Антиоксидантно лечение на рака

1.

Имат ли туморите ахилесова пета?

Основна особеност на раковите клетки е, че обмяната на веществата в тях протича много по-бързо, което води до интензивно поглъщане на хранителни вещества от кръвта.

Има данни, че раковите клетки потребяват почти 10 пъти повече такива вещества, отколкото нормалните. Съответно засегнатите клетки отделят много повече вредни отпадъци, което води до отравяне на организма.

По мое мнение онкологичните заболявания възникват в резултат на съвместното въздействие на два отделни фактора.

Към провокиращите (първични, основни) фактори се отнася например влиянието на вирусите. Пример за сенсибилизиращ (вторичен) фактор е действието на канцерогените.

Ако липсва поне единият от факторите (провокиращият или сенсибилизиращият), не се наблюдава проява на онкологично заболяване. Същевременно основните фактори могат да съществуват и без да има симптоми за това.

Без провокиращите фактори ракът не може да възникне, а без вторичните – да се прояви.

С основание можем да кажем, че първичните фактори, които провокират възникването на онкологичното заболяване, влияят на голяма част от населението. За появата на рак спомагат многобройните сенсибилизиращи фактори, а така също кофакторите (към които се отнасят например киселинността на средата, състоянието на имунитета, на нервната система, съществуването на дисбиоза).

Как протича онкологичният процес? Нормалните клетки в организма се израждат, променят природата си и започват да приличат на бактериални клетки. Приликата се проявява в еднаквата обмяна на веществата, способността им постоянно да се размножават, в липсата на диференциация по външен вид и функции.

Обмяната на веществата в раковите клетки протича почти без достъп на кислород. Те получават енергия в процеса на анаеробна гликолиза (1), характерна за бактериите. Точно тази разлика в сравнение с останалите клетки в организма е уязвимото място на въпросните клетки, тяхна ахилесова пета.

При анаеробната гликолиза често пъти липсва окончателно окисляване на гликозата. При това се отделя сравнително малко енергия. В резултат раковите клетки потребяват значително количество въглехидрати и отделят безброй недоокислени метаболити (продукти на метаболизма) – киселинни или алкохолни, в зависимост от процеса.

През междинния етап на гликолизата се образуват органични киселини. След края на гликолизата се образуват алкохол, вода и въглероден двуокис. Неслучайно анаеробната гликолиза често пъти бива наричана „алкохолна ферментация“ (дори при млечно-киселата ферментация се образува алкохол).

Според мен в организма съществува група ключови ферменти, които участват в обмяната на веществата, едни от които осигуряват аеробния метаболизъм, а други – анаеробния. В здравите клетки са активни „ферментите стрелочници“, насочващи обмяната на веществата по аеробния път, а анаеробните ферменти или липсват, или са блокирани.

Промяната в обмяната на веществата при раковите клетки се дължи на това, че доминират анаеробните „стрелочници“, които създават обменни процеси, протичащи без участието на кислород.

Следователно, основна задача в борбата с туморите е потискането на ключовите ферменти, които нарушават цикъла на метаболизма, насочват процеса на обмяна на веществата към ненормално русло и превръщат здравата клетка в раково „чудовище“.

2.

Оксигенацията на раковите клетки – основа в лечението на рака

Значението на оксигенацията-

От всичко казано дотук можем да стигнем до извода, че първостепенна мярка в борбата със злокачествените образувания е оксигенацията (обогатяването с кислород) на раковите клетки със специални препарати – оксигенатори. Те многократно засилват усвояването на кислород, понижават патологичната зависимост от гликозата и не позволяват на гликолизата да стига до край. Тогава се извършва киселинна гликолиза, която протича по-повърхностно и нанася по-малко вреди.

В какво се изразява същността на моя метод?

Отначало благодарение на мощните оксигенатори и металите се задействат здравите ферменти и се повишава тяхната активност, което спомага за преминаване към киселинния стадий на гликолизата.

Едновременно или след това се въздейства върху тъканите на тумора чрез методите на алкализиране, благодарение на които се поддържа стабилността на процесите на оксигениране. На алкализиращите вещества реагират само раковите клетки с нарушен метаболизъм, а нормалните функционират в обичайния режим.

Кои вещества могат да потискат вредните ферменти?

Съвсем наскоро учените откриха, че в червеното вино се съдържа веществото акутисимин, което е от класа на полифенолите (2) и блокира един от раковите ферменти, като по този начин предотвратява нарастването на злокачествените образувания. За жалост акутисиминът не е достатъчно ефективен.

Известно е химичното вещество сулфорафан, което се съдържа в различните видове зеле. То стимулира аеробните ферменти, потискащи развитието на туморите.

Аналогично действа и бетаинът, който се съдържа в големи количества в червеното цвекло. Тъкмо това багрило с полифенолен произход може най-ефикасно да забавя развитието на туморите и дори да лекува от рак. Всички тези вещества са способни взаимно да засилват влиянието си. Във връзка с това по време на лечението се препоръчва да се пият едновременно сок от цвекло и екстракт от червено вино в комбинация със салата от броколи или друг вид зеле.

Всички ракови образувания могат условно да се разделят на три групи: киселинни, алкални и новообразувания (последните нямат стабилно рН (показател за киселинност).

Киселинните ракови образувания се характеризират с киселинна гликолиза, алкалните – с алкохолна, а нестабилните – с междинен тип гликолиза.

