Да изкушиш съдбата

1.

Не бе сигурна защо го прави. Даяна гледаше простиращите се под нея облаци и се опитваше да разбере дали пътуването, което бе предприела, бе импулсивно или пресметнато. Въпреки че по разписание трябваше да кацне след по-малко от трийсет минути, все още не бе сигурна.

Бяха минали почти двайсет години, откак за последен път видя брат си. Когато мислеше за него, тя си го представяше като вълнуващ и нежен младеж. Бе го обичала с цялата всеотдайна любов, каквато можеше да изпитва едно шестгодишно момиченце към шестнайсетгодишния си брат.

Образът му бе замръзнал в миналото – мургав висок младеж с изсечени красиви черти и студени зелени очи. Спомняше си неговата някак арогантна гордост и независимост. Той бе единак. Макар и едва шестгодишна, Даяна бе разбрала, че Джъстин Блейд върви по свой собствен път.

С мека и безрадостна усмивка се облегна назад в удобната първокласна седалка. Преди двайсет години Джъстин определено бе поел по своя собствен път. Когато родителите им починаха, той сигурно я бе утешавал. Но тогава тя бе прекалено зашеметена, за да го разбере. Мислеше, че мама и татко са си отиш­ли, защото тя не иска да ходи на училище, и че ако се държи както трябва, ако мълчи и внимава в час, те ще се върнат. След това дойде леля Аделайд, а брат й замина. Месеци наред Даяна мислеше, че той също е отишъл на небето, защото са му дошли до гуша нейните сълзи и въпроси. Леля й я отведе на изток – в друг свят, в друг живот. Нито веднъж през тези две десетилетия Джъстин не се бе свързал с нея.

„Значи, сега се е оженил“, помисли Даяна. Може би защото все още го виждаше пред очите си като буйно и доста мрачно момче, не можеше да си го представи като съпруг. Серина Макгрегър. Даяна повтори наум името. Странно, че се бе озовала със снаха, когато почти не чувстваше, че има брат.

О, тя бе чувала за семейство Макгрегър от Хаянис Порт. Леля Аделайд не би сметнала, че възпитанието й е пълно, ако не я е запознала с произхода на едно от водещите семейства в страната – особено след като те живееха достатъчно близо до Бостън, та да могат да се смятат почти за съседи. В края на краищата заможните фамилии бяха единствените кралски особи, които Америка признаваше.

Даниъл Макгрегър бе патриархът, чистокръвен шотландец и финансов магьосник. Ана Макгрегър, неговата съпруга, бе уважаван хирург. Алън, най-големият им син, бе американски сенатор, за когото се говореше, че го чакат и по-големи неща.

Кейн Макгрегър. Тук Даяна спря да прелиства наум списъка. Макар той още да нямаше трийсет, бе чувала името му да се спряга из достолепните зали на Харвардския университет. И тя, и Кейн бяха избрали правото и се бяха мъчили над едни и същи учебници, бяха слушали едни и същи професори и бяха крачили из едни и същи коридори. Накрая Даяна получи същата специалност. Той бе завършил една година преди тя да постъпи и вече бе започнал обещаваща кариера.

Веднъж, още като първокурсничка, Даяна бе дочула разговор между две студентки от горните курсо­ве за Кейн Макгрегър. Те, спомни си тя с усмивка, не обсъждаха умствените му способности. Очевидно неописуемият Макгрегър не бе прекарвал всичкото си време в потене над книгите.

После идваше Серина. Всички говореха, че е блестяща – това, изглежда, бе в гените на Макгрегър. Бе завършила с почести университета „Смит“, спомни си Даяна, и през следващите няколко години бе събирала степени и звания. Странна партия за Джъстин Блейд.

За момент Даяна се замисли дали би отишла на сватбата им, ако тогава беше в страната. Да, реши тя. Любопитството нямаше да й позволи да не отиде. В края на краищата същото това любопитство бе основната причина да пътува сега до Атлантик Сити. Пък и би било трудно да откаже поканата, която й изпрати Серина, без да бъде по детински груба, помисли тя мрачно. Ако имаше две неща, на които леля Аделайд я бе научила, те бяха: никога да не се държи детински и никога да не се държи грубо – поне не с хора, които могат да се смятат за равни с нея.

Даяна реши да не се замисля за старомодните двойни стандарти на леля си и отвори писмото от Серина.

Скъпа Даяна,

Бях ужасно разочарована, че миналата есен беше в Париж и не можа да дойдеш на нашата сватба. Винаги съм мечтала да имам сестра, ала моите родители така и не ми подариха. Сега, когато вече я имам, ми е тъжно, че не мога да й се порадвам. Джъстин говори за теб, но не е същото като да те видя лице в лице – още повече, че неговите спомени са за едно малко момиченце. Мисля, че след всичките тези години най-голямото му желание е да се запознае с жената, в която си се превърнала.

Изпращам ти самолетен билет, който купих с чек от неговата книжка. Моля те, използвай го и бъди наша гостенка в „Команч“ колкото време пожелаеш. Вие с Джъстин имате да наваксвате за цял живот, а аз искам да опозная сестра си.

Рина

Даяна вдигна вежди и сгъна писмото. Топло, открито, приятелско... Не такава си бе представяла жената, която е станала съпруга на Джъстин. Тихо се засмя и се облегна назад. Та тя изобщо не познаваше мъжа на име Джъстин Блейд!

Дори някаква част от нея да бе искала да се запознае с него, Даяна я бе погребала много отдавна. Налагаше се, за да оцелее в света на леля си. Леля Аделайд би се ужасила, ако научеше, че Даяна се гласи да гостува на Джъстин в един комарджийски хотел. И щеше да започне поредната си лекция къде и с кого трябва да бъде виждана една дама.

Насочи отново вниманието си към облаците. Едва ли имаше значение, реши тя. Щеше да се запознае с брат си и жена му, да задоволи любопитството си и да си замине. Малкото момиченце, което можеше безусловно да боготвори, вече не съществуваше. Сега си имаше свой собствен живот, своя кариера. И двете прекалено дълго не се бяха променяли. Бе Нова година, напомни си Даяна. Идеалното време за едно ново начало.