Изборът на Сузана

1.

Не бе искала точно това. Но трябваше да го направи, разбира се.

Сузана повлече чувала с тор и го метна на задната седалка на пикапа. Физическото усилие не беше проблем. Всъщност тя бе доволна, че може да направи тази услуга на клиентите си, като спре край тях на път за дома си.

Второто спиране бе ангажиментът, който й се искаше да избегне. Но за Сузана Калхун Дюмон задълженията си бяха задължения.

Беше обещала на семейството си да говори с Холт Брадфорд. А тя винаги изпълняваше обещанията си. „Или поне се опитвам“, помисли си тъжно, като избърса изпотеното си чело.

По дяволите, колко беше изморена. Прекара целия ден в Югоизточен Харбър, оформяйки градината на една нова къща, а графикът й за следващия ден също беше пълен. Освен това сестра й Аманда щеше да се жени след седмица и в „Замъка“ цареше пълен хаос заради приготовленията за сватбата и ремонта на западното крило.

Към всичко това се добавяха и двете деца, които се нуждаеха от нейните грижи и внимание. А също писмената работа, затрупала бюрото й, както и фактът, че един от сезонните й работници напусна най-неочаквано днес сутринта.

„Е, нали исках да имам собствен бизнес – напомни си Сузана. – И го направих.“

Погледна към малкия си магазин с красиво подредени на витрината цветя и оранжерия зад него. Той й принадлежеше.

Усмихна се. Да, тук всяка петуния, теменужка и божур й принадлежаха. Беше доказала, че не е некомпетентна глупачка, както я наричаше бившият й съпруг. Непрекъснато и постоянно.

Имаше две прекрасни деца, семейство, което я обича, и работа, която й харесва. Наистина не бе предполагала, че твърдението на Бакс – че е упорита като магаре и романтична като средновековна ученичка – ще се окаже вярно. Не и сега, когато бе затънала до уши в една история, започнала преди осемдесет години.

В действителност не бе съвсем нормално тя и сестрите й да търсят изчезналата изумрудена огърлица или да ги преследва банда международни крадци на скъпоценности, които не биха се спрели пред нищо, за да се докопат до наследството на прабаба им Бианка.

Е, в цялата история тя самата не бе нищо повече от резервен играч. Сузана се начумери, докато сядаше в камиончето.

Всичко започна, когато сестра й Кейти се влюби в Трентън Сейнт Джеймс Трети, наследник и ръководител на веригата хотели „Сейнт Джеймс“. Идеята да превърнат част от рушащия се фамилен дом в луксозен хотелски комплекс, бе негова. При което старата легенда за изумрудите на Калхун излезе на бял свят, напълни страниците на вестниците и предизвика действия, колкото абсурдни, толкова и опасни.

Първо – сестра й Аманда едва не бе убита, когато един нагъл и безразсъден крадец, Уилям Ливингстън, задигна фамилния архив с надеждата, че в него ще открие следа към изгубените скъпоценности. После животът на Лайла, другата й сестра, бе застрашен при поредния опит на крадеца.

През седмицата, последвала инцидента, полицията не откри никаква следа от Ливингстън, или, както бе известен с последния си псевдоним, Елис Кофийлд.

Странно как „Замъка“ и загубените изумруди бяха въздействали върху съдбата на цялото й семейство.

Най-напред те събраха Кейти и Трент. После Слоун О’Райли дойде да проектира на място ремонтните работи за новия хотел и се влюби в Аманда. След него свенливият професор по история Макс Коутърмейн загуби ума и сърцето си по сестра й Лайла и двамата замалко не бяха убити. И все заради проклетите камъни!

Имаше моменти, когато Сузана искаше да забрави завинаги за огърлицата, принадлежала на прабаба й Бианка. Но знаеше, както и всички останали, че тя трябва да бъде намерена. Защото Бианка я бе скрила някъде преди смъртта си и сега духът й искаше да я открият.

Ето защо семейство Калхун продължаваше да търси, следвайки всяка мъглива следа, преравяйки всяко прашно ъгълче. В търсене на невъзможното.

Сега бе дошъл нейният ред.

По време на изследванията си Макс бе открил името на художника, когото Бианка бе обичала.

В друг случай тази история не би я натъжила толкова. А това, че внукът на художника се оказа Холт Брадфорд, бе само въпрос на лош късмет.

Холт Брадфорд. Сузана въздъхна, докато караше през оживените улици на курортното селище. Не твърдеше, че го познава добре. Едва ли някой можеше да каже подобно нещо. Но си го спомняше като момче. Начумерен, затворен и мълчалив. Привличаше момичетата с мрачния замислен поглед на сърдитите си сиви очи.

Странно, че така добре си спомняше цвета им. При мисълта за тях сякаш го видя съвсем близо до себе си и цялата се разтрепери.

Навремето Холт беше готов жива да я запали.

Вероятно вече бе забравил кавгите им. Надяваше се да е така. Споровете я изнервяха, а по време на несполучливия й брак те бяха повече от достатъчно. Стигаха й за цял живот. Едва ли Холт таеше лоши чувства към нея. Бяха минали повече от десет години! В края на краищата не се беше наранил чак толкова много, когато го бе бутнала с колата и той бе паднал от колелото. „Освен това сам си беше виновен“, каза си отново Сузана.

Тя бе имала предимство на пътя.

Все пак беше обещала на Лайла да поговори с него. Всяка, дори и най-малката следа към загубените изумруди на Бианка трябваше да бъде проучена. А внукът на Кристиян Брадфорд може би бе подочул нещо от дядо си.