Магията на подреждането

1.

Защо не мога да поддържам ред в дома си?

Не бихте могли да подреждате, ако не сте се научили как става това

Когато кажа на някого, че професията ми е да уча хората да подреждат, обикновено ме поглеждат слисано. „Наистина ли изкарвате пари от това?“ е първият въпрос, почти винаги последван от: „Хората наистина ли имат нужда от уроци по подреждане?“.

Вярно е, че докато инструктори и училища предлагат курсове по всичко – от готвене и как се носи кимоно до йога и дзен медитация, трудно ще намерите курс по подреждане. Масовото схващане, поне в Япония, е, че подреждането не се учи, а ти идва отръки от само себе си. Готварските умения и рецептите се предават като семейна традиция от майка на дъщеря, но досега не сме чули някой да е предал семейната тайна как се подрежда дори в самото домакинство.

Спомнете си детството. Сигурна съм, че на повечето от вас са ви се карали, че не си подреждате стаята, но колко родители съзнателно са възпитавали децата си как да подреждат? В едно проучване по темата по-малко от половин процент отговарят утвърдително на въпроса: „Изучавали ли сте подреждането наред с другите предмети в училище?“. Родителите ви са настоявали да подреждате стаите си, но и самите те никога не са били обучавани как се прави това. Що се отнася до подреждането, всички са самоуки.

Никой не ни показва как точно да подреждаме не само вкъщи, но и в училище. В часовете по домашен труд в японските училища учат децата как да правят хамбургер или как да си ушият престилка, но в сравнение с готвенето и шиенето изненадващо малко време се отделя на темата за подреждането. Дори включен в учебник, този раздел или се прочита в клас, или – по-лошо – се дава за самостоятелна подготовка и учениците го прескачат, за да стигнат до по-популярни теми, като „Хранене и здраве“. В резултат никой не умее да подрежда.

Храна, облекло и подслон са сред основните човешки нужди, затова е логично мястото, където живеем, да е също толкова важно, колкото какво ядем и какво обличаме. Въпреки това в повечето общества подреждането – работата, която поддържа дома ни обитаем, е напълно пренебрегвана заради погрешните представи, че способността да поддържаме ред се придобива от опит и затова не изисква обучение.

Дали хората, които имат по-голям „стаж“ в подреждането, го вършат по-добре от другите? Отговорът е: „Не“. Двайсет и пет процента от курсистките ми са петдесетгодишни и повечето от тях са били домакини в продължение на трийсетина години, което ги прави ветерани в тази област. Но дали подреждат по-добре от двайсетгодишните? Точно обратното. Много от тях са прекарали години в прилагане на погрешни общоприети методи и домовете им преливат от ненужни предмети. Те се борят да държат бъркотията под контрол с неефикасни методи за съхранение. Откъде да знаят как се подрежда, като никога не са били обучавани подобаващо?

Ако и вие не умеете да подреждате, не се обезкуражавайте. Сега му е времето да се научите. Като изучавате и прилагате описаните в тази книга методи, можете да избегнете порочния кръг на безпорядъка.

Маратонско подреждане, което завинаги слага край на бъркотията

„Разтребвам, когато видя, че апартаментът ми е разхвърлян, но никога не остава подреден задълго.“ Това е обичайното оплакване и стандартният съвет, предлаган от списанията, е: „Не подреждайте цялата къща наведнъж, защото скоро отново ще е разхвърляна. Създайте си навик да внасяте ред по малко всеки ден“. За първи път се натъкнах на този рефрен, когато бях на пет. Като средното от три деца, аз израснах с доста голяма свобода. Майка ми беше заета да се грижи за новородената ми сестра, а брат ми, който беше с две години по-голям от мен, вечно беше залепен пред телевизора с видеоиграта си. Като резултат повечето време вкъщи прекарвах без контрол.

Любимото ми занимание беше да чета списания за домакини. Майка ми беше абонирана за ESSE. Измъквах го от пощенската кутия още преди майка ми да е разбрала, че е пристигнало, разпечатвах плика и се потапях в съдържанието. На връщане от училище обичах да се отбивам в книжарницата и да разглеждам седмичното кулинарно издание „Оранжеви страници“. Всъщност още не разбирах всички думи, но списанията със снимки на вкусни ястия, с чудесни съвети за премахване на петна от мазнина и с идеи за пестеливост ме запленяваха, както видеоигрите – брат ми. Прегъвах ъгълчетата на страниците, които ми бяха интересни, и си представях как пробвам опи­сания съвет.

