Обнови клетките си

Моят път към себе си

Духовното ми име е Лумира. Настоящият ми живот започна през 1968 година в Казахстан под знака на Везните, управляван от планетата Венера. Планетата Венера е символ на любовта и хармонията. Тя дарява живот на чувствата, красота на тялото и блясък на младостта. Носи хармония, мир и наслада в битие­то на хората. Още в детството си можех много силно да усещам вибрациите на тази планета, на които се нося от раждането си и които ме водят все по-близо до самата мен. Те ме съпровождаха при търсенето на моята истина, на моята вътрешна родина, на духовните ми корени и истинската ми идентичност.

През целия ми живот ме съпътстват и поучават множество духовни същества и сили – невидими за другите, но съвсем естествени и реални за мен. На първо място, моята баба Александра. Тя ме обучи в шаманството – или по-точно казано, тя ме върна обратно към същността ми на шаманка, каквато всъщност винаги съм била.

Това обучение изобщо не можеше да се нарече обикновено, тъй като когато то започна истински, баба ми вече беше напуснала физическото си тяло и ме посещаваше като дух. Тя ме обучаваше в шаманските науки и практики и ме напътстваше по време на собствената ми работа от духовния свят. Впрочем, тя още продължава да го прави, въпреки че сега вече далеч не е толкова строга и непреклонна. Сега тя ми разрешава да вървя сама по пътя си и ми оставя пространство, за да мога да се развивам чрез собствения си опит.

По-рано нейните указания бяха закон за мен и ако не ги изпълнявах според нейните представи, веднага го усещах върху собственото си тяло. С други думи – ставаше ми много зле, понякога даже истински се разболявах. В родината ми човек би казал: „учителката не ми оставяше много време да си бъркам в носа“. Трябваше да се старая до предела на силите си и да давам извънредни смени по-често, отколкото ми беше приятно.

Обучението ми и днес все още не е приключило, тъй като постоянно научавам нови неща: чрез живота, който водя, и чрез клиентите и учениците, които идват при мен.

Правомощията ми

Баба ми ме научи, че като шаманка аз съм задължена на света и че задачата ми е да доведа чрез любов до единение всичко, което принадлежи към моя свят. От друга страна, като шаманка аз съм безсилна, когато не ми е дадено правомощие за лекуване. Тогава не мога да излекувам нищо и никого. Така че, ако ти наистина искаш и си готов да промениш живота си, аз ще те хвана за ръка и ще те поведа към едно ново измерение на твоето съществуване. Но ако ти самият – дълбоко в сърцето си – не го искаш, тогава всяка помощ ще е безрезултатна. Каквото и шаманско лекарство да ти дам, то или ще помогне твърде малко, или няма да постигне нищо.

Централно място за теб трябва да заема вътрешната ти готовност да промениш живота си и себе си. Тя не само ми дава правомощие като лечителка и учителка да те поведа чрез тази книга към целта ти. Преди всичко, тя дава правомощие на самия теб да постигнеш действително целта си. И не на пос­ледно място – на духовния свят, чиято готовност да те подкрепя в твоето начинание бива събудена по този начин.

Още докато беше жива, баба ми ме учеше винаги да бъда във вътрешна връзка с природата. Лятно време предприемахме дълги излети сред девствената природа на родния ни Казахстан и приготвяхме храната си на открит огън. Най-често това беше каша от просо или булгур, овкусена с малко зеленчуци и подправки. И днес продължавам да готвя тези прости неща и винаги присъства тази силна привързаност към моята баба и към земята на Казахстан, където се чувствах защитена, обичана и сигурна. Междувременно прекарах половината от живота си в Германия, но вътрешната ми връзка с азиатската ми родина е и си остава непрекъсната.

Когато бях на десет години, с родителите ми се преместихме в Украйна, в пристанищния град Одеса. Тук започна моето по-съзнателно мистично пътешествие, изпълнено с магии, оракулски ритуали, паралелни светове, духове и лечебни изкуства. Но преживях и много душевни и телесни разочарования, обиди, раздели и отрицания. Днес зная, че това също са били необходими изпитания, за да мога да вървя по пътя си.

