Пчелите и медът

Медоносните пчели превръщат нектара от цветята в мед, за да си направят храна. Средностатистическият кошер съхранява от 9 до 14 кг мед в края на годината. Това представлява огромно съвместно усилие, защото една-единствена пчела работничка произвежда само половин чаена лъжичка мед през целия си живот. За да произведе 450 г, е необходимо да събере нектара от около 2,6 милиона цветя, а това включва пчелни полети с обща дължина около 88 000 км.

Датите, посочени в тази глава, важат за страните с умерен климат в северното полукълбо. Коригирайте ги с шест месеца, за да стават за страните с умерен климат в южното полукълбо.

Медоносни пчели

Само няколко от 25-те хиляди или приблизително толкова породи пчели правят мед, а повечето от тях произвеждат само съвсем малки количества.

Медоносните пчели обитават всички континенти с изключение на Антарктида. Apis mellifera (медоносната пчела) е най-често срещаният вид в Европа, САЩ, Канада и Австралия. Медоносните пчели живеят в големи колонии и съхраняват много мед. За разлика от тях едрата мъхеста пчела (Bombus bombus) живее в малка колония и съхранява най-много една супена лъжица мед.

Породите медоносни пчели се различават по своята способност да правят мед, по цвета и строежа на восъчната пита, по грижите за кошера, по имунитета, по тенденцията да се роят (да изграждат нови колонии), по размножаването, апетита и характера. Най-популярни са италианските (на кафяви и жълти ивици), карниоланите (черни или сиви) и кавказките (сиви). Благодарение на миграцията и вноса обаче много медоносни пчели днес са от смесена порода.

От тук нататък обикновено ще наричам медоносните пчели просто „пчели“.

Една пчелна колония

Една пчелна колония (или семейство) се състои от:

• Една пчела царица – единствената плодовита женска пчела. Тя снася яйца, поддържа благополучието в колонията, най-дългата пчела е и живее средно 18 месеца, въпреки че може да достигне възраст от цели 6 години.

• До 30 000–60 000 пчели работнички – малки неплодовити женски пчели. Те подготвят и изхранват другите пчели, поддържат кошера, събират нектар, цветен прашец, прополис (пчелен клей) и вода и правят мед. Една работничка, родена през пролетта или лятото, живее най-много 6 седмици, а такава, която е родена през есента – 6 месеца.

• Няколкостотин или няколко хиляди търтеи – плодовити мъжки пчели. Те са по-къси и по-едри от царицата, имат големи очи, но не и жило, восъчни жлези или кошнички за цветен прашец, и живеят най-много 8 седмици.

Пчелният кошер

Дивите пчели изграждат гнезда върху дърветата, пъновете, живите плетове, скалите или стените. Изваждането на меда им унищожава тяхното гнездо. От векове хората правят повторно използваеми гнезда („кошери“), които дават възможност за добив на мед, без пчелите да бъдат безпокоени твърде много.

Пчелите работнички запълват кошера с вертикалните двустранни листове на восъчната пита. Всяка страна се състои от шестоъгълни клетки, повечето от които имат напречна дължина от 5 до 7 мм. Те приемат яйцата за работнички и съхраняват храната на колонията: цветния прашец и пчелния хляб, смес от цветен прашец, нектар, слюнка и микроорганизми. Малко по-големите клетки приемат яйцата за търтеи, а най-големите, тези, които имат форма на напръстник, яйцата за царица.

Много пчелари запасяват началните листове на питата така, че пчелите да не се нуждаят от производството на толкова много восък и в резултат на това да разполагат с повече енергия, за да правят мед. Тези листове насърчават работничките да изграждат сравнително малко клетки за търтеи, докато питата, изградена изцяло от пчели, има повече клетки за търтеи. Това кара царицата да снася повече яйца за търтеи, а се твърди, че ако кошерът притежава повече търтеи, това прави колонията по-щастлива.

Медът е главният източник на въглехидрати за пчелите, а цветният прашец е техният главен източник на протеини. Но и двата продукта съдържат много други жизнено важни хранителни вещества.

Какво прави всяка пчела

Докато е млада, царицата се съчетава с до 40 търтея. После те умират, но тя съхранява тяхното семе. През април и май царицата снася до 3000 яйца на ден, като всяко от тях е по-малко от зрънце ориз. Оплодените яйца стават работнички и царици, а неоплодените – търтеи.

След като съзрее, и през останалата част от живота й, долночелюстните жлези на царицата отделят коктейл от 30 феромона в устата й. Ароматът на тази „субстанция на царицата“ привлича работничките и ги кара да я хранят и да носят феромони от нея на другите пчели. Тази субстанция пази тяхното спокойствие и сътрудничество.

Висококачествената храна, от която се нуждае царицата, произлиза от царското желе, наричано също храна за пилото или пчелно млечице. Тази сладка, богата на мазнини субстанция с цвят на сметана съдържа белезникави секреции от долночелюстните жлези на млади работнички и жълтеникави, богати на протеини секреции от техните подфарингиални жлези.

Три дни след снасянето от яйцата се излюпват ларви (личинки). Те произвеждат пилен (или „нахрани ме“) – феромон, чиято миризма стимулира работничките да ги хранят. Всички ларви първоначално получават пчелно млечице.

Четири дни след излюпването работничките избират храна за ларвата в зависимост от размера на клетката. Ларвите в клетките за работнички и търтеи престават да получават пчелно млечице и вместо това получават пчелен хляб, който е по-малко хранителен. Ларвите в клетките на царицата продължават да получават пчелно млечице – всъщност техните клетки са буквално залети с него – и то ги кара да се развият в царици.

