледите, за разлика от Тали, която предпочиташе да остава незабелязана. Работата й беше да показва на преден план другите, а не себе си. А Бриджит Паркър умираше да привлича всеобщото внимание и не притежаваше нито грам от скромността на Тали. Отдалеч двете жени си приличаха, защото бяха високи, слаби и светлокоси, но се отнасяха по съвършено различен начин към качествата, които природата им бе дала. Тали ги прикриваше, а Бриджит постоянно ги изтъкваше и демонстрираше. Режисьорката наистина не се вълнуваше от външността си и никога не се замисляше за нея. Бриджит отделяше много време и усилия, за да поддържа зашеметяващия си вид.

Бяха на еднаква възраст, но Бриджит се бе постарала да изглеждаше с десет години по-млада. Тали пък го бе постигнала напълно непреднамерено. Облечена в дрехи като от разпродажба, с високи маратонки, оръфани джинсови шорти и износен мъжки потник, тя приличаше на хлапе. Бриджит имаше импланти в гърдите и пластични корекции около очите, редовно си слагаше ботокс и колаген в устните, прекарваше много време в най-скъпия фитнес салон в Холивуд. Работеше упорито, за да се поддържа в идеална форма, и резултатите бяха фантастични. Беше красива като кинозвезда.

Двете се бяха запознали преди седемнайсет години във филмовата школа в южнокалифорнийския университет. Бриджит отчаяно копнееше да стане актриса и бе решена да научи за филмите всичко, което можеше. Всички знаеха, че е дебютантка от висшето общество на Сан Франциско и не се налага да работи, но тя бленуваше да играе във филми. Също като Тали, бе загубила майка си в ранна възраст. Скоро след това баща й се оженил повторно за много по-млада жена, и перспективата да съжителства със „злата мащеха“ бе подтикнала Бриджит да премести в Лос Анджелис. Тали я бе наела да й помага за първия й независим филм, докато Бриджит още следваше. Тя се оказа толкова ефективна и организирана, помогна й безкрайно много и Тали й предложи да остане в екипа и за следващия филм. Бриджит улесняваше живота на Тали във всяко отношение, и при това го правеше с обич. Накрая се прости с мечтите си да стане киноактриса; работеше като лична асистентка на Тали. Тя беше всичко, което Тали не искаше да бъде. Бриджит беше безпогрешна в ролята си на щит срещу опитите на журналистите да се доберат до Тали; бранеше я пламенно по всички възможни начини. Обичаше да повтаря, че е готова да се изправи дори срещу куршумите, за да я защити. Тали често проявяваше такава наивност и простодушие, че се нуждаеше от човек, който да отстранява препятствията от пътя й и да я закриля. Бриджит представляваше работодателката си пред света, и то вършеше с удоволствие; смъкваше от плещите на Тали всички досадни задължения, което й даваше възможност да посвещава повече време на работата и дъщеря си. Тали й беше безкрайно благодарна за цялата й помощ през последните седемнайсет години. Това бе схема, която идеално устройваше и двете жени, задоволявайки исканията на всяка от тях; с годините те станаха много близки приятелки. Тъй като Тали непрекъснато работеше много, не й оставаше време да завързва други приятелства. Но Бриджит винаги бе там, край нея, за да я защитава и утешава по всеки възможен начин. Вярната асистентка се гордееше много с приноса си към делото на Тали. За Бриджит нито една задача не беше прекалено трудна, предизвикателна или времеемка. Не възприемаше нито едно от задълженията си като черна работа, и винаги бе готова да помогне.

Двете продължиха заедно към караваната на монтажистите, където Тали бе решила да прегледа заснетото през деня, докато бъбреха оживено за задачите на деня. Бриджит припряно ситнеше по каменистата алея с високите си токчета.