Седемте духовни закона на успеха Седемте духовни пpавила за pодители

1.

Закон за чистата

потенциалност

ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ НА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА

Е ЧИСТОТО СЪЗНАНИЕ...

ЧИСТА ПОТЕНЦИАЛ­НОСТ,

ТЪРСЕЩА ИЗРАЗ ОТ НЕПРОЯВЕНОТО

КЪМ ПРОЯВЕНОТО.

И КОГАТО ОСЪЗНАЕМ, ЧЕ ИСТИНСКОТО НИ

ЕСТЕСТВО Е СЪЩНОСТ

ОТ ЧИСТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ,

НИЕ СЕ СЛИВАМЕ СЪС СИЛАТА,

КОЯТО СЪЗДАВА ВСИЧКО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.

Нито имаше несъществуващо,

нито съществуващо имаше тогава;

нито имаше въздух, нито небе, което бе отвъд...

Едното То дишаше без дихание, от само себе си....

„Химн на сътворението“, Ригведа

Първият духовен закон на успеха е законът за чистата потенциалност. Опира се на факта, че в основното си състояние ние сме чисто съзна­ние. Чистото съзнание е чиста потенциалност, то е ­полето на всички възможности и безкрайна ­съзидателност. Чистото съзнание е нашата духовна същност. Бидейки безкрайно и неограничено, то също така е и чиста радост. Други негови призна­ци са чистото знание, безкрайното спокойствие, съвършеното равновесие, непобедимостта, прос­тотата и блаженството. Това е нашата основна при­рода, а тя е природа на чис­тата потенциалност.

Когато откриете своята основна природа и зна­ете кои сте в действителност, в самото това зна­ние се крие способността да осъществявате всяка своя мечта, защото вие сте безкрайната възможност, неизмеримият потенциал на всичко, което е било, е и ще бъде. Законът за чистата потенциал­ност би могъл да се нарече и закон за единството, защото в основата на безкрайното многообразие на живота е единството на всепроникващия дух. Между вас и това енергийно поле няма преграда. Полето на чистата потенциал­ност е вашата собствена същност. И колкото повече упражнявате ис­тинската си природа, толкова повече се прибли­жавате до полето на чистата потенциалност.

Упражняване на собствената същност, или самоориентиране, означава, че наш вътрешен ори­ентир е собственият ни дух, а не обектите от прак­тиката ни. Противоположност на самоориентирането е ориентирането по обектите. Когато се ори­ентираме по обектите, ние винаги сме под влия­нието на обекти вън от собствената ни същност – ситуации, обстоятелства, хора и предмети. В то­зи случай непрекъснато търсим одобрението на другите. Нашето мислене и нашето поведение не­изменно се влияят от очакваната реакция. Затова ориентирането по обектите се основава на страх.

При ориентирането по обектите ние изпитваме силна необходимост да контролираме нещата. Из­питваме силна необходимост от външна сила. Нуждата от одобрение, нуждата да контролира­ме нещата и нуждата от външна сила са потреб­ности, които се основават на страха. Този вид си­ла няма нищо общо със силата на чистата потен­циалност, Божията сила или истинската си­ла. Когато сме изпълнени от Божията сила, няма страх, няма принуда, няма борба за одобрение, няма външна сила.

При ориентирането по обектите вътрешният ни ориентир е нашето его. Егото обаче не е това, което сме в действителност. То е нашата­ представа за себе си, то е нашата социална­ маска, то е ролята, която играем. Нашата социална­ маска се крепи на одобрението. Тя иска да контролира и се поддържа със сила, защото живее в страх.

Нашата истинска същност, нашият дух, наша­та душа е напълно свободна от всичко това. Тя е неуязвима за критики, не се бои от никакви пре­дизвикателства и не се чувства по-долу от нико­го. Но тя е също така скромна и не изпитва пре­възходство спрямо някого, защото разпознава във всички останали същия Бог, същия Дух в друг об­раз.

Това е основната разлика между ориентиране­то по обектите и самоориентирането. При самоориентирането ние се уповаваме на истинската си природа, която не се бои от никакви предизви­кателства, уважава всички хора и не се чувства по-долу от никого. Ето защо Божията сила е ис­тинска сила.

За разлика от силата, която се основава на ориентирането по обектите, която е фалшива. Произтичаща от егото, тя трае само дотогава, до­като е налице обектът, който служи като ориен­тир. Да речем, разполагате с много пари или имате някаква титла – президент сте на страната или уп­равлявате корпорация. Властта, на която се радвате, си отива заедно с титлата, с поста, с парите. Основаващата се на егото сила трае само толко­ва, колкото всичките тези неща. Щом изчезнат тит­лите, постовете, парите, изчезва и силата.

А Божията сила е постоянна, защото се основава на знанието за Бога. Тя има някои характер­ни признаци. Привлича към вас хората, както и нещата, които искате. Въздейства върху хората, ситуациите и обстоятелствата, за да подкрепят ва­шите желания. Това се нарича още „подкрепа от законите на Природата“. То е подкрепата на Бога, то е подкрепата, която получавате, когато Бог е благосклонен към вас. Силата ви е такава, че по­лучавате радост от връзката с хората и хората по­лучават радост от връзката с вас. Вашата сила е обвързваща – обвързване, което произтича от ис­тинската любов.