Шест дни след излюпването ларвата изприда пашкул. След това работничките запечатват клетката й с восъчен капак и тя става готова да се развие в какавида. По време на този етап, който продължава 10 дни за работничка, 13 за търтей и 5 за царица, една удивителна метаморфоза превръща ларвата в съзряла пчела. После младата съзряла пчела си пробива път с дъвкане през пашкула и клетката и се появява в кошера.

Пчели работнички

До 2000 нови млади съзрели пчели работнички се появяват всеки ден от един средностатистически кошер.

Докато е на възраст между 1 и 7 дни, работничката е „пчела кърмаче“. Тя чисти кошера. Моли за храна, като издава напред своето хоботче („езика“ си), насърчавайки по-старите пчели да й предлагат повърнат мед. По-нататък тя се изхранва от запасите от мед и пчелен хляб.

Когато протеините в цветния прашец довеждат до съзряването на нейната долночелюстна и подфарингиална жлеза, тя носи пчелно млечице за храна на всички млади ларви и на по-възрастните ларви на царицата. Тя храни по-възрастните ларви на работничките и търтеите с пчелен хляб. Освен това подготвя и храни младите съзрели пчели.

Докато е на възраст от 7 до 12 дни, тя е „домашна пчела“. Коремните й восъчни жлези започват да произвеждат восъчни люспи с големината на глава на топлийка. Другите пчели събират нейния восък, омекотяват го чрез дъвкане, а после го използват, за да изграждат восъчната пита и връхните клетки, съдържащи съзрели ларви или готов мед. Последен е медът, който е бил обезводняван, докато водното му съдържание стане около 20 процента, затова той е устойчив на ферментиране. Щом клетката му бъде увенчана с връх, неговото водно съдържание спада до около 18 процента.

Освен това една домашна пчела укрепва, прави водонепроницаем и дезинфекцира с прополис кошера, включително восъчната пита.

Докато е на възраст от 12 до 14 дни, една домашна пчела превръща нектара в мед. За да върши това, тя приема нектар от фуражирите, а след това в продължение на 30 минути или горе-долу толкова време повръща една капка от него еднократно, позволявайки на един ензим, наричан инвертаза, който се произвежда от нейните подфарингиални жлези, да разложи сукрозата на гликоза и фруктоза. Тя държи всяка капка между челюстта и хоботчето си, за да улесни обезводняването в горещия въздух на кошера. Слага я долу и я оставя там няколко часа, за да създаде условия за по-нататъшното изпаряване на водата. После тя или друга домашна пчела я слага в клетка.

Също така тя събира топчиците цветен прашец, носени от фуражирите, а освен това ги навлажнява със слюнка и нектар, слага ги в клетка и ги пакетира, като ги бута с глава. Покрива с мед клетките, пълни с цветен прашец. Бактериите (лактобацилите) от секрециите, които тя е добавила към меда, преобразуват чрез ферментация цветния прашец в пчелен хляб. Освен това тя изхвърля остатъците от кошера.

След като навърши 2 седмици, домашната пчела обезводнява меда в непокритите с връх клетки, като им вее с крилцата си. Пази входа на кошера, като разпознава с душене мириса на другите пчели. Ако пчелата е чужда, произвежда тревожен феромон, за да повика помощ.

След като навърши 3 седмици, тя става фуражир, който лети навън, за да събира нектар, цветен прашец, прополис и вода. Лети на разстояние до 1,6–3,2 км от кошера, като понякога отива три пъти по-далеч, позволявайки на обонятелните си рецептори да я направляват към примамливите миризми и да насочват очите й към ярко оцветени цветя. В хубав сух ден тя може да прави 20 полета, като всеки път посещава до 1000 цветя и смуче нектар с хоботчето си и го прехвърля през устата си в своята торбичка за мед (разширения край на хранопровода й). Може да се храни с нектар, като отваря една клапа в торбичката си за мед, за да позволи на малко нектар да навлезе в стомаха й. Събира цветен прашец, като го изчетква от тялото си със средните си крачка, добавяйки слюнка и нектар, за да формира съвсем малки топчета, които пакетира в косматите кошнички на задните си крака. Тя носи у дома 0,06 г нектар и 20 мг цветен прашец, което се равнява на половината й телесно тегло. Събира вода от езерца и други източници или избира воднист нектар и го пренася в своята торбичка за мед. Събира и прополис.

Щом се върне у дома, тя разрешава на другите фуражири да подушат и да пробват нейния нектар и цветен прашец, за да могат да решат дали да посетят нейните източници. Повръща нектара, за да нахрани съзряващите по-млади медоносни пчели и оставя цветния прашец и прополиса. Танцува, за да сигнализира на другите фуражири къде има източници на хубав нектар. Танцът в кръг – първо обратно на посоката на часовниковата стрелка, а после по посока на часовниковата стрелка – указва местонахождението на нектара и/или цветния прашец в рамките на 10 м. Танцът с въртене – половин кръг в едната посока, после обръщане и бягане право напред, докато върти опашката си, а след това половин кръг в другата посока – посочва, че те са на повече от 91 м. Посоката на бягането напред показва местонахождението им спрямо слънцето, честотата на бяганията в кръг определя тяхното разстояние по-точно, а пламът и енергичността подсказват качеството.

Работничките поддържат в кошера температура от 28–35оС. Те го затоплят, като смилат меда и нектара, струпвайки се заедно и треперейки, а го охлаждат, като разпределят водата и като веят с крилцата си близо до входа. Освен това те скитат наоколо или почиват, като често прекъсват работата по обяд, когато има затишие в производството на нектар.

Чудото на меда