Освен това си измислях куп свои самостоятелни „игри“. Например след като прочетох статия за спестяването, незабавно се впуснах в игра на „пестене на електричество“, като обикалях къщата и изключвах всичко, което не се използваше, без да имам идея какво представляват електромерите. В отговор на друга статия напълних с вода пластмасови бутилки и ги поставих в тоалетното казанче, за да спечеля състезанието по „пестене на вода“. Колонките за подреждане ме вдъхновяваха да превръщам картонените кутии от мляко в разделители за чекмеджета, а празните кутии от видеокасети – в място за съхранение на писма. В училище, докато другите деца играеха на народна топка и скачаха на въже, аз се измъквах, за да пренареждам библиотеката в класната стая или да проверявам шкафа с парцалите и метлите, като през цялото време си мърморех под нос заради лошата подредба: „Щеше да е много по-лесно, ако имаше няколко куки!“.

Имаше обаче един неразрешим проблем. Независимо колко добре подреждах, не след дълго хаосът се завръщаше. Картонените кутии от мляко в чекмеджето започваха да преливат от химикалки, стойките от кутии от видеокасети биваха наблъскани с писма и хартии, които се разсипваха по пода. При готвенето и шиенето практиката води до съвършенство, но макар подреждането също да спада към домакинската работа, все си оставах на същото ниво и независимо колко често го правех, редът не се задържаше никъде.

„Нищо не може да се направи – самоуспокоявах се. – Релапсът е неизбежен. Ако свърша цялата работа наведнъж, само ще се разочаровам.“ Много от статиите твърдяха точно това и аз го приех за истина. Ако сега имах машина на времето, бих се върнала в онзи момент и бих си казала: „Това не е вярно. Ако използваш правилния подход, никога няма да изпаднеш в релапс“.

Повечето хора свързват думата „релапс“ със заболяване, но когато я чуят в контекста на подреждането, разбират за какво става дума. В мига, когато започнете да размествате мебелите и да изхвърляте боклуците, жилището ви се променя. Много е просто. Ако сложете в ред къщата си наведнъж, ще сте подредили наистина. Релапсът се случва, защото хората погрешно смятат, че са подредили основно, а всъщност само са сортирали и прибрали половинчато. Ако подредите както трябва, ще можете да поддържате реда в дома си дори да сте мързеливи и разхвърляни по природа.

Подреждайте по малко всеки ден,

и ще подреждате цял живот

„Ако подреждате къщата си наведнъж, скоро отново ще е разхвърляна. По-добре да ви стане навик да подреждате по малко, но често.“ Въпреки че този съвет звучи съблазнително, вече установихме, че първата част е погрешна. Какво ще кажете за предложението да подреждат по малко всеки ден? Въпреки че звучи убедително, не се подвеждайте. Причината подреждането да ви изглежда безкрайно, е именно защото подреждате на парче.

По принцип, да се променят навици, придобивани цял живот, е изключително трудно. Ако досега не сте успявали да задържите реда, за вас ще е почти невъзможно да подреждате по малко всеки ден. Хората не могат да променят навиците си, без първо да са променили мисленето си. А това не е лесно! Все пак е доста трудно да се контролират мислите. Може обаче да се транс­формира генерално начинът, по който се възприема подреждането.

Темата за реда за първи път грабна вниманието ми през първите години в гимназията. Катализатор беше книгата „Изкуството да изхвърляш“ на Нагиса Тацуми, която обясняваше колко е важно да се освобождаваш от излишните вещи. Бях заинтригувана от темата, на която не бях попадала дотогава, и все още помня колко бях разтърсена, докато четях книгата във влака на връщане от училище. Бях напълно погълната и едва не си изпуснах спирката. Щом се прибрах, отидох направо в стаята си с няколко торби за боклук и не излязох оттам няколко часа. Въпреки че стаята ми беше малка, когато приключих, имах осем торби с вещи – дрехи, които никога не носех, учебници от началното училище, играчки, които не бях пипвала от години, колекцията ми от гумички и печати. Съвсем бях забравила, че тези неща съществуват. Седях като вкаменена на пода в продължение на половин час, загледана в купчината торби, и се питах: „Защо, за бога, съм си правила труда да пазя всичките тези неща?“.