Как можем да приложим в живота си закона за чистата потенциалност, полето на всички възмож­ности? Ако искате да се радвате на предимства­та, които дава полето на чистата потенциалност, да използвате пълноценно съзидателността, свойствена на чистото съзнание, трябва да имате достъп до него. Един от начините да се достигне полето, е чрез всекидневно упражняване на мъл­чание, медитация и въздържане от преценки. Вре­мето, прекарано сред Природата, също ще ви да­де достъп до присъщите на полето свойства: без­крайна съзидателност, свобода и блаженство.

Да упражнявате мълчание, означава, че се за­дължавате да отделяте известно време просто за да съществувате. Упражненията в мълчание изис­кват периодично да се оттегляте от речевата ак­тивност, както и от занимания като гледане на телевизия, слушане на радио или четене на книга. Ако никога не си давате възможност да упражня­вате мълчание, това води до нарушаване на вът­решния ви диалог.

Периодично отделяйте по малко време, за да упражнявате мълчание. Или просто си обещайте всеки ден да прекарвате известно време в мълча­ние. Бихте могли да го правите в продължение на два часа или, ако това ви се вижда много, в про­дължение на един час. От време на време упраж­нявайте мълчание по-дълго, например цял ден, два дни или дори цяла седмица.

Какво става, когато започнете да упражнявате мълчание? Първоначално вътрешният ви диалог става дори още по-бурен. Вие изпитвате остра нужда да кажете разни неща. Познавам хора, ко­ито направо полудяват през първите един-два дни, когато се посветят на продължително мълчание. Изведнъж ги връхлита чувство за тревога и без­покойство. Но ако проявят упоритост, вътрешни­ят им диалог постепенно започва да уляга. Скоро покоят става абсолютен. Това е така, защото след известно време умът ви се предава, разбирайки, че няма никакъв смисъл да снове насам-натам, след като вие – Богът, Духът, този, който решава – няма да проговорите, точка. После, когато вът­решният диалог се уталожи, вие започвате да въз­приемате покоя в полето на чистата потенциалност.

Периодичното практикуване на мълчание с удобно за вас времетраене е един от начините да почувствате действието на закона за чистата потенциалност. Друг начин е всеки ден да прекарва­те известно време в медитация. В идеалния слу­чай би трябвало да медитирате най-малко по трий­сет минути сутрин и трийсет минути вечер. Чрез медитацията ще се научите да възприемате поле­то на чистия покой и чистото съзнание. В това поле на чистия покой е полето на чистата корела­ция (взаимообвързаност), полето на безкрайната организираща сила, първичното пространство на сътворението, където всичко е неразривно свър­зано с всичко останало.

От петия духовен закон, закона за намерение­то и желанието, ще разберете как да внесете в то­ва поле слаб импулс за намерение, който ще бъ­де последван спонтанно от сътворяване на жела­ното от вас. Ала преди това трябва да практику­вате мълчание. Мълчанието е първото изисква­не, за да покажете своите желания, защото в по­коя е вашата връзка с полето на чистата потенциалност, способно да комбинира за вас безкрай­ност от елементи.

Представете си, че хвърляте камъче в спокой­но езеро и наблюдавате как повърхността му се набраздява. След известно време, когато вълните се изгладят, може да хвърлите още едно камъ­че. Точно това правите и когато навлизате в по­лето на чистата тишина и внасяте своето намере­ние. В тази тишина дори най-слабото намерение ще развълнува пространството на всеобхватно­то съзнание в основата му, което свързва всичко с всичко останало. Но ако собственото ви съзнание не е в състояние на покой, ако мислите ви са като бушуващ океан, дори да хвърлите в него Емпайър Стейт Билдинг, пак няма да забележите ни­що. В Библията се среща изразът: „Застанете [Замълчете] и познайте, че аз съм Бог“ (Псалом 45:11). Това може да бъде пос­тигнато само чрез медитация.

Друг начин да се стигне до полето на чистата потенциалност е, като се практикува въздържане от преценка. Преценяването е постоянно опреде­ляне на нещата като правилни и погрешни, добри или лоши. Когато непрекъснато преценявате, кла­сифицирате, лепите етикети и анализирате, вие вна­сяте силни турбуленции в своя вътрешен диалог. Тези турбуленции ограничават потока на енергия между вас и полето на чистата потенциалност. Вие буквално стеснявате „пролуката“ между мисли­те.

Пролуката е вашата връзка с полето на чиста­та потенциалност. Тя е онова състояние на чисто съзнание, онова празно пространство между мис­лите, онази вътрешна тишина, която ви свързва с истинската сила. И когато стесните пролуката, вие ограничавате своята връзка с полето на чистата потенциалност и безкрайната съзидателност.

