Безбожен час

1.

Четвъртък, 14 ноември

В четири сутринта Гюс Шмит се обличаше тихо в спалнята на скромния си дом в Лонг Айланд с надеждата да не събуди съпругата си, с която живееше вече петдесет и пет години. Опитът се оказа безуспешен.

Ръката на Лоти Шмит се стрелна към лампата на нощното шкафче. Тя премигна, за да прогони съня от очите си. Забеляза, че Гюс е с дебело яке, и мигом настоя да узнае къде отива.

– Лоти, отивам до фабриката. Възникна нещо.

– Затова ли ти звънна Кейт вчера?

Кейт беше дъщерята на Дъглас Конъли, собственик на „Антикварни мебели „Конъли“ – комплекс в разположения наблизо Лонг Айланд Сити, където Гюс работеше до пенсионирането си преди пет години.

Лоти, крехка седемдесет и пет годишна жена с пооредяла бяла коса, си сложи очилата и погледна часовника.

– Гюс, полудя ли?! Знаеш ли колко е часът?

– Четири, а Кейт ме помоли да се срещнем там в четири и половина. Очевидно има причина и именно затова отивам.

Лоти забеляза, че той е видимо разстроен. Съзнаваше обаче колко е неуместно да зададе въпроса, който се въртеше в главите и на двамата. Вместо това отбеляза:

– Гюс, напоследък имам лоши предчувствия. Не обичаш да говоря така, знам, но не ме напуска усещането, че нещо лошо ще се случи. Не отивай.

На не особено ярката светлина от 60-ватовата крушка на нощната лампа двамата се вторачиха свирепо един в друг. Когато Гюс заговори, той си даваше сметка, че дълбоко в себе си е изплашен. Твърденията на Лоти, че има свръхестествени способности, го дразнеха, но и го стряскаха.

– Лоти, заспивай – отсече той ядно. – Какъвто и да е проблемът, ще съм си вкъщи за закуска.

Гюс рядко показваше чувствата си, но някакъв инстинкт го накара да се наведе, да целуне съпругата си по челото и да прокара ръка през косата й.

– Не се тревожи – каза меко той.

Това бяха последните изречени от него думи, които тя чу.

2.

Кейт Конъли се надяваше да успее да прикрие обзелото я напрежение във връзка със срещата преди зазоряване, уговорена с Гюс в музея към мебелния комплекс. Вечеряше с баща си и най-новата му приятелка в „Зоната“ – ново модно заведение в Истсайд в Манхатън. По време на коктейлите тя с лекота се впусна в непринуден и неангажиращ разговор, който така лесно й се удаваше, с „поредната му изгора“.

Тази се казваше Сандра Старлинг – платиненоруса блондинка на около двайсет и пет години с раздалечени лешникови очи. Простодушно наблегна на факта, че е била претендентка в конкурса „Мис Вселена“, ала не уточни колко далеч е останала от спечелването на короната.

Амбицията й, както тя сподели, била да направи кариера в киното, а после да се отдаде на каузата за постигането на световен мир. Тази е дори по-глупава от обичайните му завоевания, помисли си Кейт саркастично. Дъг, както беше инструктирана да се обръща към баща си, беше забавен и чаровен както винаги, макар да пиеше повече от обикновено.

По време на вечерята Кейт се улови, че преценява баща си все едно е в жури на „Американски таланти“ или „Да танцуваш със звездите“. Той бе привлекателен, близо шейсетгодишен мъж. Приличаше на звездната легенда Грегъри Пек... Тя веднага си спомни, че повечето нейни връстници не биха разбрали сравнението. Освен, продължи мисълта си тя, ако не си падаха като нея по стари филми.

Дали допусна грешка, като въвлече Гюс в начинанието, запита се тя.

– Кейт, обясних на Сандра, че ти си умницата в семейството – обяви баща й.

– Не се смятам за умна – възрази Кейт с пресилена усмивка.

– Недей да скромничиш – сряза я Дъг Конъли. – Кейт е дипломиран обществен счетоводител, Сандра. Работи в „Уейн и Крутърс“, една от водещите счетоводни фирми в страната. – Засмя се, преди да продължи: – Единственият проблем е, че постоянно ми дава акъл как да въртя семейния бизнес. – След кратка пауза натърти: – Моят бизнес. Именно това все го забравя.