Когато на 21 години се преселих в Германия, вече можех много добре да „чета“ хората. Можех да назова скритите желания и проблеми на всеки човек, независимо дали са от здравословен или от психически характер. Също така вече бях в състоя­ние да възприемам и да балансирам с ръцете си енергиите на аурата и чакрите.

В Германия за мен започна много тежко време. Любов, сигурност, идентичност, корени и родина – всичко това, което в старото ми отечество присъстваше съвсем естествено, тук трябваше отново да печеля със собствени усилия. Отдадох се на търсене на себе си в един чужд свят.

Руската лечебна традиция

Важен учител за мен беше Мирзакарим Норбеков, с когото се запознах през 2001 година. Той е много известен сред рускоезичната общност. Господин Норбеков работи в Москва и е доктор по психология, педагогика и философия на медицината. Като автор (виж литературата в приложението) и като доцент той представя една уникална обучителна система за самовъзстановяване на човека на всички нива: телесно, духовно и душевно.

От Норбеков научих преди всичко колко е важно да повярваш в себе си, да си поставиш конкретни цели, да се изправиш и да закрачиш по пътя, към който се чувстваш привлечен от дълбините на същността си. Да не чакаш по-добри времена и по-удобни случаи, а просто да поемеш по пътя. С малки крачки. Всеки ден наново. Без да се обръщаш назад. До целта.

Методите на Норбеков често са груби, понякога дори безмилостни. Думите му са провокативни като удар в лицето, карат те да дишаш тежко и те подтикват да погледнеш най-сетне дълбоко навът­ре. В посланията му обаче се съдържа и покоряващ хумор. Има радост и игра, подправени с лека смахнатост, която въздейства дръзко и активизиращо. При личните ми срещи с него успях да науча колко трайно неговият метод може да те разтърси и да те поддържа буден.

Норбеков смята, че дори слепец, който обаче има силното желание да вижда, ще се научи да вижда. Дори всички лекари по света да му казват, че не е възможно – ако действително го желае с цялото си същество и наистина дръзне да повярва в себе си, той ще успее. Той ни показва, че наистина нищо не е невъзможно. Неограничаваното мислене и напредването без страх са характерни за руската лечебна традиция и аз съм благодарна, че бях обучена в нея от господин Норбеков.

Да скочиш в студената вода с чувството „аз мога, аз искам, аз ще бъда“ е нещо, което характеризира и моя собствен метод. Трябва да призная – клиентите ми често казват, че съм била твърде директна, понякога дори явно недипломатична. Впрочем, дори когато в никакъв случай не се опитвам да прикривам това си качество, а целенасочено се опитвам да го интегрирам в работата си, аз все пак използвам един по-женствен маниер.

За мен женствеността означава да се свържа с фината, и все пак така могъща сила на живота. Да приема живота и да се почувствам приета от него. Да даря и да получа живот – да свържа собственото си съществуване със света. Може би това все пак ме отличава от руския ми учител от мъжки пол и от някои други мои сънародници и колеги. Действам и работя чрез същността си на шаманка, възприемам всичко около себе си като одушевено. Шаманската ми медицина се състои в това да създавам и подхранвам привързаност, да върна изгубеното дете у човека и душевното му равновесие, да възстановя изгубената сила на живота. Шаманското ми лечебно изкуство цели да обедини отново тялото, духа и душата, да ги направи едно цяло. А целостта означава подмладяване и здраве! Това е женският принцип на Венера. Понякога може би лекарството ми е малко горчиво, а от време на време идва съвсем изненадващо, предизвиквайки временно лека уплаха. Но тъкмо тогава можеш да усетиш в него неразрушимия живот, онази покоряваща сила, която е заложена в основата на всичко, което расте и се развива, което е здраво и силно.

В наши дни руското инакомислие пленява и докосва много хора на запад. Не на последно място и затова, че засяга директно и ясно проблема. Защото дръзва да навлезе в области, които първоначално ни изглеждат твърде фантастични, но все пак ги усещаме близки. Стремежът към подмладяване на тялото също отначало ни звучи твърде невероятно, и все пак докосва същността ни. Намира отзвук в душата, дава надежда и ни окрилява. Аз вече съм развила своите собствени криле. И вярвам твърдо, че и ти ще разпериш своите и ще полетиш високо, за да откриеш и разшириш вибриращия живот у себе си.