Лечението на образуванията с киселинни свойства не изисква допълнително интензивно окисляване, а върху образуванията със стабилни алкални свойства трябва да се въздейства с оксиданти.

Борбата с туморите с променлив, нестабилен киселинно-алкален баланс се води както при лечението на алкалните образувания. Разликата е в съотношението на интензитета на въздействията.

При киселинните образувания повече се набляга на алкализирането. Алкалните и нестабилните образувания, напротив, изискват окисляване, след което (или едновременно с него) се извършва алкализиране, за да се изравни рН балансът (3).

Най-често трябва да се маневрира и да се използва ту единият, ту другият метод в зависимост от случая и от това как организмът и туморът реагират на въздействието.

При повишаване на степента на оксигенация на организма трябва да се провежда успоредно алкализиране. В противен случай киселинно-алкалното равновесие може да се наруши. Ако балансът между окисляване и алкализиране е спазен, алкохолната гликолиза в раковите клетки постепенно отстъпва място на киселинната гликолиза, която е по-повърхностна и близка до нормалната.

Впоследствие гликолизата ще стане аеробна, а раковите клетки ще се върнат към първоначалното си здраво състояние, тоест ще получат естествените си свойства, ще престанат да бъдат злокачествени и ще загубят способността си да се делят неуправляемо. В резултат на това туморът ще премине от проявено към безопасно латентно (скрито) състояние. С това лечението не свършва, болният още дълго време ще трябва да спазва съответните препоръки.

Забележете, че моят метод почива върху интензивното оксигениране – набавянето на кислород за раковите клетки, което се постига само чрез едновременно окисляване и алкализиране.

Окисляването води до преминаване на раковите клетки на друго ниво на метаболизъм, при което като междинен компонент се отделя киселина. Алкализирането поддържа необходимото ниво на обмяна на веществата благодарение на повишаването на киселинността.

Хомеостазата (осигуряването на баланс във вътрешната среда на организма) почива точно върху принципа на компенсацията. Например, ако в кръвта постъпва повече сол, от червата се просмуква повече вода.

По аналогичен начин се поддържа балансът между киселините и алкалите: щом нивото на единия компонент се повиши, веднага започва да се изработва другият. Киселините и алкалите си взаимодействат, в резултат на реакцията на неутрализиране се образуват сол и вода, а вътрешната среда на организма остава неутрална.

Само въз основа на принципа на компенсацията може да се осмисли проблемът и да се създаде теорията за зависимостта на раковите клетки от рН баланса, след това да се разработи разбираема за непосветените методика на въздействие върху туморите с предсказуеми резултати от нейното използване. Този подход ще позволи да се постигне съществено повишаване на ефекта от лечението и да се избегнат много от грешките.

Метод на волевото ликвидиране на дълбокото дишане

Пътят към откриване на методиката за лечение на рака с помощта на антиоксидантите ми беше подсказан от следния случай.

Момичето страдаше от саркома на ставата. Лекарите предложиха ампутация, защото останалите начини за лечение им се струваха безполезни, но пациентката отказа. Тя използва метода на волевото ликвидиране на дълбокото дишане (ВЛДД) по Бутейко (4).

За първи път в лекарската практика бе извършен експеримент, чиито резултати потвърдиха, че раковите клетки „не обичат кислорода“. За увеличаване на количеството кислород в тъканите бе приложен методът на Бутейко. В продължение на няколко месеца използването на ВЛДД не даде видим ефект. Тогава се взе решение да се увеличи времето за задържане на дишането до 3 минути. (Дихателният цикъл е: пауза, 10 вдишвания-издишвания и отново пауза).

За да постигне необходимата продължителност на задържане на дишането, болната се занимаваше с това от сутрин до вечер, спеше по 4-5 часа и правеше прекъсвания, само когато се хранеше.

В резултат на тези нечовешки усилия след няколко месеца саркомата видимо намаля. После стана чудото, в което не можеше да повярва никой лекар: след 3 месеца туморът изчезна напълно, разрушената кост по някакъв начин се възстанови, подвижността на ставата и ръката се върна. Рентгенограмата напълно потвърди тези факти, момичето беше напълно оздравяло.

Въпреки че ефективността на прилагане на усъвършенствания метод на ВЛДД в борбата с рака беше доказана, това лечение не доби популярност, защото то изисква от пациента същински подвиг, на какъвто мнозина са неспособни дори под заплахата от смърт.

1 Гликолиза – процес на разпадане на гликозата в клетките, придружаван от синтез на АТФ – източника на енергия за всички живи системи. Гликолизата бива анаеробра (без достъп на кислород) и аеробна (с участието на кислород). В клетките на човешкия организъм протича аеробна гликолиза, тоест кислородно окисляване на гликозата. – Б. р.

2 Полифенолите са растителни пигменти – мощни естествени антиоксиданти – Б. р..

3 рН балансът е киселинно-алкално равновесие. – Б. р.

4 Константин Павлович Бутейко (1923-2003) – физиолог, лекар клиник. Автор на научни трудове и изобретения в различни области на медицината и техниката. Според него основна причина за така наречените болести на цивилизацията е недостигът на въглероден двуокис (СО2) в алвеолите на белия дроб, който се дължи на хронична хипервентилация (дълбоко дишане). Бутейко предлага да се нормализира системата на външното дишане по разработения от него метод на волевото ликвидиране на дълбокото дишане – Б. р..