– Татко... тоест Дъг – каза Кейт тихо, макар насоката на разговора да я ядосваше, – на Сандра едва ли й се слуша за тези неща.

– Сандра, погледни дъщеря ми: трийсетгодишна, висока, руса красавица. Метнала се е на майка си. Докато сестра й Хана прилича на мен. Тя е с тъмнокестенява коса и сини очи, но за разлика от мен си остана дребна. Едва ли е по-висока от един и шейсет, нали, Кейт?

Татко е пил и преди да дойде тук, помисли си Кейт. Става неприятен, когато прекалява. Опита се да отклони темата от семейния бизнес.

– Сестра ми се занимава с мода, Сандра – обясни тя. – Три години е по-малка от мен. Когато бяхме деца, постоянно шиеше рокли за куклите си, а аз се преструвах, че изкарвам пари, като отговарям на въпросите в „Шанс“ и „Колелото на съдбата“.

Боже, какво ще правя, ако Гюс се съгласи с мен, запита се тя, докато сервитьорът поднасяше предястията им.

За щастие оркестърът, дотогава в почивка, се върна на подиума в претъпканата зала и оглушителните звуци на музиката сведоха разговорите до минимум.

Със Сандра си избраха десерт и тогава, за свое смайване, Кейт чу баща си да поръчва най-скъпото шампанско в менюто.

– Татко, не е необходимо... – възрази тя.

– Кейт, престани с вечните си икономии – избухна Дъг Конъли. Тонът му бе достатъчно висок, за да привлече вниманието на смаяните хора от съседните маси.

С пламнали страни Кейт обясни тихо:

– Татко, имам уговорка за по питие след вечеря. Ще ви оставя със Сандра да се насладите на шампанското.

Очите на Сандра шареха из залата с надежда да види някоя знаменитост. В следващия миг се усмихна лъчезарно на мъж, вдигнал чаша към нея.

– Това е Маджестик! Албумът му се изкачва към първите места в класациите – сподели тя, останала почти без дъх. Явно й хрумна нещо, защото мимоходом подметна: – Приятно ми беше да се запознаем, Кейт. Ако стана известна, ще ти възложа да управляваш парите ми.

Дъг Конъли се засмя.

– Великолепна идея. Тогава най-после може би ще ме остави на мира. – Усети се и бързо добави: – Шегувам се. Гордея се със своята умница.

Само да знаеш какво се кани да направи твоята умница, помисли си Кейт. Разкъсвана от гняв и загриженост, тя си взе палтото от гардероба, излезе в студената ветровита ноемврийска вечер и махна на минаващо такси.

Апартаментът й – купи го преди година – се намираше в Уест Енд. Разполагаше с две обширни спални и изглед от птичи поглед към река Хъдсън. Обичаше жилището си и същевременно й беше мъчно, че се наложи на предишния собственик – Джъстин Крамер, около трийсетгодишен финансов консултант – да го продаде на ниска цена, след като загуби работата си. При приключването на сделката Джъстин се усмихна дръзко и й подари кактус. Такъв вид тя видя за пръв път в апартамента му и се възхити.

– Роби спомена, че си харесала цветето ми – каза той и посочи седналия до него брокер. – Онзи го взех със себе си, но този е подарък за къщата от мен. Постави го на перваза на прозореца в кухнята и ще започне да цъфти като луд.

С влизането в приятния си апартамент Кейт включи осветлението и за пореден път си помисли какъв подходящ подарък получи. Мебелите във всекидневната бяха модерни. Златистият диван с меки възглавници предразполагаше към дрямка. Фотьойлите със същата дамаска предлагаха удобство с широките си облегалки за ръцете. Възглавниците по тях повтаряха цветовете на килима с геометрични фигури и придаваха колорит на помещението.

Кейт се сети как Хана се засмя, когато влезе за пръв път в апартамента след доставката на новите мебели.

– Боже, Кейт – бе възкликнала тя, – сигурно навикът на татко цял живот да повтаря, че всичко вкъщи е чудесно реставрирана или копирана антика от фабриката на Конъли те е тласнал изцяло да залитнеш в обратната посока.

Така беше, помисли си Кейт. Беше й додеяло баща й да хвали чудесните копия. Един ден вероятно щеше да промени решението си, но дотогава щеше да е щастлива и с тези.

Антикварни мебели. Само като си помислеше за тях, устата й пресъхваше.