В „Учебник за чудеса“ има една молитва, в ко­ято се казва: „Днес аз няма да съдя нищо, което става“. Въздържането от преценка създава покой в мислите ви. Затова не е зле да започвате деня си с тези думи. И да си ги напомняте всеки път когато се хванете, че преценявате каквото и да било. Ако ви се вижда прекалено трудно да се при­държате към това през целия ден, можете просто да си кажете: „През следващите два часа няма да преценявам нищо“ или: „През следващия час ще се упражнявам във въздържане от преценка“. След това можете постепенно да удължавате времето.

Посредством мълчанието, посредством меди­тацията и посредством въздържането от прецен­ка вие ще получите достъп до първия закон, зако­на за чистата потенциалност. Веднъж започнали, можете да добавите в практиката си и четвърти компонент: редовно да прекарвате известно вре­ме в пряко общуване с Природата. Времето, пре­карано сред Природата, ви дава възможност да усетите хармоничното взаимодействие на всич­ки елементи и жизнени сили. Това ще ви изпълва с чувс­тво на единение с живота като цяло. Дали ще е край река или езеро, в гората, планината или на морския бряг, общуването с интелекта на При­родата също ще ви помогне да стигнете до поле­то на чистата потенциалност.

Трябва да се научите да осъществявате връзка със своята най-съкровена същност. Тази истинска същност е отвъд егото. Тя е безстрашна; тя е свободна; тя е неуязвима за критики; тя не се бои от никакви предизвикателства. Тя не е по-долу от никого, не превъзхожда никого и е изпълнена с вълшебство, тайнственост и очарование.

Проникването във вашата истинска същност ще ви даде възможност да надзърнете в огледалото на взаимоотношенията, защото всички взаимо­отношения са отражение на вашето отношение към самия себе си. Например, ако изпитвате ви­на, страх и несигурност по отношение на парите, успеха или каквото и да било друго, то това е отражение на вината, страха и несигурността като основна характеристика на вашата личност. Кол­кото и много да са парите ви, колкото и голям да е вашият успех, те няма да разрешат тези основ­ни проблеми на Битието ви. Само близостта с Бо­га ще ви донесе истинско изцеление. И когато опознаете истинската си същност, когато дейст­вително проумеете своята истинска природа, вие никога повече няма да изпитвате вина, страх или несигурност по отношение на парите, благосъс­тоянието или изпълнението на желанията си, за­щото ще разберете, че в основата на всяко мате­риално богатство е жизнената енергия, че става дума за чис­та потенциалност. А чистата потенциалност е ва­шата истинска природа.

Прониквайки все по-дълбоко и по-дълбоко в своята истинска природа, спонтанно ще бъдете осенявани от творчески мисли, защото полето на чистата потенциалност е също така и поле на без­крайната съзидателност и чистото знание. Авст­рийският мислител и писател Франц Кафка е ка­зал: „Не е нужно да излизаш от стаята. Остани да седиш до масата и се вслушай. Няма защо да се вслушваш, просто чакай. Не трябва дори да ча­каш, само се научи да бъдеш тих, неподвижен и сам. Светът драговолно ще ти се предложи, за да свалиш маската му. Той няма друг избор, в екстаз ще се изтърколи в краката ти“.

Изобилието на Вселената – разточителното й многообразие и богатство – е израз на съзида­телния разум на Природата. Колкото по-пълно е постигнатото от вас съзвучие с разума на Природата, толкова по-широк е достъпът ви до негова­та безкрайна, безгранична съзидателност. Ала за да осъществите връзката с този богат, изобилен, безкраен и съзидателен разум, най-напред ще тряб­ва да преодолеете турбуленциите на своя вътре­шен диалог. И тогава ще създадете възможността за динамична дейност, като същевременно носите в себе си покоя на вечния, безграничен творчески Дух. Това деликатно съчетание на мълчаливия, безграничен, безкраен Дух с динамичния, огра­ничен индивидуален дух е идеалното равновесие между покоя и движението, способно да сътвори каквото си пожелаете. Съвместното съществува­не на противоположностите (едновременно покой и движение) ви прави независими от ситуации, об­стоятелства, хора и предмети.

Приемайки спокойно това деликатно съвмест­но съществуване на противоположности, вие се приобщавате към света на енергията – квантова­та мощ, не-материята, която е източник на мате­риалния свят. Този свят на енергия е флуиден, ди­намичен, гъвкав, променлив, във вечно движение. И същевременно е непроменлив, неподвижен, спокоен, вечен и тих.

Покоят сам по себе си е потенциал за съзида­ние, а движението само по себе си е съзидание, ог­раничено в един аспект на своето проявление. Комбинацията между движение и покой ви дава възможност да разгърнете своите творчески за­ложби във всички направления – там, където ви отведе силата на вашето внимание.

Където и да ви отведат дейността и движението, носете в себе си своя покой. Защото хаотич­ното движение около вас никога няма да ви пред­ложи повече от онова, което ще ви даде достъпът до резервоара на съзиданието, до полето на чис­тата потенциалност.