Но най-много ме шокира колко различна из­глеж­даше стаята ми. Само след няколко часа можех да видя участъци от пода, които досега бяха закрити. Стаята ми изглеждаше преобразена и въз­духът в нея беше някак много по-свеж, от което сякаш и умът ми се прочисти. Редът, осъзнах аз, можеше да има далеч по-голямо въздействие, отколкото си бях представяла. Поразена от величината на промяната, от този ден прехвърлих вниманието си от готвенето и шиенето, които до този момент смятах за основни дейности в домакинството, към изкуството на подреждането.

Подреждането носи видими резултати. Редът никога не лъже. Тайната на категоричния успех е в това: ако подредиш наведнъж, а не малко по малко, коренно променяш нагласата си. Това те променя из основи, отразява се на емоциите ти, на начина ти на мислене и на начина ти на живот. Моите клиенти не развиват навици за ред постепенно. Всеки от тях се е освободил от безпорядъка след своето маратонско подреждане. Ключът към постоянното задържане на това състояние е именно в този подход.

Когато хората се връщат към хаоса, независимо колко усилия са положили да внесат ред, това не се дължи на дома им или на вещите им, а на погрешния начин на мислене. Дори в началото да са били силно ентусиазирани, те не могат да задържат мотивацията и усилията си и се поддават на инерцията. Причината е, че не виждат резултати и не усещат промяна. Точно затова успехът зависи от незабавното постигане на осезаеми резултати. Ако използвате правилния метод и концентрирате усилията си в премахването на безпорядъка изцяло и из основи за кратък период от време, ще видите незабавни резултати, които ще ви вдъхнат сили да запазите реда в къщата си занапред. Всички, изпитали този процес, независимо какви са били навиците им, ще се закълнат, че никога повече няма да се върнат към безпорядъка.

Защо трябва да се стремите

към съвършенство

„Не се стремете към съвършенство. Започнете бавно и изхвърляйте по една вещ всеки ден.“ Думи, балсам за душата на онези, които нямат вяра в способностите си да подреждат. Попаднах на този съвет, докато поглъщах едва ли не всяка книга за подреждането, издадена някога в Япония, и си паднах по него изцяло и безрезервно. Импулсът, запален от откровението за силата на реда, започваше да отслабва и аз вече се чувствах отегчена от липсата на солидни резултати. В тези думи сякаш имаше смисъл. Изглеждаше непосилно да се стремиш към съвършенство от самото начало. Освен това, както е известно, съвършенството е недостижимо. Като изхвърлях по едно нещо на ден, в края на годината щях да съм се отървала от 365 вещи.

Убедена, че съм открила много практичен метод, аз незабавно започнах да следвам инструкциите в книгата. Сутрин отварях гардероба и се питах какво да изхвърля този ден. Тениската, която вече не носех, отиваше в боклука. На следващата вечер отварях чекмеджето на бюрото си и откривах тетрадка, която вече ми се струваше твърде детинска. Тетрадката заминаваше в торбата с боклук. Решавах, че и тестето с бележки в същото чекмедже не ми трябва, но тогава ми хрумваше, че мога да го изхвърля на другия ден. И го оставях. В някои дни забравях и после компенсирах, като изхвърлях две неща...

За да бъда честна, това не продължи и две седмици. Не съм от тези, които се славят с постоянство. За хора като мен, които си свършват задачите в последния момент, този подход просто не върши работа. Освен това изхвърлянето на една вещ всеки ден не можеше да компенсира факта, че при пазаруване купувах по няколко неща наведнъж. В крайна сметка скоростта, с която намалявах вещите си, не можа да надмине скоростта, с която придобивах нови, и бях изправена пред обезкуражаващия факт, че домът ми продължаваше да е все така задръстен с вещи. Не след дълго съвсем бях забравила да следвам правилото да изхвърлям по една вещ на ден.

И така, от опит мога да ви кажа, че подреждате ли половинчато, къщата ви никога няма да бъде под конец. Ако също като мен не сте усърдни и последователни, тогава ви препоръчвам да опитате да постигнете съвършенство само веднъж. Много хора възразяват, когато употребявам думата „съвършенство“, защото било непос­тижима цел. Няма повод за тревога. В крайна сметка подреждането е просто физическа работа. Работата, която трябва да свършите, може да се раздели условно на два вида: да решите дали да изхвърлите, или да запазите дадена вещ, и да решите къде да я приберете. Ако можете да направите тези две неща, можете да постигнете съвършенство. От вас се иска да прегледате вещите си една по една и да решите дали да ги задържите и къде да ги приберете. Само това, и работата е свършена. Не е трудно да подредите идеално, изцяло и наведнъж. Всъщност всеки може да го направи. И ако искате да избегнете релапс, това е единственият начин.